88 ще си кажеш?“ Нека да цитирам какво в действителност каза тя, от записа, който направих по време на тази сесия.
„О, ожених се за милионер, животът ми бе лек и охолен и се наживях! Флиртувах и дразнех мъжете! Но сега съм на осемдесет и си нямам деца. Поглеждайки назад като стара жена, не виждам за какво е било всичко това; да си кажа право, животът ми бе провал!“ Тогава помолих майката на осакатеното момче да си представи по подобен начин как прави равносметка на своя живот. Нека чуем какво каза тя, както е записано на лентата:
„Исках да имам деца и това ми бе дадено. Едното ми момче умря, обаче другото, сакатото, щеше да бъде изпратено в заведение, ако не бях поела грижата за него. Макар да е сакат и безпомощен, той все пак е мое момче. И така, аз му дадох възможност за един по-пълен живот, направих от сина си едно по-добро човешко същество.“ В този момент тя избухна в сълзи и плачейки, продължи:
„Колкото до мен самата, мога спокойно да погледна на живота си, защото мога да кажа, че той бе пълен със смисъл и направих всичко възможно да го осъществя; направих най-доброто, на което бях способна – направих го заради моя син. Моят живот не е провален!“ Поглеждайки на живота си сякаш от смъртния си одър, тя внезапно бе успяла да съзре в него смисъл, който дори обхващаше всичките ѝ страдания. Освен
това бе станало ясно също така, че един краткотраен живот, като например този на умрялото ѝ момче, може да бъде така богат на радост и обич, че да съдържа повече смисъл от живота, продължил осемдесет години.
След малко продължих с друг въпрос, този път обръщайки се към цялата група. Въпросът бе дали една човекоподобна маймуна, използвана за създаване на серум срещу полиомиелит и по тази причина инжектирана отново и отново, би могла да схване някога смисъла на своето страдание.
Групата
отговори единодушно, че, разбира се, не би могла. Със своята ограничена интелигентност тя не би успяла да проникне в света на хората, тоест в единствения свят, където смисълът на нейното страдание би бил разбираем. Тогава настъпих със следния въпрос:
„А какво да кажем за човека? Сигурни ли сте, че човешкият свят е последната точка в еволю-цията на космоса? Не е ли допустимо, че съществува и друго измерение, свят отвъд света на хората; свят, в който въпросът за крайния смисъл на човешкото страдание би намерил отговор?“