Част от Проект на Национална стратегия за екотуризъм, юни 2003 г
Изтегляне 0.58 Mb.
|
Свързани:
strategiii-za-razvitie-na-hotelierski-biznes, bylgariya-i-ekoturizmyt-obsht-pregled, zamyrsyavane-i-uvrejdane-na-pochvite-i-vyzdeiistvie-vyrhu-ekosistemite, 1Prakticheski pravila Dizain
- Навигация на страницата:
- 5.2 Тенденции на международния пазар
| Програми и маршрути
Както за повечето характеристики на българския екотуристически пазар, така и за предлаганите продукти, не съществува систематизирана информация. Възможно е да се представят само примери, които в голяма степен обобщават цялостната картина, но не я изчерпват. Основни райони за екотуризъм в България са големите планини – Пирин, Рила, Родопите, Стара планина, Странджа, както и Предбалканът, Витоша, някои защитени територии с характерни видове (предимно птици и растения) и някои райони в равнината и ниските планини, където също могат да се наблюдават специфични природни феномени или биологични видове. Програмите са най-общо два вида – строго специализирани – за наблюдение на птици, животни и растения и програми от смесен тип, в които освен екотуристическия има приключенски или културен елемент. Продължителността е от три дни до две седмици. От сезонна гледна точка, специализираните програми се съобразяват с времето и биологичния цикъл на съответните видове. Другите програми се предлагат целогодишно, като активният сезон е през лятото – от май до октомври. Най-експлоатираните дестинации са Средна Стара планина - Националният парк Централен Балкан и около него, Северен Пирин, Северозападна Рила, южната част на Западни Родопи, районът на Маджарово, защитените територии по черноморското крайбрежие. Пътуванията се осъществяват почти изключително с водач, като понякога се ползва и още един специалист. Те се осъществяват пеша, с велосипед или с автомобилен транспорт. Транспортът често е включен като част от услугата. Стремежът е да се предлага по-цялостен, по-завършен продукт и затова често настаняването е на база полу-пансион или пълен пансион. Примерната програма е с продължителност 7-10 дни, посещават се поне две планини (Рила и Пирин, Стара планина и Родопите) и една или повече културни забележителности (Старинен Пловдив, Рилски манастир, Мелник). Настаняването е предимно в семейни хотели и къщи за гости, но се ползват и хижи и големи хотели. Групите са от 2 до 15 души. В страната не съществуват никакви форми на сертифициране на екотуристически продукти. Няма практика на обсъждане на стандартите за качество на тези продукти или за налагане на норми за еколого-съобразност на предоставянето на услугите и продуктите (зелени печати, например). При предоставянето на специализирани услуги няма практика да се предоставят и специализирани застраховки, едва през последните години такава услуга се предоставя от Планинска спасителна служба, но туроператорите нямат практиката да я включват в предлаганите пакети. Връзки с масовия туризъм Връзките на масовия туризъм с екотуризма се осъществяват по инициатива на големите туроператори, които работят в сферата на масовия туризъм. В стремежа си да разнообразят предлагания продукт, с което да удовлетворят по-добре потребностите на своите клиенти, операторите на големите комплекси по Черноморието и някои ски-курорти предлагат екскурзии до природни или културноисторически забележителности, етнографски и фолклорни атракции извън курортите. Те обикновено не инвестират в създаването на нови продукти или идентифицирането на нови атракции, а по-скоро използват добре разработени от миналите десетилетия атракции. Част от тях са посещения на обекти на екотуризма, например: от Пампорово до пещери, скални феномени и архитектурни забележителности в Родопите; от Черноморските курорти до села и резервати в Странджа, до Природен парк “Златни пясъци” и др. Примери са посещенията в Природозащитен център “Пода” край Бургас, разходки с лодка по река Велека и по река Ропотамо и др. Този тип продукти се доближават до екотуристическите, защото представят природни атракции и защото част от средствата остават в посещавания обект и служат за неговата поддръжка. Засега, обаче, тези възможности за взаимно обогатяване и извличане на взаимни ползи за двата пазарни сегмента не са оползотворени пълноценно. Големите туроператори включват в своите оферти добре познати и разработени атракции, макар и не толкова оригинални и иновационни. Те не инвестират в създаването на нови. От друга страна, доставчиците на такива услуги все още не са намерили най-подходящия начин да предложат своите услуги и атракции на необходимото качество и по подходящ начин, за да спечелят нови клиенти в сферата на масовия туризъм. Независимо, че от гледна точка на ценностите на екотуризма това взаимодействие предполага някои компромиси, доколкото по-голямата част от ресурсите не остават в местната общност и в много от случаите става дума за движение и присъствие на големи групи туристи. Но за сметка на това пък, подобни връзки могат да действат много стимулиращо за създаването и поддържането на качествени елементи на екотуристическия продукт. 5.2 Тенденции на международния пазарЕкотуризмът е малка ниша в рамките на по-обширния пазар на природния туризъм или устойчивия туризъм. Международната асоциация за екотуризъм (TIES) е направила профил на екотуристите7: Възраст: 35 до 54 години Доход на семейството: 50 000 щ. д. годишно и повече Предимно с висше образование (повече от 80%) Двойки и семейства по 50% мъже и жени Състав от домакинството: няма голяма разлика между общите туристи и екотуристите Състав на групата: 60% от опитните екотуристи предпочитат да пътуват като двойка, като 15% предпочитат да пътуват с други опитни екотуристи, а 13% предпочитат да пътуват сами 50% от опитните екотуристи отделят по-дълго време за тези екскурзии в сравнение с общите туристи със среден престой от 8 до 14 дни Разходи: опитните екотуристи отделят повече пари за екскурзиите – 26% са склонни да похарчат от 1001 до 1500 щ.дол. за една екскурзия Важни елементи: опитните екотуристи цитират три неща: 1) девствена природа; 2) наблюдаване на диви животни; 3) планински туризъм/преходи Мотивацията за следваща екскурзия включва: 1) радостта от пейзажа и природата; 2) нови преживявания и места Екотуризмът е част от нарастващата пазарна ниша на туристическия отрасъл. По разчети на Световната туристическа организация (World Tourism Organization), през 1997 г., 595 милиона международни туристи са изразходвали 425 милиарда щатски долара. Очаква се броят на туристите да нараства с 4,3% годишно през следващите 20 години, разходите по пътуванията да се качват с 6,7% годишно. Туризмът сред природата генерира 7% от всички разходвани средства за международни пътувания (Линдберг, 1997 г.). Институтът по световни ресурси (1990 г.) установи, че туризмът като цяло нараства годишно с 4%, докато пътуванията, насочени към природата, се увеличават с 10 до 30% годишно. През последните години културният туризъм също се развива като една от най-успешните туристически индустрии в различни страни на света. Делът на туристическите пътувания, мотивирани от културата и културното наследство непрекъснато нараства. Особено значение придобиват културните маршрути предлагащи цялостни пакети от разнообразни типове културно наследство и природни ценности, с развита туристическа, информационна и транспортна инфраструктура. Това означава, че съществува тенденция за динамичен растеж на потенциалния пазар за екотуристически продукти и си заслужава България да опита да стане част от него, като се подготви качествено и своевременно. Изтегляне 0.58 Mb. Сподели с приятели:
|