Четиринадесетата династия

–А защо вие, потомците на звездните хора, не наложите вашия небесен ред със силите, с които разполагате?

–Защото първият небесен закон гласи: “Никакво насилие! По-добре късно, отколкото преждевременно!” Спомни си отново за неузрелите плодове!

–Какво е онова, което правиш тайно, без знанието на жреците, които се намират под влиянието на господаря на злото?

–И аз и онези жреци, които желаем доброто на народа, без да даваме гласност на това, вършим много нещо за народа. Моят живот е изпълнен с непрекъсната грижа за другите хора. Той е, който ми помага за пробуждането и развиването на скритите в мен наследствени небесни качества. Ти видя вече едно от тези качества – моето издигане във въздуха. Ще видиш, че аз мога и да летя. Друг път ще ти разправям повече за тези неща. Сега мога да ти кажа само, че нощем ходя сред народа не само за да лекувам, но и за да уча някои подходящи хора на неща, потребни за всички. Те от своя страна предават тези знания на народа. Денем, в дните, когато не приемам посетители в двореца, аз обучавам мои ученици, които после стават народни учители. Същото нещо правят и някои от жреците. И те и аз, обаче, когато ходим всред народа, се преобличаме и дегизираме, за да не ни познаят синовете на мрака.

–А не ви ли познават вашите ученици?

–Не! Ние и на тях не се разкриваме. По този начин, без да има народни висши училища, знанието се разпространява… Ние се стараем да разширяваме съзнанието на нашия народ.

–Сега разбирам, защо когато разговарям с който и да е наш

–Нашата династия успя да въведе и съботната почивка за народа. Преди тази мярка, в продължение на хилядолетия, хората ни са работили непрекъснато, без почивен ден. Сега работят шест дни, а седмия почиват.

–А защо вие, фараоните от Четиринадесетата династия, имате само по една жена?

–Това е традиция, завещана ни от Първата династия. Това е небесният ред, който прогласява равенството между мъжа и жената.

–А другите династии?

–Другите династии кои повече, кои по-малко са изпадали под влиянието на господаря на злото, който непрекъснато ги е съблазнявал с три неща – властта, парите и жените.

–Кой е този господар на злото?

–Това е много дълга история, която ще ти разкажа друг път. Знай само, че това е едно действително съществуващо, почти безсмъртно същество, което е враг на човешкия род и прави всичко възможно за унищожаването му. С него обаче се борят много по-съвършени светли същества, които бранят човешкия род и подпомагат неговото развитие.

–Ти виждал ли си този господар на злото?

–Не, но често чувам съблазняващия му глас. Светлите същества обаче съм виждал. Те са идвали при мен и аз съм ходил при тях. Аз и сега съм в непрекъсната връзка с тях. Спомни си за микроскопа и за дългата формула на киселината на наследствеността. Знай, че има и други хора по света, които са във връзка с тях. Аз самият често пъти се виждам и разговарям по вътрешен път с тези хора. Някои от тях имат същото обществено положение като мен. Така ние образуваме едно голямо, тайно, духовно братство, което, в границите на конкретните условия прокарва в живота много от основните закони на небесното царство.

–Има ли такива хора и в съседните ни страни?

–Има.

–Защото и тези хора не всякога могат да се справят с егоистичните интереси на някои техни влиятелни групи и среди. От започването на царуването на нашата Четиринадесета династия, макар че аз съм вече четвъртият неин фараон, е имало само две войни и то не по наша вина, а през 35-те години на моето царуване аз не допуснах нито една война. Надявам се, че когато твоят брат и ти поемете управлението във вашите ръце, ще продължите този мир.

–Ще ни свържеш ли с тези съседни приятели на мира?

–Твоят брат вече е във връзка с тях. Той ще те запознае с тях. За непосредствената си връзка обаче с тях ти трябва да развиеш вътрешното си виждане и слушане, макар че ще имаш на разположение и други, изкуствени средства за свързване с тях. Ти си също дете на Четиринадесетата династия и носиш в себе си даровете на небето. Аз ще те науча как да ги развиеш.

–Благодаря ти, татко, за твоята грижа. Кажи ми само, щом като нашият род притежава тези вътрешни дарби за свързване с други хора и с по-висши същества, защо тогава ползваме и изкуствени средства?

–Затова, защото тези дарби са с ограничени възможности. Освен това и ние като хора не всякога сме в състояние да ги проявяваме и използуваме. В такива случаи именно употребяваме изкуствените средства, онези чудесни апарати, дадени ни от братята на Небесния Дом.

–Ще мога ли и аз да ги видя и ползвам?

–Разбира се. Имай само търпение! А сега чуй нещо относно твоето дете. Веднага след неговото раждане аз направих неговата звездна карта. Звездите ми казаха, че то ще има велико и бурно бъдеще.

–Как! Да не би…

–Не! То няма да стане фараон. То ще стане водач на еврейския народ.

–Как! На евреите? На тези презрени от нас хора?

–Да. На този дебелоглав, но способен народ, който ще го измъчи и ще му създаде много и много трудности.

–Как ще стане това, щом евреите нямат своя държава?

–Е! Няма да ти разправям онова, което и самите звезди не могат да ми кажат точно. Твоят син ще заведе своя народ до определената за него страна, но самият той няма да може да влезе в нея. Това обаче ще стане след много години, когато нито ти, нито твоят брат ще бъдете на този свят.

–В жилите на твоя син тече смесена кръв. Чрез теб тя идва от Небесното царство, а чрез баща му от този дебелоглав народ, който е потомък на господаря на злото. Тази негова смесена кръв ще го влече и нагоре към небето и надолу към царството на сенките. Той няма да може да завърши онова, което ще започне, затова защото няма да е напълно подходящ за такава велика цел. Още по-малко годен за нея е и еврейският народ. Небето обаче ще допусне този голям опит, който ще даде своя резултат много години след смъртта на твоя син, когато всред еврейския народ ще дойде пратеникът на Небето. Най-големият от големите. Той ще довърши онова, което ще започне твоят син.

Като изслуша тези думи на баща си, княгинята потъна в мълчание. Фараонът също се замисли. Тишината продължи дълго.

На другия ден сутринта княгинята отново отиде в Дома на Живота. Там тя дълго говори със своето дете под сянката на едно голямо дърво, дълго го милва и целува. И сълзи капеха от големите й красиви очи.

В подобни разговори между бащата и дъщерята изминаха и останалите вечери. Дойде най-после и денят на сватбата. Тя мина съвсем скромно. Веднага след нея фараонът съобщи на събраните в храма първенци и жреци, че се отказва от престола в полза на сина си, който беше провъзгласен за фараон под името Аменхотеп III.

На другия ден досегашният и новият фараон имаха дълъг разговор насаме в познатата вече скромна спалня на бащата. А вечерта при тях дойде и новата фараонка. След като хапнаха съвсем малко, старият фараон каза:

–Мили деца! Радвам се, че вие заедно поемате управлението на нашата страна. Помнете, че вашите усилия ще имат резултат само ако вървите по небесния път. Вие и двамата трябва да се поставите на разположение на Големите Братя от Небесния Дом. те ще ви помагат да водите нашия народ към мечтаното от хилядолетия Небесно царство. За тази цел вие трябва да станете небесни хора. Развийте и ползвайте съществуващите у вас вътрешни дарби, според дадените ви от мен напътствия. А когато стане нужда мигновено да се свържете с Големите Братя от Небесния Дом и не сте в състояние да се свържете с тях вътрешно, ползвайте чудния апарат, който се намира в неизвестната на никого моя стая, незнайна до днес и на вас. Пазете и вие тайната на тази стая. Предайте я само на вашите деца, когато дойде времето и то, ако те заслужат това.

След тези думи фараонът заведе децата си в стаята за лекарства и натисна с пръст едно място върху дясната й стена, където не се забелязваше никаква врата. Миг след това обаче част от стената послушно се плъзна встрани. Тогава бащата натисна друго място отдясно на отворилата се врата. Изведнъж съвършено тъмната стая светна.

–Вървете точно след мен и внимавайте да не паднете – каза бащата. Сега и тримата внимателно минаха по една пътека, обградена от двете й страни с перила, и стигнаха до три удобни стола. Бащата седна на най-десния, а синът и дъщерята – на средния и левия.

Едва сега синът и дъщерята можеха да видят, че стаята, в която бяха влезли, беше съвършено обла и че стените й бяха чисто бели. А точно пред тях се намираше някаква продълговата масичка, с няколко копчета върху нея.

Бащата натисна едно от копчетата и пътеката, по която бяха минали се откъсна от мястото си при вратата на стаята и увисна надолу. Тогава се видя, че столовете стърчат точно в средата на облата стая, върху някаква колона.

Сега бащата натисна друго копче. Вратата се затвори сама и светлината угасна, когато беше натиснато трето копче, стената, намираща се пред тримата, като че ли се разтвори и те полетяха към небето…

Кратък беше техният полет, много кратък и не мръднаха те в това време от столовете си, които си стояха на местата, там, върху колоната в облата стая. Не! Не те бяха полетели към небето, а небето беше полетяло към тях…

Не след дълго пред тях се яви един красив и усмихнат човешки образ, който със звучен глас им заговори на техния египетски език:

–Здравейте, мили хора! Кажете с какво можем да ви услужим?

–Ние те молим да ни свържеш с нашия баща Адонай – каза ста­рият фараон.

Миг след това пред тримата египтяни блесна огненият образ на велико небесно същество, олицетворение на върховната любов и върховният разум.

–Радвам се, че се виждаме! – проговори Адонай с топлия си бащински глас. – Поздрав на теб, Ламаел, сине мой! Отдавна исках да се видя с теб, но знаех, че си много зает. Кажи онова, което имаш да ми кажеш!

–Не смея да погледна към теб, мили татко! – каза фараонът, който беше скочил на крака, беше свел поглед надолу и се беше привел в най-благоговеен поклон, с разперени встрани ръце. И синът и дъщерята, едновременно с техния баща, неволно бяха скочили на крака при появяването на божествения образ и също бяха свели погледите си надолу, защото не можеха да издържат силната светлина, излъчваща се от него.

–Не бойте се! Погледнете към мен! Нищо лошо няма да ви
стане! – каза ласкаво Адонай.

Едва тогава и тримата издигнаха главите си. Очите им скоро се нагодиха към силната светлина на божествения образ, която ги обгърна изцяло и вля в тях някаква жива сила.

–Говори, Ламаел, говори! Аз те слушам най-внимателно! – прозвуча отново топлият глас на Адонай.

–Татко мой! – заговори старият фараон. –Тридесет и пет години се старах да водя нашия народ по светлия небесен път. Това, което успях да направя за това време, е съвсем малко в сравнение с онова, което трябваше да се направи. Ти знаеш колко трудно се работи със земните хора, колко голяма е противодействащата сила на злото и невежеството. Работих с всичките си сили и макар че все още съм с добро физическо здраве, отстъпих мястото си на моя син и моята дъщеря, защото те са млади и достойни за него. Аз те моля да ме освободиш вече от тази земна задача, за да се върна в нашия небесен свят, по който отдавна тъгувам. Аз можех да се обърна направо към теб без помощта на твоя апарат, но го направих нарочно, за да запозная с него моите деца, за да ги свържа с теб, за да помоля и за тях твоето ръководство, което ти никога не си ми отказвал.

–Хубаво, хубаво, Ламаел! Здравейте, мили деца на моя син! Знайте, че винаги когато потърсите моята помощ за добро, аз ще бъда до вас, аз който съм проводник на нашия вечен и безсмъртен баща. А ти, Ламаел, макар че свърши голяма част от твоята земна задача, ще трябва да поработиш още десет години, сега вече не като фараон, а като неизвестен на никого наставник на народа. Едва след навършването на тези десет години ще можеш да се върнеш в нашия небесен Дом, а след това - в Небесното Царство, откъдето, когато пожелаеш ще можеш да получиш нови задачи в някоя друга звездна система на нашата Галактика. Бъди благословен!

Разговорът между тримата фараони и Адонай продължи много дълго. А когато завърши и небесният образ изчезна, тогава и тримата – бащата и синът, и дъщерята в продължение на три часа останаха на своите столове, потопени в дълбок размисъл, потопени в светлина на върховно щастие.