Чл. Този закон урежда собствеността и управлението на водите на територията на Република България като общонационален неделим природен ресурс и собствеността на водностопанските системи и съоръжения. Ч

1. предвиждания за съответните територии и акватории съгласно влезли в сила устройствени и водностопански планове;

2. (изм. - ДВ, бр. 65 от 2006 г.) данни от специализираните карти, регистри и информационна система относно обекта на концесия;

3. воден и водностопански баланс;

4. схеми и варианти с основните параметри на обекта на концесия;

5. технико-икономически обосновки и оценки.

(2) Водностопанският анализ по ал. 1 и проектът на решението за предоставяне на концесия задължително се съгласуват с Министерството на околната среда и водите преди внасянето на предложението в Министерския съвет.

(3) Към предложението за предоставяне на концесия за минерални води - изключителна държавна собственост, се представя и становище на общината, на чиято територия се намират минералните води.

(2) Разрешенията за дейностите водоснабдяване и канализация в случаите, когато те се осъществяват върху територията на повече от една община, се дават от Министерския съвет в обхвата на концесията по ал. 1.

(3) Предложението за предоставяне на концесия по ал. 1 и на разрешението за дейност по ал. 2 се прави от органа по чл. 10, ал. 1 след решения за съгласие на общинските съвети на общините, на чиято територия се намират съоръженията и за които се иска разрешението.

(4) В решението по ал. 3 общинският съвет може да постави специфични изисквания по отношение на концесията и/или разрешението, както и за развитието на водоснабдителната система на територията на съответната община.

(5) Председател на комисията за провеждане на търга или конкурса е органът по чл. 10, ал. 1 .

(6) В комисията по ал. 5 се включват по един представител на съответните общини, на Министерството на финансите, на органа по чл. 10, ал. 1 и на Министерството на околната среда и водите.

(7) Представителите на общините в комисията по ал. 5 и техните правомощия се определят с решение на съответния общински съвет.

(8) Решенията на общинските съвети по ал. 3 и 7 се приемат с мнозинство повече от половината от общия брой на съветниците.

(9) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2006 г.) Представителите на общините по ал. 7 участват в подготовката на проекта на концесионен договор.

(10) Собствениците запазват всички свои права върху обекта на концесията, освен изрично учредените или отстъпени с договора за концесия.

(11) Разпределението на концесионното възнаграждение между собствениците на обекта на концесия е пропорционално на частта на тяхната собственост и се определя с решението на Министерския съвет.

(12) (Нова - ДВ, бр. 18 от 2005 г.) Концесионните договори за В и К услугите се изготвят в съответствие с изискванията на Закона за концесиите, Закона за общинската собственост и Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и на подзаконовите нормативни актове по прилагането им.

(2) След прекратяване на концесията цялата информация, свързана с ползването и опазването на водите и водните обекти, събрана допълнително от концесионера, се предоставя на Министерството на околната среда и водите.

Глава седма

ПОЗЕМЛЕНИ СЕРВИТУТИ, СВЪРЗАНИ С ВОДНИТЕ ОБЕКТИ

Раздел I

(2) Поземленият сервитут произтича от закона или от правна сделка.

(3) Поземлен сервитут може да се придобива по давност чрез 10-годишно упражняване.

Чл. 104. (1) Сервитутите, които са установени от закона, имат за предмет обществена или частна полза.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 34 от 2001 г.) Сервитутите, установени за обществена полза, се отнасят до осигуряване на достъп за общо ползване на водните обекти - публична собственост, и до изграждане на необходимата за това инфраструктура, както и за поддържане в изправност на водностопански системи и съоръжения, предназначени за осигуряване на услугата за доставяне на вода за населението и за напояване.

1. промяната на собствеността на имота не прекратява действието на сервитутите нито по отношение на господстващия, нито по отношение на служещия имот;

2. ако собственици на служещия имот са няколко лица, сервитут чрез правна сделка може да се учредява само със съгласието на всички съсобственици;

3. отстъпеният сервитут чрез правна сделка е задължителен за правоприемниците на собственика на служещия имот;

4. титулярят на сервитута е длъжен при извършване на необходимите действия за упражняването му да причини възможно най-малкото неудобство за собственика на служещия имот и да поеме необходимите за това разноски, освен ако не е уговорено друго;

5. сервитутите са неделими права; те могат да се упражняват изцяло в полза на всяка част от господстващия имот и тежат изцяло върху всяка част от служещия имот, дори ако имотите бъдат разделени;

6. сервитутът може да се използва само за нуждите на господстващия имот;

7. собственикът на служещия имот няма право да премества сервитута;

8. сервитутите, учредени чрез правна сделка, се погасяват:

а) при обективна невъзможност за упражняването им;

б) при обединяване на двата имота в резултат на правна сделка;

в) след изтичане на срока на договора;

г) след неупражняване в срок 10 години.

Чл. 107. (1) Местната подсъдност на споровете по упражняване на сервитутите по тази глава се определя от местонахождението на господстващия и служещия имот.

(2) Обезщетенията по тази глава се определят според текущите пазарни цени.

Раздел II

Сервитути, произтичащи от положението на имотите

(2) Собствениците на по-ниските имоти са длъжни да приемат водата, която се оттича естествено от по-горните имоти.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 81 от 2000 г.) Ако задълженият собственик не извърши нужните строителни работи, собствениците на служещия имот, ако търпят вреда или ако са в опасност да претърпят вреда, могат да извършат необходимите работи в господстващия имот на свои разноски с предварително разрешение на съда след изслушване на заинтересуваните лица.

(3) Правилото по ал. 2 се прилага и когато в имот в резултат на изграждане на хвостохранилище, шламохранилище или насипище станат натрупвания, които променят течението на водите, и в резултат на това водата причинява или може да причини вреда на съседни недвижими имоти.

(4) Собствениците, участвали в разноските за извършване на необходимите работи за укрепване на брегове, ремонт на съоръжения или изчистване на натрупвания, имат право на обезщетение за вреди срещу лицето, което е причинило разрушаването на бреговете или съоръженията или образуването на натрупвания.

(2) В случая по ал. 1 собственикът на по-ниско разположения имот може да извършва работи, с които се влияе върху естественото състояние на водния обект, според условията на разрешителното за и без да нанася водовземане вреда на собственика на по-високо разположения имот.

Раздел III

Право на водопрекарване

Чл. 112. (1) Всеки собственик е длъжен да даде право на водопрекарване през своя имот на всички, които имат постоянна или временна нужда от това.

(2) Ако се налага изграждане на тръбопроводи или съоръжения за водопрекарване, се определят сервитутни ивици с размер не по-голям от диаметъра на водопровода или размера на съоръженията, увеличен с 60 см, върху който не се разрешават строежи и засаждане на трайни насаждения.

(3) Правото на водопрекарване през чужд имот се учредява със споразумение на собствениците на господстващия и служещия имот, а ако такова споразумение не може да бъде постигнато - с акт на органа по чл. 52, ал. 1, т. 3 при спазване на процедурата на чл. 34 и 36 , без да се постановява отчуждаване на засегнатия имот.

(4) Изпълнението на правата по акта на органа по чл. 52, ал. 1, т. 3 е допустимо само след заплащане на определеното обезщетение.

(2) Собственикът на господстващия имот, в случая по ал. 1, е длъжен да заплати цената на земята, която ще се заеме, увеличена с една пета част, в допълнение към преките вреди и тези, които произтичат от разделянето на земята, ако се прокарва повърхностно течение. За частта от земята, която ще се заеме от събирането на изкопаните земни маси, се заплаща половината от цената, увеличена с една пета.

1. титулярят на правото на водопрекарване се задължава след изтичане на срока да възстанови първоначалното положение в съответния имот;

2. ако е необходимо да се извършат нови работи или да се измени количеството на протичащата вода поради изменение в разрешителното за водовземане, измененията по отношение тежестта на служещия имот не могат да се направят преди заплащане на дължимата сума за това;

3. собственикът на служещия имот има право да иска да се определи леглото на водата с поставяне на постоянни граници за сметка на титуляря на сервитута; последният е длъжен да изгради и необходимите съоръжения, ако собственикът на служещия имот няма свободен достъп до имота си вследствие на водопрекарването.

Глава осма

ОПАЗВАНЕ НА ВОДИТЕ И ВОДНИТЕ ОБЕКТИ

Чл. 116. (1) (Доп. - ДВ, бр. 65 от 2006 г.) Всички води и водни обекти се опазват от изтощаване, замърсяване и увреждане с цел поддържане на необходимото количество и качество на водите и здравословна околна среда, съхраняване на екосистемите, запазване на ландшафта и предотвратяване на стопански щети, включително:

1. (нова - ДВ, бр. 65 от 2006 г.) постигане на добро екологично състояние на повърхностните води;

2. (нова - ДВ, бр. 65 от 2006 г.) добро количествено и химично състояние на подземните води;

3. (нова - ДВ, бр. 65 от 2006 г.) намаляване на необходимостта от пречистване на водите преди тяхното използване;

4. (нова - ДВ, бр. 65 от 2006 г.) осигуряване развитието на водните екосистеми и свързаните с тях сухоземни екосистеми.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2006 г.) За постигане на целите по ал. 1 се определят:

1. минимално допустим отток в реките;

2. правила и мерки за опазване на количеството и качеството на водите, включително и на водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване;

3. зони за защита на водите.

Чл. 117. (1) За опазването на водните екосистеми и влажните зони се определя минимално допустим отток в реките.

(2) Оттокът по ал. 1 се определя в плановете за управление на речните басейни в съответствие с методиката по чл. 135, т. 1 .

(3) За целта по ал. 1 се прилагат следните мерки:

1. ограничаване на степента на регулиране на оттока;

2. определяне на задължителни за изпускане водни количества от язовирите;

3. въвеждане на ограничения върху прехвърлянето на води от един речен басейн в друг;

4. въвеждане на забрана за издаване на нови разрешителни за водовземане и ограничаване на вече издадените разрешителни;

5. провеждане на залесителни мероприятия.

(4) При разработване на водностопанските баланси минималните водни количества за оводняване се предвиждат приоритетно.

Чл. 117а. (Нов - ДВ, бр. 65 от 2006 г.) (1) За опазване на количеството на водите и осигуряване на ефективното им използване при предоставянето на водни услуги се определят норми за водопотребление.

(2) Нормите за водопотребление по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет.

(2) Водите и водните обекти се опазват от замърсяване и увреждане чрез:

1. прекратяване на въвеждането на приоритетно опасни вещества във водите;

2. непрекъснато намаляване на въвеждането на приоритетни вещества във водите;

3. ограничаване въвеждането на опасни и други вещества във водите;

4. изграждане на пречиствателни станции за отпадъчни води;

5. установяване на режим на ползване и опазване на крайбрежните заливаеми ивици;

6. регламентиране на забрани за депониране на отпадъци и опасни вещества в места, откъдето може да произтече замърсяване на водите;

7. определяне на мерки за недопускане на изкуствено смесване на подземни води с различни качества.

(3) За изпълнение на дейностите по ал. 2 министърът на околната среда и водите утвърждава:

1. проектните категории на повърхностните води;

2. програми за намаляване на замърсяванията на водите.

(4) Министърът на околната среда и водите и министърът на здравеопазването определят максимално допустими концентрации и емисионни норми за радионуклиди във води и водни обекти.

(5) Заповедта по ал. 1 се обнародва в "Държавен вестник".

1. (в сила от 22.12.2013 г.) прякото отвеждане на замърсители в подземните води, освен в случаите по ал. 2;

2. обезвреждането, включително депонирането на приоритетни вещества, които могат да доведат до непряко отвеждане на замърсители в подземните води;

3. други дейности върху повърхността и в подземния воден обект, които могат да доведат до непряко отвеждане на приоритетни вещества в подземните води;

4. използването на материали, съдържащи приоритетни вещества, при изграждане на конструкции, инженерно-строителни съоръжения и други, при които се осъществява или е възможен контакт с подземни води;

5. смесването на подземни води с различно качество чрез изградени водовземни съоръжения;

6. инжектирането на природен газ или втечнен нефтен газ в подземни водни обекти, освен в случаите по ал. 3 и 4.

(2) Пряко отвеждане на замърсители в малки количества в подземните води се допуска в случаите, когато това е с научна цел за характеризиране, опазване и възстановяване на водните тела и тези количества са ограничени стриктно до размера, необходим за съответната цел.

(3) Инжектиране за съхраняване на природен газ или втечнен нефтен газ се допуска в части от земните недра, които по естествени причини са трайно неподходящи за други цели.

(4) Инжектиране за съхраняване на природен газ или втечнен нефтен газ в части от земните недра извън случаите по ал. 3 се допуска, когато е налице приоритетна необходимост от осигуряване на газоснабдяването и по начин, осигуряващ предотвратяване на бъдеща опасност от влошаване на качеството на подземните води.

(5) В случаите по ал. 4 инжектиране се извършва след извършване на хидрогеоложко проучване и оценка на риска от замърсяване на подземните води, доказваща, че състоянието на подземните води, в които се извършва инжектирането, няма да се влоши и не съществува опасност от влошаване състоянието на други подземни води в района на инжектирането.

(6) В случаите по ал. 2, 3 и 4 се издава разрешително при условията и по реда на този закон.

(7) Разрешително за инжектиране и реинжектиране на води се издава и в случаите на:

1. инжектиране на води, съдържащи вещества, резултат от проучването и добива на нефт и газ или от минна дейност;

2. инжектиране на води по причини от технически характер в части от земните недра, от които са били добити нефт и газ или други вещества или по естествени причини са трайно неподходящи за други цели.

(8) Инжектираните води по ал. 7, т. 1 не могат да съдържат вещества, различни от тези, получени в резултат от проучването и добива на нефт и газ или от минната дейност.

(9) Разрешително за реинжектиране се издава и в случаите на:

1. отводняване на мини, кариери и инженерно-строителни съоръжения;

2. използване на води за добив на хидрогеотермална енергия.

(10) Разрешително по ал. 2, 3, 4, 7 и 9 не се издава, когато в резултат на тази дейност се създават предпоставки за непостигане на целите за опазване на околната среда за съответното водно тяло.

(2) Прагът на замърсяване може да бъде установен с наредбата по чл. 135, т. 2 на национално ниво или за всеки район за управление на водите или част от международен район за басейново управление.

(3) Прагът на замърсяване по ал. 1 на басейново ниво се определя в плановете за управление на речните басейни.

(4) Актуализирането на списъка на веществата, за които се определя праг на замърсяване по ал. 3 и концентрацията им, се извършва с актуализацията на плановете за управление на речните басейни.

1. общото водовземане от подземно водно тяло надвишава експлоатационните му ресурси;

2. водовземното съоръжение не е включено в регистъра на водовземните съоръжения по чл. 118г;

3. се създава опасност от:

а) непостигане на целите за опазване на околната среда за свързаните с подземното водно тяло повърхностни води;

б) влошаване на състоянието на тези повърхностни води;

в) увреждане на сухоземни екосистеми, зависещи пряко от подземното водно тяло;

г) понижаване на нивата на подземните води в участъците, от които се подхранват водите на влажните зони, зоните за опазване на стопански значими водни организми, защитени територии и защитени зони;

4. понижението на водното ниво и временното или постоянното изменение в посоката на потока в подземното водно тяло създават опасност от привличане на солени или замърсени води.

Чл. 118г. (Нов - ДВ, бр. 65 от 2006 г.) (1) Министърът на околната среда и водите води регистър на:

1. експертите, подготвящи документите по чл. 60, ал. 9 за издаване на разрешителни за подземни води;

2. търговските дружества, изпълняващи хидрогеоложки проучвания, изграждане или реконструкция на съоръжения за подземни води;

3. експертите, извършващи независим контрол при изпълнение на хидрогеоложки проучвания, изграждане или реконструкция на съоръжения за подземни води.

(2) В регистъра по ал. 1, т. 1 и 3 се включват лицата, които:

1. имат висше образование с придобита образователно-квалификационна степен "магистър" по специалност "Хидрогеология" и професионална квалификация "магистър-инженер";

2. са осъществявали в продължение най-малко на две години през последните 5 години дейност по специалността по т. 1.

(3) Директорите на басейновите дирекции водят регистри на водовземните съоръжения за подземни води на територията на съответния район за басейново управление, включително на съоръженията, които са:

1. оборудвани за експлоатация;

2. необорудвани за експлоатация;

3. консервирани;

4. ликвидирани;

5. за задоволяване на собствените потребности на гражданите.

(4) Вписването в регистрите по ал. 1 и 3 и заличаването на лицата от регистъра по ал. 1 се извършват при условия и по ред, определени в наредбата по чл. 135, т. 2.

(5) Водовземни съоръжения за подземни води, които не са вписани в регистъра по ал. 3, се ликвидират.

Чл. 118д. (Нов - ДВ, бр. 65 от 2006 г.) (1) Консервирането или ликвидирането на водовземни съоръжения за подземни води се извършва от и за сметка на техния собственик.

(2) Дейностите по ал. 1 се изпълняват по проект, одобрен от директора на съответната басейнова дирекция, и по ред, определен в наредбата по чл. 135, т. 2.

(2) Редът и начинът за стопанисване и използване на съоръженията по ал. 1, както и на съоръженията, изгубили първоначалното си предназначение, се определят в наредбата по чл. 135, т. 1а.

1. всички водни тела, които се използват за питейно-битово водоснабдяване и имат средно денонощен дебит над 10 куб. м или служат за водоснабдяване на повече от 50 човека;

2. водните тела, които се предвижда да бъдат използвани за питейно-битово водоснабдяване;

3. програми за мониторинг на водните тела със средно денонощен дебит над 100 куб. м.

(2) За повърхностните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване, В и К операторите по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги осигуряват пречистване при условията и по реда на наредбата по чл. 135, т. 4 до постигане на качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели, определено в наредбата по чл. 135, т. 3.

(3) Опазването на водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване, и на минералните води се осъществява чрез определяне на:

1. водните тела по ал. 1, т. 1 и 2 и водните тела, съдържащи минерални води, като зони за защита на водите;

2. санитарно-охранителни зони около водовземните съоръжения за питейно-битово водоснабдяване и около водовземните съоръжения за минерални води, използвани за лечение, профилактика, питейно-битови цели, бутилиране, хигиенни цели, спорт и отдих.

(4) Мерките за опазване на водните тела по ал. 3, т. 1, редът и начинът за определяне на санитарно-охранителните зони по ал. 3, т. 2, забраните и ограниченията в техните граници се определят с наредбата по чл. 135, т. 6.