Бтпп в медийното пространство
Изтегляне 0.49 Mb.
|
|
-Износът усети болезнено влошаването на конюнктурата в ЕС. Така че към този момент той не може да се счита за многообещаващ фактор за растежа тази година. Това може да се промени, но със сигурност няма да е през следващите няколко месеца. Така че ако българската икономика ще има някакъв ръст, той трябва да идва от други места. А тези други места не изглеждат особено обнадеждаващо, защото дори и при положение че има някакво възстановяване на потреблението, то е много бавно, донякъде предпазливо. Но хората имат основание да са предпазливи. Така че общо взето, сигналът от данните през първия месец за промишлеността и износа е, че рецесията в ЕС видимо се усеща. - По-голямата част от износа ни е насочена към ЕС. Има ли начин той да се преориентира към трети страни? Ето, сега премиерът отведе делегация от 103-ма бизнесмени в Катар. - Със сигурност не и към Катар. Катар е много малък пазар. Не, не може да се пренасочи. Няма трети страни, които да поемат този огромен износ, който България има към ЕС. Последните данни на НСИ за износа към трети страни показват, че основният спад е към Турция и Сингапур. Ако приемем, че износът от шейсетина милиона за Сингапур през януари м.г. е бил нещо необичайно, сега се връща към нормалните си нива. Но турският пазар е изключително важен. Ако бях премиер, който се опитва да търси пазари на България, щях да ходя през ден в Турция. Но там също имаме спад, който може да се дължи на особено силния износ през м.г. През януари 2011 износът отчете ръст от над 70%. Може би сега сме свидетели на т.нар. базов ефект, но със сигурност от страните извън ЕС Турция е категорично най-обещаващият наш пазар. - На какво бихме могли да разчитаме за износ в Турция? - На всякаква потребителски стоки, включително и инвестиционни, както и компоненти за автомобилната индустрия. След като беше ударена от кризата, Турция се възстанови най-бързо от нашия регион, а м.г. имаше и най-висок ръст. - Чуждестранните инвестиции също се сриват. Смятате ли, че има начин да ги увеличим? - Може да се направят много неща, за да идват повече чужди инвестиции, но не смятам, че може да стане нещо, което да накара инвестициите да се втурнат към нас. Плюс е всяко едно подобрение на бизнес средата, включително по-прозрачна администрация. Плюс е, ако има по-малко корупционни капани като този с яйцата, на който сме свидетели - заради един слух биват унищожени половин милион яйца, това моментално ни вкарва в подозрения за лобистки и корупционни моменти. Плюс е да се знае, че в България има едно относително честно отношение към бизнеса, и въобще състезанието е честно. Но това са нужни реформи, което не става за ден-два. Затова аз и моите колеги не спираме да повтаряме, че реформи трябва да се правят във всеки момент, непрекъснато. Когато се подобри бизнес средата в сравнение със сегашното състояние, е много възможно към България да се насочат сериозни инвестиции. Но за съжаление не виждам сериозни заявки точно в тази посока. - През последните години България изостава в класациите по конкурентоспособност и свобода на икономиката... - Специално за свободата зависи човек кой от всички индекси гледа. Дали на фондация “Херитидж”, или на института Фрейзър... Но по отношение на бизнес климата и конкурентоспособността на бизнес средата със сигурност България може да постига много повече, отколкото в момента. - Успешни ли са опитите за намеса на държавата в определяне цени на хранителните продукти? Премиерът разпореди на зам.-министрите в земеделието да се срещат с производители, за да няма скокове на цената за великденската трапеза... - Ние българите много обичаме да забравяме, но миналата година имаше същата история. В началото на 2011 г. храните започнаха да поскъпват и тогава земеделският министър искаше да създава комисии, които да следят цените, да размахват пръст и т.н. Първо, слава Богу, тогава се прояви достатъчно разум да не се реализират подобни идеи, и второ, понеже тази година не става въпрос за такива неразумни решения, се прави опит да се организират разговори с производителите, което е по-разумното решение. Що се отнася до призивите към браншовите организации, защо те да правят услуга на политическата власт? Освен ако не очакват да получат нещо срещу това. Ако искаш да се свалят цените, увеличавай конкуренцията. Цените няма да паднат утре, но ще паднат вдругиден. Колкото по-ожесточена е конкуренцията и колкото повече състезаващи се продавачи има, толкова повече крайният купувач е господар на пазара. - Включително и чрез “лошия” полски внос? - Той се оказа, че не е лош. Оказа се, че яйцата отговарят на всички стандарти. Пуснал се някакъв слух, че не отговарят на стандартите и министърът взел, че му повярвал. - Как ще коментирате спада на фискалния резерв? Възможно ли е той да бъде “изяден” покрай годишните плащания от 1 млрд. лв. за увеличените пенсии, както изчисли премиерът? - Напълно е възможно, ако ние като общество допуснем нашите управляващи да направят нещо подобно. Фискалният резерв има два аспекта. Единият е буфер за сигурност, другият е чисто разплащателен. Всяко правителство има нужда от ликвиден ресурс, с който да извършва разплащания, преди да постъпват средства. Например плащаш през януари огромните земеделски субсидии от 700-800 млн. лв., а Брюксел ти ги възстановява през май-юни. Подобни ликвидни нужди изискват да има такъв резерв. Това е разплащателната функция, различна от функцията му на натрупан буфер срещу рискове в икономиката. Дори да приемем, че политически се реши да се изхарчи една част, за да се покрият плащания за външен дълг и т.н., пак стои логистичният въпрос с резерва, необходим за ликвидни нужди. За да може да се извършват разплащанията плавно, защото постъпленията не са плавни. Така че поради тази причина вероятно ще остане някакъв резерв. А дали ще похарчим и тази част от резерва, който стои за по-голяма сигурност на българския бюджет и оттам на всички български домакинства и фирми, отново казвам, това зависи дали ние българите сме готови да приемем такова нещо. - А какво ще стане, ако и този резерв бъде похарчен? - Тогава, ако стане нещо непредвидено, а в тази криза много голяма част от случайностите имат тенденцията да бъдат неприятни, няма да има как да реагираме. Т.е. увеличава се драматично рискът за българската икономика. Което вероятно веднага ще бъде забелязано от рейтинговите агенции. - Управляват ли се качествено държавните финанси? - Управлението на държавните финанси не е чисто макроикономически въпрос. То е и много сложен политически процес. Може да се каже, че политиката в крайна сметка се свежда до управлението на парите на данъкоплатците. Като макроикономист не мога да давам оценка как политически протича този процес. Бих искал да видя по-големи буфери в бюджета, дори да го видя на излишък в този момент. Веднага мога да ви изброя много плюсове. Макраикономически не виждам и много минуси срещу тях. Но политическите реалности може да са такива, че това да не е постижимо в този момент. В този смисъл не мога да кажа дали правилно или неправилно се управляват финансите, защото моят поглед е много тесен. От моята гледна точка мисля, че може много по-добре да се управляват финансите, но знам, че може да е и много по-зле. - Как ще се отрази последното развитие на ситуацията с дълговете на Гърция върху българската икономика? - В ситуацията с Гърция имаме и фактически фалит - има кредитно събитие, изплащат се застраховките по фалит. Нещото, което всички отдавна знаеха, най-после се случи. Частните кредитори бяха вкарани в ъгъла и нямаше къде да мърдат, но все пак, приемането на редукцията от 85% от тях беше в горната граница на очакванията. Но в крайна сметка има известно облекчение, виждаме, че и световните пазари тръгнаха нагоре. Това, което нас в България трябва да ни вълнува, е какво ще стане след изборите в Гърция. Възможно е да се получи политически хаос: много партии с малко депутати в парламента, което винаги означава някакво ниво на безотговорност, на прехвърляне на вина и сочене с пръст. Има и по-лош вариант - силно представяне на радикални групи, които да антагонизират изпълнението на ангажиментите, които Гърция е поела, и отново да върнат нещата във фаза на несигурност. И при двата варианта ситуацията в Гърция може да се влоши осезаемо. Понеже сме в едно и също “чекмедже” - Балканите, това моментално ще се отрази и на нас. Не защото ние имаме някакъв проблем, а защото тези, които гледат към нас, казват: А, тези са при Гърция, ясно...
====================== http://www.klassa.bg/news/Read/article/198184_ 14.03.2012 Георги Велев Драстично поскъпване на природния газ и парното се задава от 1 април От НЕК още не са разсрочили заема с френската банка BNP Paribas за АЕЦ „Белене“ От 1 април природният газ ще поскъпне с повече от планираните досега 8%. Това стана ясно от думите на председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране Ангел Семерджиев вчера. За разлика от друг път той отказа да прави коментари за очакваното поскъпване. Но призна, че на международните пазари петролът е достигнал рекордни нива и не се е сбъднало очакването котировките да поевтинеят. Другата причина за шоковото увеличение е, че и валутният курс на долара спрямо еврото също се е повишил. Това са двата основни параметъра, от които зависят цените на природния газ у нас. От държавната „Булгаргаз“ вече поискаха увеличение на цената от 1 април с 25,78%. Ако това се приеме, природният газ в страната ще поскъпне до 780,06 лв. за 1000 куб. м без ДДС. Увеличението ще е със 159,90 лв. повече спрямо сега действащата цена. До момента не е имало случай енергийният регулатор да приеме изцяло предложението на „Булгаргаз“, но през миналата година ДКЕВР одобри поскъпване на газа с около 20%. В момента предложението на газовата компания се анализира и до две седмици се очаква да стане ясно с колко точно ще бъде поскъпването, обясни Семерджиев. От ДКЕВР обясниха, че от следващия месец на потребителите няма да се размине и поскъпване на парното и топлата вода у нас. Причината е, че се очаква драстично поскъпване на синьото гориво, а всички топлофикации работят на газ. Последно парното поскъпна в началото на отоплителния сезон, а от януари поскъпна само природният газ с около 4%. Така към сегашното увеличение на парното ще трябва да се добави и скокът на горивото от януари. Семерджиев припомни, че отражението на поскъпналото синьо гориво върху цените на топлоенергията ще е различно за отделните топлофикационни дружества. До края на месеца ще стане ясно колко точно ще бъде скокът в цените. От него обаче зависи как ще поскъпнат и основните суровини за хранителната индустрия, транспорт, химическата промишленост и металургията. Таксиметровите фирми вече се заканиха да протестират заради поскъпването на метана, който също достигна рекордни стойности заедно с бензина, дизела и пропан-бутана. Националната електрическа компания пък все още не е разсрочила кредита си от 250 млн. евро към френската банка BNP Paribas. Заемът бе взет за изграждането на АЕЦ „Белене“, а главницата по него предстои да се изплаща през май. От НЕК водят преговори с френската банка, като преди месец шефът на компанията Михаил Андонов заяви, че преговорите вече били „на финалната права“. Очаква се кредитът да бъде разсрочен за една година, а ДКЕВР трябва да одобри удължаването на срока. До момента от НЕК не са ни потърсили за това, обясни Семерджиев. Общественият доставчик все още не е подписал и договор за използването на студения резерв с ТЕЦ-Варна, собственост на чешката ЧЕЗ. Контрактът за използването на мощностите в случай на нужда изтече в края на миналата година и оттогава двете страни работят на базата на джентълменско споразумение. Причината да няма нов договор е, че все още се тестват новите правила за търговия на свободния пазар, обясни Семерджиев. Веднага щом приключат опитите, ще бъде подписан договор. Самите проби се извършват от електроенергийния системен оператор вече повече от година. От ДКЕВР припомниха, че поскъпването на тока от юли ще бъде основно заради повечето мощности на зелена енергия, закупуването на квоти въглеродни емисии и пускането на американската ТЕЦ „AES Гълъбово“, която произвежда много скъп ток и го продава на НЕК. От комисията анализират и поисканото увеличение на цените от трите електроразпределителни предприятия. ЧЕЗ, ЕВН и Е.ОН предложиха токът за клиентите им да поскъпне с между 4 и 9% средно. НЕК пък поиска увеличение на цената на едро с 8,5 на сто. =============================================== http://www.segabg.com/article.php?id=593023 14.03.2012 ТАНЯ ПЕТРОВА Кабинетът се запасява с горива при рекордни цени Правителството възложи на Държавния резерв поредната съмнителна сделка по осигуряване на запаси от дизел На фона на ценовите рекорди при горивата държавата изненадващо реши да обнови запасите си от дизел. Правителството вчера даде съгласие агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" да освободи неуточнено количество от съществуващия дизел и на негово място да закупи нов с цел гарантиране качеството на резервите. Сделката се извършва, преди да е приета задължителната по закон годишна програма за обновяване на запасите, и за пореден път повдига въпроси около случващото се в Държавния резерв. Правителственото прессъобщение за обновяването на дизеловите запаси е лаконично, а никой от кабинета не даде разяснения по него. От него става ясен само видът на горивото за обновяване - дизелово гориво клас Е, и законовото основание за това - Законът за задължителни запаси от нефт и нефтопродукти. Количества не са обявени, макар че в тях няма нищо тайно. Поддържането на минимални нива горива по този закон е общоевропейско изискване и изпълнението му се следи ежемесечно за разлика от военновременния резерв, който е секретен. От съобщението обаче се разбира друг важен детайл - агенцията е натоварена да обнови дизеловото гориво, което се произвежда през зимния сезон (октомври-април). Само преди дни от "ЛУКойл България" обясниха, че зимният дизел е по-скъп от стандартния, защото съдържа добавка срещу замръзване. От компанията добавиха, че този дизел обикновено се използва до края на февруари и след изтичането на този срок цената на дизела би следвало да падне. Според кабинета обаче този вид зимно гориво може да се използва целогодишно. "Обновяването на запасите ще гарантира наличието на гориво с необходимите качествени показатели, което да се използва в случай на затруднения в доставките на нефт и нефтопродукти или при други кризисни ситуации", пише в правителственото съобщение. Сделката е странна и на фона на останалите изисквания към обновяването на резервите. По закон запасите, поддържани от агенцията, се обявяват на базата на годишна програма, приета от Министерския съвет. Самата програма се приема от кабинета след 31 март. Тази дата е застопорена в закона, защото към нея се изчислява среднодневното потребление на горива за предходната година. Месец март още не е приключил и няма данни среднодневното потребление да е преизчислено. В правителствената информационна система отсъства и приета годишна програма за запасите в агенцията. Миналата година програмата бе приета едва през юли, като вносител бе вътрешният министър Цветан Цветанов като ресорен вицепремиер. В нея обновяване на дизелови запаси не фигурира. За обновяване в програмата са посочени само запасите на агенцията от бензин - всичките налични 39 565 тона. Агенцията ги обнови с четири обществени поръчки от юли 2011 г. до края на годината, насред разгара с кризата с лиценза на "ЛУКойл България". Цената по сделките е 128.79 млн. лв. Не е ясно на какви цени са били пласирани количествата стар бензин, на чието място е купен новият. Освобождаването на остарели резерви от агенцията става през стоковите тържища, като контролът върху тези сделки е труден. Налична публична информация за постигнати резултати от тези сделки няма. Години наред съществуват съмнения, че Държавният резерв се източва чрез продажбата на стари запаси на изкуствено занижени цени и закупуване на нови при завишени. ===================================== http://www.segabg.com/article.php?id=592995 14.03.2012 ТАНЯ ПЕТРОВА КЗК се чуди има ли картел на пазара на горивата Вече втора седмица комисията за защита на конкуренцията не може да вземе решение има ли картел на пазара на горива и странни отстъпки в договорите на "ЛУКойл България". На фона на ценови рекорди при горивата на 22 февруари от комисията обясниха, че производствата не са приключили и няма яснота кога ще стане това. Седмица по-късно, при задаващи се протести, от КЗК внезапно се разбързаха и съобщиха, че решението ще е готово до дни. От миналия четвъртък насам отговорът е един и същ - комисията продължава да работи. Двете производства за установяване на нарушения на пазара на горива започнаха по сигнал на транспортното министерство и превозвачи за изкуствено поддържани високи цени. Самият анализ на тези и други данни в крайна сметка бе засекретен, като всичките конкретни данни за пазарни дялове, марж на цени, ценообразуване, са заличени от документа. От него все пак става ясно, че комисията счита за притеснителни две от установените практики - начина на образуване на цените на едро и политиката на "ЛУКойл България" за предоставяне на отстъпки. И при цените на едро, и при тези на дребно КЗК установи, че в определени периоди цените на бензин А 95 на три публично обявяващи тарифите си компании - "ЛУКойл България", "Нафтекс Петрол" и "Ромпетрол България", са били абсолютно еднакви. В средата на 2009 г. при бензина е имало рязка промяна в ценовата политика на една от компаниите, която внезапно е започнала да продава горивото чувствително по-евтино. Това е довело до намаление и постигане на рекордно ниски цени и при останалите играчи, но за кратко време. Според комисията това може да е знак за ценова война, последвана от забранено съгласувателно споразумение. За "ЛУКойл България" комисията допуска, че вероятно има господстващо положение на пазара на едро и оттук за компанията важат по-строги изисквания. За проблемни са отчетени две практики - наличието на клаузи за определяне на препродажни цени и сериозното увеличение през 2011 г. на минималните прагове за закупени количества, при които се полагат отстъпки. =========================================== http://www.bia-bg.com/news/12979/ 14.03.2012 Над 100 фирми с лесни кредити Над 100 заема са раздадени до момента на малки и средни фирми по единствения работещ засега фонд от инициативата “Джереми”, част от европрограмата за бизнеса “Конкурентоспособност”. Реално работи само гаранционният фонд за кредитиране, с бюджет от 60 млн. евро. Все още не са стартирали трите фонда за подкрепа на бизнеса чрез дялово участие. Затова пък отново по “Джереми” ще бъде създаден и фонд за нисколихвено кредитиране. Той ще e с най-голям бюджет, от 300 млн. евро. Половината от тези средства ще бъдат отпуснати на търговските банки с 0% лихва. Те ще трябва да прибавят още толкова пари и да отпускат с тях кредити на малки и средни предприятия при по-ниска лихва. Според икономическото министерство цената на ресурса може да бъде намалена до 5-6%. Заемите ще са със срок до 10 г. Новият фонд трябва да заработи най-рано от средата на т.г. Преди това с конкурс трябва да бъдат избрани банките, които ще отпускат заеми за бизнеса. Основният критерий при избора ще е ниската лихва. Банките ще се избират от Европейския инвестиционен фонд, който ще управлява парите. Създаването на фонда за нисколихвено кредитиране беше обявено м.г., но досега нямаше яснота как ще работи. ============================================================
Европейската комисия обмисля да предложи законодателство, което да наложи квоти за жени в управителните и надзорните съвети на фирмите. Еврокомисарката по правосъдието Вивиан Рединг обяви обществено допитване за това с какви мерки може да се уравновеси участието на половете в управлението на бизнеса. Участниците трябва да отговорят трябват ли квоти, ако да, за кои фирми и колко големи, необходими ли са санкции за неизпълнението им и какви. Такава консултация обикновено е предварителна стъпка към проект за европейско законодателство. На жените днес се падат едно на седем места в на ръководните органи на големите европейски фирми или 13,7 на сто, сравнено с 11,8 на сто през 2010 година, според доклад на комисията обявен от Рединг. Само 3,2 на сто от президентите на фирми са жени в сравнение с 3,4 на сто преди две години. В България жените в бордовете на компаниите са 15,6 на сто. През 2010 г. те са били 11,2 процента. При тези темпове според Брюксел за постигането на баланс ще трябват над 40 години. "Не обичам квотите, но много ми харесва това, което те постигат", каза Рединг. Преди година тя призова котираните на борсата дружества в Европа да подпишат доброволен ангажимент за увеличаване на участието на жените в управителните съвети до 30 на сто през 2015 г. и до 40 на сто до 2020 г. Само 24 дружества са подписали документа. Рединг отбеляза, че държавите, които са въвели със закон квоти за женско участие в ръководството на бизнеса, балансът по-бързо се подобрява. Във Франция например за последните две години делът на дамите в управителните органи се е увеличил на 22,3 на сто от 12,3 на сто. Други държави с такова законодателство са Белгия, Италия, Холандия и Испания. Най-малко жени в управлението на бизнеса има в средиземноморските и някои източноевропейски държави. В Гърция техният дял е 7,4 на сто, в Италия - 6,1 на сто, в Кипър - 4,4 на сто, в Португалия - 6 на сто, в Малта - 3 на сто, в Естония - 6,7 на сто, в Унгария - 5,3 на сто. В тази група са и Люксембург - 5,3 на сто и Ирландия - 8,7 на сто. Най-много жени ръководят фирми във Финландия - 27,1 на сто, в Латвия - 25,9 на сто и в Швеция - 25,2 на сто. ==============================================
Най-големи оптимисти са мениджърите в секторите финанси, застраховане, недвижими имоти и бизнес услуги, както и ресторанти и хотели Плановете на българския бизнес да наема служители леко се подобряват за второто тримесечие на 2012 г. Докато 18% от работодателите очакват да увеличат персонала си, всеки десети прогнозират намаляване, а 70% не залагат на промяна. Според проучването на Manpower това означава нетен обзор на заетостта от +8%. Показателят се получава, като от процента на мениджърите, които очакват нарастване на броя на служителите, се извади делът на тези, които очакват намаление. Каталог: resources -> pdfboard pdfboard -> Бтпп в медийното пространство pdfboard -> Лекция на тема: "Отношенията между ес и Япония: дипломация, политика и икономика" pdfboard -> Бтпп в медийното пространство pdfboard -> Бтпп в медийното пространство pdfboard -> Бтпп в медийното пространство 03-05. 03. 2012 pdfboard -> Бтпп за представяне на услугите и опита си по европейски проекти. Г-н Хоакин Гомес, търговски директор на aimen technology Centre направи кратка презентация на технологичния център и обсъди областите на потенциално сътрудничество с г-н Цветан pdfboard -> Представители на общинската администрация на град Шенжън Китай се срещнаха с ръководството на бтпп Изтегляне 0.49 Mb. Сподели с приятели:
|