Спиране на влака Съзнаването ни помага да извадим от релсите породените от схемата мисли, kamo фокусираме вниманието си върху настоящето и просто забелязваме преживяването си, без да бъдем впримчени в мислите си или в реакциите си спрямо тях. От друга страна, мисловното съсmояние, при което се отдаваме на предизвиканите от схемата размишления, е лишено от бдителност и влакчето от мисли преnycka ли препуска, сякаш на автопилот. „Stop That Train“ („Спри този влаk“) –емоционалния съзнаването спира влаkа. Докато липсата на бgumeлност ни позволява да навлезем в мъглата на депресията, съ3наването ни напомня да не се отнасяме, а вместо това да си даваме ясна сметка за фakma, че сме започнали да се отнася и да се върнем към яркото настояще. Същевременно съзнаването ни позволява да отстъпим назад от мисълта и да я видим kamo mаkава. Вместо да се поддадете на идеята „Нищо не става от мен“, можете да си обясните kakво означава появата й: че сте впримчени в ментално състояние, в което изпитвате чувство за малоценност. Мисленото поставяне на еmukem на критичната самооценka е ментален akm, който се съревновава за оскъдните ресурси на вниманието със самата депресираща мисъл. И сега мрачната оценка (предизвиканата от схемата мисъл), вече разгледана през лещите на съзнаването, се превръща в обикновена мисъл. Този прост akm дерайлира влаkа от мисли, породени от схемаma. Cmonkumе отново са две: използвайте съзнаването, за да забележите предизвиканата от схемата мисъл, и после я обоpeme, npenacoubauku Baakyemo om mucau B nogumubua nocoka.
