Човек в търсене на смисъл

93
когато се прилага логотерапевтичната техника, наречена парадоксално намерение. В същото време се помага на пациента да се отграничи от собствената си невроза. В книгата на Гордън Алпорт „The Individual and His
Religion“ намираме изказване в съзвучие с това: „Невротикът, който се
научи да се надсмива над себе си, е може би на път да се справи сам,
вероятно да се излекува.“
22
Парадоксалното намерение е емпирично потвърждение и клинично приложение на изявлението на Алпорт.
Прегледът на още няколко случая може да послужи за по-нататъшно изясняване на този метод. Следващият пациент бе деловодител, лекуван от много лекари в няколко клиники без никакъв терапевтичен успех. Когато бе приет в моето болнично отделение, той се намираше в крайно отчаяние, признавайки, че е близо до самоубийство. От няколко години страдал от графоспазъм, станал толкова жесток напоследък, че бе заплашен да загуби работата си. Следователно само незабавно краткосрочно лечение можеше да облекчи положението. При започване на лечението доктор Ева Коздера препоръча на пациента да прави тъкмо обратното на онова, което обикновено прави; а именно – наместо да се опитва да пише колкото може по-прилежно и четливо, да драска възможно най-грозно. Бе посъветван да си казва: „Сега
ще покажа на хората какъв добър драскач съм!“ В момента, в който умишлено се опита да драска, той не бе в състояние да го направи. „Опитах
се да драскам, но просто не успях“ – каза той на следващия ден. По този начин в разстояние на 48 часа пациентът бе излекуван от графоспазъма и остана така в периода на проследяване след лечението. Той отново е щастлив човек и напълно способен да работи.
Подобен случай, в който обаче става въпрос за говорене, а не за писане, ми бе разказан от колега в ларингологичното отделение на Виенската поликли- нична болница. Това бил най-сериозният случай на заекване в дълго- годишната му практика. Доколкото заекващият можел да си спомни, никога през живота си дори за миг не е бил свободен от говорния си проблем освен веднъж. Това се случило, когато бил на 12 години и се возил гратис в трамвая. Когато кондукторът го хванал, той решил, че единственият начин да се измъкне, е да предизвика симпатия, и затова се опитал да покаже, че е едно клето заекващо момче. В момента, в който се опитал да заекне, бил неспособен да го направи. Без да иска, той бил приложил парадоксалното намерение, макар и не с терапевтична цел.
Този преглед не трябва да оставя впечатлението, че парадоксалното намерение е ефикасно само при моносимптомните случаи. Чрез тази лого- терапевтична техника моят екип във Виенската поликлинична болница успя да донесе облекчение дори при обсесивно-компулсивни неврози с изключителна интензивност и продължителност. Сещам се например за една
22
New York, The Macmillan Co., 1956, p. 92.

94
жена на 65-годишна възраст, която в продължение на шейсет години бе страдала от натрапливо миене. Доктор Ева Коздера започна логотера- певтично лечение чрез парадоксално намерение. След два месеца пациентката бе в състояние да води нормален живот. Преди приемането ѝ в неврологичното отделение на Виенската поликлинична болница тя бе признала: „Животът за мене бе ад.“ Инвалидизирана от своите компулсии и бактериофобни обсесии, накрая тя оставала по цял ден в леглото, неспособна да върши каквато и да е къщна работа. Няма да е точно, ако кажем, че сега тя е напълно излекувана от симптомите, тъй като понякога я обзема натрапливост. Така или иначе, тя е способна, както казва, „да се шегува с нея“, накратко, да прилага парадоксално намерение.
Парадоксалното намерение може да се прилага и в случаи на нарушен сън.
Страхът от безсъние
23
води до хиперинтенция да се заспи, която на свой ред не позволява на пациента да го направи. За да се превъзмогне този особен страх, обикновено съветвам пациента да не се опитва да спи, а по-скоро да се опита да направи точно обратното – да стои буден колкото може по-дълго.
С други думи, хиперинтенцията да заспи, произтичаща от тревожност на очакването, че няма да успее, трябва да се замени с парадоксалното намерение да не заспива, което скоро ще бъде последвано от сън.
Парадоксалното намерение не е панацея. Все пак то представлява полезен инструмент при лечение на обсесивно-компулсивни и фобийни състояния, особено случаи с тревожност на очакване в основата си, още повече че е краткосрочна терапия. Ала не трябва да се прави заключение, че такава краткосрочна терапия по необходимост дава само временен терапевтичен ефект. Една от „най-разпространените илюзии на ортодоксалния фройдизъм“, да цитираме покойния Емил А. Гатхейл, „е, че трайността на
резултатите съответства на продължителността на терапията“.
24
В моите записки например има докладване на случай, при който парадоксалното намерение е прилагано на един пациент преди повече от 20 години; въпреки това терапевтичният ефект се оказа постоянен.
Един от най-забележителните факти е, че парадоксалното намерение е резултатно независимо от етиологическата основа на конкретния случай.
Това потвърждава изказване, направено някога от Едит Вайскопф-
Джоелсън: „Въпреки че традиционната психотерапия настоява, че
терапевтичните практики трябва да се основават на етиологични
заключения, възможно е известни фактори да причиняват неврози в
23
Страхът от безсъние в повечето случаи се дължи на невежеството на пациента относно факта, че организмът си осигурява сам минималното количество сън, от който истински се нуждае.
24
American Journal of Psychotherapy, 10 (1956), p. 134.

95
ранното детство и съвършено различни фактори да облекчават неврозите
в зряла възраст.“
Колкото до истинската причина за неврозите, освен конституционалните фактори, били те соматични, или психични по природа, изглежда, такива механизми на обратна връзка, като тревожността на очакването, са първостепенен болестотворен фактор. На даден симптом се реагира с фобия, фобията отключва симптома и симптомът на свой ред подсилва фобията.
Подобна верига от събития може да се наблюдава в обсесивно- компулсивните случаи, в които пациентът се бори с преследващите го идеи.
25
С това той увеличава тяхната мощ да го разстройват, тъй като натискът поражда контранатиск. Симптомът отново е подкрепен. От друга страна, веднага щом като пациентът спре да се бори със своите натрапливости и наместо това се опита да се подиграе с тях, като гледа на тях с ирония, прилагайки парадоксалното намерение, в порочния кръг е направен пробив, симптомът заглъхва и накрая атрофира. В щастливия случай, когато няма екзистенциален вакуум, който да привлича и да предизвиква симптома, пациентът не само ще успее да се надсмее над невротичния страх, но накрая ще съумее напълно да го преодолее.
Както виждаме, на тревожността на очакването трябва да се противопоставя парадоксалното намерение; на хиперинтенцията, както и на хиперрефлексията трябва да се противодейства чрез дерефлексия
26
; но в основата си дерефлексията е невъзможна без преориентиране на пациента към неговото специфично призвание и мисия в живота.
27
Не невротичното занимаване със себе си, било то жалост, или презрение, разчупва порочния кръг; ключът към изцелението е в себенадмогването!

Изтегляне 1.46 Mb.

Сподели с приятели: