Чудото на чесъна

В резултат на това, на билките започва да се гледа като на продукт на невежото, неуко минало и те излизат от мода - в медицината, както във всяка друга област на живота, също съществуват модни тендецнии. Новите лекарства можели да се приготвят и продават готови, разделени на дози и насочени срещу определени заболявания; билките били смущаващо неопределени в действието си и силата им варирала според дозировката. Постепенно те изчезнали от фармакопеята, официалния списък на лекарствените средства. Причината не била в тяхната неефективност - ефикасността им никога не е била обект на обстойно проучване - а фактът, че те просто нямали място в новите медицински възгледи. Химически чистите лекарства продължили възхода си напред. През 30-те години се появяват сулфамидите, от 40-те години започва ерата на пеницилина и другите антибиотици и, в много случаи, те действително спасяват не един човешки живот. Те определено се справяли с острите и опасни болести по-сигурно от повечето билки. Но сега вече знаем, че съвременните медикаменти са силни и относително токсични и би трябвало да се използват само тогава, когато няма никакъв друг избор. Загрижените за здравето си хора бяха принудени да се замислят отново и да ги пият само при абсолютна необходимост. Прекалено често краткотрайният комфорт и бързото оздравяване се плащат за сметка на по-нататъшното здраве. Някои антибиотици и противогъбични агенти например могат да намалят жизнеността, да нарушат храносмилането, да предизвикат алергии или инфекции от типа на кандидозата, дрождеподобната гъбичка. Същевременно те може да направят тялото по-податливо на същата тази болест и да увеличат вероятността инфекцията да се върне отново, нещо до болка познато за страдащите от цистит или уретрит. Поради тази причина антибиотици не би трябвало да се пият за всяко най-дребно възпаление или за болно гърло, но без тях, разбира се, не можем да минем при една пневмония например. Много по-добре е да контролираме кръвното си налягане и нивото на холестерина чрез начина на хранене. Но ако кръвното ви налягане внезапно скочи и спадне рязко, не се колебайте да отидете на лекар.

Разнообразието на дествието на една билка може да бъде голямо предимство, а не слабост, тъй като тя лекува разклатеното здраве по няколко различни начина. Така например, ако приемате чесън заради упорития си бронхит, той ще се пребори и с бактериите. Освен това ще "затопли" тялото ви; може да започнете да се потите и по този начин да се освободите от болестта. /В традиционната практика, на увеличаване количеството на отделяната урина се гледа също така като на полезно./ Метаболизмът се подобрява и отровите се изхвърлят. Всичко това не се извършва за сметка на вашата жизненост. И, разбира се, без да се отрази на портфейла ви. В повечето случаи такова лечение ще бъде ефикасно, ако се съчетае с други мерки, като например отказване от млечните продукти и рафинираните храни. Могат да се използват и други билки, като подбел и градински чай, които подпомагат отхрачването и пресушават секрецията. В сравнение с тях съвременните медикаменти за хроничен бронхит са минимални. Сред тях са експекторантите*, които би трябвало да помогнат за изкашлянето и изхвърлянето на секретите, но е известно, че са сравнително безполезни. Другите са средствата за потискане на кашлицата, като кодеина, но те могат да причинят по-дълбоко разпространение на възпълението. Антибиотици се дават само тогава, когато инфекцията внезапно стане остра. Определено няма какво да изгубите, ако опитате да вземате чесън срещу бронхит. От друга страна, многобройните ефекти на чесъна върху кръвообръщението - намаляване производството на холестерин и мазнини и на образуването на кръвни съсиреци - може да заместят комбинацията от традиционни лекарствени средства, които биха дали цяла поредица от странични ефекти.

Билките имат още едно предимство: те могат и да предпазват, и да лекуват, като използват един и същ принцип. Чесънът намалява съдържанието на холестерин в мазната месна храна, дълго преди в кръвообръщението да се е появило нещо неестествено. Когато пътувате в чужбина приемът на чесън в нормални дози ще ви помогне да се справите с непознатите бактерии и да предотвратите евентуално стомамашно неразположение. Вероятно точно това имат предвид Плиний и много билкари, когато твърдят, че чесънът е "от голяма полза при смяна на водата и местоживеенето". В по-големи дози той ще излекува стомашни инфекции. Съвременните антибиотици, от друга страна, не могат да се използват с профилактична цел; човек не може да пие непрекъснато пеницилин. Когато се направи подобен опит, както например да се дават постоянни дози на интензивно отглежданите в промишлени условия кокошки и телета, животните се превръщат в развъдници за по-силни и устойчиви микроорганизми; сега вече се признава връзката между това и непрекъснато увеличаващите се случаи на салмонела и хранителни натравяния.

Въпросът за съпротивителните сили е много важен. Досега обаче не е известно някои микроорганизми да са станали устойчиви на чесъна. Но няма и достатъчно опит, който да доказва, че това не би могло да се случи. Така или иначе, неговият ефект върху клетките е вероятно толкова широкоспектърен, че за да го избегне, даден микроорганизъм би трябвало да се промени до степен, която ще направи невъзможно съществуването му.

Билките като цяло и чесънът в частност, имат известни слабости, но те могат да бъдат превъзмогнати. Първата от тях е, че не всички препарати имат еднаква сила - един от сериозните доводи на фармацевтите. Въздействието на дадена луковица например зависи и варира според начина, по който е израстнала, извадена, изсушена, съхранявана и приготвена за употреба. Проблемът е съществувал и преди, но тогава поне начинът на приготовление и дозировката са били упоменавани в официалната фармакопея. Статии за отделни билки са останали там до началото на нашето столетие, но понастоящем не съществуват официални стандарти и контрол върху пазара. Можем да разрешим този проблем, като използваме силата, която представлява потребителят. Консуматорите би трябвало да купуват само онези продукти на билкова основа, чиито активни съставки са написани върху опаковката. Това от своя страна ще задължи производителите да подлагат на лабораторни тестове своята продукция, за да осигуряват необходимото ниво от активни съставки, а по тази начин - и чистотата, и качеството на продукта. В случая с чесъна купувайте препарати, на които е обозначено нивото на алицина, както и съдържанието на самия чесън в опаковката.

Втората слабост е, че действието на чесъна, подобно на други билки, не може да бъде насочвано съвсем точно в целта. Ефектът му понякога не се проявява или пък е много слаб. Професионалният фитотерапевт е подготвен да очаква подобни резултати и би трябвало да знае как да подходи към проблема, като използва комбинация от билки и методи. Именно към него е най-добре да се обърнете за лечението на упорити инфекции, сериозни стомашни проблеми или сърдечносъдови заболявания. Той би трябвало да може да се заеме с първоизточника на вашето състояние и да реши дали чесънът е лека, нужен за вашия конкретен случай. Когато става дума за домашната му употреба, най-добрата застраховка срещу неуспех са знанието и опитът; би трябвало да разберете как реагирате при различни обстоятелства, кои са най-подходящите за вас препарати и по кое време да ги използвате. Помислете например какви здравословни проблеми е най-вероятно да имате и намерете билките, които ги предотвратяват и лекуват. По кое време на годината има най-голяма вероятност да се разболеете? Може би в началото на зимата? Същевременно не трябва да гледате на чесъна като на панацея и да искате от него да прави неща, които не са му по силите. Ако сте сериозно болни трябва незабавно да потърсите помощта на професионалист.

Нашето мнение е, че съвременните лекарства са напредък в медицинските познания, че са спасили живота на милиони хора и би било пълна глупост да ги изоставим напълно в полза на билките. Но те се използват прекалено много. Първо трябва да прибягваме до естествените профилактични мерки, в това число и към билките; съвременните лекарства трябва да бъдат оставени като последна мярка, когато нищо друго не е помогнало. Човек трябва да използва най-доброто от двата свята или, както определят своята медицина китайците, "най-доброто от старото и от новото."

Чесънът, разбира се, би могъл да стане основа на нови, химически чисти лекарства. В наши дни никой не може да патентова природните продукти, така че фирмата, която изследва и разработва дадено растение не придобива изключителни права. Следователно фармацевтичните компании имат интерес да превръщат естествените субстанции в химикали, които могат да се патентоват. Предполагаме, че някъде вече се изпробва, без да се шуми за това, химическо лекарство на основата на чесъна против образуването на съсиреци. Ако се появи подобно нещо, то вероятно няма да има никакви предимства пред правилното използване на самата луковица и със сигурност ще бъде по-скъпо. Чесънът, както всички останали растения, има огромен брой съставки; някои от тях вече са известни и някои от причиняваните от тях действия - разбрани, но все още има много за изучаване и проумяване. Алицинът, диалил дисулфидът и други са ефикасни от медицинска гледна точка, но кой може да знае какви други съставки имат неочаквани свойства и сила или пък в комбинация с другите правят цялата смес здравословна и безопасна за човека?

Чесънът има толкова стара слава и е толкова безопасен, че употребата на приготвените от него препарати не е забранена никъде по света. В Съединените щати те са класифицирани като храни и фигурират в списъка на "Признатите като безопасни". Във Великобритания продажбата на чеснови продукти не се ограничава по никакъв начин. Законът във Великобритания е по-либерален и на производителите на чеснови препарати им е позволено да твърдят:

"Фитотерапевтичен лек, традиционно използван за лечението на симптоми на настинка и на кашлица. Фитотерапевтичен лек, традиционно използван за получаване на временно облекчение от симптомите на ринит и катар."

В Германия назначената от правителството "Комисия Е" е определила ефикасността на чесъна и позволява да се твърди, че, съчетан с подходяща диета, той може да снижи кръвния холестерин и да подпомогне профилактиката на атеросклероза.

Остава проблемът с миризмата на чесъна, която все още обезкуражава много хора. Положението се променя, но мигът, когато тя ще бъде приета от цялото общество, е още далеч напред в бъдещето. В голяма степен реакцията срещу нея е просто нагласа на типа култура, същият вид предразсъдък, който кара хората да консумират бял хляб и бяла захар, тъй като те били по-изтънчени и да предпочитат лекарства във формата на стерилизирани бели хапчета. Днес обаче изтънчено е екологичното и колкото по-добре осъзнаем предимствата от яденето на суров чесън, толкова по-лесно и бързо ще го приемем и ще започнем да му се наслаждаваме. Естествените лекове имат естествени миризми. Нека дадем последната дума по този въпрос на сър Джон Харингтън, написал през 1607 г:

"Чесънът има сила да спасява от смърт,

носи го навсякъде със себе си, макар и да има неприятен дъх,

и не презирай чесъна, както правят някои, които мислят,

че той само кара хората да премигват, да пият и да вонят."
* Лук - Б. пр.

* Липопротеин с висока плътност - Б. пр.

* Липопротеин с ниска плътност - Б. пр.

** Липопротеин с много ниска плътност - Б. пр.

*** Липопротеин с преходна плътност - Б. пр.

* Тривърх (лат.) - Б. пр.

* Т. е. лепкавост - Б. пр.

* Коменсализъм - съжителство на организми, при което единият има полза /коменсал/, а другият - не. - Б. пр.

* Макаронени изделия във формата на ленти - Б. пр.

* Човек, който лекува чрез спецални манипулации на гръбначния стълб - Б. пр.