Който има проблеми с очите или със зрението, на първо място би трябвало за един ден да свали своите очила (или контактни лещи) и да изживее така създадената правдива, истинска жизнена ситуация. След това подробно опишете преживяното като си дадете сметка за начина по който сте виждали и изживели света, какво сте могли и какво не сте могли да направите, какво ви е попречило, как сте се справили с окръжаващата среда и т. н. Такъв писмен отчет би трябвало да ви даде достатъчно материал, за да видите, да разберете по-добре вашето поведение, света и... себе си. По принцип би трябвало да проучите още следните въпроси:
1. Какво не искам да виждам?
2. Моята субективност пречи ли на самопознанието ми?
3. Пропускам ли да опознавам себе си чрез събитията, които се случват около мен?
4. Използвам ли способността си да виждам за по-дълбоко прозрение?
5. Страхувам ли се да виждам проблемите в тяхната острота?
6. Мога ли изобщо да понасям да виждам нещата такива, Каквито са?
7. Към коя сфера от моето специфично битие не ми се иска да поглеждам?
Сподели с приятели: |
