Крайната точка на развитието е достигната, когато всички функции на бъбреците напълно отпаднат и поради това една машина, в случая изкуственият бъбрек, трябва да поеме жизненоважните задачи за прочистване на кръвта (диализа). Сега съвършената машина става партньор, след като човек не е бил готов активно да решава своите проблеми с живи партньори. Когато никой партньор не е бил изряден и достатъчно благонадежден или пък желанието за свобода и независимост е било прекомерно, човек намира в изкуствения бъбрек партньор, който е идеален и съвършен, защото няма собствени изисквания и собствени нужди и вярно и надеждно върши всичко, каквото се поиска от него. За сметка на това пък човек е напълно зависим от него. Поне три пъти седмично трябва да се среща с него в клиниката или - в случай че е в състояние да си позволи собствен апарат - да спи до него всяка нощ без да може много да се отдалечава. По този околен път човек научава, че все пак няма идеален партньор - поне докато той самият още не е съвършен.