Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я НАЦИОНАЛЕН СТАТИСТИЧЕСКИ ИНСТИТУТ

Този наръчник не представлява юридически обвързващ акт, и има само обяснителен характер.

В наръчника се съдържат: описание на нормативните актове, които регламентират дейността по осигуряването на информация за съставяне на статистика за външната търговия, основни дефиниции на използваните понятия, определящи техното съдържание, включени са практически примери и логически засечки, запознаването с които ще улесни търговците при попълването на необходимата за статистически цели информация и ще допринесе за подобряване качеството на първичната статистическата информация за външната търговия.
Информацията за движението на стоковите потоци е от съществено значение за европейската икономическа и търговска политика, за анализиране на пазарните потоци по отношение на отделни стоки, представляващи важен компонент за съставянето на редица макроикономически показатели.
При разработването на този наръчник са ползвани документи и материали на IMTS “Concepts and definitions”-2010; Европейската статистическа служба EUROSTAT, Главен директорат TAXUD и други европейски институции.

Всички коментари по конкретни въпроси свързани със статистическите показатели, касаещи търговската Ви дейност, както бележки, примери и предложения за усъвършенстване на настоящата версия на наръчника, ще бъдат от полза за бъдещото усъвършенстване на този наръчник.

Основен източник на информация представлява Единният Административен Документ, посредством който пред Митническите администрации се отчитат движенията на стоки от и към държави извън Европейския съюз.

Включва всички стоки:

 Които влизат на статистическата територия на България от други държави и са предназначени за потребление в държавата;

Стоки за преработка в България, с цел да бъдат изнесени/изпратени обратно същата държава или в друга държава след осъществяване на преработката;

Внос/пристигане на стоки в България след като са претърпяли преработка в друга държава.
Износ/изпращания
Включва всички стоки, които:

Напускат статистическата територия на България и са предназначени за нормален експорт за друга държава;

 Стоки, които след преработка в България се връщат обратно в държавата от която са били първоначално изпратени или се изнасят/изпращат за друга държава;

 Стоки, които се изнасят/изпращат с предназначение за преработка на територията на друга държава с цел обратното им връщане в България.

Референтният период показва календарната година и месеца, през които е извършен вносът или износът на стоките.

Когато източникът на информация за записите за внос и износ е митническата декларация, референтният период показва календарната година и месеца, когато декларацията е приета от митническите власти.
Интрастат

Транзакцията се декларира, когато стоката физически е напуснала или влязла на територията на България.

Регламент No 638/2004 за търговията със стоки между държавите-членки на ЕС (Основен законодателен акт) с последващите го изменения и допълнения въведени с Регламент(ЕО) 222/2009;

Регламент No 1982/2004 за търговията със стоки между държавите-членки на ЕС (Регламент въвеждащ процедурите по прилагане на Регламент No 638/2004) с последващите го изменения и допълнения въведени с Регламент 1915/2005, Регламент 91/2010 и 96/2010;

(77/388/EEC)Шеста директива на Съвета за ДДС;

Регламент 471/2009 относно статистиката на Общността за външната търговия с трети държави;Регламенти2010 (ЕК) 92/2010 и 113/2010 въвеждащи процедурите по прилагане на Регламент 471/2009;

Регламент (ЕИО) № 2913/92 – на Съвета : Митнически кодекс на общността Регламент 450/2008 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността (ММК)

Регламент (ЕИО)No 2454/93,въвеждащ разпоредбите за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92

Регламент (ЕИО)2454/93, относно писменото деклариране чрез ЕАД

Регламент (ЕИО)№ 1833/2006 относно номенклатурата на държави и територии за целите на статистиката за външната търговия

Регламент №2658/87 относно Комбинираната номенклатура на стоките за целите на външната търговия

При промяна в изискванията и методологичните подходи по отношение съставянето на статистиката за външната търговия действащото законодателство се ревизира.

Конкретната роля на Евростат се изразява в следното:

съставяне на законодателството и наблюдаване за конкретното му прилагане от държавите членки

осигуряване на подкрепа чрез методологични разяснения, софтуерни програми за събиране на данните и др.

Публикуване на външнотърговската статистика на Общността за държавите членки.
Държави членки:
Европейското законодателство има водеща роля и се прилагането му на национално ниво е задължително. То се осъществява директно, или посредством прилагането на национални законови актове, които са създадени на принципа за спазване на Европейските закони.

Според принципа на субсидиарността законодателството на Общността позволява на държавите членки сами да избират начина, по който ще го прилагат както и да се използват различни национални методи при съставянето на статистиката за външната търговия.

В България Закона за статистиката и Закона за статистика на вътрешно общностната търговия със стоки уреждат правилата и разпределението на отговорностите между администрациите при съставяне на статистика за външната търговия.

Тези документи са налични в сайта на НСИ ( www.nsi.bg ).

Събирането на митническа и данъчна информация, която в последствие се използва за статистически цели се дефинира от:

 Наредба № Н-17/2006 за прилагане на разпоредбите на Приложение 37 и Приложение 38 от Регламент 2454/93, относно писменото деклариране чрез ЕАД.

Документът е наличен в сайта на Агенция Митници ( www.customs.bg ).

Наредба № Н-8 от 14.12.2009г. За прилагане на система Интрастат за изменение и допълнение на Наредба № Н-14 от 2007г., за прилагане на система Интрастат (ДВ, бр.3 от 2008г.), която е налична сайта на НСИ - (www.nsi.bg) и НАП - (www.nra.bg).

В съответствие с националната нормативна уредба разпределението на отговорностите по събирането, производството и разпространението на статистически данни за външната търговия е следното:

те трябва да спазват наредбите относно обхвата в рамките, на който предоставят нужната информация;

предоставяните от търговските оператори данни трябва да отговарят на изискванията , описани в законодателството: кодове, дефиниции и др.;

икономическите оператори имат право да отправят писмено запитване до НСИ за извършване на проверка дали предоставяната от тях информация може да се третира като конфиденциална в съответствие с правилата за прилагане на пасивна котфиденциалност.

Преди 1 януари 1993 г. статистическата информация за търговията със стоки със държавите членки, както и с трети държави се е събирала на база на митническите декларации. Отстраняването на този изчерпателен източник в рамките на ЕС доведе до създаването на нова ситема, която е създадена за да поддържа необходимата наличност, обхват и качество на информацията.

Основното предназначение на Интрастат системата е да осигури статистическа информация за търговията, чрез директно събиране на информацията от фирмите, които трябва да предоставят всеки месец данни за извършените от тях сделки, да използва ДДС системата за оценка на пълнотата и качеството на статистическите данни и да осигури намаляване на натовареността на фирмите, чрез въвеждането на прагове и правила за опростено деклариране при специфични стоки и движения.
В съответствие с измененията внесени с Регламент (ЕК) 222/2009 по чл. 10 (3) в Регламент (ЕК) 638/2004, праговете определяни за всяка календарна година, под които икономическите оператори задължени по ДДС са освободени от деклариране на обемите на търговията с държави членки, следва да осигурават обхват поне 97% от стойността на изпращанията и поне 95% от стойността на пристиганията за съответната държава членка.
При вътрешнообщностна търговия в повечето случаи информацията от данъчните декларации (вътрешнообщностни доставки и придобивания на стоки) и статистическите декларации (пристигания и изпращания на стоки) ще са подобни. От законова гледна точка тези две концепции са независими и решението дали дадена търговска сделка ще се отчита при търговската статистика не трябва да зависи от данъчните задължения. Съществуват някои сделки, които се разглеждат различно за данъчни и статистически цели (стоки свързани с преработка, електричество и др.) При външнотърговската статистика се взема предвид не собствеността върху стоките, а тяхното физическо движение. Въпреки това прехвърлянето на собствеността върху дадена стока от резидент на дадена държава към нерезидент е основен принцип при определяне обемите на вноса и износа на стоки в текущата сметка на Платежния баланс и Националните сметки. Статистиката за външната търговия осигурява данни за съставянето на Платежния баланс и националните сметки, поради това характеристиките, които правят възможно приспособяването на събираните за тази цел данни, следва да представляват част от задължителния и стандартен набор от данни.

Тази важна информация се получава от полето Вид на сделката, с което се определя собствеността или прехвърлянето на собственост.

Статистиката за търговията между държавите членки обхваща и някои транзакции с “не-общностни стоки”, които влизат в дадена държава членка, без да се пускат в свободно обръщение и се придвижват към друга държава членка под митнически контрол. Тези транзакции са описани в регламент 638/2004 член 3 (2) и (3) (b).

В Член5 (1)(2)(3) от Регламент 638/2004 се описват три източника на данни. Те са тясно свързани с параграфи 2 и 4 на Член 3 от обхвата на статистиката за търговията между държавите членки.

Данните за Интрастат се събират от физически и юридически лица реристрирани по ДДС в държавата. Физическите и юридическите лица, които осъществяват вътрешнообщностни придобивания/пристигания или доставки/изпращания трябва да са регистрирани по ДДС и трябва да декларират своя стокообмен за данъчни цели. Това означава, че всяко лице, което осъществява икономическа дейност (производител, търговец на стоки или услуги) е задължено да предоставя регулярно данъчна декларация. Следва да се отбележи, че Регламент 638/2004, член 8 и Регламент 1982/2004, член 5 задължават данъчните служби да предоставят на службите отговорни за съставянето на статистика за външната търговия информация за лицата, които са регистрирани по ДДС и са осъществили доставка или придобиване от друга държава членка.

Националната Агенция по приходите предоставя на НСИ поне веднъж месечно информация за всички търговци, регистрирани по ДДС и декларирали, че са осъществили придобивания или доставки от или за дадена държава членка
Данъчното законодателство определя в детайли тези лица (физически и юридически), които трябва да се регистрират по ДДС и националните данъчни служби следят регулярно дали задължените лица правят тази регистрация. Ролята на службите отговорни за търговската статистика в този случай се изразява само в проверка дали дадено лице е регистрирано или не, за да се направи преценка за качеството на събираните данни.
Фирмите, чиито обороти надвишават определения за текущата година праг за деклариране трябва да подават Интрастат декларации. Ако е надвишен прага само за един от потоците (пристигане или изпращане) се подава декларация само за него.

Всеки икономически оператор може да попадне в една от следните категории:

да надхвърля праговете за деклариране и да е задължен да подава Интрастат декларации за пристигания и изпращания;

 да надхвърля прага за деклариране по единия поток, а по другия да не бъде задължен да подава данни, независимо, че може да извършва търговски операции и по другия поток;

да е под прага за деклариране и поради тази причина да не подава Интрастат декларацци. В тези случаи тбрябва да се обърне внимание на възможността за възникване на текущо задължение.

да надхвърля прага за статистическа стойност и поради тази причина да предоставя информация и за статистическа стойност;

да надхвърля прага на деклариране , но да е под прага за статистическа стойност и поради това може да неподава информация за статистическата стойност;
Задълженията по Интрастат се определят и са валидни за всяка текуща календарна година по отделно.
Например: Фирма А от 01.01.2010 г. до 31.12. 2010 г. има общ обем от извършените сделки с партньори от ЕС по-голям от обявения праг, това означава, че от 01.01.2011 г. за тази фирма възниква годишно задължение и тя всеки месец през 2011 г. трябва да подава Интрастат декларации, дори и търговията й през този период да намалее или да има много месеци, в които няма никакви сделки, задължението не отпада до края на 2011 година. Фирмата ежемесечно трябва да подава Интрастат декларация с данни, или нулева декларация ако няма сделки, или да изпрати уведомление, че за период от-до няма да има сделки и ще бъде освободена от подаване на нулеви декларации.


Задължението за деклариране се прекратява след изтичане на календарната година.

Праговете за деклариране се определят и публикуват от НСИ в Държавен вестник до края на м. октомври на текущата година и са валидни за следващата календарна година, т.е. праговете обявени през октомри 2010 г. са валидни за цялата 2011г. Информация за определената годишна стойност на праговете за деклариране може да бъде намерена в сайта на НСИ ( www.nsi.bg ). В случаите, когато годишните обороти на фирмата за предходната година са под обявения праг, към 1 януари на следващата календарна година за тази фирма не възниква годишно задължение за деклариране.

В изпълнение на чл. 12, ал. (2) от Закона за статистика на вътрешнообщностната търговия със стоки, фирмите регистрирани по Закона за ДДС, които търгуват със държави от Европейския съюз, вече могат да проверят на интернет държавицата на Националната агенция за приходите дали са задължени да подават Интрастат декларация. Справка може да се прави само за фирми, за които притежавате УЕП, регистриран в НАП с права за подаване на СД по ДДС.

В съответствие с наредбите за ДДС тези компании трябва да се разглеждат като едно цяло и при отчитането по Интрастат трябва да се има предвид и дейността на дъщерните фирми, принадлежащи на тези холдинги.

Текста на член 7(2) от регламент 638/2004 определя възможността всеки търговски оператор да упълномощи физическо или юридическо лице (специализирани счетоводни къщи, агенти и др.) да подава декларации от негово име, въпреки че прехвърлянето на задължението за деклариране по система Интрастат на трета декларираща държава по никакъв начин не намалява отговорността на задълженото лице по отношение на представяне на декларациите и тяхната достоверност.

Ако една икономическа единица извърши промени в регистрацията си винаги трябва да се държи сметка и за задълженията по Интрастат. Възможни са различни варианти. Например една фирма от АД се преобразува в ООД, сменя своя ЕИК, но тя се явява правоприемник на активите и пасивите на на АД-то и в тези случаи новото ООД трябва да продължи да подава Интрастат декларации, ако АД-то е било задължено лице.

При сделки сключени в условията на лизинг трябва задължително да се отчита вида на лизинга – финасов или оперативен. Продължителността на оперативния лизинг и евентуални промени в посока на удължаване на срока също трябва да се наблюдава и отчита.

Транзит:

Стоки, транспортирани от една държава-членка за друга през трета държава членка не трябва да се декларират в третата държава членка, освен ако не е възникнало претоварване или складиране, което да е спряло движението им.
2. Данни предоставяни от Агенция Митници
Съществуват определени обстоятелства при които движението на стоки трябва да се отчита като търговия между държави членки, но статистическата информация за тях се взема от Единния административен документ (ЕАД). В подобни случаи не следва да се подава Интрастат декларация и НСИ трябва да е информиран за тях.

Митническите служби са задължени да предоставят информация за търговията със стоки в рамките на Общността на НСИ поне веднъж месечно.

Данни за търговията със стоки в рамките на Общността се предоставят от Агенция Митници при следните случаи:
1. Стоки на Общността, които се търгуват между държавите членки, но се движат от или към части на статистическата територия на Европейския съюз, но не принадлежат към данъчната територия на ЕС. Тези стоки се движат чрез Единен административен документ (ЕАД).

Статистическата територия на Европейския съюз съответства на неговата митническа територия (с изключение на о. Хелиголанд, който не принадлежи на митническата територия на ЕС, но принадлежи на статистическата територия на Германия). Съществуват и територии, които са част от митническата територия на ЕС, но не са част от данъчната територия на ЕС. За движението на стоки между тези територии и държавите членки се изисква попълването на митническа документация(ЕАД). Търговската статистика за тези движения се включва във вътрешнообщностната търговска статистика (Интрастат), а не в Екстрастат, но се събира чрез ЕАД.

При тези случаи не се изисква попълването на Интрастат декларация, за да бъде

предодвратено дублирането на данните с ЕАД.
3. Стоки, които се движат между държавите членки под режим активно усъвършенстване, чрез Опростена процедура или Единна Европейска Оторизация. Въпреки, че тези стоки не са в свободно обръщение и остават под митнически контрол те могат да се движат между държавите членки без Единен административен документ, а само с търговска документация.
Движението на тези стоки трябва да се отчита във вътрешнообщностната търговска статистика. При тези случаи данните се получават от Агенция Митници.





КОГАТО:

1. 
   За даден месец задълженото по Интрастат лице няма извършени транзакции ЗАДЪЛЖИТЕЛНО следва да подаде нулева декларация, която ще послужи за информация, че задължението за деклариране не е забравено, но за съответния референтен период няма извършени транзакции.
   
2. 
   В случай, че предстои ползване на годишен или друг вид по-дълготраен отпуск, декларацията следва да бъде подадена преди това.