Чл. Този закон урежда собствеността и управлението на водите на територията на Република България като общонационален неделим природен ресурс и собствеността на водностопанските системи и съоръжения. Ч

1. Дунавски район с център Плевен - обхващащ водосборните области на реките Искър, Ерма, Нишава, Огоста и западно от Огоста, Вит, Осъм, Янтра и Русенски Лом и територията западно от подземния вододел на малм-валанжския водоносен хоризонт;

2. Черноморски район с център Варна - обхващащ територията източно от подземния вододел на малм-валанжския водоносен хоризонт и водосборните области на реките, вливащи се в Черно море от северната до южната граница, включително вътрешните морски води и териториалното море;

3. Източнобеломорски район с център Пловдив - за водосборните области на реките Тунджа, Марица и Арда;

4. Западнобеломорски район с център Благоевград - за водосборните области на реките Места и Струма.

(2) Границите на районите минават по вододелите на водосборните области на реките в обхвата на държавната граница, а подземният вододел на малм-валанжския водоносен хоризонт съвпада със западната граница на области Шумен и Добрич и източната граница на области Разград и Силистра.

(3) (Нова - ДВ, бр. 65 от 2006 г.) В случаите, когато подземните води не следват конкретен речен басейн, те се идентифицират и със заповед на министъра на околната среда и водите се присъединяват към най-близкия и най-подходящия район с басейново управление.

(4) (Нова - ДВ, бр. 65 от 2006 г.) В рамките на всеки район за басейново управление на водите министърът на околната среда и водите със заповед може да определи подбасейни за една или повече от реките по ал. 1.

1. басейнови дирекции към Министерството на околната среда и водите;

2. басейнови съвети.

Чл. 154. (1) Басейновите дирекции се създават със заповед на министъра на околната среда и водите, която се обнародва в "Държавен вестник".

(2) Дейността, организацията на работа и съставът на басейновите дирекции се определят с правилник, издаден от министъра на околната среда и водите.

(3) Директорът на басейновата дирекция представя на министъра на околната среда и водите ежегоден доклад за дейността на дирекцията.

(4) Дейността на басейновите дирекции се координира от Главна дирекция по водите към Министерството на околната среда и водите.

1. (изм. - ДВ, бр. 29 от 2006 г.) установява границите на водите и водните обекти - публична държавна собственост, съвместно с техническите служби и службите по геодезия, картография и кадастър на общините;

2. (изм. - ДВ, бр. 65 от 2006 г.) разработва плана за управление на речния басейн;

3. издава разрешителните по този закон;

4. (изм. - ДВ, бр. 65 от 2006 г.) планира и участва в провеждането на мониторинга на водите, обобщава и анализира данните, включително:

а) на валежите и на нивата на повърхностните и подземните води;

б) за химичното и екологичното състояние на водите;

в) на отпадъчните води;

5. (изм. - ДВ, бр. 65 от 2006 г.) поддържа специализирани бази данни, карти, регистри и информационна система за водите и води регистрите по чл. 182, ал. 1, т. 1 ;

6. събира таксите за разрешителните, които издава;

7. (изм. - ДВ, бр. 65 от 2006 г.) разработва програми от мерки за подобряване, опазване и поддържане състоянието на водите;

8. (изм. - ДВ, бр. 65 от 2006 г.) определя повърхностните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване, съгласувано с директорите на регионалните инспекции по опазване и контрол на общественото здраве;

9. (изм. - ДВ, бр. 65 от 2006 г.) определя водите за обитаване от риби и черупкови организми;

10. стопанисва водите - изключителна държавна собственост, които не са предоставени на концесия;

11. (изм. - ДВ, бр. 65 от 2006 г.) стопанисва пунктовете и станциите за мониторинг на водите, включително за наблюдение и прогнози на рисковите фактори, които могат да предизвикат вредно въздействие на водите;

12. (нова - ДВ, бр. 65 от 2006 г.) определя санитарно-охранителните зони около съоръженията за питейно-битово водоснабдяване, без тези по чл. 151, ал. 2, т. 2, буква "у" ;

13. (нова - ДВ, бр. 65 от 2006 г.) утвърждава експлоатационните ресурси на подземните водни тела, с изключение на находищата на минерални води;

14. (нова - ДВ, бр. 65 от 2006 г.) съставя водните баланси, с изключение на балансите на находищата на минерални води;

15. (нова - ДВ, бр. 65 от 2006 г.) провежда общественото обсъждане на плановете за управление на речните басейни;

16. (нова - ДВ, бр. 65 от 2006 г.) пломбира водомерите за отчитане на използваните водни количества от подземни води и проверява показанията им, както и показанията на измервателните устройства за повърхностните води и за съоръженията за заустване на отпадъчни води;

17. (нова - ДВ, бр. 65 от 2006 г.) издава периодичен бюлетин за състоянието на водите;

18. (нова - ДВ, бр. 65 от 2006 г.) създава и поддържа база данни за извършения от басейновата дирекция контрол и контрола, извършен по този закон от други лица, оправомощени от министъра на околната среда и водите;

19. (нова - ДВ, бр. 65 от 2006 г.) организира приемането на изградените водовземни съоръжения за подземни води;

20. (нова - ДВ, бр. 65 от 2006 г.) осъществява сътрудничество с компетентните органи за басейново управление на други държави по отношение на управлението на водите в международни райони за басейново управление.

(2) (Нова - ДВ, бр. 65 от 2006 г.) Директорът на басейнова дирекция или оправомощено от него длъжностно лице участва в областните, общинските или районните съвети по устройство на територията, като представя писмено становище на басейновата дирекция в случаите, в които се разглеждат:

1. инвестиционни проекти за изграждане, реконструкция и рехабилитация на:

а) водоснабдителни и канализационни системи и съоръжения, включително пречиствателни станции за питейни или за отпадъчни води;

б) хидроенергийни и хидротехнически системи и съоръжения, за които са издадени разрешителни по реда на този закон, включително и за защита от вредното въздействие на водите;

2. устройствени схеми и планове за територии, включващи пристанища, плажове и пясъчни дюни и свързаната с тях акватория.

Чл. 155а. (Нов - ДВ, бр. 65 от 2006 г.) (1) Министърът на здравеопазването:

1. (в сила от 12.08.2007 г.) разрешава ползването на води за питейно-битови цели в случаите, когато не отговарят на законоустановените изисквания, по ред, определен в наредбата по чл. 135, т. 3 ;

2. одобрява материали, реагенти и биоциди, които влизат в контакт с водите, предназначени за питейно-битови цели, по ред, определен в наредбата по чл. 135, т. 3 ;

3. ръководи мониторинга на качеството на водите, използвани за питейно-битови цели, на водите за къпане и на минералните води, използвани за лечение, профилактика, питейно-битови цели, бутилиране, хигиенни цели, спорт и отдих, и обобщава резултатите на национално ниво;

4. издава сертификати и балнеологични оценки за минерални води;

5. съгласува санитарно-охранителните зони по чл. 151, ал. 2, т. 2, буква "у" ;

6. съвместно с министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на околната среда и водите разработва Национален план за действие за подобряване качеството на водите за питейно-битови цели.

(2) Ползването на водите по ал. 1, т. 1 може да се разрешава и от оправомощени от министъра на здравеопазването директори на регионални инспекции по опазване и контрол на общественото здраве.

(3) Министърът на здравеопазването чрез регионалните инспекции по опазване и контрол на общественото здраве:

1. информира потребителите в случаите на установени отклонения в качеството на водите по ал. 1, т. 3, когато отклоненията могат да създадат риск за здравето;

2. провежда мониторинг и контрол на качеството на водите по ал. 1, т. 3;

3. създава и поддържа база данни и обобщава резултатите от извършения мониторинг и контрол;

4. съгласува санитарно-охранителните зони около съоръженията за питейно-битово водоснабдяване, с изключение на случаите по ал. 1, т. 5;

5. контролира спазването на санитарно-хигиенните изисквания в границите на санитарно-охранителните зони;

6. предоставя на басейновите дирекции за управление на водите:

а) периодично информация за извършения мониторинг и контрол на повърхностните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване, и на водите за къпане;

б) в 7-дневен срок информация, в случаите, когато се установи отклонение в качеството на водата, използвана за питейно-битови цели, когато има основание да се предполага, че това се дължи на изменено състояние на водното тяло, от което се извършва водовземането.

Чл. 156. (1) Басейновият съвет е държавно-обществена консултативна комисия за подпомагане дейността на басейновата дирекция.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2006 г.) Басейновият съвет включва представители на държавната администрация, териториалната администрация, водоползвателите и юридическите лица с нестопанска цел в обхвата на басейна, както и представители на научни организации, имащи отношение към водните проблеми.

(3) Дейността, структурата, организацията на работа и численият състав на басейновия съвет се определят с устройствен правилник, издаден от министъра на околната среда и водите.

(4) За своята дейност членовете на басейновия съвет не получават възнаграждение.

Раздел III

(Нов - ДВ, бр. 65 от 2006 г.)

Цели за опазване на околната среда

Чл. 156а. (Нов - ДВ, бр. 65 от 2006 г.) (1) Целите по чл. 149а, ал. 1, т. 1 за опазване на околната среда по отношение на количеството и качеството на водите се определят при:

1. повърхностните води за:

а) предотвратяване влошаването на състоянието на всички повърхностни водни тела;

б) опазване, подобряване и възстановяване на всички повърхностни водни тела за постигане добро състояние на водите;

в) опазване и подобряване качеството на водите във всички изкуствени и силно модифицирани водни тела и постигане на добър екологичен потенциал и добро химично състояние на повърхностните води;

г) предотвратяване, прогресивно намаляване и прекратяване наведнъж или на етапи на замърсяването от емисии, зауствания и изпускания на приоритетни и приоритетно опасни вещества;

2. подземните води за:

а) недопускане или ограничаване отвеждането на замърсители в подземните води и предотвратяване влошаването на състоянието на всички подземни водни тела;

б) опазване, подобряване и възстановяване на всички подземни водни тела, осигуряване на баланс между водовземането и подхранването на подземните води и постигане доброто им състояние;

в) идентифициране и насочване в обратна посока още при достигане на прага на замърсяване на всяка значима и устойчива тенденция за повишаване на концентрацията на всеки замърсител с цел непрекъснато намаляване замърсяването на подземните води.

(2) Мерките и сроковете за постигането на целите за опазване на околната среда по ал. 1 се определят с плановете за управление на речните басейни.

(3) В случаите, когато за едно водно тяло са поставени повече от една от целите по ал. 1, се приема най-строгата.

1. промените в хидроморфоложките характеристики на водното тяло могат да имат значими отрицателни въздействия върху:

а) околната среда;

б) корабоплаването, пристанищните съоръжения и местата за отдих и спорт;

в) дейностите, за извършването на които е необходимо завиряване за питейно-битово водоснабдяване, напояване или за производство на електроенергия;

г) регулирането на водите, защитата от наводнения, отводняването на земи;

д) други дейности, също толкова важни за устойчивото развитие;

2. ползите от изменените характеристики на водното тяло не могат да бъдат постигнати с други средства поради техническа неосъществимост или икономическа необоснованост.

(2) Определянето на телата по ал. 1, както и причините и основанията за определяне на всяко водно тяло, и тяхната актуализация се извършват с плановете за управление на речните басейни.

Чл. 156в. (Нов - ДВ, бр. 65 от 2006 г.) Срокове по чл. 156а, ал. 2 могат да бъдат удължавани с актуализацията на плановете за управление на речните басейни за етапното постигане на целите за опазване на околната среда в случаите, когато е прекратено влошаването на състоянието на засегнатото водно тяло и са налице следните условия:

1. компетентният орган установи, че е невъзможно да се постигне подобряване състоянието на водните тела в определения срок по чл. 156а, ал. 2 , когато:

а) необходимите подобрения могат да бъдат осъществени само на етапи за по-дълъг срок по причини от технически характер;

б) подобряването на състоянието на водните тела в определения срок е икономически необосновано;

в) естествените условия не позволяват подобряване на състоянието на водното тяло в определения срок;

2. в плана за управление на речния басейн са посочени:

а) удължаването на срока и са обосновани причините за това;

б) предвидените мерки за поетапно привеждане на водните тела в планираното състояние в срока по т. 3, графика за тяхното прилагане, както и причините за всяко значително забавяне;

3. удължаването е за срок не по-дълъг от две последващи актуализации на плана за управление на речния басейн, освен в случаите, когато естествените условия не позволяват постигането на целите в този срок;

4. в актуализирания план за управление на речния басейн се включи преглед на прилагането на всички мерки.

1. екологичните и социално-икономическите нужди, осигурявани от такава дейност, не могат да бъдат осъществени чрез такива средства, гарантиращи значително по-добро опазване на околната среда при сравними разходи;

2. налице са въздействия, които не са могли да бъдат избегнати поради характера на човешката дейност или на замърсяването и са постигнати:

а) възможно най-добро екологично и химическо състояние за повърхностни води;

б) възможно най-малки промени в доброто състояние на подземните води;

3. не настъпва по-нататъшно влошаване в състоянието на водите в засегнатото водно тяло;

4. причините за определянето на по-малко строги цели за опазване на околната среда са посочени в плана за управление на речния басейн и тези цели са подлагани на преглед на всеки 6 години.

Чл. 156д. (Нов - ДВ, бр. 65 от 2006 г.) Временното влошаване в състоянието на водните тела не се смята за нарушение на този закон, когато е причинено от непредвидими или изключителни обстоятелства, включително наводнения или продължителни засушавания, в случаите, когато:

1. са предприети всички практически мерки за предотвратяване по-нататъшното влошаване състоянието на водите и не се възпрепятства постигането на целите за опазване на околната среда за други водни тела, незасегнати пряко от тези обстоятелства;

2. в плана за управление на речния басейн са посочени обстоятелствата, които могат да бъдат определени като непредвидими или изключителни;

3. мерките за изпълнение при възникване на непредвидими или изключителни обстоятелства са включени в програмата по раздел V и няма да възпрепятстват възстановяването на състоянието на водното тяло след отпадането на тези обстоятелства;

4. последствията от тези обстоятелства се разглеждат ежегодно, а в случаите по чл. 156в, т. 1 се предприемат всички практически мерки за възможно най-бързото възстановяване състоянието на водното тяло;

5. в следващата актуализация на плана за управление на речния басейн е включен кратък преглед на последствията от тези обстоятелства, на предприетите и планирани мерки в съответствие с т. 1 и 4.

1. не е постигнато добро екологично състояние на повърхностните води или добър екологичен потенциал на силно модифицираните водни тела или не е предотвратено влошаване на състоянието им в резултат на:

а) ново изменение на физичните характеристики на повърхностното водно тяло;

б) нови дейности за устойчиво развитие на населението със социално-икономически ефект;

2. не е постигнато добро състояние на подземните води или не е предотвратено влошаване на състоянието им в резултат на изменение на нивото им.

(2) В случаите по ал. 1 се изисква:

1. да са предприети всички практически мерки за намаляване на неблагоприятното въздействие върху състоянието на водното тяло;

2. причините за установените изменения или отклонения да са изрично посочени и обяснени в плана за управление на речния басейн и целите да са преразглеждани на всеки 6 години;

3. причините за тези изменения или отклонения да са в интерес на обществото или ползите от тях за човешкото здраве и безопасност или за устойчивото развитие да превишават ползите за околната среда и за обществото от постигането на целите по чл. 156а, ал. 1 ;

4. ползите, постигани с тези изменения или отклонения в състоянието на водното тяло, поради технически причини или прекомерни разходи да не могат да бъдат постигнати с други средства, предприемането на които е по-благоприятно за околната среда.

Раздел IV

(Нов - ДВ, бр. 65 от 2006 г.)

Характеризиране на района за басейново управление на водите

1. анализ на неговите характеристики,

2. преглед на въздействието от човешка дейност върху състоянието на повърхностните и подземните води, и

3. икономически анализ на водовземането по чл. 192, ал. 2, т. 1.

(2) При извършване на анализа по ал. 1 се определят:

1. повърхностните и подземните водни тела;

2. силно модифицираните и изкуствените повърхностни водни тела;

3. типовете повърхностни водни тела за всяка категория:

а) реки;

в) преходни води;

г) крайбрежни води.

Чл. 156к. (Нов - ДВ, бр. 65 от 2006 г.) Прегледът на въздействието по чл. 156з, т. 2 включва определяне на водните тела, за които съществува риск да не постигнат поставените цели за опазване на околната среда.

Чл. 156л. (Нов - ДВ, бр. 65 от 2006 г.) Информацията по чл. 156з - 156к се преразглежда и при необходимост се актуализира на всеки 6 години след първата актуализация.

Раздел V

Програми от мерки за опазване и възстановяване на водите

(2) Министърът на околната среда и водите може да определи мерки, които са приложими във всички райони за басейново управление на водите и/или за частите от международните райони за басейново управление.

(2) Основните мерки осигуряват изпълнението на минималните задължителни изисквания и включват:

1. мерките, необходими за прилагането на нормативните актове за опазване на водите;

2. мерките, които осигуряват прилагане на принципа за по-пълно възстановяване на разходите за водни услуги, включително и за ресурса и опазване на околната среда;

3. мерките за подпомагане на ефективното и устойчивото използване на водите за постигане на целите за опазване на околната среда по раздел III;

4. мерките за опазване на водите за питейно-битово водоснабдяване, включително мерките за опазване на качеството им, с оглед намаляване на степента на пречистване за получаване на води с питейни качества;

5. регулиране на водовземанията на пресни повърхностни и на подземни води, завиряване на пресни повърхностни води, което включва:

а) издаване на разрешителни за водовземане;

б) вписване на разрешителните по буква "а" в регистрите по чл. 182 и 183 ;

в) периодичен преглед и актуализация на регулирането;

6. регулиране на изкуственото подхранване на подземните води, което включва:

а) издаване на разрешително за изкуствено подхранване на подземните води;

б) периодичен преглед и актуализация на регулирането;

7. регулиране на емисиите чрез определяне на забрани за въвеждане на замърсители от точкови източници на замърсяване или изисквания за издаване на разрешителни и техния периодичен преглед и актуализация;

8. определяне на забрани за въвеждане на замърсители от дифузни източници на замърсяване и мерки за предотвратяване или регулиране на замърсяването, включително чрез въвеждане на изисквания за случаите, когато такива не са регламентирани в националното законодателство, както и техния периодичен преглед и актуализация;

9. мерки за предотвратяване и намаляване на всички други значителни неблагоприятни въздействия върху състоянието на водите, установени при прегледа по чл. 156з, т. 2 с цел осигуряване на съвместимост между хидроморфоложките условия във водните тела и постигането на изискваното екологично състояние или добрия екологичен потенциал за водните тела, определени като изкуствени или силно модифицирани;

10. мерки за прекратяване замърсяването на повърхностни води с приоритетни вещества и за постепенно намаляване на замърсяването с други вещества, които могат да възпрепятстват постигането на целите за опазване на околната среда за повърхностните водни тела, определени в чл. 156а ;

11. други мерки за предотвратяване на техническите загуби на замърсители и за предотвратяване и/или намаляване въздействието на аварийни замърсявания в резултат от наводнения, които включват:

а) системи за откриване или предупреждение за такива събития;

б) всички подходящи мерки за намаляване на риска за водните екосистеми в случаите на непредвидени аварии.

(3) Допълнителните мерки са предназначени и се прилагат към основните мерки за постигане на целите по раздел III и могат да бъдат:

1. законодателни мерки;

2. административни мерки;

3. икономически и/или финансови мерки;

4. споразумения в областта на околната среда;

5. мерки за контрол на емисиите;

6. кодекси за добра практика;

7. възстановяване и създаване на влажни зони;

8. мерки за контрол на водовземането;

9. мерки за управление на потреблението, включително насърчаване на използването на водоспестяващи технологии в земеделието, промишлеността и бита, в районите, засегнати от засушаване;

10. мерки за ефективност и повторно използване на водите в промишлеността;

11. строителни проекти;

12. обезсоляващи инсталации;

13. проекти за възстановяване или реконструкция;

14. изкуствено подхранване на подземните води;

15. образователни проекти;

16. проучвателни, развойни и демонстрационни проекти;

17. други мерки.

(4) Програмите от мерки могат да съдържат освен мерките по ал. 2 и 3 и други мерки за осигуряване на допълнително опазване и възстановяване на водите, включително и за изпълнението на международни споразумения, по които Република България е страна.