Четиридесето народно събрание триста деветдесет и шесто заседание

ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПУБЛИЧНОСТ НА ЛОБИЗМА. Вносители са Любен Дилов и Ася Михайлова.

ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПУБЛИЧНОСТ НА ЛОБИСТКАТА ДЕЙНОСТ. Вносители са Бойко Великов и група народни представители.

Водеща е Комисията по гражданско общество и медии.

Господин Атанасов, заповядайте да представите становището на комисията по двата законопроекта.

ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.

Уважаеми дами и господа,

„Комисията по гражданско общество и медии на редовно заседание на 11 юни 2008 г. обсъди Законопроект за публичност на лобизма, внесен от Любен Дилов и Ася Михайлова на 10.08.2006 г., и Законопроект за публичност на лобистката дейност, внесен от Бойко Великов и група народни представители на 16 май 2008 г.

Законопроектите бяха представени от вносителите им.
Представени бяха и писмени становища по двата законопроекта.
Законопроект № 654-01-118 развива общите положения, забраните, ограниченията, идентификацията, декларирането, регистрацията и административнонаказателните разпоредби за осъществяването на публичната лобистка дейност.

Определени са предметът и обхватът на понятията лобист, лобистка дейност и лобистки контакт. Посочени са дейностите, които не се считат за лобистки. Проектът предвижда забрани за лобистка дейност по приложението на някои административни актове. Така например се забранява лобистка дейност, насочена към фискалните и контролните държавни органи, съдебната власт, Конституционния съд и Сметната палата.

Забраната за лобистка дейност се отрежда и за лица на изборни длъжности, за служители в държавната или общинската администрация, докато заемат съответната длъжност и в срок от две години след изтичането на мандата им, на трудовото или служебното им правоотношение.

Законопроектът ограничава дарителската дейност на лобистите. Лобистите са задължени да се идентифицират и да съобщават от чие име лобират и какъв е крайният резултат от дейността им.

Законопроектът предвижда създаването на Публичен регистър на лобистите. Посочени са изискванията за вписване, както и основанията за отказ за вписване, за заличаването на вписването и за обжалването по съдебен ред. Всеки гражданин може да иска писмена или устна справка за регистрираните лобисти и тяхната дейност.

За различни нарушения от лобисти и длъжностни лица в Административнонаказателните разпоредби са посочени глоби и санкции в размер от 500 до 300 хиляди лева.

С Преходните и заключителните разпоредби се променят текстове в някои от действащите закони.

Лобистката дейност според законопроекта е с твърде широк обхват на регулация. Тя включва не само Народното събрание и органите на местното самоуправление, но и дейността на държавни служители на различни управленски нива.

Основателен е въпросът за необходимостта от създаването на отделна изпълнителна агенция, наречена Публичен регистър, към Министерството на държавната администрация и административната реформа.

Законопроект № 854-01-50 в четири глави и 20 члена създава механизъм за информиране на обществото за лобистката дейност на широк кръг организации и лица. Проектът ограничава непрозрачните действия за осъществяване на различни частни или групови интереси в подготовката, обсъждането и приемането на нормативни и административни актове.

Лобистката дейност се фокусира в подготовката, обсъждането и приемането на нормативни и административни актове от законодателната, изпълнителната и местната власт.

Предвижда се тези власти да осигуряват публична информация за лицата и организациите, които участват в заседания на комисии, имат достъп до сградите и залите, където се провеждат заседанията на парламента или общинските съвети по подготовката и приемането на нормативни или административни актове. Народното събрание поддържа публичен регистър на всички лобисти и на сътрудниците на народните представители с достъп до сградите на парламента.

Дефинирана е лобистката дейност, определено е кои са лобисти по смисъла на закона и чия дейност се счита за лобистка. В Глава втора на законопроекта са разработени въпросите, свързани с публичните регистри на лобистите за Народното събрание, изпълнителната и местната власт.

Законопроектът осигурява прозрачност на лобирането в полза на определени граждански или бизнес интереси. В него са посочени изключенията за дейности, които не се считат за лобистка дейност. Народните представители, които подготвят и внасят законопроекти са задължени да разкрият финансовите си интереси. Законопроектът предлага всяка година до 30 април народният представител да подава декларация по образец за регистрация на интереси пред определена от Народното събрание постоянна комисия.

Определени са забрани и ограничения за лобистка дейност. Административнонаказателните разпоредби посочват размера на глобите при нарушаване на ограниченията за лобистка дейност. Недостатъчни са обаче механизмите за ограничаване на нерегламентираното влияние, свързано с корупционни практики.

Министерството на държавната администрация и административната реформа предлага законопроектът да обхване само нормативните и общите административни актове. Индивидуалните административни актове да се изключат от приложното поле на закона. Дейността на народния представител, несъвместима с положението на народен представител, досега не е уредена със закон и затова трябва да се въведат текстове за допустимата дейност на парламентариста, която да подлежи на деклариране. Регистрираните интереси трябва да включат и настъпилите промени, а ограниченията за лобистката дейност да са без изключение.

Българската стопанска камара приема за неоправдано оставането извън обхвата на законопроекта на кметовете и областните управители. Липсва изискване за разкриване на конфликт на интереси, ако народен представител е член на адвокатско дружество, което осъществява лобистка дейност. Няма ясни механизми за контрол и санкции при извършване на нерегламентирани контакти. Според Българската стопанска камара законопроектът допуска възможности за корпоративно лобиране. Неефективни са отговорностите на народните представители за лобизъм с неразкрит финансов интерес, а административнонаказателите разпоредби са неработещи по лицата на чл. 2 от законопроекта.

Конфедерацията на независимите синдикати в България в становището си по Законопроект № 854-01-50 поддържа заключението, че лобист може да бъде само физическо лице, както и че лобист не може да бъде лице, регистрирано по Търговския закон. Конфедерацията държи изрично да бъде посочено, че лобизмът е основен вид дейност, която е свързана само и единствено с приемане, изменение и отмяна на закони и подзаконови нормативни актове, но не и с осъществяване на правомощията на органите на централната и местната администрация.

С постъпилите в комисията становища и изразените на заседанието мнения се посочват и някои общи слабости на двата законопроекта. Недостатъчно ясно и недвусмислено е определен статутът на лобиста. Ако лобизмът е търговска дейност, би трябвало да се уточнят и съответните данъчни, осигурителни и други условия. Неизяснено е лобистът само физическо лице ли е или може да е и юридическо. Определянето на понятието лобист, лобистка дейност и лобистки контакт в законопроектите би трябвало да се изведат в преходна разпоредба. Законопроектите са потвърждение на волята на Четиридесетото Народно събрание за подготовката и приемането на Закона за лобистката дейност, който ще ограничи корупционните действия и практики.

В резултат на обсъждането и на основание чл. 65 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, Комисията по гражданско общество и медии прие следното становище:

С 8 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” подкрепя Законопроект за публичност на лобизма № 654-01-118, внесен от Любен Дилов и Ася Михайлова на 10 август 2006 г. и предлага на Народното събрание да го приеме на първо гласуване.

С 8 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” подкрепя Законопроект за публичност на лобистката дейност, № 854-01-50, внесен от Бойко Великов и група народни представители на 16 май 2008 г. и предлага на Народното събрание да го приеме на първо гласуване.”

Благодаря за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Атанасов.

Господин Методиев, моля да представите докладите по двата законопроекта на Комисията по въпросите на държавната администрация.

ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря, госпожо председател.

Докладите са два, тъй като на две отделни заседания са разглеждани двата законопроекта. Ще ги прочета по хронология.
„ДОКЛАД

относно Законопроект за публичност на лобизма, внесен от

Любен Дилов и Ася Михайлова на 10 август 2006 г.

Комисията по въпросите на държавната администрация разгледа внесения законопроект на свое редовно заседание, проведено на 31 януари 2007 г.

От името на вносителя господин Дилов представи законопроекта Целта на предлагания законопроект е да се създадат именно такива ясни правила, процедури и механизми за прозрачност и публичност при осъществяване на лобистката дейност с оглед на които ограничаването на корупционни практики и гарантирането на държавно управление най-вече от задкулисен натиск, ще се спре реализирането на различни частни, индивидуални или групови интереси.

Предлаганият законопроект урежда условията, реда, забраните и ограниченията за състоянието на лобистката дейност и за регистрация на лобистите. Основните принципи, залегнали в него, са законността и публичността при осъществяването на лобистката дейност.

Законопроектът съдържа определение на термините лобист, лобистка дейност, лобистки контакти и създава процедура за деклариране или регистрация на лобисти. Тя предвижда създаване на агенция или регистър към съществуваща държавна структура. В хода на разискването народните представители поставиха въпроси и изразиха становища, на които вносителят отговори.

Народните представители се обединиха около становището, че тази материя е много важна и трябва да бъде уредена, но е необходимо да се търси по-широка подкрепа за изработване на текст, който да влезе в пленарната зала.

В резултат на проведените разисквания Комисията по въпросите на държавната администрация предлага на Народното събрание да не подкрепя на първо гласуване Законопроекта за публичност на лобизма, внесен от Любен Дилов и Ася Михайлова.

Становището е прието с 0 гласа „за” законопроекта, 0 гласа „против” законопроекта и 7 „въздържали се”.

относно Законопроект за публичност на лобистката дейност,

внесен от Бойко Стефанов Великов и група народни

представители на 16 май 2008 г.

Комисията разгледа внесения законопроект на свое редовно заседание, проведено на 28 май 2008 г.

Господин Великов представи законопроекта от името на вносителите. Целта на предлагания законопроект е да се създаде механизъм за информиране на обществеността за лобистката дейност на широк кръг организации и лица. Това би ограничило полето на задкулисния натиск за реализиране на различни частни индивидуални или групови интереси при подготовката, обсъждането и приемането на нормативни и административни актове. Законопроектът предвижда Народното събрание да поддържа публичен регистър, достъпен чрез интернет, на всички лобисти, както и на лицата, които имат достъп до сградите на парламента като сътрудници на народни представители. Предвижда се изготвянето на такива регистри за изпълнителната власт и за органите на местното самоуправление. Законопроектът цели осигуряване на прозрачност при осъществяване на легитимно лобиране в полза на определени граждански или бизнес интереси.

В хода на разискванията народните представители поставиха въпрос относно разпоредбата на чл. 8, съгласно която народният представител подава до 30 април всяка година списък на юридическите лица, за които е извършил консултантски, посреднически или адвокатски услуги през последните две години. Беше изразено становище, че трябва да се прецизира този предвиден двугодишен срок. Изразено бе и мнение, че предлаганият законопроект няма да постигне описаните в мотивите цели за разкриване публичност на лобистката дейност, тъй като в неговия обхват попадат само лица, които участват в работата на парламентарните комисии или имат постоянен достъп до сградите на Народното събрание. Законопроектът предвижда декларациите за регистриране на интереси от страна на народните представители да бъдат подавани в една от парламентарните комисии на Народното събрание, без тя да е определена, като достъп до тази информация ще имат само членовете на въпросната парламентарна комисия.

Беше подчертано, че трябва да се прецизира списъкът на всички органи и лица, пред които може да се лобира, защото в законопроекта той не е достатъчно пълен, както и беше изразено мнение, че не народните представители, а външни агенти трябва да декларират имотно и финансово състояние по този закон.

В хода на обсъждането беше подчертано, че липсва задължителното изискване народните представители да декларират по време на дебатите в пленарната зала и в комисиите, че чрез изразяваната от тях позиция те защитават интереса на конкретна обществена група или бизнес структура. Липсва прозрачност относно получените от лицата, пред които се лобира, финансови или други придобивки. Представителят на вносителите отговори на поставените въпроси.

В резултат на проведените разисквания Комисията по въпросите на държавната администрация предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроекта за публичност на лобистката дейност, внесен от Бойко Великов и група народни представители.

Това становище бе прието с 6 гласа „за”, 0 „против” и 3 „въздържали се”.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Методиев.

Вносителите имат думата да представят своите законопроекти.

Госпожо Михайлова, заповядайте.

АСЯ МИХАЙЛОВА (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.

От докладите на съответните комисии стана ясно на колегите, че ние нееднократно сме представяли нашия законопроект. Този законопроект вече втора година лежи в Народното събрание – ние го внесохме през 2006 г., но въпреки това сме удовлетворени и се радваме, че най-накрая се стигна до влизането му за обсъждане в залата.

Искам още веднъж да подчертая, че целта на нашия законопроект с колегата Дилов не е да се изработи мнение за или против лобизма, тъй като ние сме убедени, че такава дейност съществува. Целта на нашия законопроект е тази дейност да бъде публична, да бъде максимално прозрачна, максимално финансово ясна, с максимална отчетност, а не да имаме непрекъснато обвинения и догадки има ли такава дейност, няма ли. Ето защо сме се постарали в нашия законопроект да дадем максимално широко и ясно определение на това що е лобизъм, лобистка дейност, лобистки контакт.

Още един допълнителен мотив и аргумент към това, че беше крайно време такъв законопроект да бъде обсъждан, е и фактът, че на 8 май Европейският парламент с голямо мнозинство подкрепи новия докладчик колегата Инго Фридрих по отношение на лобизма и на лобистката дейност. Европейският парламент категорично каза, че е крайно време да има обща политика, която да характеризира на ниво всички европейски институции подобна дейност, която би могла да се характеризира като лобистка.

Отчитаме и сме казвали нееднократно, че времето, в което внесохме законопроекта, предхождаше съществени промени, които настъпиха в някои пряко касаещи го данъчни закони, като ДОПК или Търговския закон. Ние казахме, че ще се наложат промени в този законопроект, за да може той да бъде в съответствие с тях, което е отразено в някои становища на неправителствени организации, на професионални организации.

При обсъждането на законопроекта в Комисията по гражданското общество и медии стана ясно, че между нашия законопроект и този на колегите Великов и група народни представители има много близки точки. Повече са нещата, които приближават двата законопроекта, отколкото да ги различават. Още тогава изразихме становище, че сме готови, ако, дай Боже, бъдат гласувани в залата и двата, да имаме обща работна група, която да направи наистина добър законопроект, отново подчертавам, за публичност и прозрачност на лобистката дейност.

Очаквам и днес в пленарната зала, и в бъдещите дни, в които ще имаме възможност, ако законопроектът е подкрепен, с общи усилия да направим европейско звучене и законово ограничение на широкоразпространената дейност, която би трябвало според законопроекта вече да се нарича лобистка дейност. На всеки във всеки един момент да бъде ясно кой, защо, срещу какво заплащане, при какви обстоятелства упражнява законов натиск върху определени политики или върху определени законодателни решения.

Много разчитам на това какви препоръки и становища ще чуем в пленарната зала относно нашия законопроект. Надявам се, че в съвсем скоро време и българският парламент ще има такъв закон. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.

Други желаещи?

Господин Великов, моля да представите като вносител вашия законопроект.

БОЙКО ВЕЛИКОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.

Уважаеми колеги! Регламентацията на лобизма е част от „триадата” правила, които осигуряват прозрачност на политическия процес. Това са правила за прозрачно финансиране на партиите и предизборните кампании, етичните стандарти в работата на народните представители, които предвиждат механизъм за предотвратяване на конфликт на интереси в парламентарната дейност, регистър на деловите интереси на депутатите, както и публичност на имущественото състояние на висшите длъжностни лица.

На трето място от „триадата” правила са правилата за лобизма, гарантиращи информираност на обществото за лицата и организациите, които се стремят да въздействат върху приемането на нормативните актове.

Както се изтъква в доклада на експертната среща по проблемите за предотвратяването на конфликта на интереси в публичната служба в рамките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, в политическия дневен ред на все повече държави се поставя въпросът за регламентиране на лобизма. Същевременно няма единна дефиниция на обхвата на понятието лобист и лобистка дейност.

В някои от държавите - членки на Европейския съюз, вече съществуват наченки на правната регламентация на лобистката дейност. Европейската практика на този етап се основава на минимални, в голяма степен неформални стандарти, за провеждането на консултации със заинтересованите страни в процеса на подготовката на общностната политика.

Европейската комисия прилага режим на доброволно вписване в специален регистър, като този регистър обхваща организациите на гражданското общество в широк смисъл, в това число синдикати, работодателски организации, неправителствени асоциации, фондации, потребителски сдружения, бизнес асоциации и други.

В Европейския парламент е предвидена акредитационна система за всички лица и организации, които искат да имат достъп до институцията. В регистър, достъпен чрез Интернет, се вписват всички физически лица, на които е издаден едногодишен пропуск за организацията, която представляват, или фирмата, за която работят.

Различията между американския и европейския модел се обуславят от отликите в институционалната структура и процеса за вземане на решения в институциите на Европейския съюз и Съединените щати и, не на последно място, в особеностите на политическата култура.

Първият сериозен опит да се постави на обществено обсъждане необходимостта от приемането на регламент за лобистките практики беше направен в Тридесет и деветото Народно събрание с внесения през 2002 г. Законопроект за публичност и регистрация на лобистите и лобистката дейност от Борислав Цеков и група народни представители.

Отчитайки идеите, изказани в обществените обсъждания на този предходен законопроект, и в изпълнение на правителствената стратегия за борба с корупцията за 2006 г. беше изготвен настоящият законопроект с активното участие на Комисията за борба с корупцията. Неговата подготовка беше възложена на междуведомствена работна група, координирана от омбудсмана на Република България. В групата взеха участие експерти от Комисията за борба с корупцията, оторизирани членове на Висшия съдебен съвет, представители на широк кръг граждански организации, като „Прозрачност без граници”, Сдружението „Журналисти срещу корупцията”, Асоциация „Аксес” и други.

В предложения законопроект са отчетени развитието на законодателната уредба и проведените обществени дискусии от Гражданския консултативен съвет към Комисията за борба с корупцията. Той е съгласуван на експертно ниво с Европейската комисия.

Целта на законопроекта е да създаде механизъм за информиране на обществеността за лобистката дейност на широк кръг организации и лица. Чрез увеличаване на прозрачността в процеса на подготовка, обсъждане и приемане на нормативите и административните актове без съмнение ще бъде ограничено полето на задкулисния натиск за реализиране на различни частни индивидуални или групови интереси. Следва да се има предвид, че ефектът от приемането на този закон ще бъде съществено ограничен, ако не бъдат въведени нормативни правила за предотвратяване на конфликт на интереси в работата на депутатите и въвеждането на регистър на техните делови интереси.

Ето защо, доколкото такива етични стандарти все още не са приети като самостоятелен акт, в този законопроект се предлагат някои постановки в тази посока. Предвижда се законодателната и изпълнителната власт, както и органите на местното самоуправление да осигуряват публичност и информация за лицата и организациите, които участват в заседания на комисии, имат достъп до сградите на парламента или се срещат с представители на изпълнителната власт или на общинските съвети по повод подготовката и приемането на нормативни и административни актове. Предлага се Народното събрание да поддържа публичен регистър, достъпен чрез Интернет, на всички лобисти, както и на лицата, които имат достъп до сградите на парламента като сътрудници на народните представители.

Аналогично е възложено на Министерския съвет и на общинските съвети да приемат наредби, уреждащи създаването на такива регистри, съответно в системата на изпълнителната власт и в органите на местното самоуправление.

Законопроектът цели да осигури прозрачност на осъществяването на легитимно лобиране в полза на определени граждански или бизнес интереси, представлявани от организации и отделни лица, по отношение на законодателния процес.

Предложени са някои конкретни забрани и ограничения за извършване на лобистка дейност и за дарителство от лобисти в полза на публични служители, политически партии и коалиции.

В края бих искал да подчертая, че Законопроектът за публичност на лобистката дейност, който внасяме от името на Комисията за борба с корупцията, няма съществени принципни различия със законопроекта, внесен от госпожа Михайлова и господин Дилов.

Ние изразихме своята готовност да подкрепим като вносители и законопроекта на госпожа Михайлова, имайки предвид възможността да се изработи един Закон за публичност на лобистката дейност, който считаме, че е необходим не само на парламента, на законодателната и изпълнителната власт, но и като задължение към обществото. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Великов.

Уважаеми дами и господа, имате думата за изказване по законопроектите на първо четене.

Госпожо Гроздилова, заповядайте.

СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА (НДСВ): Уважаема госпожо председател, госпожи и господа народни представители, да си призная, леко съм притеснена, защото моята надежда беше, че когато настъпи моментът за разглеждане на двата законопроекта, както и те да се наричат – за лобистката дейност, публичност или просто за лобизма, като нещо ново в законодателството на нашата държава, интересът в залата ще бъде по-голям.

Позволете ми да споделя няколко свои бележки за това защо в България е необходимо да има Закон за лобистката дейност и какви са целите. Голяма част от тях бяха изброени от вносителите на двата законопроекта.

Аз бих искала да споделя с вас, колеги, че правилата за лобизма според нас ще извадят на светло отношенията бизнес-политика. Хората имат право да зная кой бизнес какви интереси се опитва да прокарва чрез правителството или членове на парламента и да реагира, ако това вреди на обществения интерес. Например, в Народното събрание пряко или чрез отделни народни представители се внасят много предложения от граждански структури, браншови организации, бизнес сдружения. Това е много добре и ние всички изпитваме удовлетворение, когато има добре свършена работа, но обществото трябва да знае и какво точно се предлага.

В крайна сметка лобирането е онази част от процеса за застъпничество в полза на определени интереси, която е насочена изцяло към въздействие върху държавните институции при вземане на управленски решения, на законодателно или административно ниво. Това е присъщата на демократичния и плуралистичен политически процес практика, независимо дали се осъществява от отделни граждани, фирми, неправителствени организации, бизнес асоциации или консултанти, браншови организации и така нататък.

В основата й стои основното конституционно право на всеки гражданин да отправя петиции и предложения до държавните органи, съгласно чл. 45 от Конституцията. Когато обаче такава дейност се осъществява от името на друго лице срещу заплащане или пък от страна на юридически лица, тя следва да се осъществява на базата на нормативно установени принципи и правила за информиране на обществеността от страна на държавните институции. По този начин се създават допълнителни гаранции за разширяване на прозрачността в управлението и за ограничаване на корупционните практики.

Не малко неща от тези, които ние сме извели като същностни по време на кръглите маси и дискусиите с широко участие по инициатива на Комисията за борба с корупцията, господин Великов вече ги сподели. Този законопроект, който ние внасяме, не е нечие самоцелно хрумване или теснопартийна инициатива, а както чухте, вече е сериозен ангажимент на всички участници, на много институции, неправителствени организации и не на последно място, този ангажимент е залегнал в антикорупционната стратегия на правителството на Република България.

Господин Великов сподели и някои от регламентираните дейности в рамките на Европейския съюз и аз няма да се повтарям. Само бих искала да кажа, че за разлика от внесения през 2002 г. законопроект в Тридесет и деветото Народно събрание, който се основаваше на американския модел на регламентация на лобизма, защото по онова време все още нямаше ясни контури на европейски модел в тази област, сегашният проект е съобразен с напредъка на Европейския съюз в тази насока след 2002 г.

Така нареченият американски модел за регламентация на лобизма предвижда стриктни задължения за лобистите при разкриване на информация за целите и бюджета на своята дейност. Европейската практика на този етап се основава на минимални и в голяма степен неформални стандарти за провеждане на такива консултации и затова съвсем наскоро Европейския парламент прие доклад, в който настоява за по-стриктни правила и повече прозрачност в дейността на лобистите.

Световните тенденции клонят по-скоро към американизация с оглед провеждане на широки дискусии за по-строг режим и преобладаващо вече мнение на световно ниво за по-строг режим на регистрация и по-високи изисквания при разкриване на информация за дейността на лобистите.

Ние призоваваме да бъдат подкрепени и двата законопроекта, защото в много точки те са много близки един до друг. Даваме си сметка, че може би някои от текстовете няма да заработят веднага, но достатъчно е да провокираме интереса на обществото и да поемем своите ангажименти като законодателна институция, така че, колеги, радвам се, че вече този дебат се води тук, в пленарната зала. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви за изказването, госпожо Гроздилова.

Господин Дилов, заповядайте за изказване. Госпожа Михайлова представи вашия законопроект вече.

ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Благодаря, госпожо председател.

Уважаеми колеги, вчера при дебатите по Закона за културно-историческото наследство в Комисията по културата се сетих за един израз на великия Козма Прутков, който казва: „Плюй в лицето на онзи, който ти каже, че може да се обхване необхватното”. Това е също един такъв законопроект. Той се опитва да дефинира област, която е голяма като живота.

Сериозният въпрос, който стои пред залата, според мен, когато гласува и на който сякаш двата законопроекта са отговорили със самото си съществуване след като ги има, е: трябва ли да има нарочен Закон за лобизма или както е по-голямата част от европейската практика в момента, тези взаимоотношения се регламентират с правилници на съответните органи, които са обект на лобистка дейност – парламент, общински съвети, изпълнителната власт, комисии, министерства, междуведомствени комисии.

Макар, че в Европа само в Полша да има специализиран Закон за лобизма, сякаш повечето европейски държави вървят към разбирането, че е необходимо да има основен нормативен документ, който да отвързва ръцете на съответните вече институции, които да приемат собствени правилници. Тези правилници именно трябва да бъдат опрени върху някакви законодателно закрепени принципи.

И двата законопроекта, които гледаме, се опитват да дефинират тези принципи, да определят понятията и категориите.

Изглежда ми като далечна проблематика все още в България, макар че като практика е ежедневие, не е нужно да ходим много далеч, само ще припомня на хората с по-дълъг парламентарен стаж кой беше първият закон, приет от Тридесет и деветото Народно събрание, ако се сещате, за да разберете, че тази дейност е редно да бъде максимално осветена за пред хората и в нея няма нищо срамно и нищо лошо, когато тя е публична. Когато не е публична е обект на слухове, интерпретации, догадки и най-често справедливи подозрения в корупция.

Ето защо аз мисля, че и двата законопроекта трябва да бъдат подкрепени, след което да бъде даден възможно най-дългият срок между първо и второ четене и една наистина сериозна комисия да седне и да се опита да остави само това, което е свръхнеобходимо, за да започне този процес. Защото, ако Законът за публичност на лобистката дейност или за публичност на лобизма бъде приет с някакво подобно название, бъдете сигурни, че това ще бъде един от най-ъбгрейдващите се закони през годините, тоест непрекъснато той ще бъде поправян и адаптиран към практиките, които възникват в отношенията между интересите на гражданите, на отделните професионални, съсловни групи и властите.

Така че входния закон трябва да го направим максимално отворен, тоест в него да има всичко, за което сме сигурни, че е така, а всичко останало да дава възможност впоследствие животът да го усъвършенства. И това, което може би няма и в двата законопроекта, защото те дълго отлежаваха и междувременно се развиха много идеи, докато стана това лежане, е ясно императивно послание към основните институти в България, създаване на собствени правилници и на базата на този закон, примерно общинските съвети, примерно парламентът, макар че той има правилник със статут на закон, позовавайки се на термините и на определенията, които ние заедно ще приемем тук.

Това е моето пожелание към по-нататъшната съдба на двата законопроекта. Благодаря ви за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Дилов.

Има ли други желаещи за изказвания по тези два законопроекта?

Господин Атанасов, заповядайте.

ИВО АТАНАСОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.

Уважаеми дами и господа! Днес разглеждаме два законопроекта по една и съща проблематика, които според нашия правилник трябва да се разглеждат заедно на едно и също заседание. Единият законопроект е внесен преди две години от Ася Михайлова и Любен Дилов-син. Те бяха в Комисията по гражданското общество и медии и проявиха добрата воля да изчакат, докато работната група, която беше сформирана, подготви още един законопроект с надеждата, че той ще бъде по-цялостен, за да може да ги гледаме едновременно и да се получи един добър продукт, без претенции за авторство на проектите. Още повече, че по нормативни документи авторско право няма. Така че днес разглеждаме двата законопроекта, макар и внесени в различен период от мандата на сегашното Народно събрание, но ги разглеждаме в един период, в който всички усещаме, че нещо трябва да се промени в политическата система, за да се възвърне нейният авторитет, авторитетът на партиите, да се разбие политическата апатия и да се отиде към едно нормално демократично протичане на политическия процес. И тези два законопроекта са в контекста на усилията на Народното събрание да подобри ситуацията в тази сфера заедно със Законопроекта за конфликт на интереси, законопроекта, който беше приет на първо четене, за пряко участие на гражданите в управлението, промените, които се коментират в избирателния закон, възможности да се въведе мажоритарно начало и т.н., и т.н. Все стъпки, които са устремени към нормализиране на нашия политически живот.

Защо казвам нормализиране? Тъй като ние вече сме свидетели на пряко влизане на парите в политиката, на пряко влизане на парите в управлението не чрез един или друг избраник на народа, а пряко. Имаме цели общински съвети в България, в които партиите почти нямат представители, а различни сдружения по интереси, които се регистрират за поредния мандат, влизат в общинския съвет, за да реализират не интересите на своите избраници, а своите корпоративни, своите частни интереси. Ясно е, че ако продължаваме по този път, няма да стигнем до добър край. Така че тези два проекта са едно, бих казал, поредно усилие към възстановяване на авторитета на партиите, още повече че според българската Конституция, и не само според българската, политическата воля на гражданите се изразява чрез партиите, а не чрез сдруженията, които имат други задачи, които се формират за нещо друго.

Как си представяме лобиста след приемането на тези два законопроекта, кой е лобистът? Обикновено смятат, че ние, народните представители, сме лобисти, защото лобираме за едно, друго и трето. Къде лобираме? Лобираме пред изпълнителната власт. Това сякаш подсказва коя власт е реално по-силната, след като ние лобираме пред представителите на изпълнителната власт, а не представителите на изпълнителната власт пред нас, народните представители. Което е още един аргумент за заздравяване на нашата парламентарна система, тъй като България е парламентарна република и не е нормално тъкмо народните представители, така да се каже, да бъдат в по-слаба позиция и те да лобират, вместо да бъде обратното. Разбира се, според смисъла на законопроекта народният представител не е лобист, но лица, свързани с него, могат да бъдат лобисти, стига да се регистрират по съответния начин и да имат определен брой лобистки контакти за определено количество време.

И тук беше един от моите въпроси, свързан със свободата на народния представител да влиза в различни контакти, тъй като до голяма степен в проектите се регламентират голяма част от действията на народния представител по отношение на неговите експерти, по отношение на неговите сътрудници, на лицата, на които той издава пропуск, за да бъдат допуснати до Народното събрание. Това е тема, която вероятно ще заинтересува депутатското тяло със закъснение, но се надявам все пак то да успее да се включи за второто четене, за да може да бъде постигнат най-добрият текст. И един от моите въпроси, когато разглеждахме в комисията тези законопроекти, беше: не се ли ограничава с тях свободата на народния представител да общува с гражданите на нашата страна? Беше даден отговор, че не се ограничава, тъй като, от една страна, ние имаме свободни контакти със своите избиратели по места, тук, в София, в приемните. Обикновено нас ни търсят за съдействие за решаването на въпроси от професионален, битов и т.н. характер, но за лобиране става дума тогава, когато се осъществяват контакти във връзка с нормотворческия процес, във връзка, специално за нас, със създаването на закони. Така че тази част от дейността на народните представители ще бъде регламентирана, по тази част те ще трябва да правят ежегодно декларации пред Народното събрание и преди всеки законопроект, който внасят, да декларират, че няма финансов интерес.

Спорен е въпросът къде да бъде този регистър на лобистите – дали към Министерството на държавната администрация и административната реформа, както предвиждат вносителите на първия законопроект, който е с по-широк обхват, тъй като е залегнал върху американския модел за регламентиране на лобистката дейност, или да бъде към някои от комисиите, а може би към специална комисия към Народното събрание, както е предвидено във втория законопроект, внесен от господин Бойко Великов и група народни представители, тъй като този втори законопроект се опитва да квалифицира като лобистка дейността, свързана с нормотворчеството, със създаването на законопроекти и на други нормативни актове от централната и от местната изпълнителна власт. Така че това е един проблем, който ще трябва да решим за второто четене: какъв да бъде обхватът на законопроекта, и оттук вече да решим къде да се води регистърът – дали към Министерството на държавната администрация и административната реформа, или към специална комисия на Народното събрание.

Ние в Комисията по гражданското общество и медии решихме да подкрепим, и го сторихме единодушно, и двата проекта, защото смятаме, че това е една тема, по която трябва да се обединяваме, по която би било извънредно глупаво да се делим на управляващи и на опозиция. Това е един въпрос, от който сме заинтересовани не само всички народни представители, но от който е заинтересовано обществото. Лобистката дейност не да бъде забранена, както мнозина смятат, а да излезе на светло, да бъде прозрачна и на всички да е ясно кой за какво и пред кого лобира, така че приехме и двата законопроекта. Препоръчваме на Народното събрание да гласува на първо четене и двата законопроекта. Това за нас като комисия, разбира се, е по-трудно, тъй като, ако бяхме приели само единия законопроект, щеше да ни бъде по-лесно да го подготвим за второ четене като водеща комисия. Много по-лесно е да пришиваш към основното тяло различни текстове, които ще постъпят като предложения между двете четения, отколкото от два законопроекта да направиш един.

Във връзка с това ще настоявам може би утре, когато ще бъде гласуването, срокът за изготвянето на общ законопроект от двата, ако бъдат приети и двата от пленарната зала, да бъде максимално дълъг, максимално възможният. След като бъде изготвен общият законопроект, срокът между първо и второ четене също да бъде максимално дълъг, тъй като имаме да слеем два законопроекта по една и съща тематика, които до голяма степен си приличат, но които се различават по важни неща – по обхвата (не говоря за глобите и административнонаказателните разпоредби, там по-лесно можем да намерим сближаване), защото те се различават по своя обхват; и по регистъра (дали да бъде към Министерството на държавната администрация и административната реформа или към Народното събрание).

Накрая, господин Любен Дилов-син даде пример с Козма Прутков, според когото не може да се обхване необхватното. Всъщност Козма Прутков не е един човек, господин Дилов. Вие прекрасно го знаете. Това са четири лица, писали под това име. Четири лица – това не е Седморъкият Шива, но все пак е повече от един. Така че ако няма да успеем да обхванем необхватното, надявам се поне да успеем да обхванем проблематиката, свързана с лобистката дейност, и да я подредим в един добре написан закон за второ четене. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Атанасов.

Заповядайте за изказване в рамките на пет минути, госпожо Капон.

МАРИЯ КАПОН (независим): Като опре до лобизъм, депутатите са някъде другаде, но не и в залата.

Крайно време е такъв закон да влезе в Народното събрание и да има узаконяване на една нормална дейност. Ще дам един пример от Европейския парламент за онези, които се интересуват. Лобизъм не се прави само от физически лица. Той се прави преди всичко от неправителствения сектор и браншовите организации. Парламентарният секретар на всяка браншова организация реално е лобистът за сдружението или асоциацията от фирми, направили тази браншова организация. Неговата дейност в парламента е да дава сведение на членовете си и да им казва какво предстои да бъде разглеждано в Народното събрание, като в същото време алармира за текстове. Кажете, колеги, колко пъти реално това се е случвало на всеки. Не е казано, че лобистът е този, който дава пари или взема, за да свърши работа. Може би терминът в България придобива изключително лоша репутация, защото се смята, че лобизъм означава рушветчийство. Нищо подобно. Лобизъм означава защита на интересите на определена гилдия. Убедена съм, че голяма част от колегите в избирателните си райони сме получавали папки и документи за това къде дадена фирма има даден проблем или пък дадена гилдия – даден проблем.

Друг е въпросът обаче кога даден народен представител смята, че една жалба е основателна или че има причина да се направи законодателна поправка. Всеки може да иска всичко, но въпросът е доколко това представлява интерес за обществото.

Затова смятам, че взаимоотношенията и взаимовръзките ще се регулират много добре между икономиката, гилдиите и браншовите организации и законодателя, включително и местните парламенти, каквито са общинските съвети. Всички сме наясно, че в общинските съвети парите едва ли не се раздават отпред, пред залите, и отвън в кафето. Тогава динамичните мнозинства много бързо получават решението срещу плик.

Смятам, че Законът за лобизма е пряко свързан с конфликта на интереси. Това е пряко свързан законопроект, който трябва да бъде гледан с конфликта на интереси, защото си позволяваме в законопроекта, който ще гледаме (тъй като виждам д-р Паница, ще кажа) – в този законопроект се казва, че лекарите едва ли не няма да имат право да практикуват професията си. Става въпрос за законопроекта, внесен от Министерския съвет. Това е някакъв конфликт на интереси, едва ли не, а в същото време нямаме Закон за лобизма, според който всеки народен представител или общински съветник може да се среща с когото си иска и да прави каквото си иска, без да знаем какво реално се случва по тъмни доби.

ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Може да има болница.

МАРИЯ КАПОН: Съгласна съм, че когато има болница, той трябва да заявява дали има конфликт на интереси или не. Заявява го по чл. 103 от правилника и казва дали има или няма конфликт на интереси. Когато има конфликт на интереси, той не може да гласува и да участва в дадена част от гласуванията и да дава предложения, а когато дава предложения, тогава всеки от нас ще си прави сметката да подкрепи ли такова предложение или не, или пък когато той желае, ще го обоснове, заради експертизата, която има.

Категорично смятам, че трябва да се намери начин да се разреши тази дейност. За мен лично това е дейност, свързана с работата на браншовите организации.

Не вярвам, че ще има реални олигарси, които ще се регистрират някъде като лобисти и това ще прекрати лошата практика. Това няма да прекрати лошата практика, но ще направи много по-прозрачни отношенията за публичен дебат относно законопроекти и най-вече отношенията между гилдиите, работодателите, различните видове браншови организации – на месопрероботвателите, млекопреработвателите, лекари или която и да е друга гилдия и народните представители.

Аз ще подкрепя на първо четене законопроектите, а между първо и второ четене ще направя своите предложения. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, госпожо Капон.

Има ли още желаещи да се изкажат по този законопроект? От „многобройното” народно представителство половината се изказаха, а другите ги слушаха внимателно.

Ако няма желаещи за изказване, обявявам разискванията по двата внесени законопроекта – за лобизма и за лобическата дейност, за приключени.

А кога ще бъде гласуването, ще съобщим накрая.