Чл. Този закон урежда собствеността и управлението на водите на територията на Република България като общонационален неделим природен ресурс и собствеността на водностопанските системи и съоръжения. Ч

1. водните тела и санитарно-охранителните зони по чл. 119, ал. 3;

2. зоните с води за къпане;

3. зоните, в които водите са чувствителни към биогенни елементи, включително:

а) уязвими зони;

б) чувствителни зони;

4. зоните за опазване на стопански ценни видове риби и други водни организми;

5. защитените територии и зони, обявени за опазване на местообитания и биологични видове, в които поддържането или подобряването на състоянието на водите е важен фактор за тяхното опазване.

(2) Директорите на басейнови дирекции:

1. водят регистър за зоните по ал. 1;

2. подготвят кратък преглед на регистъра, който включва карти, на които е посочено местоположението на зоните по ал. 1 и основанието, съгласно което са обявени като такива.

Чл. 119б. (Нов - ДВ, бр. 65 от 2006 г.) За териториите и зоните по чл. 119а, ал. 1, т. 5 могат да бъдат определени специфични изисквания към състоянието на водите, които трябва да се постигнат и/или поддържат, със заповедта за определянето им, издадена по реда на Закона за защитените територии или Закона за биологичното разнообразие.

Чл. 120. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2006 г.) (1) За опазването на повърхностните води от замърсяване се определят емисионни норми и индивидуални емисионни ограничения.

(2) Индивидуалните емисионни ограничения в разрешителните за заустване на отпадъчни води, издадени по реда на този закон, и в комплексните разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на околната среда, се определят чрез комбиниран подход и не могат да бъдат по-малко строги от определените емисионни норми.

(3) Емисионните норми по ал. 1 се определят с наредбата по чл. 135, т. 12.

Чл. 121. (Отм. - ДВ, бр. 65 от 2006 г.).

Чл. 122. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2006 г.) Индивидуални емисионни ограничения могат да бъдат определени като по-строги от емисионните норми, когато това е необходимо за:

1. постигане на целите за опазване на околната среда;

2. използване на повърхностните води за питейно-битово водоснабдяване, непредвидено в плана за управление на речния басейн.

Чл. 123. Не се допуска постигането на емисионните норми чрез разреждане на отпадъчните води преди заустването им във водните обекти.

Чл. 124. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2006 г.) (1) За опазване на водите от замърсяване се определят и максимално допустими концентрации на веществата в производствените отпадъчни води, включвани в канализационните мрежи или в пречиствателните станции за отпадъчни води на населените места и селищните образувания.

(2) Максимално допустимите концентрации по ал. 1 се определят с наредбата по чл. 135, т. 11.

1. разрешителното за заустване на отпадъчните води от канализационната мрежа или пречиствателната станция, издадено по реда на този закон;

2. дебита, вида и степента на замърсяване на отпадъчните води;

3. капацитета и ефективността на съществуващата канализационна мрежа и/или пречиствателна станция;

4. възможностите за използването в селското стопанство и/или екологосъобразното депониране или друг вид третиране на утайките от пречиствателните станции.

(2) Лицата, които включват производствени отпадъчни води в канализационната система на населено място, по договор с лицето, което има разрешително за заустване, са длъжни да изпращат копие от договорите в басейновата дирекция.

(3) Директорът на басейновата дирекция може да предпише изменение на условията на договорите, ако прецени, че се нарушават нормите за включване на производствени отпадъчни води в канализационните системи на населените места, както и когато тези норми не се нарушават, но има опасност от разрушаване на канализационната система и замърсяване на подземните води.

(4) Когато вследствие на неправомерно или явно недобре премислено включване на промишлени отпадъчни води в канализационната система бъдат причинени вреди на околната среда или на лицето, собственик на канализационната система, канализационното предприятие, в полза на което е издадено разрешителното за заустване, и лицето, което е включило промишлените отпадъчни води, отговарят солидарно за причинените вреди.

(5) При доказани нарушения на условията на договора от лицата, които включват производствени отпадъчни води в канализационната система на населеното място, титулярят на разрешително за заустване може да изиска от включващия отпадъчни води за негова сметка да провежда собствен мониторинг след съгласуване с директора на съответната басейнова дирекция. ..TEXT

Чл. 125а. (Нов - ДВ, бр. 65 от 2006 г.) Забранява се включването на нови потребители, заустващи отпадъчни води, към канализационните системи на населените места и селищните образувания в случаите, когато канализационната система не може да осигури отвеждането и пречистването на отпадъчните води, при спазване на условията в издаденото по реда на този закон разрешително за заустване на отпадъчни води. ..TEXT

Чл. 126. (1) Лицата, които осъществяват експлоатацията на канализационните мрежи и пречиствателните съоръжения, са длъжни да ги поддържат в техническа и експлоатационна изправност и да осигуряват непрекъснато нормалната им експлоатация.

(2) При извършване на планирани профилактични ремонтни работи на съоръженията, посочени в ал. 1, както и при необходимост от промени в технологията на пречистване, задължените лица писмено уведомяват басейновите органи за тези работи в най-малко 30-дневен срок преди започване на работите.

(2) Забранява се въвеждането в експлоатация на обекти и осъществяването на дейности без приети по установения ред пречиствателни съоръжения освен в случаите, когато те не са необходими.

(2) Лицата, собственици или ползватели на пречиствателни съоръжения, са задължени да извършват лабораторни анализи и мониторинг на функционирането на пречиствателните съоръжения, както и да съхраняват резултатите от анализа и мониторинга при условията на чл. 174 .

(3) Органът, издал разрешителното за заустване на отпадъчни води, може да определя и изменя условията за дейностите по ал. 2.

Чл. 131. (1) При аварийни случаи, създаващи предпоставки за замърсяване на водите, собственикът или лицето, експлоатиращо обекта - източник на замърсяване, включително хвостохранилища, шламохранилища и насипища, е длъжно да вземе необходимите мерки за ограничаване или ликвидиране на последиците от замърсяването съгласно предварително изготвен авариен план и незабавно да уведоми басейновите дирекции и органите на Министерството на държавната политика при бедствия и аварии.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2006 г.) При настъпило аварийно замърсяване на водите надолу по течението на реката директорът на басейновата дирекция и органите на местното самоуправление, получили информация за замърсяването по ал. 1, са длъжни своевременно да уведомят водоползвателите за характера на замърсяването и за мерките, които биха могли да вземат за намаляване на вредите от замърсяването.

1. складиране на пестициди, депониране и третиране на отпадъци;

2. строителство на животновъдни ферми;

3. строителство на стопански и жилищни постройки;

4. миенето и обслужването на транспортни средства и техника;

5. засаждането на трайни насаждения с плитка коренова система.

1. министърът на околната среда и водите утвърждава методика за определяне на минимално допустим отток в реките;

1а. (нова - ДВ, бр. 65 от 2006 г.) Министерският съвет приема наредба за ползването на повърхностните води;

2. (изм. - ДВ, бр. 65 от 2006 г.) министърът на околната среда и водите, министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на здравеопазването и министърът на икономиката и енергетиката издават наредба за проучване, ползване и опазване на подземните води;

3. министърът на околната среда и водите, министърът на здравеопазването и министърът на регионалното развитие и благоустройството издават наредба за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели;

4. министърът на околната среда и водите, министърът на здравеопазването и министърът на регионалното развитие и благоустройството издават наредба за качествените изисквания към повърхностни води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване;

5. (изм. - ДВ, бр. 65 от 2006 г.) министърът на околната среда и водите, министърът на здравеопазването и министърът на земеделието и горите издават наредба за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници;

6. (изм. - ДВ, бр. 65 от 2006 г.) Министерският съвет приема наредба за зоните за защита на водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване и на минералните води;

7. (доп. - ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 1.03.2007 г.) министърът на околната среда и водите и министърът на здравеопазването издават наредба за управление качеството на водите за къпане;

8. (доп. - ДВ, бр. 81 от 2000 г., изм., бр. 65 от 2006 г.) министърът на околната среда и водите, министърът на здравеопазването и министърът на земеделието и горите издават наредба за качеството на водите за обитаване от риби и черупкови организми;

9. (изм. - ДВ, бр. 65 от 2006 г.) министърът на околната среда и водите издава наредба за характеризиране на повърхностните води;

10. министърът на околната среда и водите, министърът на регионалното развитие и благоустройството и министърът на здравеопазването издават наредба за качеството на крайбрежните морски води;

11. министърът на околната среда и водите, министърът на регионалното развитие и благоустройството и министърът на здравеопазването издават наредба за условията и реда за заустване на производствени отпадъчни води в канализационните системи на населените места;

12. (изм. - ДВ, бр. 65 от 2006 г.) министърът на околната среда и водите, министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на здравеопазването и министърът на икономиката и енергетиката издават наредба за емисионни норми за допустимото съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти;

13. министърът на околната среда и водите издава наредба за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване;

14. (изм. - ДВ, бр. 65 от 2006 г.) министърът на околната среда и водите издава наредба за мониторинг на водите;

15. (нова - ДВ, бр. 81 от 2000 г.) министърът на регионалното развитие и благоустройството издава наредба за условията и реда за ползване на водоснабдителни и канализационни системи;

16. (нова - ДВ, бр. 81 от 2000 г.) министърът на околната среда и водите и министърът на земеделието и горите издават наредба за качеството на водите за напояване на земеделските култури.

Глава девета

ЗАЩИТА ОТ ВРЕДНОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА ВОДИТЕ

Чл. 137. Защитата от вредното въздействие на водите включва:

1. защита от наводнения;

2. защита от ледови явления;

3. защита на леглата и бреговете на реките от ерозия;

4. защита на бреговете от вълново въздействие;

5. защита от опасно повишаване или понижаване нивото на подземните води;

6. защита на водосборните басейни от водна ерозия;

7. защита от изкуствен самоизлив на подземни води.

(2) Оперативната защита се осъществява при наводнения, ледови явления и природни бедствия, причинени от води, и се ръководи от органите на Министерството на държавната политика при бедствия и аварии.

(3) Оперативната защита се осъществява в съответствие с авариен план за действие. Аварийните планове се изработват от собствениците или ползвателите на водностопанските системи и хидротехнически съоръжения и се съгласуват с органите на Министерството на държавната политика при бедствия и аварии. Органите на Министерството на държавната политика при бедствия и аварии могат да предписват актуализиране на аварийните планове.

(4) Постоянната защита включва:

1. изграждане и поддържане на диги и други хидротехнически и защитни съоръжения;

2. създаване и поддържане на системи за наблюдения, прогнози и предупреждения;

3. регулиране нивото на подземните води при опасното им повишаване или понижаване;

4. дейности за защита на водосборните басейни от водна ерозия;

5. поддържане проводимостта на речните легла.

Чл. 139. (1) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2006 г.) Хидротехническите и защитните съоръжения по чл. 138, ал. 4, т. 1 и 3 се поддържат от собственика или ползвателя им, освен ако в разрешителното по чл. 50 или в договора за концесия не е уговорено друго.

(2) Лицата по ал. 1 поддържат и речното легло на разстояние до 500 м от съоръжението надолу по течението на реката.

(3) Когато и други лица имат полза от съоръженията по ал. 1, дължат част от разноските съразмерно на получените или очакваните ползи.

(4) Когато разрешителното за изграждане на съоръженията по ал. 1 бъде издадено след фактическото установяване на дейност, която търпи вреди от строителството и експлоатацията на съоръженията, собственикът им е длъжен да обезщети причинените вреди.

(2) Дейностите по чл. 138, ал. 4, т. 3 и 4 се контролират от басейновите дирекции.

(3) Дейностите по чл. 138, ал. 4, т. 5 се извършват по нареждане на съответния областен управител.

Чл. 141. (1) Собствениците и ползвателите на водностопански системи и хидротехнически съоръжения, включително хвостохранилища и шламохранилища, са длъжни да ги поддържат в техническа изправност, както и да ги осигурят с необходимата измервателна и контролна апаратура за мониторинг на тяхната дейност.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2001 г., бр. 65 от 2006 г.) Министърът на околната среда и водите, министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на земеделието и горите и министърът на икономиката и енергетиката в срок две години издават наредба за условията и реда за осъществяване на техническата експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях.

(3) Задълженията по ал. 1 имат и собствениците на водохранилища, чиято степен на затлачване не позволява по-нататъшното им използване по предназначение. В този случай собственикът изготвя и изпълнява проект за рекултивация.

Чл. 142. (Доп. - ДВ, бр. 81 от 2000 г.) При изпускане на води от хидротехнически съоръжения по време на преминаване на високи вълни, при аварийни условия или при извършване на ремонтни работи собственикът или ползвателят на същите уведомява предварително съответните общински администрации, басейнови дирекции и органите на Министерството на държавната политика при бедствия и аварии, а за трансграничните реки - и граничната полиция.

Чл. 143. За защита от вредното въздействие на водите се забранява:

1. нарушаването на естественото състояние на леглата, бреговете на реките и крайбрежните заливаеми ивици;

2. намаляването на проводимостта на речните легла, включително чрез баражи и прагове, без съответното разрешително;

3. използването на речните легла като депа за отпадъци, земни и скални маси;

4. извършването на строежи над покритите речни участъци;

5. съхраняването или складирането на материали, които в значителна степен биха увеличили унищожителната сила на водата при наводнения.

1. преминаването с превозни средства извън определените за това места;

2. обработването и нарушаването на повърхността им;

3. поставянето на стълбове или знаци;

4. засаждането на дървета и храсти;

5. преминаването на домашни животни извън определените за това места;

6. строеж на кладенци или рибарници;

7. изхвърляне на отпадъци и други материали и предмети.

(2) Басейновите дирекции уведомяват органите, издаващи разрешение за строеж на жилищни, вилни и стопански постройки, за местоположението и обхвата на крайбрежните заливаеми ивици на реките.

Глава десета

УПРАВЛЕНИЕ НА ВОДИТЕ

Раздел I

Общи положения

(2) Районите на речните басейни се определят от естественото разположение на вододелите между водосборните области на една или няколко основни реки на територията на Република България.

(3) Определените с този закон речни басейни не следват административно- териториалното деление на страната и са основа и за управление на околната среда на басейнов принцип.

(4) (Нова - ДВ, бр. 65 от 2006 г.) Когато район за басейново управление по ал. 2 включва трансгранично водно течение, този район се отнася към международен район за басейново управление.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 65 от 2006 г.) Управлението на водностопанските системи се извършва на технологичен и басейнов принцип в съответствие с условията на разрешителните за ползване и опазване на водите и водните обекти.

Чл. 148а. (Нов - ДВ, бр. 65 от 2006 г.) (1) Република България участва в разработването и съгласуването, съвместно с други държави, на политики, програми и стратегии за опазване на трансграничните води на основата на принципите по чл. 2а, т. 4.

(2) Представители на Република България в международните комисии, координиращи дейностите по ал. 1, са длъжностни лица, определени по предложение от министъра на околната среда и водите и директора на съответната басейнова дирекция.

(2) Плановете по ал. 1 са публични и обвързани с други планове в обхвата на съответното териториално ниво, включително с плановете за регионално развитие, териториалноустройствените, лесоустройствените, паркоустройствените и други планове.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2006 г.) Планове, които не са съобразени с този закон и с плановете за управление на речните басейни, могат да бъдат изменяни от Министерския съвет по предложение на министъра на околната среда и водите.

Чл. 149а. (Нов - ДВ, бр. 65 от 2006 г.) (1) При разработване на плановете за управление по чл. 149 се определят:

1. цели за опазване на околната среда;

2. води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване;

3. зони за защита на водите;

4. програми от мерки.

(2) При разработване на плановете за управление на речните басейни се извършва характеристика на района за басейново управление.

Раздел II

Органи за управление на водите

(2) Проектите на международни договори, както и на други международни актове, като декларации, програми и меморандуми, които засягат водите на българска територия и тяхното управление, се съгласуват по реда на Закона за международните договори.

(2) (Предишен текст на чл. 151 - ДВ, бр. 18 от 2005 г.) За управлението на национално ниво:

1. Министерският съвет:

а) (отм. - ДВ, бр. 65 от 2006 г.);

б) (доп. - ДВ, бр. 36 от 2006 г.) предоставя концесия за добив на минерални води - изключителна държавна собственост;

в) приема национални програми в областта на опазването и устойчивото използване на водите;

г) разрешава ползване на води за целите на отбраната и сигурността на страната;

д) (изм. - ДВ, бр. 65 от 2006 г.) определя ограничения в използването на водите при непредвидими или изключителни обстоятелства, засягащи отделни райони на страната;

е) (изм. - ДВ, бр. 70 от 2004 г.) определя количеството минерални води по чл. 14, т. 2 за ползване от лечебните заведения за болнична помощ по мотивирано предложение от министъра на здравеопазването;

ж) определя тарифите за такси, събирани на основанията, посочени в този закон;

з) (нова - ДВ, бр. 18 от 2005 г.) предлага за одобряване от Народното събрание Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор;

и) (нова - ДВ, бр. 18 от 2005 г.) приема отраслови стратегии в съответствие с основните цели, определени в стратегията по ал. 1;

2. министърът на околната среда и водите:

а) (изм. - ДВ, бр. 65 от 2006 г.) осъществява държавната политика за управление на водите;

б) (изм. - ДВ, бр. 65 от 2006 г.) разработва и предлага за приемане от Министерския съвет Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор;

в) утвърждава плановете за управление на речните басейни;

г) разработва национални програми в областта на опазването и устойчивото развитие на водите;

д) (изм. - ДВ, бр. 65 от 2006 г.) съставя националния баланс на водите;

е) (изм. и доп. - ДВ, бр. 65 от 2006 г.) издава разрешителни за водовземане и/или ползване в предвидените в този закон случаи, както и режимни графици за водовземане от комплексните и значими язовири, определени с приложение № 1;

ж) (доп. - ДВ, бр. 65 от 2006 г.) определя реда и начина за използване на водите на комплексните и значими язовири, определени с приложение № 1 към този закон, включително реда за аварийно изпускане на вода;

з) създава необходимата организация, осигурява финансирането и прави предложение за предоставяне на концесии в случаите, предвидени в този закон;

и) (изм. - ДВ, бр. 65 от 2006 г.) създава специализирани бази данни, карти, регистри и информационна система за водите;

к) (изм. - ДВ, бр. 65 от 2006 г.) организира и ръководи мониторинга на водите;

л) разработва политиката на държавата за двустранно и многостранно сътрудничество в областта на използването и опазването на водите;

м) издава периодичен бюлетин за състоянието на водните ресурси на Република България;

н) одобрява проектните параметри и схеми на водностопанските системи и съоръжения;

о) съгласува откриването на процедури за предоставянето на концесии за водностопански системи и съоръжения - публична държавна собственост;

п) съгласува извършването на дейностите по чл. 51 ;

р) (нова - ДВ, бр. 81 от 2000 г., изм., бр. 65 от 2006 г.) утвърждава експлоатационни ресурси на находищата на минерални води и съставя водните им баланси;

с) (нова - ДВ, бр. 65 от 2006 г.) съгласува и координира изпълнението на проекти от органите по чл. 10, областните управители, кметовете на общини и научните организации, свързани с използването, опазването и защитата от вредното въздействие на водите;

т) (нова - ДВ, бр. 65 от 2006 г.) определя районите за басейново управление, които се отнасят към международен район за басейново управление;

у) (нова - ДВ, бр. 65 от 2006 г.) определя санитарно-охранителни зони:

аа) на водовземни съоръжения за минерални води;

бб) на водовземни съоръжения, разположени в границите на националните паркове;

вв) на комплексните и значими язовири по приложение № 1, използвани за питейно-битово водоснабдяване;

гг) в случаите, в които санитарно-охранителната зона е разположена на територията на повече от една басейнова дирекция;

ф) (нова - ДВ, бр. 65 от 2006 г.) определя уязвими зони за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници;

х) (нова - ДВ, бр. 65 от 2006 г.) определя чувствителните зони за опазване на водите от замърсяване с биогенни елементи;

ц) (нова - ДВ, бр. 65 от 2006 г.) определя списъка на приоритетните и приоритетно опасните вещества;

ч) (нова - ДВ, бр. 65 от 2006 г.) утвърждава методики за изследване на води в случаите, когато липсват български стандарти, както и методики за анализ на данните от мониторинга на водите;

ш) (нова - ДВ, бр. 65 от 2006 г.) създава и поддържа контролно- информационна система за таксите по чл. 194, ал. 1, т. 1 - 3;

щ) (нова - ДВ, бр. 65 от 2006 г.) координира дейностите на органите по чл. 10 по отношение на използването на водите;

ю) (нова - ДВ, бр. 65 от 2006 г.) води регистъра по чл. 118г, ал. 1;

я) (нова - ДВ, бр. 65 от 2006 г.) определя ограниченията за ползването на водите и водните обекти и специфични мерки за опазването им.

(3) (Нова - ДВ, бр. 65 от 2006 г.) Министърът на околната среда и водите чрез изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по околна среда:

1. провежда лабораторните и полевите изследвания за определяне на състоянието на водите;

2. провежда мониторинга на водите на национално ниво;

3. поддържа географска информационна система за водите на национално ниво;

4. подготвя годишник за състоянието на водите.

(4) (Нова - ДВ, бр. 65 от 2006 г.) Министърът на околната среда и водите чрез регионалните инспекции по околната среда и водите в границите на териториалния им обхват:

1. провежда мониторинга на отпадъчните води;

2. контролира обектите, формиращи отпадъчни води, параметрите и изпълнението на условията и изискванията в издадените разрешителни за заустване на отпадъчни води и комплексните разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на околната среда;

3. контролира аварийните изпускания на отпадъчни води;

4. поддържа база данни за извършения мониторинг и контрол за състоянието на отпадъчните води;

5. поддържа в актуално състояние списъците на обектите, които формират емисии на приоритетни и приоритетно опасни вещества.

(5) (Нова - ДВ, бр. 65 от 2006 г.) Министърът на околната среда и водите чрез директорите на дирекциите на националните паркове в границите на територията на националния парк:

1. контролира спазването на забраните и ограниченията в границите на санитарно-охранителните зони;

2. осъществява наблюдение и контрол върху компонентите и факторите на околната среда, оказващи влияние върху състоянието на водите.

(6) (Нова - ДВ, бр. 65 от 2006 г.) Министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице участва в Националния експертен съвет по устройство на територията и регионална политика при разглеждане на:

1. инвестиционни проекти за изграждане, реконструкция и рехабилитация на:

а) водоснабдителни и канализационни системи и съоръжения;

б) хидроенергийни и хидротехнически системи и съоръжения;

в) язовирни стени и съоръженията към тях;

г) съоръжения за прехвърляне на води между речните басейни;

д) съоръжения за защита от вредното въздействие на водите;

е) пристанища, вътрешни водни пътища и подводни депа за драгажни маси;

2. устройствени схеми и планове на територията на Черноморското крайбрежие, които обхващат плажове и пясъчни дюни и свързаните с тях акватории, както и прилежащите на морето крайбрежни езера, лагуни, лимани и влажни зони.