Централни органи на изпълнителната власт



Дата12.10.2018
Размер109.4 Kb.
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ УНИВЕРСИТЕТ „Св.Св.Кирил и Методий”

Р Е Ф Е Р А Т




на тема:

Централни органи на изпълнителната власт

Изготвил: Проверил:



Велико Търново, 2015


С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

1.Понятие за държавно управление.


2.Органи на изпълнителна власт –понятие и видове.


3.Централни органи на изпълнителна власт.

Държавата е политическа общност, заемаща дадена територия, имаща организирано правителство и притежаваща вътрешен и външен суверенитет. Тя е основен институт на политическата система на обществото. Чрез система от държавни и контролни органи държавата осъществява управлението на обществото и обществените отношения.

Държавната власт е организирано ръководство на държавата. В България има разделение на държавната власт на законодателна, изпълнителна и съдебна. Осъществява се чрез система от държавни органи въз основа на Конституцията и законите.

Държавно управление в широк смисъл представлява цялостното ръководене на процесите в държавната система, субект на управлението е държавата, в тесен смисъл изпълнително-разпоредителната държавна дейност, която се състои в ръководство и непосредствено решаване на задачите в областта на икономическия, политическия, социалния и културния живот на държавата, осъществявано от изпълнително-разпоредителните държавни органи.

Държавният апарат е системата от държавни органи в една страна. Обхваща органите на държавната власт и държавното управление, органите на правосъдието и прокуратурата.

Като социална и политическа институция държавата упражнява своята дейност в почти всички сфери на социалния живот. Тя осъществява своята власт чрез предвидените от конституцията държавни органи.

Държавният орган е част от единната система на държавните органи, който притежава собствена компетентност.


Изпълнителната власт е (от лат. executio = изпълняване, извършване): образуваната от правителството и администрацията част на държавната власт. Нарича се Exekutive или изпълнителна власт (= "изпълнителна" или "извършваща" власт), защото в една изградена на принципа на Разделение на властта правова държава тя има задачата да изпълни взетите от Законодателната власт ("законодателна власт") основни политически решения, съответно да ги осъществи. Правителството поема функцията да вземе политическите решения на основата на съществуващите закони в рамките на конституцията и да ръководи държавата; администрацията трябва да ги приложи в политическата реалност.

България по силата на своята конституция е парламентарна република. Това определя, че основният изпълнителен орган в страната е Министерският съвет, който се излъчва от народното събрание.

Органите на изпълнителната власт са централни и териториални.

Централни органи на изпълнителната власт са:


      • министерският съвет;

      • министър-председателят;

      • заместник министър-председателите;

      • министрите.

Териториални органи на изпълнителната власт са:

        • областните управители;

        • кметовете на общини на райони и на кметства и кметските наместници.


Министерски съвет е основният изпълнителен орган в страната.

Министерският съвет е централен колегиален орган на изпълнителната власт с обща компетентност.

Структурата и съставът на Министерския съвет се приемат с решение на Народното събрание по предложение на министър-председателя.

Министерският съвет формулира, разработва и осъществява държавната политика в съответствие със своите конституционни правомощия и със законите на Република България.

Министерският съвет приема програма за стратегическите цели и приоритети за срока на своето управление.

Въз основа и в изпълнение на законите Министерският съвет приема постановления, разпореждания и решения. С постановления Министерският съвет приема и правилници, и наредби.

Министерският съвет определя с постановление правомощията на министрите извън тези, определени със закон.

М инистерският съвет отменя незаконосъобразните или неправилните актове на министрите.

Министерският съвет създава съвети, както и работни експертни групи във връзка с осъществяване на свои правомощия или в изпълнение на конкретни задачи, произтичащи от нормативни актове или решения на Народното събрание.

В акта за съставяне на съветите се определят техният ръководител и състав, редът на осъществяване на дейността им, техните функции и задачи.

Мандатът на Министерски съвет е четири годишен.

Правомощията на правителството са определени в Конституцията на Република България, както и в редица закони, съгласно които Министерски съвет внася за приемане в Парламента проекти на закони, ръководи вътрешната и външна политика на страната, осигурява обществения ред и националната сигурност, ръководи стопанисването на държавния бюджет.

Министерски съвет осъществява своите правомощия, като приема юридически актове – постановления, правилници, наредби, решения и разпореждания, които в 15 дневен срок след приемането им се обнародват в “Държавен вестник”. Заседанията на Министерски съвет се провеждат веднъж седмично, като при необходимост министър-председателят може да свика и извънредни заседания.

Той ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната, осигурява обществения ред и националната сигурност и осъществява общото ръководство на държавната администрация и на въоръжените сили.

Правомощията на Министерския съвет се прекратяват с гласуване на недоверие на Министерския съвет или на министър-председателя, с приемане на оставката на Министерския съвет или на министър-председателя, при смърт на министър-председателя.

Компетентноста на централните органи на изпълнителната власт се разпростира върху цялата територия на страната.

В състава на Министерски съвет влизат: министър председател, заместник министър председателите и министрите (но без зам.министрите). Това означава, че министерски съвет, министър-председателя и зам.министър-председателите са отделни органи на Държавно управление.

Според Търновската конституция - изпълнителната власт е принадлежала на княза. На 05.07.1879г е създаден първият български МС. Ал.Малинов е бил 5 пъти м-п, а най-младият м-п е бил Васил Радославов - 32 години; най-стария м-п е бил Васил Коларов - 79 години.

Нормативната база, върху която се създавя и работи Министерски съвет са : Конституцията, гл.V ; Закона за Администрацията; устройствен правилник на МС и неговата администрация; други закони определящи различните правомощия на МС.

Изискванията към членовете на Министурския съвет са посочени в чл.110 и чл.65 от Конституцията:



  • български граждани, без друго гражданство;

  • навършили 21 години;

  • не са поставени под запрещение и не изтърпяват наказание ЛС.

Членовете на Министурски съвет не могат да изпълняват друга държавна служба.

Структурата на Министурски съвет на прага на приемането на България в Европейския съюз е следната ( подчертаните министерства са ръководени от министри с ранг и на замествик мистър председатели):

1.Министър-председател

2.Министерство Външните работи

3.Министерство на Образование и наука

4.Министерство на Бетствия и аварии

5.Министерство на Финансите

6.Министерство на Въртрешните работи

7.Министерство на Отбраната

8.Министерство на Правосъдието

9.Министерство на Държавната администрация

10.Министерство на Икономика и енергетика

11.Министерство на Транспорта

12.Министерство на Регионалното развитие

13.Министерство на Околната среда и водите

14.Министерство на Земеделието и горите

15.Министерство на Труда и социалната политика

16.Министерство на Здравеопазване.

17.Министерство на Културата.

18.Министерство на Европейската интеграция.

19.Държавна агенция за младежта и спорта.

20.Държавна агенция на туризма.

21.Държавна агенция за информационни технологии и съобщения.

Понастоящем, министерски съвет се създава с 2 решения на НС: за избор на Министър-председател и за избор на министерски съвет ( по предложение на министър председателя)

Ако министър-председателя прецени, то по негово предложение може да се извърши промяна в министерския съвет, като:



  • се създаде ново министерство;

  • се слеят министерства и се образува ново;

  • се влее министерство в друго.

Служебното правителство се различава от министерски съвет по следните признаци:

  • То се назначава от Президента;

  • Действа за кратко време, до произвеждането на избори за Народно събрание;

  • Задачата му е да подготви провеждането на избори за Народно събрание;

  • Функционира без законодателна власт;

  • Върху него не се упражнява парламентарен контрол.

Правомощията на Министерски съвет могат да се прекратят предсрочно при следните случаи:

  • Гласуван вот на недоверие на министерски съвет или на министър- председателя;

  • Негласуван вот на доверие - инициатор е министерския съвет (пр. Филип Димитров);

  • Оставка на министерски съвет или на министър-председателя (тя касае цялото правителство);

  • При смърт на министър-председател.

Кандидатът за министър-председател се излъчва от най-голямата парламентарна група, комуто президентът възлага да състави кабинет. След това Народното събрание гласува предложения министър председател и министерски кабинет.

Министър-председател е самостоятелен орган на изпълнителната власт. В чл.23-24 от Закона Администрацията са определени правомощията му. Той определя правомощията на зам.министър-председателите, назначава областните управители и министрите. Има свой политически кабинет, който има съвещателни и информационно-аналитични функции.

Зам.мин-председателите - те също са самостоятелни органи на изпълнителната власт. При отсъствие на минстър-председателя, той веднага назначава свой заместник измежду зам.министър-председателите.

Министерства и ведомства не са органи на изпълнителната власт, понеже органите на изпълнителната власт са само министрите и съответните председатели на ведомства. Министерствата са вид ведомства. Други ведомства са - агенциите, комисии, комитетите. Правния режим на централните колективни органи на изпълнителната власт е в Конституцията. Според чл.35 от Закона за Администрацията – министерски съвет има право да създава административни структури без ранг на министерства (пр. държ.комисии, държ.агенции и др.).

Министър-председателят ръководи общата политика и текущата дейност на Министерския съвет и носи отговорност за тях пред Народното събрание.

Министър-председателят определя правомощията и ресорите на заместник министър-председателите.

Министър-председателят координира работата на заместник министър-председателите и на министрите.

Министър-председателят назначава и освобождава от длъжност заместник-министрите.

Правомощията на министър-председателя в негово отсъствие от страната или когато ползва законно установен отпуск, за всеки конкретен случай се изпълняват от определен от него с писмена заповед заместник министър-председател.

Заместник министър-председателите изпълняват правомощията, които са им възложени от министър-председателя в определените им ресори.


Централни специализирани органи на изпълнителната власт - на първо място са министрите - това са еднолични органи на изпълнителната власт със специализирана компетентност. Министрите издават - правилници, наредби, инструкции и заповеди.

Централни колективни орани са:


  • Държавната комисия за ценни книжа - от 7 души - председател и членове и се назначава от министерски съвет.

  • Държавта Административна комисия - подчинена е на МС и се назначава от него. Има 5 души.

Изп.директори на Агенции - еднолични органи, като състава е администрация, извън органа, т.е. в административен апарат.

Извън системата на Изпълнителната власт са - БНР, БНТ, БТА, БНБ, те не са подчинени на Министерски съвет.

Министърът е централен едноличен орган на изпълнителната власт със специална компетентност и ръководи отделно министерство.

Министърът ръководи, координира и контролира осъществяването на държавната политика според своите правомощия.

С решение на Народното събрание по предложение на министър-председателя в състава на Министерския съвет могат да бъдат включени и министри, които не ръководят министерства.

Министрите издават правилници, наредби, инструкции и заповеди.

Заместник-министрите подпомагат министъра при осъществяването на политическата програма на правителството, при разработването на проекти за нормативни актове и при изпълнението на неговите правомощия.

Със заповед министърът делегира правомощия на своите заместници и определя техните функции.


Министър-председателят, заместник министър-председателите, министрите, председателите на държавни агенции и областните управители създават на свое пряко подчинение политически кабинет.

Политическият кабинет е организационна структура със съвещателни, контролни и информационно-аналитични функции, която подпомага съответния орган на изпълнителната власт при определянето и провеждането на правителствената политика в сферата на неговите правомощия, както и при представянето й пред обществото.

За реализирането на програмата на Министерския съвет политическият кабинет предлага на органа на изпълнителната власт стратегически приоритети, цели и решения, свързани с неговата компетентност, и следи за тяхното изпълнение.

Политическият кабинет организира и връзките на органа на изпълнителната власт с другите държавни органи и с обществеността.

Работата на политическия кабинет се организира от началник на кабинета.

В политическия кабинет на министър-председателя се включват началникът на кабинета, говорителят, парламентарният секретар и ръководителят на звеното за връзки с обществеността. В политическия кабинет на министъра се включват заместник-министрите, началникът на кабинета, парламентарният секретар и ръководителят на звеното за връзки с обществеността, а в политическия кабинет на министъра на външните работи - и говорител. В политическия кабинет на председателя на държавна агенция се включват заместник-председателите и експертът, отговарящ за връзките с обществеността. Съставът на политическите кабинети на заместник министър-председателите, както и броят и видът на длъжностите на служителите към политическите кабинети, се определят с Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация.

Дейността на политическите кабинети на министър-председателя и на министрите се подпомага от съветници по определени въпроси, които не могат да изпълняват функции на управление, от експерти и от технически сътрудници.

Правоотношенията с лицата по ал. 5, както и с ръководителя на звеното или с експерта за връзки с обществеността, се прекратяват по преценка на съответния орган на изпълнителната власт или с прекратяването на пълномощията му.

Органът на изпълнителната власт може да възложи на началника на кабинета отделни свои правомощия по трудовите правоотношения на членовете, съветниците, експертите и техническите сътрудници към политическия кабинет, с изключение на назначаването и прекратяването на правоотношението, както и налагането на дисциплинарни наказания.

Министър-председателят, заместник министър-председателите, министрите, заместник-министрите имат всички права по трудово правоотношение освен тези, които противоречат или са несъвместими с тяхното правно положение. Техните отношения могат да бъдат прекратени без предизвестие от органа, който ги назначава или назначава по негова преценка.




- -


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница