Четиринадесетата династия

–Не, мило дете! Разбирам твоята майчинска обич. Разбирам я, но не бива. Ти пак се увличаш от чувствата си, които могат отново да напакостят сега вече не на мен и на тебе, а на детето ти.

–В друг случай, аз ще срещна детето. Ти даже и сега направи голяма грешка, като му каза, че си негова майка.

–Не можах, татко, не можах да издържа след тези десет години.

–Разбирам те, но ти все още не можеш да разбереш, че си дъщеря на фараон. Както и да е, аз ще поема грижата за възпитанието и образованието на детето. Помни обаче, че за всички хора то не е твое дете, а е осиновено от теб. От утре то ще влезе в Дома на Живота.

–Благодаря, татко! – със сълзи на очи продума княгинята и целуна ръката на баща си.

Още на другия ден сутринта княгинята изпрати доверената си прислужница в еврейския квартал:

–Намери къде живее Мириам Бен Йосеф и й кажи, че детето е живо и здраво, но че тя не трябва да знае къде се намира то сега. Достатъчно е да знае, че има кой да се грижи вече за неговото бъдеще. Занеси й тези подаръци. Друг път ще й занесеш още.

След два часа прислужницата се върна.

–Намерих я, - каза тя. Казах й всичко, което трябваше да й кажа. Изглежда, че е подразбрала нещо, защото не ми се видя много разтревожена.

През целия този ден фараонът беше много зает. При него постоянно имаше най-различни хора – жреци, офицери, войници, граждани, земеделци. Към всички той беше много внимателен и се стараеше да им услужи според възможностите си. Често идваха и съдии, за да поискат съвет по някое трудно дело, което не можеха да решат сами. Някои от жреците се интересуваха от астрономически проблеми, други от религиозни догми, трети от лечебни средства. Фараонът беше истински енциклопедист. Притежаваше знания от различни области и то не повърхностно, а основно и задълбочено. Той прекара доста време и с офицерите в обсъждането на някои погранични въпроси.

Обедната му почивка беше само половин час. Обядът му се състоеше само от три смокини и чаша вода. А след това пак посетители, пак работа. Така чак дотогава, когато слънцето се скри зад пясъците на пустинята.

Едва тогава той се оттегли в своята скромна спалня, след като направи редовната си баня.

Когато пясъчният часовник показа изтичането на един час от изкъпването му, княгинята се осмели да почука на вратата на спалнята му.

За нейно учудване не последва никакъв отговор, но вратата се отвори сама. Когато влезе в стаята, друга врата, намираща се в левия край на стаята, се отвори пак сама и отвътре се чу гласът на фараона:

–Ела, ела тук, дъще!

Стаята, в която княгинята влезе, беше пълна с най-различни стъклени и порцеланови съдове. На една маса гореше малък мангал, а върху него се намираше котле с някаква течност, която фараонът разбъркваше внимателно със стъклена пръчка.

По стените на стаята висяха връзки с най-различни билки. Въздухът беше изпълнен с горчиви миризми.

–Татко! Кога си станал билкар и знахар? Ти, който си най-добрият лечител на всички болести?

–Ех, дъще, дъще! Нали ти казах, че вече старея. Изминаха годините, когато бях пълен с вътрешна сила и когато само с едно докосване на ръката си лекувах най-различни болести. Сега за тази цел използувам лечебните сили на билките, камъните и металите, като изчаквам и най-благоприятното съчетание на звездите.

–А кога почиваш, зает от изгрев до залез със своите посетители?

Фараонът се усмихна загадъчно.

–Моята почивка е работата. Аз работя и през нощта. Мен ми стигат два-три часа сън.

–Ти винаги си бил неуморим. Аз те помня все зает с нещо.

Колко пъти даже и мама заспиваше над вечерята, когато те чакаше да дойдеш.

–Така е, мило дете. Забавленията са само за децата и за вътрешнонеизрасналите хора. За сериозния човек щастието лежи в работата, в творчеството, особено когато знае, колко много хора имат нужда от помощ, колко много още са неоправените отношения между хората.

–Татко! – малко колебливо рече княгинята – Може ли пак да ти задам един личен въпрос?

–Може, но е излишен – каза с лека усмивка фараонът. –Има много сериозни причини, за да не ти отговоря. Ти трябва да забравиш евреина Йосеф. За това ти бяха достатъчни десетте години. Аз имам други планове за теб.

–Да не би?….

–Да! След един месец ще се ожениш за твоя брат Усеркаф, който ще стане главен жрец. Вие двамата ще наследите моя трон, когато аз се прибера при моите близки….

–Татко! Аз все още вярвам, че ти ще…

–Не! Това, което ти казах, не е само мое желание. Това е решение и на съвета на жреците. Ти трябва да се подчиниш, защото по този начин династията ни ще продължи да владее. Аз зная, че си разумна и че ще приемеш това решение.

Княгинята не отговори нищо, а само стисна устни и въздъхна дълбоко.

Фараонът се направи, че не забелязва нищо, като с престорено усърдие започна да разбърква отново течността във врящото котле. в такова мълчание измина известно време.

–Добре! Съгласна съм! –Каза най-после княгинята.

–Радвам се! – отговори фараонът с усмивка, като спря разбър­кването на течността, хвана с две ръце главата на дъщеря си и я целуна по бузата. А след това извади кърпичка и избърса сълзите от очите й.

–Когато големият пясъчен часовник отбеляза полунощ, фараонът събуди заспалата си дъщеря и й каза да отиде в спалнята си. Тя обаче поиска да спи в съседната на неговата спалня стая.

–Добре! – каза той. –Само че не ми се сърди, ако през нощта те събудя.

И наистина едва беше изминал един час откакто княгинята си беше легнала, фараонът тихо отвори вратата на нейната стая и пристъпвайки тихо и бавно, излезе през другата врата в коридора, като носеше в ръцете си някакво дървено сандъче.

Княгинята го усети, но не му се обади. Едва на сутринта, когато фараонът се върна и отново премина през стаята й, тя го спря и го запита:

–Мога ли да зная къде беше, татко? Та ти спа само един час?

–Нали ти казах, че няма да можеш да спиш в тази
стая? – каза фараонът. –Аз всяка вечер излизам.

–А къде ходиш? – запита отново тя, като видя, че сандъчето пак беше в ръцете му.

–Сега, аз всяка вечер виждам, усещам онези тежки случаи на заболявания, които никой от жреците не може да излекува, и отивам в домовете на болните, за да им помогна, ако все още има надежда за живот, или да утеша домашните на починалия с надеждата за бъдещия живот, ако не мога да го спася.

–Но откъде намираш сили за всичко това? – запита зачудена княгинята. –Та ти нито ядеш, нито спиш като другите хора.

–Жив е този, който ми помага! Жив и всемогъщ! И ще бъде така дотогава, докато той ме повика при себе си!

–И когато спя, аз пак помагам. Тялото ми тогава лежи в леглото, а самият аз пък излизам навън. Навън, защото чувам, виждам и чувствам страданията на хората.

Княгинята разбра, че трябва да промени темата на разговора и затова го запита:

–Какво искаш за закуска?

–Чаша мляко и парче хляб.

–Но това е малко!

–Стига ми! – каза фараонът. – Иначе ще изгубя способността си да летя.

–Какво? Да летиш ли? – недоверчиво рече княгинята.

–Как? Не знаеш ли, че мога да летя? – отвърна с хитра усмивка фараонът – Че това е съвсем просто нещо. Ето на, виж!

И докато княгинята се опомни, фараонът подскочи леко нагоре и се залепи за тавана на високата стая, като се излегна там и впери смеещите се очи в дъщеря си.

–Е, какво? Вярно ли е? – се обади той отгоре.

–Вярно, вярно, татко! Кажи ми само, откъде да ти говоря. От тавана ли, или от пода?

–Слез, слез долу! Не мога да те чувам добре, като си горе.

Тогава фараонът плавно слезе на пода, качи се на кревата си, седна върху него с кръстосани крака и каза:

–Нашата 14-та династия произлиза от Първата небесна династия.

–А защо я наричаш небесна?

–Затова, защото е дошла направо от небето.

–Татко! Когато учех в Дома на Живота, един от жреците веднъж спомена същото нещо, но когато го помолих да ми даде повече обяснения, той замълча. Не можах да разбера, дали не знаеше нещо повече, или не искаше да говори повече. А вечерта в онзи ден, когато запитах теб, какво значи това, ти ми каза, че още не му било дошло времето. Дали не е дошло вече това време, щом съм на 28 години?

–Дошло е! Ще ти кажа, но не сега и не тук. Ще видиш и ще чуеш неща, които ще ти обяснят всичко. Само че след това ще трябва добре да знаеш кога да говориш и кога да мълчиш относно тях. Това ще стане довечера. А сега трябва да излизам, защото в залата вече ме чакат много хора. Хайде! Донеси млякото и хляба.

През този ден княгинята отиде в Дома на Живота, за да види детето, което предишния ден, по нареждане на фараона, беше отведено там. Това беше школата при храма на Амон-Ра, в която се учеха децата на придворните и на жреците. Тя беше разделена на 20 класа според възрастта, общественото положение, трудолюбието, характера, ума и някои други качества на учениците. Преминаването от по-долен клас в по-горен не ставаше лесно. Имаше ученици, които дълги години стояха все в един и същи клас, а имаше и други, които за кратко време преминаваха по няколко класа. Имаше и случаи, когато някои ученици биваха изгонвани от дома, а понякога се случваше и така, че ученикът просто изчезваше – без да е напускал храма.

Учениците изучаваха науката за здравето и болестите и за техните лекарства, духовните нужди и храмовите служби, науката за Земята и небето, науката за отношенията между народите и науката за бойното изкуство.

Това беше единственото висше училище в Египет. Народът имаше само начални училища, които се намираха под сенките на палмите в градовете и селата.

Детето Мойсей постъпи в дома под името Сети, приемен син на княгиня Амозе-Мериет-Амон.

То се зарадва много, като я видя, но беше достатъчно умно, за да не прояви шумно радостта си. За да могат да си поговорят по-спокойно, те отидоха в голямата градина, дето имаше сенчести дървета.

Сега майката за първи път научи как бяха изминали десетте години от живота на детето й. А когато накрая го запита, къде е баща му, то отговори, че не знае и че не го е виждало въобще.

Като чу това, княгинята въздъхна тежко и сълзи напълниха очите й. Скоро обаче се овладя и започна да дава съвети на детето си, как да се държи със своите учители-жреци, за да няма неприятности с тях.

Унесена в тези разговори, тя не усети как измина денят и след като се сбогува с детето, се прибра в двореца.

Скоро и фараонът се прибра в спалнята си. Този път той не поиска даже и чаша мляко.

–Трябва да дам почивка на стомаха си – рече той.

–Каква ще е тази почивка, щом като не си ял достатъчно?

–Остави! Аз вече ти обясних, че не мога да ям много – отговори фараонът. –по-добре ще бъде да ти разправя нещо относно нашия небесен произход.

–Точно това очаквах да чуя тази вечер – каза княгинята.

–Добре! Ела тогава да отидем в моята “звездна стая”.

“Звездната стая” се намираше на плоския покрив на главното здание на двореца снабден с остроумни механизми. Нейният куполообразен покрив можеше да се открива и закрива. Стаята беше пълна с папируси, наредени по лавиците, намиращи се край стените. В средата на стаята имаше голяма маса, върху която се намираха някои уреди за наблюдаване на звездите.

–Тази моя наблюдателница е достъпна и за някои от жреците – каза фараонът. – Аз имам обаче и друга, която се намира под върха на пирамидата на Хуфу, където освен мен не може да влезе никой друг. Там ще идем друг път. Ще видиш неща, които никой друг досега не е виждал.

Той взе един папирус от една лавица и го разгъна върху голямата маса. Княгинята с интерес се наведе над сложните чертежи, които бяха нанесени върху папируса, но след малко каза разочарована:

–Та това е картата на Слънчевата система, която ми е добре позната още от Дома на Живота.

–Точно така! – каза с усмивка фараонът. –Но задавала ли си сама на себе си въпроса, кой е виждал някога тази система със собствените си очи така, както е начертана тя тук? Откъде е дошло това знание за нея, щом като ние нямаме възможност да я наблюдаваме пряко?

–Татко! Ти като че ли искаш да ме изпиташ дали не съм забравила уроците за онези наблюдения, които са помогнали да се състави тази картина на слънчевата система. Не! Не съм ги забравила. Мога да ти ги разправя най-подробно.

–Хубаво! Хубаво! А какво знаеш за многобройните звезди, които пълнят небесния простор извън границите на нашата слънчева сис-

–Вярно! Почти нищо!

–Тогава аз ще ти покажа нещо, което не знаеш – каза фараонът и след като прибра от масата папируса, извади от джоба си един ключ, отключи с него вратата на дългия шкаф, който се намираше под лавицата, и извади оттам друг, много голям папирус.

–Гледай тази карта – каза той. –Това е карта на нашия звезден свят.

Княгинята веднага разбра, че никога по-рано не беше виждала такава карта.

–Това е карта на нашия звезден остров – продължи фараонът. Ето тук се намира неговият център. Оттук започват тези тринадесет извити опашки, които се състоят от безброй звездни системи, подобни на нашата. Ние се намираме тук, малко по-долу от средата на тази звездна опашка. А ние, владетелите от 14-та династия, сме първите потомци на първата наша династия, която е дошла на Земята от центъра на нашия звезден остров.

–Какво е разстоянието от този център до Земята и как е дошла тази династия от там до тук? – запита княгинята с явно недоверие.

–Слушай тогава! – каза фараонът. – това е дълга, много дълга история!

Така започна неговият разказ за Галактиката и за нейния център, за неговите жители и за тяхното галактическо строителство, за създаването на Земята и за първите хора, за произхода на народите и за небесната помощ, която не е преставала никога….

Този разказ продължи толкова много, че и двамата не можаха да дремнат нито за миг през цялата нощ. Първите лъчи на изгряващото слънце ги завариха наведени над картата на Галактиката, по която дългият тънък показалец на фараона шареше неуморно, като от устата му се сипеха едно след друго наименования на звездни системи, сведения за разстоянията между тях, описания на различни чудни светове, на чудните им растения, животни, хора и свръхсъщества…

Фараонът, който през цялата нощ не беше спирал да приказва, щеше да продължи да говори още, ако не беше забелязал, че княгинята най-после беше заспала от умора с глава, опряна върху масата. Тогава той се засмя тихо, вдигна я на ръце и я постави върху кревата, за да продължи там съня си. Самият той, като хапна няколко ябълки и смокини, слезе долу, в приемната зала, където отново бяха започнали да се събират многобройните държавни сановници. Там отново започна неговата ежедневна работа.

Този ден княгинята спа от сутринта чак до следобед, а на вечерта отиде при баща си и му каза с лукава усмивка…

–Татко, татко! Ти си истински гений. Аз винаги съм знаела, че си много умен и даровит човек, но и до ден днешен не знаех, че имаш такова бурно въображение и можеш да измисляш такива хубави приказки. Нещата, които ми разказа, аз не съм слушала никога преди това от никой народен майстор на приказки, от никой народен певец. Ти ще останеш в историята на Египет като най-добрия разказвач на вълшебни приказки.

–Добре, моето момиче! – каза фараонът. – Аз знаех, че няма да повярваш, че ти разказвам истински неща. Нищо! Нека да спим тази вечер. Да спим, защото и на мен ми се доспа. А утре вечер ще разбереш, че не съм ти казал нито една измислица.

На другата вечер фараонът отиде заедно с дъщеря си в стаята, дето приготвяше лекарствата.

–Разгледай това нещо! – каза той, като й подаде някакъв предмет, увит в бяло платно.

Княгинята разви платното. Вътре в него имаше някакво руло, широко към четири сантиметра, а дебело около десет. Тя едва намери края на тънката като ципа непрозрачна материя, от която се състоеше рулото и започна да го развива. Дълго продължи това развиване. След това, като се вгледа внимателно върху вътрешната страна на тази дълга тясна лента, забеляза, че тя беше покрита с някакви непознати знаци, като разви още рулото, видя, че тези знаци продължават още по-нататък непрекъснато.

–Развивай, развивай още! – каза фараонът, като забеляза, че дъщеря му се озадачи дали да спре или да продължи развиването на рулото.

Княгинята го послуша. Тя развива рулото дълго време, докато върху пода се натрупа цял куп навивки.

–Знаеш ли колко е дълга тази лента? – запита фараонът.

–Откъде да знам?

–Тя е дълга точно 2000 лакти [25] и представлява само една десетохилядна част от общата дължина на формулата, която ти видя върху тази небесна материя. Или, казано по-просто, общата дължина на формулата, при широчина две дебелини на пръста [26] е 20 000 лакъта.

–А какво представлява тази формула, съставена от непознати за мен знаци?

–Това е схема на двойната спирала на една киселина, намираща се само в една жива клетка. Тя определя наследствеността.

–Нищо не разбирам от тези думи – каза напълно обърканата княгиня.

–Не се учудвам, че не разбираш! – каза фараонът. – Защото това нещо е известно само на десетина души на цялата Земя и всички те са го научили от безсмъртните братя, живеещи в Небесния Дом. От тях съм получил и аз това руло с тази малка част от формулата. А самата тази двойна спирала на киселината на наследствеността видях с очите си под големия микроскоп на небесните братя.

–Какво е това микроскоп? – запита отново княгинята.

–Ето какво е той! – каза фараонът, като измъкна от един шкаф малко дървено сандъче, а от него извади някакъв блестящ метален уред, състоящ се от тръба, поставена на желязна подпора. – Само че това е съвсем малък уред, който няма нищо общо с онази огромна машина, която видях в Небесния Дом.

Сега той постави уреда на масата, извъртя под известен ъгъл стоящото под тръбата стъкълце, върху което капна капка вода и отправи към огледалцето лъч светлина, идещ от някакво прозрачно шишенце.

–Погледни сега от горния край на тръбата – каза той на княгинята, след като преди това сам долепи окото си към тръбата и я въртя нагоре-надолу известно време.

Княгинята долепи дясното си око към горния край на тръбата, гледа през нея няколко секунди, а след това си вдигна главата и запита учудено:

–Какво е това? Виждам някакви чудовища!

–Погледни, погледни пак! – отговори фараонът. – Гледай по-дълго време, за да не би аз да ти показвам фокуси и тези чудовища да изчезнат така, както изчезват миражите в пустинята.

Княгинята го послуша, но и след изминаването на доста дълго време чудната картина не изчезна. Там, в тръбата, тя ясно виждаше как тези непознати чудовища плуваха, гонеха се, бореха се…

–Още ли са там? – запита насмешливо фараонът.

–Още. Борят се и се изяждат едни други.

Тогава фараонът издърпа стъкълцето с капката вода и каза:

–Я погледни пак!

–Нищо няма вече! Само светлината ме заслепи. Какво значи това?

Дълго говори фараонът. Дълго разказва за мъничките животинки, които живеят във въздуха и във водата и които са толкова малки, че човешкото око не може да ги забележи. Дълго разказва за устройството на този малък уред, който увеличава толкова много образите на тези малки животинки, че те изглеждат като истински чудовища.

–А този лъч светлина от шишенцето как се получава?

–В това шишенце няма въздух. В средата му е опъната една много тънка жичка от особен метал, двата края на която са свързани с две изолирани жици от мед, които отиват до онази черна кутийка. В кутията живеят едни съвсем малки животинки, подобни на онези, които видя под микроскопа, но още по-малки. Тях аз храня с оризови люспи, които от време на време сипвам във водата. А водата доливам, щом се поизпари.

–Е, добре! А защо свети шишенцето?

–Свети, защото както всички други животни, така и тези невидими животинки, живеещи в черната кутия, в резултат на жизнените им процеси отделят животворна сила, която прави жичката в шишенцето да свети. Получената светлина се препраща от поставеното зад шишенцето вдлъбнато огледалце във формата на ярък лъч до другото вдлъбнато огледалце, намиращо се под тръбата на микроскопа, което го препраща нагоре към окото. По пътя си този лъч преминава през стъкълцето, върху което се намира капката вода със “страшните чудовища”.

–Този микроскоп е малък. Той не прави голямо увеличение на нещата, които се виждат с него.

–Как? Нима могат да се виждат нещата още по-увеличени?

–Може! – каза фараонът и започна да й разправя за още по-големите микроскопи, намиращи се в Небесния дом, с който се виждат не само формите на тези небесни животинки, а и техните най-дребни частици, наречени “клетки”.

–А има и други, още по-големи микроскопи – заключи той, –които могат да виждат даже и устройството на онези “тухлички”, от които са изградени клетките.

–Ти виждал ли си тези неща? – запита княгинята.

–Ами да! Нали ти казах това снощи! Нали според теб това са измислици!

–Откъде имаш този уред?

–Получих го от звездните хора, когато бях при тях в Небесния Дом – отвърна фараонът.

–Какъв е този Небесен Дом? Къде е той?

–Небесният Дом се намира тук на Земята.

–Как така на Земята? Защо аз не съм го виждала?

–Защото той се намира на Земята, но не е в Египет, а високо в небето над нас и не стои на едно място, но с голяма скорост лети и прелита над всички земи и земни народи за съвсем кратко време.

–Защо никой не го е виждал?

–Защото е толкова нависоко, че не може да се забележи с човешко око.

–Ти как си го видял?

–Аз съм го видял и продължавам да го виждам не с обикновените, а с вътрешните си очи. Аз също така слушам онова, което ми казват звездните хора с вътрешните си уши. И говоря с тях с вътрешния си глас.

–Може ли някой, който няма твоите дарби, да види тези небесни хора, да ги чуе и да разговаря с тях?

–Може, но само ако те пожелаят това.

–Как става това?

–Това може да стане само с онези хора, които те намират, че са достойни да научат нещо от тях и за тях.

–Не! Не! Аз питам как става това?

–Това става, като самите звездни хора им се явяват на сън или наяве или чрез специални апарати, изготвени от самите тях, които се намират на Земята от около три милиарда години насам. Те са поставили такива апарати на много места по Земята всред всички народи и ги откриват на достойни хора, когато слязат от своя Небесен Дом и тръгнат между хората.

–Слушай, мило дете! – прекъсна своя разказ фараонът. – Нека спрем за тази нощ нашите приказки, защото иначе пак няма да спиш.

–Добре, но нещата, които ми разправяш са толкова чудни, че не ми се иска да си легна.

–Въпреки това ние трябва да спим. Не бива много често да нарушаваме законите на живата природа, защото иначе ще бъдем наказани – каза фараонът. – Хайде, лека нощ!

На другата вечер разговорът продължи отново. Княгинята беше пълна с въпроси.

–Знае ли моят брат нещата, които ми разправяш?

–Много от тях са му вече известни, а други ще ви разкажа и на двамата след вашата сватба.

–А защо, щом си потомък на небето, не въведеш в нашата държава небесния ред, който ще бъде добър за всички хора? Защо не всички знаят, че нашата династия е небесна?

–Причините за това са много. Нашата държава е заобиколена от много други държави, чийто вътрешен строй е основан върху

–А как ще се развива народът, щом като за него няма висши училища?

–Фараоните от Първата династия се опитаха да създадат такива училища, но срещу тях се надигнаха онези сили, които бяха под влиянието на господаря на злото и ги свалиха от трона. Затова ние, фараоните от Четиринадесетата династия, сме по-внимателни. Сега засега народът получава началното си образование в училищата, които се намират във всяко селище. При другите династии и тях ги нямаше.