Жлъчният мехур събира произведената от черния дроб жлъчка. Жлъчката обаче не може да се включи в храносмилането, ако жлъчните канали са запушени от камъни, както често става. От разговорния език знаем, че жлъчната течност съответства на агресията.
Казваме за някои хора: бълват жупел и жлъч; на сърце им - жлъчка и отрова. „Холерикът" дори носи името на тази жлъчна, заприщена агресия.
Прави впечатление, че камъни в жлъчката се срещат по-често у жени, докато, напротив, камъните в бъбреците са по-обичайни при мъжете. Освен това камъни в жлъчката са значително по-чести при жените с деца, отколкото при нераждалите. Тези статистически данни може би могат да улеснят малко нашето тълкуване. Енергията иска да тече. Възпрепятства ли се потокът на енергията, стига се до нейния застой. Не намери ли заприщената енергия по-продължително време никакъв отток, тя проявява тенденция да се засилва и натрупва. Отлагания и образуване на камъни в тялото винаги е израз на коагулирана енергия. Камъните в жлъчката са вкаменена агресия. (Енергия и агресия са почти идентични понятия. Би трябвало да е ясно, че думи, като например агресия, за нас нямат никакъв негативен нюанс. Агресията ни е тъй наложително необходима, както жлъчката или зъбите.)
Поради това честотата на камъните в жлъчката не изненадва особено при омъжени жени със семейство. Тези жени изживяват семейството си като структура, която им пречи да оставят своята енергия и агресия да текат по собствени закони. Те изживяват семейните ситуации като принуда, от която не се решават да се освободят - енергиите коагулират и се вкаменяват. В коликите пациентът е принуден да наваксва всичко, за което преди това не е намирал смелост. С твърде много движения и викове доста от потисканата енергия отново протича. Болестта ни прави честни!
Сподели с приятели: |
