Човек в търсене на смисъл

117
велика цел на мирозданието. То просто е. Няма особено значение какво
решение вземаш днес за това, как да действаш.“
43
Такава критика не трябва да се генерализира. По принцип обучението е необходимо, но щом е така, терапевтите трябва да виждат своята задача по- скоро в имунизиране на обучавания срещу нихилизма, отколкото да го заразяват с цинизма, който е защитен механизъм срещу собствения им нихилизъм.
Логотерапията може дори да се съобрази с някои от изискванията за обучението и дипломирането, изработени от другите школи в психотерапията. С други думи, ако е необходимо, човек може да вие с вълците, но когато го прави, аз бих настоявал да бъде овца във вълча кожа.
Не е необходимо да изневерява на основното понятие за човека и на принципите на философията за живота, присъщи на логотерапията. Не е трудно да се поддържа такава вярност с оглед на факта, че „през цялата
история на психотерапията никога не е имало толкова недогматична
школа като логотерапията“, както Елизабет С. Лукас изтъкна веднъж.
44
На
Първия световен конгрес по логотерапия (Сан Диего, Калифорния, 6-8 ноември 1980 г.) аз привеждах доводи не само за рехуманизиране на психотерапията, но и за онова, което нарекох „дегуруфикация на логотерапията“. Моят интерес не е да отглеждам папагали, които да преповтарят „гласа на учителя“, а по-скоро да предам факела на „независими и изобретателни, новаторски и творчески духове“.
Зигмунд Фройд твърди на едно място: „Нека някой опита да подложи
известен брой най-различни хора на глад при еднакви условия. С
нарастването на повелителния подтик на глада всички индивидуални
различия ще се размият и на тяхно място ще се появи еднообразният израз
на едничкия неутолен инстинкт.“ Слава Богу, на Зигмунд Фройд бе спестено да опознае концентрационните лагери отвътре. Неговите пациенти лежат на кушетка, изработена в плюшения стил на викторианската култура, не в мръсотията на Освиенцим. Там „индивидуалните различия“ не се
„размиха“, а напротив, хората станаха по-различни; те свалиха маските си, както свинете, така и светците. И днес можете да не се колебаете повече да използвате думата „светци“: помислете за отец Максимилиан Колб, който бе
43
Transference and Countertransference in Logotherapy. The International Forum for
Logotherapy. Vol. 5, No. 2 (Fall/Winter 1982), pp. 115-18.
44
Логетерапията не се налага на онези, които се интересуват от психотерапия. Тя може да се сравни не толкова с ориенталски пазар, колкото със супермаркет. В първия случай клиентът се предумва да си купи нещо. Във втория му се показват и му се предлагат различни неща, измежду които може да избере онова, което смята за ценно и полезно.

118
уморен от глад и накрая умъртвен с инжекция карболова киселина в
Освиенцим и през 1983 г. бе канонизиран.
Може би сте склонни да ме упрекнете за позоваване на примери, които са изключение от правилото. „Sed omnia praeclara tarn difficilia quam rara sunt“
(„Но всичко възвишено е тъй трудно, както и рядко“) гласи последното изречение от „Етика“ на Спиноза. Можете, разбира се, да попитате дали наистина има нужда да ги наричаме „светци“. Не е ли достатъчно просто да ги наречем свестни хора? Вярно е, че те са малцинство. Нещо повече, те винаги ще останат малцинство. И все пак тъкмо в това виждам предизвикателството за присъединяване към малцинството. Защото светът е в лошо състояние, но всичко ще стане още по-лошо, освен ако всеки от нас не направи най-доброто, на което е способен.
Затова нека бъдем нащрек – нащрек в двояк смисъл:
след Освиенцим знаем на какво е способен човек,
а след Хирошима знаем на какъв риск е изложен.

119

Изтегляне 1.46 Mb.

Сподели с приятели: