Човек в търсене на смисъл

123
да потърсят съвет или насоки от семейството, приятелите, терапевтите или религиозните съветници. Понякога такъв съвет е полезен; понякога не е.
Лицата, изправени пред труден избор, може да не оценят напълно доколко собственото им отношение пречи на решението, което трябва да вземат, или на действието, което трябва да предприемат. Франкъл предлага на читате- лите, които търсят отговори на дилемите на живота, критичен мандат: той
не казва на хората какво да правят, но защо трябва да го правят.
След освобождението си през 1945 г. от лагера в Тюркхайм, където едва не е починал от тиф, Франкъл открива, че е напълно сам. През първия ден на завръщането си във Виена през август 1945 г. Франкъл научава, че бременната му съпруга Тили е починала от болест или глад в концентра- ционния лагер Берген-Белсен. За съжаление, родителите и брат му всички бяха загинали в лагерите. Преодолявайки загубите и неизбежната си депресия, той остава във Виена, за да възобнови кариерата си на психиатър – необичаен избор, когато толкова много други, особено еврейски психоаналитици и психиатри, са емигрирали в други страни. Няколко фактора може да са допринесли за това решение: Франкъл почувства интензивна връзка с Виена, особено с психиатрични пациенти, които се нуждаят от помощта му в следвоенния период. Той също силно вярва в помирението, а не в отмъщението; той веднъж отбелязва: „Не забравям нито
едно добро дело, извършено към мен, и не нося оскърбление за лошото.“ По- специално, той се отказа от идеята за колективна вина. Франкъл успява да приеме, че неговите виенски колеги и съседи може би са знаели или дори са участвали в неговото преследване и той не ги осъжда, че не са се присъединили към съпротивата или са умрели от героична смърт. Вместо това той беше дълбоко ангажиран с идеята, че дори един подъл нацистки престъпник или на пръв поглед безнадежден луд има потенциала да преодолее злото или безумието, като прави отговорен избор.
Той се хвърля страстно в работата си. През 1946 г. той реконструира и ревизира книгата, която била унищожена при първоначалното му депортиране („Лекарят и душата“), и същата година – само за девет дни – написва „Човекът в търсене на смисъл“. Той се надява да излекува чрез своите писания личното отчуждение и културно неразположение, което поразява много хора, които усещат „вътрешна празнота“ или „празнота в себе си“.
Две години по-късно се жени за Елеонора Швинд, която, както и първата му съпруга, е медицинска сестра. За разлика от Тили, която е евреика, Ели е католичка. Въпреки че това може да е просто съвпадение, за Виктор Франкъл е характерно да приема хора независимо от техните религиозни убеждения или светски убеждения. Неговата дълбока обвързаност с уникалността и достойнството на всеки индивид е илюстрирана от възхищението му към

124
Фройд и Адлер, въпреки че той не бил съгласен с техните философски и психологически теории. Освен това той оценява личните си отношения с философи като коренно различни като например Мартин Хайдегер, реформиран нацистки симпатизант, Карл Джаспърс, привърженик на колективната вина, и Габриел Марсел, католически философ и писател. Като психиатър Франкъл избягва прякото позоваване на личните си религиозни убеждения. Той обича да казва, че целта на психиатрията е изцелението на
душата, оставяйки на религията спасението на душата.
Остава ръководител на отделението по неврология във Виенската поликлинична болница в продължение на двадесет и пет години и пише повече от тридесет книги както за професионалисти, така и за общи читатели. Преподаваше широко в Европа, Америка, Австралия, Азия и
Африка; изнася лекции като професор в Харвард, Станфорд и Университета в Питсбърг; и е Отличитлен професор по логотерапия в международеният университет в Сан Диего. Той се среща с политици, световни лидери като папа Павел VI, философи, студенти, учители и многобройни личности, които са чели и се вдъхновяват от неговите книги. Дори през деветдесетте години
Франкъл продължава да води диалог с посетители от цял свят и да отговаря лично на някои от стотиците писма, които получава всяка седмица. Двадесет и девет университета му присъждат почетни степени, а Американската психиатрична асоциация го удостоява с наградата „Оскар Пфистър“.
Франкъл е кредитиран за създаването на логотерапия като психиатрична техника, която използва екзистенциален анализ, за да помогне на пациентите да разрешат емоционалните си конфликти. Той стимулира много терапевти да търсят отвъд миналите или настоящите проблеми на пациентите, за да им помогнат да се насочат към продуктивни бъдещи избори, като правят личен избор и поемат отговорност за тях. Няколко поколения терапевти са вдъхно- вени от неговите хуманистични прозрения, които придобиват влияние в резултат на плодотворното писане, провокативните му лекции и ангажираща личност. Той насърчава другите да използват екзистенциалния анализ твор- чески, а не да установят официална доктрина. Той твърди, че терапевтите трябва да се съсредоточат върху специфичните нужди на отделните пациенти, а не да екстраполират от абстрактни теории.
Въпреки взискателния график, Франкъл също намира време да взима уроци по летене и да преследва страстта си към планинско катерене през целия живот. Той се шегува, че за разлика от „дълбоката психология на
Фройд и Адлер“, която набляга на задълбочаването в миналото на индивида и неговите несъзнавани инстинкти и желания, той практикува „височинна психология“, която се фокусира върху бъдещето на човека и неговите съзнателни решения и действия. Подходът му към психотерапията под- чертава важността да се помогне на хората да достигнат нови висоти на

125
личния смисъл чрез самотрансцендентност: прилагане на положителни усилия, техника, приемане на ограничения и мъдри решения. Целта му е да провокира хората да осъзнаят, че могат и трябва да упражнят своя потенциал, за да постигнат собствените си цели. Пишейки за трагичния оптимизъм, той ни предупреждава, че „светът е в лошо състояние, но всичко ще стане още
по-лошо, ако всеки от нас не даде най-доброто от себе си“.
Веднъж Франкъл бил помолен да изрази с едно изречение смисъла на собствения си живот. Той написва отговора на хартия и помоли студентите си да гадаят какво е написал. След няколко моменти на тихо размишление, ученик изненада Франкъл, като каза: „Смисълът на живота ви е да помага
-
те на другите да намерят смисъла на техния.“
– Точно така – казва Франкъл. – Това са самите думи, които написах.
Уилям Уинслейд
46
,
2006 г.
46
Уилям Дж. Уинслайд е философ, юрист и психоаналитик, който преподава психиатрия, медицин- ска етика и медицинска юриспруденция в Медицинския филиал на Тексаския университет в Галвестън и Юридическия център на университета в Хюстън.

126

Изтегляне 1.46 Mb.

Сподели с приятели: