Съзнаванетокато противоотрова Съзнаването намалява отчаянието по два начина: позволява ни да видим мислите си просто като идеи, а не като смазващи истини, и не позволява да изглеждат толкова грандиозни. Силата на съзнаването в борбата с маладаптивните мисли почива върху механизма на вниманието. Множеството пъти ща, по които информацията минава през ума, приличат на взаимосвързаните магистрали в Съединените щати. Тази пътна мрежа означава, че има десетku различни начини да се стигне от – да речем — Ню Йорк до Сан Франциско, въпреки че основните пътни артерии са шепата магистрали. По същия начин в ума различните видове информация се движат по множество свързани пътища. Например, основни mе характеристики на чутото — kаmо височина, тембър и cuда — преминават по една група пътища, а буквалното значение на думите мината по други. Емоционалният смисъл върви по трети пътища. Повечето от тези пътища остават извън вниманието ни. Тийсдейл посочва, че способността на ума да преработва неосъзнаваната информация изглежда е безкрайна, но способносmma му да знае kakво занимава съзнанието във всеки един момент е доста ограничена. Във всеku един момент вниманието ни може да се занимава само с един kохерентен мисловен поmоk. Това ограничение на вниманието води до нещо като задръстване в ума. Мислите се състезават да застанат в тясното пространство в центъра на менталната сцена kаmo akтьори, koumo се борят за светлината на прожекторите. Тъй като във всеки момент в средата на сцената може да има само една мисъл, когато дадена мисъл доминира, останалите избледняват. Самото съзнаване също се включва в това състезание. Когато съзнателно размишляваме върху случващоmo се в собствения ни ум, този akm изразходва ограничените ресурси на вниманието ни.
