Болестта като път торвалд Детлефсен, д-р Рюдигер Далке

Трябва да се научим да съзерцаваме нещата и съ­битията в този свят, без нашето его веднага да ни въвлича в отхвърляне или одобрение, да ни кара да изпитваме симпатия или антипатия. Трябва да се научим със спокойно чувство да наблюдаваме мно­гообразните игри на мая. Неслучайно и в цитирания по-горе текст от дзен се казваше, че и най-малка­та представа за доброто или злото обърква духа ни. Всяка оценка ни обвързва със света на формите и води до закрепостяване. Докато сме вкопчени в нещо, не можем да се освободим от страданието, чувстваме се грешни, нездрави, болни. Копнеем за един по-добър свят и се опитваме да променим този, който ни заобикаля. И ето че човекът отно­во се оказва в плен на илюзията на отражението, защото вярва в несъвършенството на света и не забелязва, че само погледът му е несъвършен, че само той му пречи да съзре целостта.

Затова трябва да се научим да познаваме себе си във всичко и после да се упражняваме в безпристрас­тност. Безпристрастност означава да намерим средата между двата полюса и оттам да наблюдаваме пулсирането им. Безпристрастността е един­ственото поведение, което ни позволява да съзерца­ваме всяка форма на проявление, без да я оценяваме, без разпалено да, без не, без идентификация. Тази без­пристрастност не бива да се смесва с поведението, наречено безразличие с онази индиферентност, сме­сица от безучастност и незаинтересованост, коя­то навярно има предвид Исус, когато говори за „хладните". Те никога не влизат в конфликт и вяр­ват, че чрез безучастност и бягство могат да пос­тигнат онзи здрав свят, който истински търсещи­ят човек си извоюва с упорит труд, като прозира конфликтността на своето битие и не се бои съз­нателно, т.е. съзидателно да прекрачи в полярност­та, за да я овладее. Защото той знае, че все няко­га ще трябва да обедини противоположностите, създадени от неговото аз. Той не се страхува от не­обходимите решения, дори когато знае, че те ще му навлекат чувство за вина - но той се старае да не затъва в нея.

Противоположностите не се обединяват от само себе си - ние трябва да ги преживеем в действие, за да можем изобщо някога да ги напра­вим свое притежание. Интегрираме ли двата полю­са, чак тогава става възможно да намерим средата и оттам да започнем делото за обединяване на противоположностите. Бягството от света и отшел­ничеството са най-неподходящите реакции за пос­тигане на тази цел. Нужна е смелост, с която съз­нателно и безстрашно да посрещаме предизвикател­ствата на живота. Ключовата дума в горното из­речение е „съзнателно" - защото само съзнателността би ни позволила да наблюдаваме отстрани всичките си постъпки, би ни попречила да се изгу­бим в действията си. Не е толкова важно какво прави човекът, а как го прави. Оценката за „добро" и „зло" винаги се отнася до това какво прави чове­кът. Ние заместваме това схващане с въпроса „как някой прави нещо". Действа ли съзнателно? Замесе­но ли е неговото его в постъпките му? Прави ли това без участието на своето аз? Отговорите на тези въпроси определят дали даден човек се обвър­зва или освобождава чрез действията си.

Повелите, законите и моралът не отвеждат чо­века до целта, наречена съвършенство. Послушани­ето е хубаво, но не е достатъчно, защото се знае, че „и дяволът слуша". Външните повели и забрани са оправдани дотогава, докато съзнанието на човека порасне и той може да прозре собствената си от­говорност. Забраната да не се играе с кибрит е оп­равдана при малките деца и става излишна при въз­растните. Когато човек открие в себе си собстве­ния си закон, чрез него се освобождава от всички ос­танали. Най-съкровеният закон на човека е дългът му да открие истинския си център, да намери и осъ­ществи себе си, т. е. да се слее с всичко, което е.

Инструментът за обединяване на противополож­ностите се нарича любов. Принципът на любовта е да се отвориш и да допуснеш в себе си нещо, което дотогава е било вън. Любовта се стреми към еди­нение, тя цели претопяване, а не разделение. Любов­та е ключът към обединяването на противоположностите, защото тя превръща „ти" в „аз" и аз-а в ти. Любовта означава да казваш „да" без ограниче­ния и условия. Любовта иска да се слее с цялата Вселена - докато това не ни се удава, още не сме осъществили любовта. Докато любовта все още из­бира, тя не е истинска любов, защото любовта не разделя, а изборът прави тъкмо това. Любовта не познава ревност, защото не се стреми да притежава, а се разлива като река.

Символ за тази всеобхватна любов е любовта, с която Бог обича човека. В тази картина трудно се вмества представата, че Бог разпределя любовта си неравностойно. Още по-малко някому би хрумна­ло да ревнува, задето Господ обича и друг. Бог -единството - не прави разлика между добро и зло и затова той е любовта. Слънцето изпраща топлина­та си на всички хора и не разпределя лъчите си спо­ред нечии заслуги. Само човекът се чувства призван да хвърля камъни - тогава поне не би трябвало да се учудва, че улучва винаги себе си. Любовта не поз­нава граници, не познава прегради. Любовта преоб­разява. Обичайте злото - и то ще умре.

5