Четиридесето народно събрание триста деветдесет и шесто заседание

ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА КРЕДИТИРАНЕ НА СТУДЕНТИ И ДОКТОРАНТИ.

Има доклад от Комисията по бюджет и финанси.

Заповядайте, господин Имамов, да представите доклада на комисията.

ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ:
„ЗАКОН

за кредитиране на студенти и докторанти”

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 1 и предлага следната редакция:

„Чл. 1. Този закон урежда условията и реда за кредитиране на студенти и докторанти с държавна финансова подкрепа.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата. Няма желаещи.

По чл. 2 има предложение от народния представител Никола Гочев.

Комисията не го е разгледала, тъй като то е извън срока за предложения.

ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 2, като предлага:

1. Алинея 1 да се изменя така:

              „(1) Целта на закона е да се подобрят условията за достъп до висше образование.”

2. Точка 1 на ал. 2 да се измени така:

„1. участие на студентите и докторантите във финансирането на обучението;”.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата. Няма желаещи.

ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: По чл. 3 има предложение на народния представител Атанаска Тенева и група народни представители, което е подкрепено по принцип от комисията.

Има и предложение от народния представител Никола Гочев, което не е разглеждано от комисията на предходното основание.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 3, като предлага:

„1. В ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:

1. в текста преди т. 1 след думите „за кредит” се поставят две точки и текстът до края се заличава;

2. в т. 2 след думата „бакалавър” да се добави изразът „бакалавър и професионален бакалавър”.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Какъв е този „професионален бакалавър”?

ПЛАМЕН СЛАВОВ (КБ, от място): Завършилият бившето полувисше образование – тригодишният бакалавър.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Забъркахме я тази работа и сега не можем да излезем от нея.

Уважаеми народни представители, имате думата.

Заповядайте, госпожо Тенева.

АТАНАСКА ТЕНЕВА (КБ): Уважаеми господин председателю, колеги! Вземам думата, въпреки че нашето предложение с колегите Иван Славов и Пламен Славов е подкрепено от комисията, защото по време на обсъжданията в комисията е записано, че второто наше предложение по чл. 3 се приема. Имам предвид, че не може да се ползва кредит (това е смисълът на чл. 3), ако има завършена същата образователна квалификационна степен. Нашето предложение е в края на т. 3 да се прибави „същата образователна или научна степен”, което първоначално работната група е подкрепила, но го няма в окончателната редакция на комисията.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ще го поставим на гласуване отделно.

АТАНАСКА ТЕНЕВА (КБ): Ние предлагаме да бъде прибавено, защото това е Закон за кредитиране на студенти и докторанти.

ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Това е много рядък случай – докторант да отиде да защитава научна степен по друга тема.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Тенева, отделно ще гласуваме Вашето предложение за т. 2.

Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по чл. 3? Няма.

ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 4 и предлага следната редакция:

„Чл. 4. Държавата оказва финансова подкрепа при кредитирането на студенти и докторанти, като:

1. гарантира главницата и лихвите на кредитното задължение;

2. погасява кредитното задължение или част от него в случаите, предвидени в този закон;

3. заплаща на банките премия за добро управление при условията, предвидени в този закон.”

По чл. 5 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:

„Чл. 5.  (1) Кредитите се отпускат за целия или за част от периода на обучение съгласно учебния план за:

1. заплащане на таксите за обучение;

2. издръжка.

              (2) Правото на кредит за издръжка възниква при раждане или при пълно осиновяване на дете по време на обучението. Правото се ползва от родителя, който упражнява родителските права, а ако това са и двамата – само от единия.

              (3) Кредитите се отпускат в български левове.”

По чл. 6 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:

„Чл. 6. (1) Кредитите по този закон се предоставят от банки, сключили с министъра на образованието и науката типов договор, уреждащ правата и задълженията на държавата и на банките във връзка с участието в системата за кредитиране на студентите и докторантите с държавна финансова подкрепа.

              (2) Покана за сключване на договор по ал. 1 се обнародва ежегодно не по-късно от 30 април в “Държавен вестник”. В случаите по чл. 7, ал. 3 се обнародва и измененият типов договор.

              (3) Предложението за сключване на договор може да бъде прието в двумесечен срок от обнародването на поканата.

              (4) Всяка банка може да прекрати едностранно договора с писмено изявление до министъра на образованието и науката в срок до 30 април на съответната година. Прекратяването има действие от 30 юни на същата година. Банката запазва правата и задълженията по договори за кредит, сключени преди прекратяването.

              (5) Банките, подписали договор с министъра на образованието и науката, се включват в публичен електронен регистър, достъпен от електронната страница на Министерството на образованието и науката.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По чл. 7 има предложение на народния представител Атанаска Тенева и група народни представители, което не се подкрепя от комисията: В чл. 7, ал. 1 след израза „министъра на образованието и науката” се добавя изразът „по предложение на Националния съвет и”.

Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя за чл. 7 и предлага съответна редакция.

Господин Имамов, моля да представите чл. 7 на комисията.

ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ:

„Чл. 7. (1) Типовият договор се утвърждава от министъра на образованието и науката и министъра на финансите след съгласуване с Националния съвет за кредитиране на студентите и докторантите и се обнародва в “Държавен вестник”.

              (2) Типовият договор определя:

1. правилата и необходимите документи за отпускане, обслужване, предоговаряне и погасяване на кредитите по този закон;

2. задължителните реквизити на договора между банката и студента или докторанта;

3. реда за гарантиране на кредитите;

4. реда за погасяване от държавата на задължения на кредитополучателите към банката;

5. размера на премията за добро управление, правилата и сроковете за изплащането й от държавата;

6. отговорността на страните в случай на неизпълнение на типовия договор.”

(3) Типовият договор се изменя по реда на ал. 1, не по-късно от обнародването на поканата. В този случай не по-късно от един месец от обнародването всяка банка може едностранно да прекрати договора с писмено изявление, като за сключените договори се прилага чл. 6, ал. 4.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.

Заповядайте, госпожо Тенева.

АТАНАСКА ТЕНЕВА (КБ): Господин председателю, уважаеми колеги, ние на практика считаме, че комисията реално по принцип е подкрепила нашето предложение, защото с текста, който са предложили, че типовият договор се съгласува с Националния съвет за кредитиране на студентите и докторантите, всъщност един такъв текст споделя нашето разбиране, че Националният съвет трябва да бъде ангажиран с изработването на типовия договор.

Затова ние оттегляме предложението си, защото го считаме по принцип подкрепено.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.

Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по докладваните текстове, всъщност до чл. 7? Няма.

Ще дам почивка до 11,30 ч. и след това ще продължим с доклада на Глава втора по този законопроект.

Почивка до 11,30 ч. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието.

Господин Имамов, моля да докладвате Глава втора.

ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: „Глава втора – Институции в системата за кредитиране на студентите и докторантите.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава втора.

По чл. 8 има предложение от народния представител Атанаска Тенева и група народни представители, което е подкрепено по принцип от комисията.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 8, като предлага:

1. В ал. 2 се правят следните промени:

а) в т. 1 след думата „утвърждава” се добавя изразът „съвместно с министъра на финансите”;

б) в т. 2 думата „правителството” се заменя с „Министерския съвет”;

в) в т. 3 изразът „разглежда искания и” се заличава;

г) създава се нова т. 5:

„5. създава и поддържа регистър на отпуснатите и отказаните кредити по реда на този закон, до който регистър сключилите договор с министъра банки имат достъп;”;

д) досегашната т. 5 става т. 6 и се изменя така:

„6. ежегодно представя на Министерския съвет анализ за резултатите от прилагането на системата за кредитиране на студентите и докторантите;”;

е) досегашната т. 6 става т. 7, като думите „отпуснати по този закон” се заличават.

2. Алинея 3 да отпадне.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.

Има ли желаещи за изказвания по този текст? Няма желаещи.

ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: По чл. 9 има предложение от народния представител Атанаска Тенева и група народни представители, което е подкрепено по принцип от комисията.

Има предложение от народния представител Никола Гочев.

Комисията не е разглеждала предложението на основание чл. 71, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 9, като предлага:

1. В ал. 3 думите „Националния център за аграрни науки” да се заменят със „Селскостопанската академия”.

2. Точка 1 на ал. 6 да се измени така:

„1. обсъжда и съгласува проекта на Типовия договор по чл. 7, както и на неговите изменения;”.

По чл. 10 има предложение от Атанаска Тенева и група народни представители, което е оттеглено.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 10, като предлага:

1. В ал. 3 след думата „семестър” да се постави точка и текстът до края да се заличи.

2. В ал. 4 се правят следните промени:

а) в текста преди т. 1 думите „информация за” да се заличат;

б) точка 1 се изменя така:

„1. името, единният граждански номер и постоянния адрес на студента – за българските граждани, съответно данните от личната карта или паспорта и от удостоверението за пребиваване – за граждани на друга държава – членка на Европейския съюз, на друга държава – страна по Европейското икономическо пространство или на Конфедерация Швейцария;”;

в) в т. 2 думите „срокът за отчисление” се заменят с „изтичането на срока на докторантурата”.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 11.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.

Има ли желаещи за изказвания по тези три текста? Няма желаещи. Предложенията са приети.

ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: „Глава трета – Държавна финансова подкрепа.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава трета.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 12, като предлага следната редакция на ал. 2:

              „(2) Законът за държавния бюджет на Република България за съответната година определя средствата за държавна финансова подкрепа по чл. 4, т. 2 и 3 и размера на държавната гаранция по чл. 4, т. 1.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 13.

По чл. 14 има предложение от народния представител Атанаска Тенева и група народни представители, което е оттеглено.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 14, като предлага ал. 4 да се измени така:

              „(4) Вземанията на държавата срещу кредитополучателите, възникнали в резултат на заплащане на цялото или на част от тяхното задължение към банките, са частни държавни вземания и се установяват и събират от Агенцията за държавни вземания по реда на Закона за събиране на държавните вземания.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 15 и предлага следната редакция:

„Чл. 15. Държавата заплаща на банката премия за добро управление в размер и срок, определен в Типовия договор по чл. 7.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.

Имате думата за изказвания по тези текстове от Глава трета.

Има ли желаещи да вземат отношение? Няма.

ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: „Глава четвърта – Отпускане, усвояване и погасяване на кредитите.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава четвърта.

Комисията подкрепя текстовете на вносителя за чл. 16 и чл. 17.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 18, като предлага:

1. Алинея 3 да се измени така:

              „(3) Преди сключване на договора банката е длъжна да уведоми кредитополучателя за всички условия на кредита.”

2. Да се създаде ал. 7:

              „(7) Банките са длъжни да предоставят на Министерството на образованието и науката и друга информация, свързана с отпуснатите кредити, предвидена в Типовия договор по чл. 7.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.

Има ли желаещи за изказвания по текста на чл. 18? Няма желаещи.

ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: По чл. 19 има предложение от народния представител Атанаска Тенева и група народни представители, което е подкрепено от комисията.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 19 и предлага следната редакция на ал. 2:

              „(2) Кредитополучателите не дължат заплащането на такси, комисионни или други разходи, непосредствено свързани с отпускане и управление на кредита.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 20.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания? Няма желаещи.

ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 21.

По чл. 22 им предложение от народния представител Атанаска Тенева и група народни представители, което е оттеглено.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 22.

Комисията подкрепя текстовете на вносителя за чл. 23, 24, 25 и 26.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по тези текстове на комисията, подкрепени от вносителя? Няма.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: По чл. 27 има предложение на народния представител Гочев, което не е обсъждано в комисията. Това е на основание чл. 22, ал. 2.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 27, като предлага:

1. Точка 3 на ал. 1 да се измени така:

„3. при раждане или пълно осиновяване на второ или следващо дете в рамките на пет години от изтичането на гратисния период;”

2. Да се създаде ал. 6:

„(6) В едномесечен срок от искането на банката, адресирано до министъра на образованието и науката, на банката се изплащат сумите по неизпълнената част от задължението на кредитополучателя.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: По тези текстове има ли желаещи за изказвания? Няма.

ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: „Преходни и заключителни разпоредби.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1, както и заглавието на „Заключителни разпоредби”.

По § 2 на този раздел комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:

„§ 2. В закона за защита от дискриминация се правят следните изменения и допълнения:

„Чл. 7. Създава се нова т. 12:

„12. а) установяване на максимална възраст за получаване на кредит по Закона за кредитиране на студенти и докторанти;

б) сегашните точки от 12 до 17 стават съответно точки 13 до 18.

2. В чл. 11, ал. 1 и 2 думите „т. 12 и 13” се заменят съответно с „т. 13 и 14”.

Параграф 3 по вносител е подкрепен от комисията.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.

Имате думата за изказвания по заключителните разпоредби от законопроекта. Няма желаещи.

С това законопроектът на второ четене е докладван.

Господин министър, желаете ли да кажете няколко думи? Благодаря Ви за присъствието в пленарната зала.

МИНИСТЪР ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, госпожо председател.

Уважаеми госпожи и господа народни представители, бих искал само да благодаря на всички вас за това, че подкрепихте, тоест не се знае дали го подкрепихте, но по начина, по който преминава законопроектът, мисля, че се образува съгласие по този важен законопроект.

Специално бих искал наистина да благодаря на ръководството на комисията за изключително експедитивната работа. Вчера около 16,30 ч. приключихме заседанието и докладът беше готов за днес. Това е нещо, което в други случаи понякога отнема седмици. Благодаря на ръководството на комисията.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър.

Благодаря Ви, господин Имамов.
Преминаваме към точка 13 от дневния ред:

ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЧЕТОВОДСТВОТО.

Имате думата, господин Имамов.

ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: „ЗАКОН за изменение и допълнение на Закона за счетоводството”

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.

Комисията подкрепя текстовете на вносителя за § 1 и § 2.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по заглавието и по тези два текста? Няма желаещи.

ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 3 и предлага следната редакция:

„§ 3. В чл. 38 се създава ал. 5:

„(5) Когато годишният финансов отчет подлежи на независим финансов одит, в приложението се оповестяват начислените за годината суми за услугите, предоставяни от регистрираните одитори на предприятието поотделно за: независим финансов одит, данъчни консултации и други услуги, несвързани с одита. В приложението на консолидирания финансов отчет се оповестява по аналогичен начин информацията, посочена в изречение първо, по отношение на предприятията, включени в консолидацията.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.

Има ли желаещи за изказвания по § 3 в редакция на комисията? Няма желаещи.

ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.

Госпожо председател, правя едно редакционно предложение: „Преходни и заключителни разпоредби” да стане само „Заключителни разпоредби”.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да, защото действително няма „преходни”.

Моля, за протокола „Преходни и” отпада от заглавието.

ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.

Има ли желаещи да вземат отношение по тези безспорни текстове на вносителя, подкрепени от комисията? Няма желаещи.

С това второто четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за счетоводството приключи.

ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ.

Вносители: Мария Капон и Елеонора Николова; Бойко Великов и група народни представители; Диана Хитова и група народни представители и Министерският съвет.

Комисията по икономическата политика е водеща комисия по тези законопроекти. Моля да поканите господин Цонев в залата, за да представи доклада на Комисията по икономическата политика.

Заповядайте, господин Цонев.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател.

Уважаеми колеги!
„ДОКЛАД

по законопроекти за изменение и допълнение на Закона за

обществените поръчки,

№  854-01-15, внесен от народните представители

Мария Капон и Елеонора Николова на 21 февруари 2008 г.;

№ 854-01-60, внесен от народния представител

Бойко Великов и група народни представители

на 30 май 2008 г.;

№ 854-01-65, внесен от народния представител

Диана Хитова и група народни представители

на 5 юни 2008 г. и

№ 802-01-53, внесен от Министерския съвет

на 3 юли 2008 г.
На заседание, проведено на 10 юли 2008 г., Комисията по икономическата политика разгледа законопроектите за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, внесени от народните представители Мария Капон и Елеонора Николова; от Бойко Великов и група народни представители; от Диана Хитова и група народни представители и от Министерския съвет.

На заседанието присъстваха: госпожа Анна Янева – заместник-министър на икономиката и енергетиката, госпожа Миглена Павлова – изпълнителен директор на Агенцията по

Законопроектите бяха представени съответно от: народния представител Елеонора Николова; народния представител Добромир Задгорски; народния представител Диана Хитова и от госпожа Анна Янева – заместник-министър на икономиката и енергетиката.

Законопроектът на народните представители Мария Капон и Елеонора Николова цели увеличаване прозрачността при възлагане на обществените поръчки и ограничаване на възможностите за корупционни практики.

Основните моменти в законопроекта са: изменения в разпоредбите, които регламентират методиката за оценка на показателите от офертите с цел ограничаване субективната преценка, обжалване на процедурите по Закона за обществените поръчки по реда на Административнопроцесуалния кодекс, завишаване на санкциите при административнонаказателната отговорност и други.

Законопроектът на народния представител Бойко Великов и група народни представители предлага аналогични изменения, като тези в законопроекта на народните представители Капон и Николова, свързани с разпоредбите, касаещи методиката за оценка на показателите от офертите, състава на комисиите и привличането като членове или консултанти на външни експерти, реда за обжалване на процедурите, размера на имуществените санкции и глоби и други.

Законопроектът на народния представител Диана Хитова и група народни представители цели усъвършенстване на съществуващата нормативна уредба и ограничаване възможностите за корупционни практики. Основните моменти в законопроекта са: въвежда се срок за обществени поръчки, които имат за обект услуги; дава се възможност на изпълнителния директор на Агенцията по обществени поръчки да обжалва индивидуалните административни актове в процедурата по възлагане на обществена поръчка и да предявява искове за признаване нищожността на договор за обществена поръчка; поставя се изискване пред кандидата в процедурата да докаже капацитетни възможности да изпълни договора за обществена поръчка; въвежда се изискването всички декларации от кандидата да се дават при условията на чл. 313, ал. 3 от Наказателния кодекс; изменя се процедурата по обжалване и контрол – компетентен да разглежда жалбите срещу индивидуалните административни актове в процедурата по възлагане на обществена поръчка става административният съд, а процедурата се развива по реда на Административнопроцесуалния кодекс и други.

Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, внесен от Министерския съвет, цели да се усъвършенства нормативната уредба по обществени поръчки, да се улеснят субектите в провеждането на процедурите за възлагане на договори; да се изгради ефективен апарат за предварителен контрол и се подобрят условията за правилното, точно и еднакво прилагане на законодателството.
Основни моменти в законопроекта са:

1. С измененията на чл. 8, ал. 2 се прецизира разпоредбата, забраняваща на възложителя да използва упълномощаването като начин за заобикаляне на закона.

2. Промяната в чл. 12, ал. 1, т. 11 има за цел прецизиране на действащия ред поради промени в Закона за здравното осигуряване.

3. С изменението на чл. 14, ал. 1 се повишават така наречените национални стойностни прагове, които определят приложимата процедура за възлагане на обществени поръчки. Размерът на увеличението е съобразен с процента на годишната инфлация в страната.

4. Изменението на чл. 15, ал. 2 прецизира съществуващия текст, така че да се избегне възможността разпоредбата да се тълкува неправилно.

5. С предлаганото в законопроекта изменение на чл. 19 се прецизират правомощията на изпълнителния директор на Агенцията за обществени поръчки.

6. С предлаганите промени в чл. 20а се доразвива функцията на наблюдателите от Агенцията за обществени поръчки като форма на предварителен контрол. Наблюдателите са служители на агенцията, които в качеството си на независими експерти следят за законосъобразното възлагане на обществените поръчки. Съществена е промяната, съгласно която на контрол подлежи не само работата на комисията за разглеждане, оценка и класиране на офертите, но и всички останали действия на възложителите.

7. С изменението на чл. 21, ал. 3, 4 и 5 се прецизира уредбата в закона, отнасяща се до регистъра на обществените поръчки. Като основно средство за гарантиране спазването на принципите за публичност и прозрачност, регистърът дава неограничен достъп до информацията, касаеща процедурите за обществени поръчки.

8. Със създаването на нова ал. 7 в чл. 27 се въвежда забрана, която цели преодоляване на неправилната практика за използване на изискванията по чл. 50 и 51 като показатели за оценка на офертите, когато избраният критерий е икономически най-изгодна оферта.

9. Промяната в ч. 28, ал. 3 предвижда цената за закупуване на документацията да не е по-висока от стойността на разходите за нейното копиране.

10. С измененията на чл. 34 и 35 се предвижда увеличаване състава на комисията от трима най-малко на петима членове и се дава възможност в нея да се включат експерти от други администрации и/или представители на неправителствени организации.

11. Прецизират се разпоредбите, които позволяват промяна на сключените договори за обществени поръчки на основание чл. 43, ал. 2.

12. Едно от съществените изменения в проекта, свързано с чл. 68, ал. 4, 5 и 8 и новия чл. 69а, цели засилване на публичността и прозрачността при възлагане на обществените поръчки.

13. С изменението на чл. 90, ал. 1, т. 7 и чл. 103, ал. 2, т. 6 се цели пълно въвеждане на разпоредбите на чл. 31, т. 3 на Директива 2004/18/ЕО и на чл. 40, т. 3, буква „л” на Директива 2004/17/ЕО.

14. Със законопроекта са допълнени и прецизирани основанията за нищожност на договорите за обществени поръчки.

15. С измененията на чл. 121а се предлага увеличение от 50 хил. на 500 хил. лв. в горната граница на размера на обезпечението за налагане на временна мярка, като се запазва изискването за максимален размер, не по-голям от 1 на сто от стойността на поръчката. Размерът е изравнен с размера, предвиден в Закона за концесиите. Целта на предлаганата промяна е да не се допуска необосновано искане за спиране на процедурата при обществени поръчки, чиито стойности са в особено големи размери.

16. Важна част от промените в законопроекта се отнася за административнонаказателната уредба. Във всички разпоредби са направени редакционни промени с оглед постигане на яснота при налагане на наказание на възложителите, когато те са физически лица.

17. Засилване на контрола по изразходване на средствата по програмите ФАР и ИСПА.

След представяне и обсъждане на законопроектите се проведе гласуване, което приключи при следните резултати:

1. По законопроекта на народните представители Мария Капон и Елеонора Николова: „за” – 3 народни представители, „против” – 6, без „въздържали се”.

2. По законопроекта на народния представител Бойко Великов и група народни представители: „за” – 3 народни представители, „против” – няма, „въздържали се” – 6.

3. По законопроекта на народния представител Диана Хитова и група народни представители: „за” – няма, „против” – 9 народни представители, „въздържали се” – няма.

4. По законопроекта на Министерския съвет: „за” – 6 народни представители, „против” – няма, „въздържали се” – 3 народни представители.

Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки № 802-01-53, внесен от Министерския съвет и да не приема останалите законопроекти с вносители народните представители Мария Капон и Елеонора Николова, Бойко Великов и група народни представители, и Диана Хитова и група народни представители.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Цонев.

Господин Великов, моля да представите доклада на Комисията за борба с корупцията.

ДОКЛАДЧИК БОЙКО ВЕЛИКОВ:
„СТАНОВИЩЕ

на Комисията за борба с корупцията

Становище бе изразено и от народния представител Елеонора Николова, която подчерта, че най-слабото място в действащия закон са текстовете, свързани с изработването на заданието от възложителите, определянето на критериите за оценка на офертите и методиката за класиране на подадените оферти. В изказването си тя изрази позиция, свързана със занижените размери на санкциите по действащия Закон за обществените поръчки. Подчерта, че няма конфликт между внесения от нея и народния представител Мария Капон проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки и този предмет на настоящото обсъждане.

В дискусията взе участие и народният представител Снежана Гроздилова, която подчерта, че депутатите от Комисията за борба с корупцията са обсъждали текстовете на този Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки на две предходни заседания – на 15 ноември 2007 г. и на 22 май 2008 г., поради което счита, че предложението за изменение и допълнение ще спомогне да се пресекат корупционните условия.

При дискусията бе посочено, че вече са внесени два законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, които имат близък предмет.

В резултат на дискусията всички народни представители от комисията изразиха становище, че предлаганите изменения и допълнения ще повишат прозрачността на процедурите по закона, ще пресекат рисковете за корупционни практики и съответстват на настъпилите съществени промени в обществените отношения, които урежда този закон.

Комисията за борба с корупцията с 11 гласа „за” прие единодушно проекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Великов.

Уважаеми дами и господа, ако вносителите по законопроектите желаят, нека да ги представят. Имате думата.

Господин Великов, моля да представите своя законопроект като вносител.

БОЙКО ВЕЛИКОВ (КБ): Уважаеми колеги народни представители, уважаема госпожо председател! Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки внасяме по същество от името на Комисията за борба с корупцията, заедно с народни представители – членове на комисията, в резултат на една продължителна работа, която беше извършена в комисията след проведени две кръгли маси, след обсъждания и дискусии, които се проведоха и в комисията, имайки предвид обществената значимост на този законопроект и необходимостта от изменение и допълнение на действащия Закон за обществените поръчки.

Отделни текстове от Закона за обществените поръчки създават рискови възможности за корупционни практики при неговото прилагане, което проличава от немалкото сигнали, които ние получаваме в комисията.

Прозрачността при възлагането на обществените поръчки би се увеличила чрез ограничаване до възможния минимум на субективната преценка на възложителите за използването на различните процедури.

Законът в последната му редакция допуска, че с представянето само на една оферта е достатъчно да се счита процедурата за извършена, което също създава условия за корупция и корупционни практики.

Не е регламентиран контрол на дейността, свързан с изготвянето на документация и по тази причина се допуска едностранчиво или нееднозначно да е дефиниран предметът на обществената поръчка, неадекватни са техническите изисквания и квалификационните критерии, чрез които се селектира малка група от потенциални участници в процедурата или се провеждат в полза на определен кандидат.

Разпоредбите, които регламентират методиката, дават възможност на възложителя да извършва субективна преценка при оценката на показателите от самите оферти. Не е регламентирано задължението за огласяване и забрана за промяна на методиката, по която се оценяват офертите. Обжалването на процедурите по Закона за обществените поръчки, по начина по който е регламентирано, също е неефективен и не отстранява евентуално допуснати нарушения.

След последното изменение на Закона за обществените поръчки през 2006 г. актовете на възложителите на обществени поръчки, приети във връзка с процедурите за възлагане на обществени поръчки, са индивидуални административни актове, което обуславя необходимостта от изменение на Глава единадесета „Обжалване”. При обжалването следва да бъдат прилагани процедурите по Административнопроцесуалния кодекс, както сме предложили в нашия законопроект.

Предвидените санкции, според нас, също така са занижени. Изключенията са от обхвата на административнонаказателната отговорност - съществени нарушения на правните норми, размерът на имуществените санкции и глобите не съответстват както на стойностите на възложените обществени поръчки, така и на характера на допуснатите нарушения на нормите на закона.

От приемането на закона и последното му изменение настъпиха съществени промени в обществените отношения, които той урежда. След приемането на Република България в Европейския съюз ще бъдат усвоявани значителни по размери европейски средства по структурни и кохезионни фондове, за които ще бъдат прилагани процедури по този закон.

В докладите на Европейската комисия са отправени критики във връзка с начина на усвояване на тези средства. Недостатъчно прецизната регламентация, свързана с методиката и критериите за оценка на офертите на практика обуславя корупционни възможности от страна на възложителите – разпоредители с бюджетни средства. Доказателства за това са резултатите от одити на Сметната палата и Агенцията за държавната финансова инспекция.

Измененията и допълненията, които предлагаме на правни норми на Закона за обществените поръчки целят да се повиши прозрачността на процедурите, да се пресекат рисковете за корупционни практики и да се синхронизират отделни правни норми със съответните директиви на Европейската общност. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Великов.

Има ли други желаещи от вносителите да представят своя законопроект?

Госпожо Хитова, заповядайте.

ДИАНА ХИТОВА (КБ): Уважаеми колеги, внасянето на законопроекта, който представям, е продиктуван от необходимостта да бъдат преодолени съществуващи корупционни практики.

Една от главните цели на договора за обществена поръчка би трябвало да бъде постигането на икономичност, тъй като чрез него се изразходват бюджетни и извънбюджетни средства. Изменението в чл. 1, макар и само от една дума, е от особена важност. Провеждането на процедура за сключване на договор за обществена поръчка не е самоцел. Чрез нея трябва да се осигурява сключването на изгодни и икономични договори, при това икономичност не означава избиране на най-ниската оферта, а осигуряване на възможност да се преценят всички фактори и съпътстващи обстоятелства, така че да се постигне оптимален резултат.

Изменението е средство за борба със съществуващата и особено популярна напоследък корупционна практика, при която при провеждане на процедура на първо място се класира най-високата оферта. Спечелилият участник взема като подизпълнители предложилите най-ниски оферти. Така всички участници са доволни от резултата, но страда общественият интерес.

В тази връзка е предложението изпълнителният директор на Агенцията по обществени поръчки да обжалва индивидуалните административни актове и да предявява искове за признаване на нищожността на договор за обществена поръчка. По този начин се създава възможност да се атакуват опорочени процедури, когато заинтересованите лица по различни причини са пасивни и бездействат.

Предложено е изменение за преодоляване на друг вид корупционна практика. Тя е свързана с обстоятелството, че не се откриват нови процедури за обществени поръчки с обект различни услуги месеци наред след изтичане на договора по предходната обществена поръчка. През този период от време услугата се извършва от търговци, които не са избрани по определения от закона ред. Подходящ за изпълнението на услуги, представляващ и по естеството си непрекъсваем процес, е договор за обществена поръчка със срок от 4 години. Той е в съответствие с предвидимото изменение в пазара и стоково-паричните отношения и е съизмерим с други подобни срокове, уредени в закона.

Поставя се изискването пред кандидата в процедурата да докаже капацитетни възможности да изпълни договора за обществена поръчка, задължението да декларира, че наличната техника, с която възнамерява да го направи, не е предмет и на други договорни задължения, както и да даде данни за останалите си договорни и извън договорни задължения към момента на процедурата. Въвежда се и изискването всички декларации от кандидата да се дават при условията на чл. 313, ал. 3 от Наказателния кодекс, тоест под страх от наказателна отговорност. По този начин се засилва контролът и се създава превантивен ефект.

Същностен момент от законопроекта е предложението за изменение при обжалването на актове, издадени в процедура на обществената поръчка. Налице са две становища относно компетентния орган да разглежда споровете във връзка с обжалването. Според едното, това трябва да е Комисията за защита на конкуренцията, както е в момента съществуващата законова уредба. Основен аргумент за това тя да бъде предпочетена е постигането на бързина при разглеждането на споровете.

Според другото становище, всеки възникнал спор, включително и с предмет обществена поръчка, трябва да бъде разгледан и решен от съдебна инстанция. Компетентен да разгледа този вид спорове е новосъздаденият административен съд при условията на публичност и състезателност и при регулацията на Административнопроцесуалния кодекс. По този начин се осигурява и процесуална икономия, тъй като делата ще се разглеждат по седалищата на възложителя, а не само в София.

Обжалването на индивидуалния административен акт по реда на АПК обаче спира неговото действие за времето до приключване на съдебната процедура. При специалната уредба на сега действащия Закон за обществените поръчки е обратното – обжалваният акт запазва своето действие. Това може да стане предпоставка за сключване на нищожни договори.

С предложенията за изменение, които са направени със законопроекта, са съчетани предимствата на двата начина за разглеждане на споровете. Спазва се изискването за конституционосъобразност като се приема, че компетентен е административният съд, който разглежда спора по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Същевременно с няколко текста се създават условия за ускоряване на процедурата като срокът за обжалване е намален от 14 на 10 дни, въведена е задължителна помирителна процедура, която може да доведе до решаване на спора изключително бързо и със спогодба. Искането за спиране се прави едновременно с подаването на жалба. До произнасянето на съда по искането за спиране, което трябва да стане в 10-дневен срок от сезирането му, договорът за обществена поръчка не трябва да бъде сключен. По този начин се осигурява бързо решаване на спорове в административния съд.

Уредени са и различни хипотези за предявяване по исков ред на претенции за обезщетяване на вреди, както и за прогласяване нищожността на договор на поръчка.

Считаме, че представеният законопроект ще бъде със значителен практически ефект. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Хитова.

Госпожо Николова, заповядайте, за да представите своя законопроект.

ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.

Промените, които ние сме поискали да направим в Закона за обществените поръчки, са свързани най-вече с едни спорни процедури – процедурите по състезателен диалог и по договаряне, които крият много възможности за възложителите предварително да манипулират обществената поръчка по начин изпълнителят да е ясен. Бизнесът е възразил много сериозно срещу тези процедури и е поискал доколкото те бъдат използвани, да се направят прозрачно с участието на специалисти от браншовите организации и самите браншови организации.

Няма тайна за нас, че има няколко много слаби места в процедурата по обществените поръчки. Едното от тях е подготвянето на заданието, защото много често в самото задание се крие отговорът – който не е тайна – кой ще бъде изпълнителят. Ето защо предложението на хората от всички браншове и бизнеси е в подготовката на заданието да участват специалисти по списък, който съществува и към настоящия момент към Агенцията за обществени поръчки, води се от специалисти в различни сектори, които да направят така, че заданието да бъде ясно, пълно и действително да има конкурентен момент.

Второто предложение, което правим, е в момента, когато се пристъпи към такъв тип обществена поръчка чрез състезателен диалог или по договаряне, отново в мотивировката за този тип процедура да участват водещи специалисти, а също така и представители на браншовите организации.

Направили сме предложение да отпадне възможността да се провежда обществена поръчка само с една оферта. Това е все едно да има състезание само с един кон, което прави непрозрачна и предубедена цялата процедура за обществената поръчка.

Направили сме предложение за сериозно увеличаване на санкциите по отношение на длъжностните лица, които допускат нарушения на закона.

За нас е много важно също така да се промени начинът, по който се атакуват всички действия в процедурата по обществената поръчка, най-вече да се въведе отново съдебният контрол. Многократно от тази трибуна съм изразявала становището, че сегашната уредба по Закона за обществените поръчки е противоконституционна. Защото ние имаме един административен орган, какъвто е Комисията за защита на конкуренцията, който проверява актове на администрацията. Всички заповеди, с които приключват процедурите по обществените поръчки, фактически са административни актове. Конституционен принцип е, че един административен акт подлежи на контрол за законосъобразност единствено и само от съдилищата. Нещо повече, имахме и изричното изявление на председателя на Върховния административен съд господин Константин Пенчев, който призова Народното събрание и депутатите час по-скоро да направим промени, така че да върнем в административния съд тази огромна част от административната работа, която всъщност е извадена от контрола на административните съдилища. А ние ги направихме с ясното съзнание, че на техен контрол трябва да подлежат всички актове на администрацията.

Има едно конституционно Решение № 3, което ясно и категорично се произнася за природата на КЗК – това е административен орган със специална юрисдикция, а ние нямаме право да въвеждаме нови и нови юрисдикции на плоскостта на контрола за законосъобразност.

Затова, както и колегата преди мен, аз очаквам от Народното събрание и от колегите да направим процедура по обжалване по всички действия на администрацията – от започването, от издаването на заповедта до приключването на процедурата отново със заповед преди сключване на договор, да подлежат на съдебен административен контрол както на първа, така и на втора фаза на обжалването. Още повече, че с въвеждането на КЗК като орган по законосъобразност ние практически лишаваме голяма част от хората, които участват в обществени поръчки, от възможността да имат бързо и справедливо правосъдие.

Много пъти съм казвала, че няма как от Малко Търново, от Силистра, от Бургас хората да се стичат в София пред Комисията за защита на конкуренцията, за да атакуват действията на администрацията. Това беше всъщност и съображението на Народното събрание да направи 29 административни съдилища, за да направи лесно атакуването на актовете на администрацията. С въвеждането на контрол само от страна на Комисията за защита на конкуренцията ние практически сме лишили българските граждани от такава възможност.

Мисля, че това са най-същностните отлики на направените предложения. Надявам се те да бъдат споделени от колегите. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Николова.

Уважаеми дами и господа, имате думата за изказвания по законопроектите.

Има ли желаещи за изказване по така представените законопроекти? Не виждам желаещи.

Законопроектите без дискусия – вероятно са достатъчно дискутирани в комисията, ще бъдат подложени на гласуване в часовете за гласуване.