Сърбежите са феномен, който съпровожда много кожни заболявания (например уртикария), но се проявява и самостоятелно, без някаква „причина". Сърбежите могат да доведат човек до отчаяние, непрестанно трябва да чеше някое място на тялото. Сърбене и чесане имат и чисто психическо значение в езика ни: сърби ме (езикът или ръката); начесах го здравата; начесах си крастата, чеша си езика. В тези формулировки най-подходящо бихме могли да „преведем" сърби ме и чеша се с „възбуждам", „предизвиквам дразнене". Сърбежът се възприема като „възбуждане". На думите сърби и възбужда най-близка е сексуалната връзка, но покрай чистата сексуалност не би трябвало да пропускаме и другите области, които също прозират в тези понятия. Възбуждам в агресивен смисъл значи и дразня, раздразнен съм, афектирам се, разпалвам се, наежвам се, но също така означава вълнувам, екзалтирам, а освен това има значение предизвиквам (възбуждам интерес, апетит). Когато нещо предизвиква възбуда, дразнение, то стимулира нещо в нас - сексуалност, агресия, вълнение, влечение или любов. Човекът няма недвусмислена оценка за дразнението. Той го изживява двузначно. Не е установено дали намираме една възбуда за прекрасна или реагираме на нея с раздразнение. Във всеки случай, едно дразнение възбужда. Латинската дума prurigo, наред със сърбеж, значи още и похотливост, сладострастие, а съответният глагол е равнозначен на сърби.
Телесните сърбежи показват, че на психично ниво нещо ме сърби, дразни, възбужда. Очевидно на психично ниво на нещо не сме обърнали внимание и не сме искали да го забележим, иначе на сърбежите нямаше да им се налага да се соматизират. Зад сърбежите се крие някаква страст, вътрешен огън, жарава, които искат да избият навън, искат да бъдат открити. Чрез сърбежите те ни принуждават към чесане. Чесането е смекчена форма на ровенето и копането. Така както човек рови и копае в пръстта, за да намери нещо и да го извади на дневна светлина, така и пациентът, страдащ от сърбеж, драска по повърхността на кожата си, за да намери символично какво го дразни и възбужда. Открие ли кое го прави толкова раздразнителен, той се чувства напълно разчовъркан. Сърбежите следователно винаги известяват къде ме сърби, известяват към не съм безчувствен, какво не ми дава мира, какво ми пари на душицата: изпепеляваща страст, горещо въодушевление, пламенна любов, огънят на гнева. Не е чудно, че сърбежите често се придружават от кожни обриви, червени петна и парещи екзантеми. Поканата гласи: ровете в съзнанието си докато намерите какво ви сърби - това вече е наистина вълнуващо!
Сподели с приятели: |
