Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я



страница1/13
Дата22.07.2016
Размер1.37 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13



Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я

НАЦИОНАЛЕН СТАТИСТИЧЕСКИ ИНСТИТУТ





СТАТИСТИЧЕСКИ
Н А Р Ъ Ч Н И К НА ТЪРГОВЕЦА

2011


ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ НА НАРЪЧНИКА
Настоящото второ, преработено издание на наръчника е разработено от отдел „Статистика на външната търговия” в Националният статистически институт (НСИ). Предназначението му е да улесни икономическите оператори при попълване на Интрастат декларациите, както и определени клетки от ЕАД при осъществяване на търговски операции по внос или износ на стоки със страни извън ЕС, които са необходими на НСИ за съставяне на статистическа информация относно външната търговия на България.

Този наръчник не представлява юридически обвързващ акт, и има само обяснителен характер.

В наръчника се съдържат: описание на нормативните актове, които регламентират дейността по осигуряването на информация за съставяне на статистика за външната търговия, основни дефиниции на използваните понятия, определящи техното съдържание, включени са практически примери и логически засечки, запознаването с които ще улесни търговците при попълването на необходимата за статистически цели информация и ще допринесе за подобряване качеството на първичната статистическата информация за външната търговия.
Информацията за движението на стоковите потоци е от съществено значение за европейската икономическа и търговска политика, за анализиране на пазарните потоци по отношение на отделни стоки, представляващи важен компонент за съставянето на редица макроикономически показатели.
При разработването на този наръчник са ползвани документи и материали на IMTS “Concepts and definitions”-2010; Европейската статистическа служба EUROSTAT, Главен директорат TAXUD и други европейски институции.

Всички коментари по конкретни въпроси свързани със статистическите показатели, касаещи търговската Ви дейност, както бележки, примери и предложения за усъвършенстване на настоящата версия на наръчника, ще бъдат от полза за бъдещото усъвършенстване на този наръчник.



За контакти използвайте нашият е-mail адрес: fst@nsi.bg


ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ
Екстрастат
Представлява система за съставяне на Статистика отнасяща се до търговията със стоки на държавите членки с трети страни.

Основен източник на информация представлява Единният Административен Документ, посредством който пред Митническите администрации се отчитат движенията на стоки от и към държави извън Европейския съюз.


Събира се информация за всички стоки, които след влизане (внос) или преди напускане (износ) на статистическата територия на ЕС, са обект на митническа процедура по оформяне или употреба по смисъла на Чл. 4 (15) от Регламент на Съвета на ЕЕС № 2913/92.
Интрастат
Представлява система за съставяне на Статистика, свързана с търговията със стоки между държавите членки на Европейския съюз и обхваща движението на стоки (изпращания и пристигания) в рамките на митническата територия на Общността.

Внос/пристигания:

Включва всички стоки:

 Които влизат на статистическата територия на България от други държави и са предназначени за потребление в държавата;

Стоки за преработка в България, с цел да бъдат изнесени/изпратени обратно същата държава или в друга държава след осъществяване на преработката;

Внос/пристигане на стоки в България след като са претърпяли преработка в друга държава.
Износ/изпращания
Включва всички стоки, които:

Напускат статистическата територия на България и са предназначени за нормален експорт за друга държава;

 Стоки, които след преработка в България се връщат обратно в държавата от която са били първоначално изпратени или се изнасят/изпращат за друга държава;

 Стоки, които се изнасят/изпращат с предназначение за преработка на територията на друга държава с цел обратното им връщане в България.


В статистическите обеми на вноса и износа не се включват внесените стоки, поставени под режим митническо складиране без преработка, а в износа - реекспорта на тези стоки.
Референтен период за отчитане движението на стоките е:
Екстрастат

Референтният период показва календарната година и месеца, през които е извършен вносът или износът на стоките.

Когато източникът на информация за записите за внос и износ е митническата декларация, референтният период показва календарната година и месеца, когато декларацията е приета от митническите власти.
Интрастат

Транзакцията се декларира, когато стоката физически е напуснала или влязла на територията на България.



ЗАКОНОВА БАЗА
Съставянето на Статистиката за външната търговия се регламентира от няколко основни европейски законодателни акта:

Регламент No 638/2004 за търговията със стоки между държавите-членки на ЕС (Основен законодателен акт) с последващите го изменения и допълнения въведени с Регламент(ЕО) 222/2009;

Регламент No 1982/2004 за търговията със стоки между държавите-членки на ЕС (Регламент въвеждащ процедурите по прилагане на Регламент No 638/2004) с последващите го изменения и допълнения въведени с Регламент 1915/2005, Регламент 91/2010 и 96/2010;

(77/388/EEC)Шеста директива на Съвета за ДДС;

Регламент 471/2009 относно статистиката на Общността за външната търговия с трети държави;Регламенти2010 (ЕК) 92/2010 и 113/2010 въвеждащи процедурите по прилагане на Регламент 471/2009;

Регламент (ЕИО) № 2913/92 – на Съвета : Митнически кодекс на общността Регламент 450/2008 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността (ММК)

Регламент (ЕИО)No 2454/93,въвеждащ разпоредбите за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92

Регламент (ЕИО)2454/93, относно писменото деклариране чрез ЕАД

Регламент (ЕИО)№ 1833/2006 относно номенклатурата на държави и територии за целите на статистиката за външната търговия

Регламент 2658/87 относно Комбинираната номенклатура на стоките за целите на външната търговия



Препоръчително е при консултирането с тези законови актове , първо да се проучат основните регламенти, след което да се извърши консултация с Регламентите, въвеждащи процедури по прилагане, с оглед намиране на по -детайлна информация.

При промяна в изискванията и методологичните подходи по отношение съставянето на статистиката за външната търговия действащото законодателство се ревизира.


Главните заинтересовани субекти, за които е предназначено това законодателство са: статистическата служба на ЕС - Евростат, държавите членки и техните национални статистически служби, както и икономическите оператори.
Йерархична структура при прилагане на Европейското законодателство
Евростат:
На ниво Европейска Общност, Евростат е отговорната институция за мениджмънта, методологията, развитието и отчитането на работата свързана със статистиката за външната търговия.

Конкретната роля на Евростат се изразява в следното:

съставяне на законодателството и наблюдаване за конкретното му прилагане от държавите членки

осигуряване на подкрепа чрез методологични разяснения, софтуерни програми за събиране на данните и др.

Публикуване на външнотърговската статистика на Общността за държавите членки.
Държави членки:
Европейското законодателство има водеща роля и се прилагането му на национално ниво е задължително. То се осъществява директно, или посредством прилагането на национални законови актове, които са създадени на принципа за спазване на Европейските закони.

Според принципа на субсидиарността законодателството на Общността позволява на държавите членки сами да избират начина, по който ще го прилагат както и да се използват различни национални методи при съставянето на статистиката за външната търговия.


Администрации на национално ниво:
Законодателството на Общността не определя кои национални институции следва да се занимават със съставянето на статистика за външната търговия. Това се решава на национално ниво от всяка държава членка.

В България Закона за статистиката и Закона за статистика на вътрешно общностната търговия със стоки уреждат правилата и разпределението на отговорностите между администрациите при съставяне на статистика за външната търговия.

Тези документи са налични в сайта на НСИ ( www.nsi.bg ).

Събирането на митническа и данъчна информация, която в последствие се използва за статистически цели се дефинира от:

 Наредба № Н-17/2006 за прилагане на разпоредбите на Приложение 37 и Приложение 38 от Регламент 2454/93, относно писменото деклариране чрез ЕАД.

Документът е наличен в сайта на Агенция Митници ( www.customs.bg ).

Наредба № Н-8 от 14.12.2009г. За прилагане на система Интрастат за изменение и допълнение на Наредба № Н-14 от 2007г., за прилагане на система Интрастат (ДВ, бр.3 от 2008г.), която е налична сайта на НСИ - (www.nsi.bg) и НАП - (www.nra.bg).

В съответствие с националната нормативна уредба разпределението на отговорностите по събирането, производството и разпространението на статистически данни за външната търговия е следното:


Националният статистически институт има водеща и координираща роля относно методологията и правилата за осигуряване на външнотърговска статистика, определя праговете и видовете данни, които ще се събират по системата Интрастат, обобщава и проверява качеството на получената информация, извършва оценка на търговията под прага за наблюдение и неотговорилите респонденти и отговаря за производството и разпространението на статистически данни за външната търговия на национално и международно ниво.

Агенция „Митници” определя реда и начина за подаване на ЕАД, отговаря за качеството на предстоставената информация, подсигурява наличността, подготвя и предава на статистиката в определена структура и формат набор от данни за извършените търговски операции с партньори от трети държави и движение на стоки между държави членки на ЕС, извършвани под митнически контрол.

Националната агенция за приходите осъществява контакт с икономическите оператори определени като задължени лица по системата Интрастат, събира и обработва подадените от тях месечни отчети, отговаря за качеството и обхвата на данните събирани от операторите с Интрастат декларации и предоставя тази информация на НСИ. НАП предоставя също и информация за извършените вътрешнообщностни доставки и придобивания отразени в ДДС декларациите.

Икономически оператори
В Европейското законодателство стриктно е определено кой е задължен да предоставя информация за външнотърговските операции за търговията с трети държави чрез ЕАД и за търговията със стоки между държавите членки посредством Интрастат декларации.
Задълженията на фирмите отговорни за предоставяне на данни са следните:
те трябва да предоставят информация за тяхната търговия на националните служби;

те трябва да спазват наредбите относно обхвата в рамките, на който предоставят нужната информация;

предоставяните от търговските оператори данни трябва да отговарят на изискванията , описани в законодателството: кодове, дефиниции и др.;

икономическите оператори имат право да отправят писмено запитване до НСИ за извършване на проверка дали предоставяната от тях информация може да се третира като конфиденциална в съответствие с правилата за прилагане на пасивна котфиденциалност.




ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ ЗА СИСТЕМАТА ИНТРАСТАТ
Интрастат е система за съставяне на статистика за търговията със стоки между държавите членки на ЕС и се прилага от 1 януари 1993 година. Тя е пряко свързана с най-специфичната икономическа характеристика на съществуване на Европейския съюз - отсъствието на митническа граница между държавите членки и функционирането на “общ пазар” между тях.

Преди 1 януари 1993 г. статистическата информация за търговията със стоки със държавите членки, както и с трети държави се е събирала на база на митническите декларации. Отстраняването на този изчерпателен източник в рамките на ЕС доведе до създаването на нова ситема, която е създадена за да поддържа необходимата наличност, обхват и качество на информацията.

Основното предназначение на Интрастат системата е да осигури статистическа информация за търговията, чрез директно събиране на информацията от фирмите, които трябва да предоставят всеки месец данни за извършените от тях сделки, да използва ДДС системата за оценка на пълнотата и качеството на статистическите данни и да осигури намаляване на натовареността на фирмите, чрез въвеждането на прагове и правила за опростено деклариране при специфични стоки и движения.
В съответствие с измененията внесени с Регламент (ЕК) 222/2009 по чл. 10 (3) в Регламент (ЕК) 638/2004, праговете определяни за всяка календарна година, под които икономическите оператори задължени по ДДС са освободени от деклариране на обемите на търговията с държави членки, следва да осигурават обхват поне 97% от стойността на изпращанията и поне 95% от стойността на пристиганията за съответната държава членка.
При вътрешнообщностна търговия в повечето случаи информацията от данъчните декларации (вътрешнообщностни доставки и придобивания на стоки) и статистическите декларации (пристигания и изпращания на стоки) ще са подобни. От законова гледна точка тези две концепции са независими и решението дали дадена търговска сделка ще се отчита при търговската статистика не трябва да зависи от данъчните задължения. Съществуват някои сделки, които се разглеждат различно за данъчни и статистически цели (стоки свързани с преработка, електричество и др.) При външнотърговската статистика се взема предвид не собствеността върху стоките, а тяхното физическо движение. Въпреки това прехвърлянето на собствеността върху дадена стока от резидент на дадена държава към нерезидент е основен принцип при определяне обемите на вноса и износа на стоки в текущата сметка на Платежния баланс и Националните сметки. Статистиката за външната търговия осигурява данни за съставянето на Платежния баланс и националните сметки, поради това характеристиките, които правят възможно приспособяването на събираните за тази цел данни, следва да представляват част от задължителния и стандартен набор от данни.

Тази важна информация се получава от полето Вид на сделката, с което се определя собствеността или прехвърлянето на собственост.




Стоки на Общността
 Са стоките , които са изцяло придобити в Общността, стоки които са пуснати за свободно обръщение в държава членка или стоки, които са комбинация от предишните две. Като цяло следва да се счита, че всички стоки, които са в свободно обръщение между държави членки и които не са под Митнически контрол са стоки на Общността.

Статистиката за търговията между държавите членки обхваща и някои транзакции с “не-общностни стоки”, които влизат в дадена държава членка, без да се пускат в свободно обръщение и се придвижват към друга държава членка под митнически контрол. Тези транзакции са описани в регламент 638/2004 член 3 (2) и (3) (b).



Източници на данни за търговията със стоки между държавите членки

В Член5 (1)(2)(3) от Регламент 638/2004 се описват три източника на данни. Те са тясно свързани с параграфи 2 и 4 на Член 3 от обхвата на статистиката за търговията между държавите членки.



1. Директно събиране на данни от икономическите оператори
Държавите членки събират месечни данни от фирмите задължени да подават сатистическа информация. Това е основният източник на данни за съставяне на статистика за търговията между държавите членки..

Данните за Интрастат се събират от физически и юридически лица реристрирани по ДДС в държавата. Физическите и юридическите лица, които осъществяват вътрешнообщностни придобивания/пристигания или доставки/изпращания трябва да са регистрирани по ДДС и трябва да декларират своя стокообмен за данъчни цели. Това означава, че всяко лице, което осъществява икономическа дейност (производител, търговец на стоки или услуги) е задължено да предоставя регулярно данъчна декларация. Следва да се отбележи, че Регламент 638/2004, член 8 и Регламент 1982/2004, член 5 задължават данъчните служби да предоставят на службите отговорни за съставянето на статистика за външната търговия информация за лицата, които са регистрирани по ДДС и са осъществили доставка или придобиване от друга държава членка.

Националната Агенция по приходите предоставя на НСИ поне веднъж месечно информация за всички търговци, регистрирани по ДДС и декларирали, че са осъществили придобивания или доставки от или за дадена държава членка
Данъчното законодателство определя в детайли тези лица (физически и юридически), които трябва да се регистрират по ДДС и националните данъчни служби следят регулярно дали задължените лица правят тази регистрация. Ролята на службите отговорни за търговската статистика в този случай се изразява само в проверка дали дадено лице е регистрирано или не, за да се направи преценка за качеството на събираните данни.
Фирмите, чиито обороти надвишават определения за текущата година праг за деклариране трябва да подават Интрастат декларации. Ако е надвишен прага само за един от потоците (пристигане или изпращане) се подава декларация само за него.

Всеки икономически оператор може да попадне в една от следните категории:

да надхвърля праговете за деклариране и да е задължен да подава Интрастат декларации за пристигания и изпращания;

 да надхвърля прага за деклариране по единия поток, а по другия да не бъде задължен да подава данни, независимо, че може да извършва търговски операции и по другия поток;

да е под прага за деклариране и поради тази причина да не подава Интрастат декларацци. В тези случаи тбрябва да се обърне внимание на възможността за възникване на текущо задължение.

да надхвърля прага за статистическа стойност и поради тази причина да предоставя информация и за статистическа стойност;

да надхвърля прага на деклариране , но да е под прага за статистическа стойност и поради това може да неподава информация за статистическата стойност;
Задълженията по Интрастат се определят и са валидни за всяка текуща календарна година по отделно.
Например: Фирма А от 01.01.2010 г. до 31.12. 2010 г. има общ обем от извършените сделки с партньори от ЕС по-голям от обявения праг, това означава, че от 01.01.2011 г. за тази фирма възниква годишно задължение и тя всеки месец през 2011 г. трябва да подава Интрастат декларации, дори и търговията й през този период да намалее или да има много месеци, в които няма никакви сделки, задължението не отпада до края на 2011 година. Фирмата ежемесечно трябва да подава Интрастат декларация с данни, или нулева декларация ако няма сделки, или да изпрати уведомление, че за период от-до няма да има сделки и ще бъде освободена от подаване на нулеви декларации.


Задължението за деклариране се прекратява след изтичане на календарната година.


Праговете за деклариране се определят и публикуват от НСИ в Държавен вестник до края на м. октомври на текущата година и са валидни за следващата календарна година, т.е. праговете обявени през октомри 2010 г. са валидни за цялата 2011г. Информация за определената годишна стойност на праговете за деклариране може да бъде намерена в сайта на НСИ ( www.nsi.bg ). В случаите, когато годишните обороти на фирмата за предходната година са под обявения праг, към 1 януари на следващата календарна година за тази фирма не възниква годишно задължение за деклариране.



В съответствие със законовите разпоредби в този случаи фирмата е отговорна ежемесечно да следиреализираните оборотите през текущата година и при достигане на прага за деклариране незабавно да започне да подава Интрастат декларации





Например: Фирма А от 01.01.2010 г. до 31.12.2010 г. от всички сделки по изпращанията има сумарен оборот от 118 х.лева. При праг за 2011г. 200 х. лв от 01 януари 2011г. тя няма задължение да подава Интрастат декларации. Тя трябва да започне да си следи месечните обороти от 01 януари 2011 г. ( не плъзгащи се 12 месеца както е при ДДС), а от началото на всяка календарна година и при достигане на прага да започне да подава Интрастат. Така например ако през януари 2011 г. тази фирма изтъргува 100 х.лв, през февруари 2011 г. реализира 80 х.лв оборот, то натрупания обем за 2-та месеца е 180 х.лв. и тя все още е под прага, през март реализира 10 х.лв., натрупания оборот става 190 х.лв и пак е под прага и не възниква задължение, но ако през април реализира 50 х.лв. то сборът ще стане 240 х.лв, което е над прага за деклариране. Това означава, че до 10 май 2011 г. трябва да подаде Интрастат декларация за реализираните през м.април сделки т.е. само за последните 50 х.лева, а не с натрупване от началото на годината и от този момент до края на годината тя трябва да подава ежемесечно Интрастат декларации за изпращания. Натрупания оборот до първия референтен период в случая от 01 януари до 31 март (190 хил.лв) се посочва само в Регистрационния формуляр. Същата процедура е валидна и за другия поток. Възможно е да имате годишно задължение за единия поток, а текущо през годината да възникне задължение и за другия поток.

В изпълнение на чл. 12, ал. (2) от Закона за статистика на вътрешнообщностната търговия със стоки, фирмите регистрирани по Закона за ДДС, които търгуват със държави от Европейския съюз, вече могат да проверят на интернет държавицата на Националната агенция за приходите дали са задължени да подават Интрастат декларация. Справка може да се прави само за фирми, за които притежавате УЕП, регистриран в НАП с права за подаване на СД по ДДС.





Оборотите на фирмата трябва да се следят и от месеца, в който те достигнат прага за деклариране определен за съответния поток, следва незабавно да започни ежемесечното подаване на Интрастат декларации.

За придобиване на по-голяма янота относно задължението за деклариране магат да бъдат добавени и следните допълнителни пояснения:
Холдинги

В съответствие с наредбите за ДДС тези компании трябва да се разглеждат като едно цяло и при отчитането по Интрастат трябва да се има предвид и дейността на дъщерните фирми, принадлежащи на тези холдинги.


Трета декларираща държава

Текста на член 7(2) от регламент 638/2004 определя възможността всеки търговски оператор да упълномощи физическо или юридическо лице (специализирани счетоводни къщи, агенти и др.) да подава декларации от негово име, въпреки че прехвърлянето на задължението за деклариране по система Интрастат на трета декларираща държава по никакъв начин не намалява отговорността на задълженото лице по отношение на представяне на декларациите и тяхната достоверност.


Задължение при преобразуване

Ако една икономическа единица извърши промени в регистрацията си винаги трябва да се държи сметка и за задълженията по Интрастат. Възможни са различни варианти. Например една фирма от АД се преобразува в ООД, сменя своя ЕИК, но тя се явява правоприемник на активите и пасивите на на АД-то и в тези случаи новото ООД трябва да продължи да подава Интрастат декларации, ако АД-то е било задължено лице.


При някои търговски транзакции е трудно да се идентифицира лицето , отговорно за подаването на декларации за изпращанията или пристиганията, например:
Преработка на стоки по договор- фирмата отговорна за преработката на стоките по договор трябва да се отчита по Интрастат, но тъй като такъв вид сделка се отчита на друг принцип в ДДС декларацията, понякога е трудно да бъде проследена. Например при получаване на материали от клиента за преработка по договор не възниква данъчно събитие, но има физическо движение на стоки, които трябва да се декларират по Интрастат. При връщане на преработения продукт за целите на ДДС се декларира само стойността на услугата по преработка, а за Интрастат стойността е сумарна и включва стойността на материалите и услугата. Тук в някои случаи възниква въпрос за това дали дадена фирма има задължение по Интрастат или не, особено когато задължението се базира на информацията от ДДС декларациите. В тези случаи се използва и допълнителна информация -например от Бизнес регистъра за икономическата дейност на фирмата, както и информация от други статистически изследвания. При определяне на задължението на този тип икономически единици се вземат предвид както фактурираните на получените от тях обеми за извършените услуги, така и стойността на материалите.
Продажби по договор на лизинг:

При сделки сключени в условията на лизинг трябва задължително да се отчита вида на лизинга – финасов или оперативен. Продължителността на оперативния лизинг и евентуални промени в посока на удължаване на срока също трябва да се наблюдава и отчита.


Движения на стоки между клоновете на една компания в различни държави членки. Всеки клон осъществяващ икономическа дейност на територията на друга държава трябва да е регистриран за нуждите на ДДС и да се отчита по Интрастат.

Транзит:

Стоки, транспортирани от една държава-членка за друга през трета държава членка не трябва да се декларират в третата държава членка, освен ако не е възникнало претоварване или складиране, което да е спряло движението им.
2. Данни предоставяни от Агенция Митници
Съществуват определени обстоятелства при които движението на стоки трябва да се отчита като търговия между държави членки, но статистическата информация за тях се взема от Единния административен документ (ЕАД). В подобни случаи не следва да се подава Интрастат декларация и НСИ трябва да е информиран за тях.

Митническите служби са задължени да предоставят информация за търговията със стоки в рамките на Общността на НСИ поне веднъж месечно.

Данни за търговията със стоки в рамките на Общността се предоставят от Агенция Митници при следните случаи:
1. Стоки на Общността, които се търгуват между държавите членки, но се движат от или към части на статистическата територия на Европейския съюз, но не принадлежат към данъчната територия на ЕС. Тези стоки се движат чрез Единен административен документ (ЕАД).

Статистическата територия на Европейския съюз съответства на неговата митническа територия (с изключение на о. Хелиголанд, който не принадлежи на митническата територия на ЕС, но принадлежи на статистическата територия на Германия). Съществуват и територии, които са част от митническата територия на ЕС, но не са част от данъчната територия на ЕС. За движението на стоки между тези територии и държавите членки се изисква попълването на митническа документация(ЕАД). Търговската статистика за тези движения се включва във вътрешнообщностната търговска статистика (Интрастат), а не в Екстрастат, но се събира чрез ЕАД.


2. Стоки за активно усъвършенстване или преработка под митнически контрол, които не са в свободно обръщение, а са под митнически контрол и се движат чрез ЕАД.
Например: Испанска фирма има договор с българска фирма за извършване на услуга за предене на памук. Испанската фирма внася този памук от трета държава, не плаща необходимите митнически и данъчни такси в своята държава и изпраща памука за преработка в България. Движението на тази стока от Испания до България и обратно изпращане на изпредената прежда ще се извърши под митнически контрол и ще се изисква попълването на ЕАД.

При тези случаи не се изисква попълването на Интрастат декларация, за да бъде

предодвратено дублирането на данните с ЕАД.
3. Стоки, които се движат между държавите членки под режим активно усъвършенстване, чрез Опростена процедура или Единна Европейска Оторизация. Въпреки, че тези стоки не са в свободно обръщение и остават под митнически контрол те могат да се движат между държавите членки без Единен административен документ, а само с търговска документация.
Движението на тези стоки трябва да се отчита във вътрешнообщностната търговска статистика. При тези случаи данните се получават от Агенция Митници.





КОГАТО:


  1. За даден месец задълженото по Интрастат лице няма извършени транзакции ЗАДЪЛЖИТЕЛНО следва да подаде нулева декларация, която ще послужи за информация, че задължението за деклариране не е забравено, но за съответния референтен период няма извършени транзакции.

  2. В случай, че предстои ползване на годишен или друг вид по-дълготраен отпуск, декларацията следва да бъде подадена преди това.


  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница