Болестта като път торвалд Детлефсен, д-р Рюдигер Далке

6. Главоболие

Главоболието, усещано като напрежение в череп­ната кухина, е субакутно започваща, дифузна, обик­новено напираща болка, която може да се проточи с часове, дни и седмици. Болката вероятно възниква поради твърде високата степен на напрежение в кръвоносните съдове. Обикновено синхронно с гла­воболието се наблюдава силно пренапрягане на че­репната мускулатура, както и на мускулите в об­ластта на раменете, тила и шийните прешлени. Често главоболието с напрежение в черепната кухи­на настъпва в житейски ситуации, при които чове­кът е под голямо физическо и психическо напрежение или в критични за кариерата му ситуации, кои­то го заплашват с прекалено високи изисквания.

„Пътят нагоре" е онзи, който лесно води до свръхизтъкване на горния полюс, на главата. Зад главоболието често откриваме човек с големи амбиции и претенции за перфекционизъм, който се опит­ва да наложи своята воля (с глава да пробие стена­та). В такива случаи амбициите и болезненият стремеж за власт твърде лесно се изкачват в глава­та, защото този, който едностранчиво обръща вни­мание само на тази област, който възприема само рационалното, разумното и интелектуалното и се е посветил на тях, губи своята „връзка с долния по­люс", а заедно с това и своите корени, които един­ствено могат да му дадат опора в живота. Главата му ще се пръсне. Изискванията на тялото и неосъз­натите му функции, според историческото си разви­тие, са по-стари от способността за разумно мис­лене, която, заедно с развитието на кората на главния мозък, е късна придобивка на човека.

Човекът притежава два центъра: сърце и мозък - чувства и мислене. Човекът в нашето съвремие и нашата културна среда разви в особена степен мо­зъка си и поради това се намира в постоянна опас­ност да пренебрегне своя втори център - сърцето. До никакво решение на въпроса няма да стигнем сега обаче, ако изведнъж запратим по дяволите мис­ленето, разума и главата. Нито един от двата цен­търа не е по-добър или по-лош. Човек не бива да взе­ма решение в полза на единия срещу другия, а тряб­ва да се стреми към равновесие.

Онези, които си товарят прекалено корема са също толкова нездрави, както и тези с претоварени глава. Все пак, нашата култура толкова много поощри и разви полюса на главата, че по-скоро има­ме дефицит на долния полюс.

Като допълнителен проблем възниква въпросът в какво влагаме дейността на нашия разум. В повече­то случаи използваме рационалните си мисловни функции, за да подсигурим своя аз. Посредством причинния образец на мислене се опитваме все по-добре да се подсигурим срещу съдбата, за да изгра­дим превъзходството на своя аз. Такова начинание, в края на краищата, винаги е обречено на провал. Както стремежа на кулата във Вавилон, то в най-добрия случай води до хаос. Главата не бива да се прави на самостоятелна и да се опитва да върви без тялото, без сърцето. Когато мисленето се отдели от долното, то се отделя от корените. Функцио­налното мислене на науката, например, е мислене без корени, на него му липсва обратната връзка с първопричината. Човек, който следва своя­та глава, изкачва шеметни височини, без да е закот­вен в долното. Не е чудно, че в такъв случай някому главата бучи. Тя бие тревога.

Главата реагира с болка най-бързо от всички ор­гани. Във всички други органи трябва да протекат първо много по-дълбоко проникващи изменения, до­като се обади болката. Главата е най-чувствител­на и първа предупреждава. Нейната болка показва, че нашето мислене е погрешно, че неправилно го насочваме, че преследваме съмнителни цели. Тя бие тревога, когато си блъскаме главата с безплодни размишления над какви ли не „измислени" ситуации, каквито изобщо няма. Човекът не може да се подсигури в нищо по време на своята материална форма на съществуване, с всеки опит, който пред­приема в тази посока той всъщност само става смешен.

Човекът винаги си блъска главата над абсолютно маловажни неща; докато му гръмне главата. Напрежението се намалява с отпускане, което е просто друга дума за пускам (на свобода). Когато главата бие тревога чрез болката, крайно време е човек да се освободи от магарешкия инат на „аз искам", от всяка амбиция, която го тласка да се издига нагоре, от всяко твърдоглавие и всяка вманиаченост. Край­но време е той да насочи погледа си надолу и да си припомни своите корени. Не може да се помогне на тези, които години наред притъпяват предупреди­телния сигнал с обезболяващи таблетки; те си сла­гат главата в торбата.