Колкото безинтересно е времевото минало за нашите въпроси, толкова интересно и изразително е времевото поле при появяването на даден симптом. Точният момент във времето, в който възниква симптомът, може да ни даде важна информация за проблемната сфера, която се изразява чрез него. Всички събития, протичащи в синхрон с появата на един симптом, образуват рамката на симптоматиката и трябва да се вземат под внимание.
При това не става дума да се съобразяваме само с външните събития, а преди всичко да възприемаме вътрешните процеси. Какви мисли, теми и фантазии са ни вълнували в момента, в който се е появил симптомът? В какво настроение сме били? Настъпили ли са някакви промени в живота ни, узнали ли сме някакви новини? При това нерядко именно събитията, окачествявани като незначителни и маловажни, в действителност са се оказвали решаващи. Тъй като в симптома се проявява една потисната област, всички свързани с това събития също се „потискат" и съответно се подценяват.
Общо взето, това не са големите неща в живота, защото с тях човек обикновено се занимава съзнателно. Дребните, безобидни неща от всекидневието обаче често отприщват потисканите проблемни сфери. Остри симптоми като настинка, гадене, стомашно разстройство, киселини, главоболие, наранявания и други подобни се проявяват много точно във времето. Струва си да се постави въпросът какво сме правили, мислили или сме си фантазирали тъкмо в този момент. Зададем ли си сами въпроса за взаимовръзката, добре е да се вгледаме внимателно в първата, спонтанно възникнала идея, а не да я отхвърлим набързо като несъществена.
Второ правило: Анализирайте момента на проявяване на даден симптом. Запитайте се за житейската ситуация, мислите, фантазиите, мечтите, събитията и вестите, които изграждат времевата рамка на симптома.
Сподели с приятели: |
