Човешките зъби курсова работа №1 на Кристина Дамянова от 8Е клас

Изградени са от вещество, подобно на костното – наречено дентин.

Всеки зъб е съставен от:

Коронка – това е част от зъба, която стърчи свободно в устната кухина.

Шийка – покрита е от задебелената видоизменена лигавица на processus alveolaris, наречена жлебина.

Корен - включен е в алвеолата на челюстта.

Всеки зъб има във вътрешността си зъбна кухина, която е изпълнена със зъбна пулпа. Кухината на зъба има в умален размер формата на самата коронка и се продължава в кореновия канал. Пулпата е съставена от кръвни и лимфни съдове, нерви и малко съединителна тъкан. Цветът на зъбите е бял със синкав оттенък за млечните зъби и жълтеникав за постоянните. Той не зависи само от възрастта на индивида, но и е смесен расов белег – основният цвят е даден от дентина и получава разнообразните си отсенки в зависимост от дебелината на глечта.

Зъбите са построени от твърдо вещество – дентин. Той отвсякъде заобикаля зъбната кухина и в областта на коронката е покрит с глеч. Зъбната глеч рязко се ограничава спрямо дентина в областта на зъбната шийка. Коренът е обграден от различно дебел пласт зъбен цимент. Дентинът е образуван от по-твърдо от кост основно вещество, пронизано от радиално разположени тънки дентинови каналчета. Отговарящите на костните клетки (остеони) дентинови клетки са одонтобластите, които са разположени в един непрекъснат слой на вътрешната повърхност на дентина към зъбната кухина. Изходящите от тях тънки израстъци пронкикват през дентиновите каналчета близо да повърхността, където се разклоняват. Зъбната глеч е построена от длъгнести глечови призми с приблизително шестоъгълно сечение, които започват на повърхността на дентина, достигат до повърхността на зъба и са споени помежду си с особено спойно вещество. Глечовите призми са почти еднородни и придават на зъбите тяхната твърдост или чупливост. На повърхнината на напълно здрави зъби има тънка еднородна глечова ципица – cuticula dentis. Зъбният цимент не е нищо друго освен истинска костна тъкан, която обхваща зъбния корен като калъф. Неговите клетъчни елементи са същински костни клетки.

Зъбът е изграден от:

зъбен емайл,

дентин,

пулпа,

гингива,

коренов цимент,

периодонциум.

съдово-нервен сплит,

дезмодонт,

форамен апикален с кръвоносни съдове и

нерви.

Издадените части на зъба се наричат тиберкули, а хлътналите – фисури.

Смяната на постоянните зъби започва от около шестата година, тогава и челюстите постепенно нарастват, за да поберат постоянните зъби.

Постоянното човешко съзъбие обхваща 32 зъба или по 8 на всяка получелюст. Те са 8 резци – dentes incisivi, 4 кучешки - detes canini, 8 предкътника – dentes preamolares и 12 кътника - dentes molarеs.

Шестите зъби (кътниците; Първите молари) израстват на 6-татa година, седмите (2-рите молари) на 12-тата, а осмите (големи молари – мъдреци) могат и да не изникнат изобщо.

Зъбната формула на постоянното съзъбие е:

1-ви и 2-ри зъби – инцизиви (резци),

3-ти зъби – канини (кучешки),

4-ти, 5-ти – премолари (малки кътници),

6-ти, 7-ми – молари (кътници),

8-ми – големи кътници – мъдреци.

Отделните видове зъби се различават едни от други по формата на коронката или по формата на корените. Освен това зъбите на горната и долната челюст се отличават едни от други по редица признаци. Дъговидната зъбна редица има едно обърнато към езика лице и друго – обърнато към устните или бузите. Съответно на това на всеки зъб се различават – facies labias s.buccalis I facies lingualis. Зъбите се броят, като се започва с най-предния, разположен непосредствено до срединната линия зъб.

Всеки зъб е вместен в общата редица, която е дъгов сегмент, така че едната му площ е обърната към зъба с по-нисък пореден номер, а другата му площ е в допир със съседния зъб с по-висок номер. Зъбите са малко или много в допир един с друг – допирни площи. Свободната повърхност на зъба, с която той е в допир със своя антагонист, се нарича дъвкателна площ.

Долните кътници имат почти квадратна дъвкателна площ; на първия има 3 букални и две лингвални върги, а втория има само две букални и две лингвални върги. Броят на въргите на третия кътник е много различен, защото самият зъб е рудиментарен. Долните кътници са с по два корена, които са сплеснати в предно-задна посока. Твърде често короните имат по един надлъжен жлеб. На долната челюст моларите имат само по два канала и корена, фисура и два ръба.

Коронките на горните кътници са ромбични, имат по две лингвални върги, които са поставени така, че букалните са малко изместени назад спрямо лингвалните. Вторият горен кътник по-често има само 3 върги, а първият често има на лигвалната си повърхност една малка добавена вържица. Горните кътници имат по 4 корена – два букални и един лингвален, лингвалният стои така, че се проектира между първите два. Глечовидният ръб на всички кътници почти хоризонтално стои околовръстно. Имат два ръба и фисура по средата.

Кътниците изцяло служат за двустранното сдъвкване на храната. При недостатъчно или едностранно сдъвкване се получава зъбен камък; прорастват антагонисти и се загубват по-рано.

Кариес суперсициалис – засягащ емайла на зъба;

Кариес медия – засягащ дентина;

Кариес Профунда – който може да засегне дори нервите.

Ако на този етап зъбът не бъде пломбиран, разрушението достига до неговата жива част – пулпата. Тя се възпалява и се появява болка на пристъпи, особено нетърпима през нощта. Ако не се вземат мерки за лечение на пулпата настъпват усложнения – остри гнойни възпаления или грануломи около върха на корена на мъртвите зъби.

2. 
   На границата между дентина и пулпата се среща заболяване, наречено херния пулпе. Това е обратимо заболяване, което се лекува с калций.
   
3. 
   При нелечението на кариес профунда се засяга нерв и това води до Пулпит. Има няколки вида:
   

• 
  Остър – протича с остра болка, но е възможно да няма кариозен дефект. Може да е серозен или гноен. Лекува се с туширане с лайка или гранофурин и подобни заместители. Прилага се кореново лечение – умъртвяване на зъба и т.н.
  
• 
  Хроничен – Гранулом - при перкусия болка, ако не се лекува може да излезе извън корена на зъба и да предизвика Периодонтит.
  

2. 
   Периодонтит – нелечимо състояние на зъба. Видове:
   

• 
  Грануломатозни периодонтити – те протичат извън зъба – в образували се торбички на корена.
  
• 
  Маргинални - протичат отстрани на зъба, при ненавременно лечение може да засегнат меките тъкани (венци и бузи) – абсцес, който ако не се лекува може дори да предизвика сепсис.
  

Има различни аномалии при зъбите:

Аномалии в броя :

• 
  Свръхбройни – някои зъби могат да изникнат по два пъти – едни върху други (7-те, 8-те). При удар на челюстта може да се появат повече зародиши.
  
• 
  Редуциран брой зъби – постоянните зъби нямат зародиши или са с по-малко зародиши. В много редки случаи има хора, на които никога не им израстват зъби.
  
• 
  При заболяването Рахит – зъбите може да изникнат не на място или не навреме, както и да има промяна в самата форма на зъба.
  
• 
  Има заболяване, при което зародишите са включени в костта (челюстта).
  
• 
  Има аномалии с формата и големината на зъбите – двойни зъби- дифтонги – зъби с двоен зародш; зъби с много малка или много голяма големина.
  
• 
  Също така има аномалии, свързани с местоположението – под нивото на дъвкателната повърхност; извън зъбната радиуса; и извъртяни зъби.
  
• 
  Възможни са и аномалии в цвета – при пушачите зъбите могат да станат жълти с черен оттенък, а иначе – при непушачите са млечно бели или жълтеникави със синкав оттенък.
  

Много разпространено заболяване при хората е Парадонтозата, протичаща в три фази – това е заболяване на венците. Най-голямата заплаха за тях е зъбната плака. Тя се състои от микроорганизми и смесица от продукти на бактериалната активност, протеини от слюнката, въглехидрати, остатъци от храна, клетки от венците и други. Когато зъбната плака в продължителен период от време не се почиства добре това води до гингивит – възпаление на венците, което протича с кървене на венците и непроятен дъх – начална фаза на пародонтит – начално стопяване на костта и кървене на венците. При нелечение преминава в напреднал парондонтит – протичащ с дълбоки костни джобове и оголване на зъбните корени.

Други заболявания са – афти, тумори , кисти.

При Сифилис резците стават лунообразни и може да имат повече туберкули.

1. 
   При нормалната захапка зъбите на горната и долната челюст са така съпоставени, че зъбната дъга на горната челюст надминава тази на долната челюст лабиално и букално.
   
2. 
   При така наречената ръбцова захапка дъвкателните ръбове на горните и на долните резци се срещат както при щипци.
   
3. 
   Когато горните резци покриват долните говорим за дълбока захапка, при която може долните резци да се допират до жлебината на задното лице на горните резци.
   

• 
  Прогнатия се нарича прекомерното развитие на горната челюст с издаване на резците напред. При тази аномалия първият долен кътник е изместен към дистално.
  
• 
  При прогенията има прекомерно развитие на долната челюст. Долните зъби излизат пред горните. Долните кътници странично задминават горните, освен това има изместване да долния първи кътник към медиално.
  

4. 
   Има аномалии на челюстите, при които зъбните редици от кътниците напред се отдалечават една от друга – отворена захапка. В такъв случай при затворена уста захапка има само между кътниците. Предкътници, кучешки и резци не могат да се допрат. Отхапването на хапка е невъзможно. Изговарянето на шипящите съгласни с „ж”, „з”, „ш” също е непосилно. Прогения или прогнатия могат да бъдат изразени и само едностранно. Аномалиите на челюстите са или вродени или придобити и някои от тях могат да бъдат отстранени или оперативно или с ортодонтска намеса – ортодонтски апаратчета, шини, брекети.
   

Зъбите имат огромно значение в човешкия организъм. Те се развиват като продукт на двата зародишни листа – ектодерма и мезодерма. Благодарение на зъбите ние можем да говорим и сдъфкваме храната, която поемаме, така че да улесним храносмилането. За да предпазваме своите зъби и за да ги укрепим трябва да поемаме много калций, флуор на таблетки или флуорна вода, да спазваме стриктна хигиена и съответен хранителен режим и правила на храненето.