Чудото на чесъна

Съсирекът, получен от слепването на тромбоцитите, първоначално е доста неустойчив и трябва да бъде укрепен. Тук идва редът на жизненоважния протеин, наречен фибриноген. И отново въпросът е в това да имаме правилната концентрация от фибриноген в кръвта - ако е прекалено много, той може да ускори образуването на съсиреци. С напредването на възрастта нивото на фибриногена у много хора се увеличава. Това изглежда важи особено за онези, които са предразположени към сърдечен инфаркт. У пушачите също се забелязва тенденция към повишено ниво на фибриногена; дори само това е достатъчна причина да се откажем от този вреден навик.

Ако вискозитетът* на кръвта се повиши - с други думи, ако стане по-гъста и в резултат - по-бавноподвижна, опасността от сърдечен пристъп нараства. Това състояние може да бъде подобрено с консумацията на повече мазна риба и намаляване приема на наситени мазнини. Чесънът има подобен ефект.

Луковите идват да ни спасят

В края на шейсетте години, когато започвах изследванията си и бях заобиколен от скептицизъм и негативни реакции, в един медицински вестник се появи особена статия. В нея се описваше ефектът на луковите върху кръвообръщението на група настанени в болница пациенти, страдащи от болести на коронарните артерии. Те били лекувани с противосъсирващи лекарства, които трябвало да "разредят" кръвта им и да сложат край на нежеланото съсирване. Изследователите открили, че когато заместили лекарствата с лук, получавали същия резултат. Разговарях с един от членовете на въпросния екип и от него разбрах, че в крайна сметка престанали да дават на болните лекарства, тъй като лукът вършел същата работа, и то по природосъобразен начин. Помислете само колко по-ефективно щеше да бъде лечението, ако вместо лук бяха давали чесън.

Тук трябва да предупредя своите читатели; не спирайте по своя воля вземането на "разреждащите" кръвта лекарства, за да ги заместите с чесън. Послушайте вашия лекар - той знае най-добре кое е най-подходящото лечение за вас. Но непременно вземайте по една чеснова капсула дневно и включете чесъна в храната си - първото само ще ви бъде от полза, а с второто ще подобрите вкуса на храната си. Гледайте на чесъна като на допълнително лекарство, а не като на негов пълен заместител, освен ако не получите професионален съвет да спрете вземането на лекарството.

Триглицеридите са свързани със съсирването

Очаквах именно тази възможност. Това бе убедително доказателство, че чесънът и лукът биха могли да бъдат от голяма полза за човешкия род и дори да спасят много човешки живота. Един от моите колеги-медици се заинтересува от теориите ми и най-после имах възможността да приложа идеите си в практиката.

През 1968 година малцина във Великобритания - в частност в Шефийлд - можеха да мечтаят за чесън. На него се гледаше като на някакъв чуждоземен боклук с отвратителна миризма, който има още по-неприятни последици при консумация. Беше почти невероятно нашите пациенти да се съгласят да поемат няколко скилидки чесън с богатата си на мазнини закуска, а чесновите капсули не се намираха лесно. Тъй като обаче трябваше да изпробвам своята теория, аз попитах пациентите си дали биха предпочели лука.

За моя голяма радост шестнайсет човека, всички прекарали сърдечна криза, изявиха желание да участват в изследването. Пациентите се съгласиха да консумират две еднакви закуски през няколко дни, като едната беше с добавка на суров, сварен или пържен лук. Менюто се състоеше от бекон, пържени яйца, корнфлейкс и сметана, печени филийки с масло и мляко, и съдържаше много мазнини. След храненето и в двата случая изследвах нивото на триглицеридете в кръвта на доброволците. Открих, че когато се консумираше лук, той възпрепятстваше донякъде повишаването на нивото на триглицеридите, както се бе получило в другия случай,т. е. без лук в закуската.

ЧЕРВЕНИТЕ КРЪВНИ КЛЕТКИ

Червените кръвни клетки, които циркулират из всичките ни артерии и вени, разнасят жизненоважния кислород до нашите органи. Успешното пренасяне на кислород до тъканите и въглероден двуокис в обратна посока зависи от гъвкавостта и способността за деформиране на външната мембрана или обвивка на клетките. Това позволява на червените кръвни телца да преминават по капилярите, които имат по-малък диаметър от самите тях. С две думи, ако червените кръвни телца не са толкова гъвкави, те няма да успяват да преминават през капилярите и да осъществяват необходимата обмяна на газове, а ще задръстват най-тънките кръвоносни съдове и ще създават сериозни проблеми.

Някои хора със сърдечни проблеми имат точно такива не толкова гъвкави червени кръвни телца, особено ако храната им изобилства с наситени животински мазнини. Преди да започна изследванията си за тази книга, мислех, че рибеното масло, което бях изучавал в продължение на години, е единственият начин да помогнем на червените си кръвни телца да станат по-гъвкави. Сега съм убеден, че чесънът има същия ефект.

Подобряване на кръвообръщението с чесън

Сега вече има доказателства, че след като човек е приемал чеснов прах в продължение на четири седмици, вискозитетът на кръвта му намалява с 3,2% - малка, но важна промяна в правилната посока. В резултат на тази промяна и намаляване струпването на тромбоцити на едно място, червените кръвни клетки имат възможност да преминават свободно през най-малките кръвоносни съдове - телесната мрежа от изключително фини артерии и вени. Подобряването на циркулацията в микрокръвоносните съдове на свой ред води до подобрено оросяване с кръв на ръцете, краката и кожата. Тези промени бяха публикувани за първи път от д-р Х. Кизеветер и неговите колеги през 1991 г. в "Международен вестник за клинична фармакология, терапия и токсикология".

Нещо от личния ми опит

До ушите ми са стигали множество разкази за чесъна и ефикасността му за подобряване на кръвообръщението. Много хора, повечето от тях стари, са ми разказвали същата история и трябва да кажа, че бях настроен доста скептично. Но когато и аз на свой ред взех първата си капсула с чесново масло непосредствено преди закуска, усетих някакво затопляне, което беше доста приятно. Очевидно нямаше как да твърдя категорично, че този ефект се дължеше на чесъна. Същевременно, дори от това да зависеше животът ми, нямаше как да мисля, че отговорни за него бяха препечената филийка и мармаладът върху нея. Като всеки добър изследовател реших да вземам капсулите по различно време на деня, със или без храна. Във всички случаи ефектът бе един и същ.

ФИБРИНОЛИТИЧНА ДЕЙНОСТ

За да спрат изтичането на кръв, тромбоцитите образуват съсирек, който веднага се укрепва от фибрина - крайния продукт на този процес. Той стабилизира тромбоцитната тапа само за няколко минути, но продължава да действа и след това и създава фибринна тапа.

За да даде възможност на раната да зарастне както трябва, фибринът трябва да бъде махнат; това ще даде възможност на клетките, които при нормални условия покриват кръвоносния съд, да покрият раната. Този процес, известен като фибринолитична дейност, разтваря съсирека. При много страдащи от ненормално високо ниво на мазнините в кръвта и при много възрастни хора обаче тази фибринолитична дейност е значително отслабена. Това се забелязва особено при пациенти с високо ниво на триглицеридите в кръвта. При тези хора съсиреците не се разтварят, а нарастват и стават част от цялостния съсирващ процес в артериите. В крайна сметка това води до ангина пекторис или сърдечен инфаркт.

Чесън, лук и фибринолитична дейност

През 1966 година д-р Гупта прави изследване върху пациенти, подобно на предприетото от мен година-две по-късно. Той вземал кръвни проби от болните на гладно и после, след богата на мазнини закуска, съпроводена от 60 грама пържен лук - на определени интервали. Би трябвало да се очаква след подобно мазно хранене фибринолитичната дейност да намалее, с други думи разтварянето на съсиреци да бъде възпрепятствано. Обаче д-р Гупта открил увеличаване на тази дейност.

Сравнително наскоро след изследванията на д-р Гупта бяха публикувани резултатите от други, подобни на неговите търсения. Всички те изучаваха ефекта на изсушен, сварен, пържен или суров лук върху фибринолитичната дейност и във всички случаи се наблюдава увеличение на тази дейност.

По-късно бе открито, че чесновото масло или чесновият сок имат същия благотворен ефект.

Ето някои приятни новини за възрастните хора, чиято фибринолитична дейност започва да отслабва. Д-р Джейн открива, че сто грама лук, даден на пациента преди да бъде изследван, имат по-забележим благотворен ефект върху възрастните хора, отколкото върху младите.

Тук трябва да отбележим още едно изследване - на професор Бордиа, публикувано в международния вестник "Атеросклероза" през 1977 година. Той дава етеричното чесново масло на четирийсет доброволци, сред които имало десет здрави хора, десет пациенти със стар инфаркт на миокарда и двайсет - с току-що прекаран инфаркт на миокарда. През тримесечния опитен период фибринолитичната им активност нарастнала значително и спадала само при прекъсване на лечението.

Най-интересното в случая е това, че фибринолитичната дейност на пациентите с току-що прекаран инфаркт на миокарда също се подобрила. Важното тук е, че тези пациенти били все още в болницата, където се възстановявали след прекарания инфаркт. Всеизвестно е, че ако фибринолитичната дейност не може да бъде увеличена по време на критичния период непосредствено след кризата, пациентът най-вероятно ще получи нов инфаркт вследствие на по-нататъшното образуване на съсиреци.

От години като средство срещу прекалената активност на тромбоцитите при лечението на сърдечните заболявания и удари се използва аспирин в малки дози. В резултат се увеличава времето на кървене и се намалява лепливостта на тромбоцитите. По този начин се контролира прекаленото образуване на съсиреци.

За да се изчисли времето на кървене на даден човек, на ръката се правят два разреза, всеки дълъг около 5 мм и дълбок 1 мм, като така се избягва нараняването на по-големите кръвоносни съдове. На всеки трийсет секунди потеклата от разрезите кръв се попива с филтърна хартия, докато кървенето престане. Времето на кървене е времето, нужно за спиране на кръвотечението - обикновено между две и десет минути.

Необходимо е едно-единствено близване

Този тест има своите недостатъци, но, въпреки критиката за неговата точност, която се надига на равни интервали от време, той е повсевместно възприет метод за измерване на кървенето. Дозата аспирин, използвана най-често за увеличаване времето на кървене, е 75 мг дневно. През 1981 година присъствах на една конференция в Торонто, на която покойният професор Дж. Р. А. Мичъл изказа следното мнение: дневната доза, необходима за възпрепятстване слепването на тромбоцитите, е не повече от едно-единствено близване на таблетка аспирин.

Аспиринът създава ли проблеми?

Около 1% от пациентите, които вземат аспирин, за да контролират съсирването, страдат от значителни вътрешни кръвоизливи, причинени от дразнещия ефект на лекарството. В такива случаи трябва да търсим заместител на аспирина. Много е вероятно след още някои изяснявания по този въпрос това да се окажат чесънът и рибеното масло; и двете имат малко, ако не и никакви странични ефекти.

Рибеното масло и времето на кървене

През 1990 година председателствах срещата на група експерти на международно равнище с цел разискване на ефекта, който оказват рибата и рибеното масло върху времето на кървене и възможното взаимодействие между тях и аспирина. Очевидно при положение, че и аспиринът, и рибеното масло удължават времето на кървене, би могло да се стигне до прекалено кръвотечение, ако се вземат и двете едновременно.

Прегледах почти сто научни издания, в които се публикуваха резултатите от изследвания върху ефекта на рибата и рибеното масло върху времето на кървене. С едно-две изключения то нарастваше и това навеждаше на мисълта за благотворното въздействие върху тромбоцитите и следователно намаляване на риска от образуване на тромби.

Мнението на групата бе, че аспиринът може да се дава едновременно с рибено масло без опасност от вредни последствия, стига рибеното масло да не е прекалено много. Дневният прием на два-три грама мастни киселини "Омега 3", присъстващи в рибата, не причиняват никакви проблеми, когато се вземат едновременно с аспирин.

Чесънът има ли подобен ефект?

Доколкото знам, все още не е правено никакво значимо изследване за сравняване ефикасността на чесъна с тази на аспирина при предпазването от образуване на съсиреци. Читателите на тази книга вече би трябвало да са наясно с резултатите от много изследвания, според които серните съединения в чесъна противодействат ефикасно на лепливостта на тромбоцитите както при хората, така и при животните. Няма никаква причина чесънът да не се окаже също така ефективен, както аспиринът, за изпълняването на тази роля, но освен това има предимството, че е много по-безопасен. Препоръчвам на всички да консумират всекидневно чесън, пресен или във вид на капсули, както и рибено масло, за да поддържат сърцето и кръвообращението си здрави.

Бъдещи изследвания

Сега е нужно широкообемно изследване за сравняване ефекта от чесъна, рибеното масло и аспирина при предпазване от инфаркт или от повторен инфаркт за онези, които вече са преживели един. Това изследване трябва да обхване колкото се може повече пациенти и да продължи няколко години. Както вече отбелязах, коронарното заболяване се развива в продължение на много години и обикновено се проявава след четиридесетата, петдесетата или шестдесетата година на засегнатия. За заболявания с толкова дълъг инкубационен период няколкоседмичните изследвания не са нищо повече от индикатор какво би могло да се случи при определен вид лечение. Само времето може да покаже.

Високо кръвно налягане

Много хора страдат от високо кръвно налягане; то е един от най-значимите рискови фактори за евентуален инфаркт. Конвенционалното лечение с лекарства отнема сериозна част от бюджета на Националната здравна служба. Многобройни изследвания обаче доказват, че можем да намалим кръвното си налягане, като включим повече чесън в храната си или с ежедневния прием на чеснова капсула.

Горната граница на приемливото кръвно налягане у здравия човек варира с възрастта. Налягане над 160/95 вече се счита за ненормално и се определя като високо. По-голямата от двете цифри е известна като систолично, а по-малката - като диастолично кръвно налягане. Сега на диастоличната стойност се гледа като на по-важната индикация на кръвното налягане, тъй като при по-възрастните хора систоличната стойност не може да бъде особено намалена. Причината е в това, че с годините стените на артериите и най-вече на аортата, която излиза от сърцето, се втвърдяват и загубват своята еластичност. Следователно те вече не могат да се разтягат както преди и поглъщат някои от промените в налягането, причинени от изпомпването на кръв от сърцето; в резултат може да се отчетат високи стойности на кръвното налягане.

При хората, подложени на стрес на работното си място или в начина си на живот, може да се появи състояние, известно като синдром на Гейсбок или колебливо свръхвисоко кръвно налягане. Това означава, че кръвното налягане варира от високо до ниско, което може да бъде предтеча на перманентно високо налягане. Ако начинът на живот на страдащия от това състояние стане по-спокоен, високото кръвно налягане си остава високо и се превръща във важен рисков фактор за сърдечен инфаркт.

Един от проблемите при такова състояние е, че потърпевшият често няма представа за него, докато не посети своя лекар за рутинен преглед. Тогава от голямо значение е веднага да започне лечението, обикновено с лекарства. Сред най-често използваните са бета блокерите, които намаляват кръвното налягане и сърдечния ритъм, но заедно с това правят по-муден и по-вял човека като цяло. Умората е обичаен страничен ефект на бета блокерите. Те не се препоръчват при хора, страдащи от заболявания на дихателните пътища, например астма; за тях са подходящи калциевите антагонисти.

В началото на тази глава описах как сърцето изтласква кръв към тялото, като редува свиване и отпускане. За тази си дейност то се нуждае от определени химически елементи, един от които е калцият. Лекарите обикновено се стремят да намалят работата на сърдечния мускул при страдащите от ангина пекторис или високо кръвно налягане и при прекаралите инфаркт, за да го предпазят и да не му позволят да се преуморява. Тук влиза в действие калциум ченъл блокерът, като блокира частично придвижването на калция в клетките на сърдечния мускул. В резултат сърдечният римът се забавя и дори артериите се разширяват.

Всички лекарства обаче дават странични ефекти и са скъпи.

СОЛТА И ВИСОКОТО КРЪВНО НАЛЯГАНЕ

Повечето от нас консумират храна, буквално засипана със сол, защото тя подобрява вкуса или по-точно приближава храната към вкуса, с който сме свикнали. За да функционира тялото ни нормално, най-често се нуждаем от около един грам сол дневно. По-голяма част от съвременното човечество обаче приема десет пъти повече от необходимото. Организмът на мнозинството успява да се справи с този излишък, но останалите - хора със заболявания на черния дроб, с бъбречни проблеми или с различни форми на сърдечни болести - не могат. Резултатът е високо кръвно налягане.

Количеството сол, което ръсим от солницата, е всъщност съвсем малко - по-голямата част от тези десет грама идва от готовите храни или я прибавяме сами към яденето по време на готвене. Добър пример за това са пакетите чипс. Много от пакетираните храни, като супите например, съдържат повече сол от необходимото. Лично аз намирам, че ако храната ми е подправена с чесън, тя става достатъчно вкусна, за да не се нуждае от сол.

ДА ПОНИЖИМ КРЪВНОТО СИ НАЛЯГАНЕ

Добра идея е с напредването на възрастта да проверяваме периодично кръвното си налягане. Достатъчно е да го правим веднъж годишно. Някои хора мислят, че имат високо кръвно налягане, тъй като получават главоболие и краткотрайно замайване. Това обаче обикновено не се причинява от по-леките форми на високо кръвно налягане, така че причината най-вероятно трябва да се търси другаде.

Най-напред се обърнете към историята на заболяванията във вашето семейство. Ако високото кръвно налягане е сравнително често срещано явление, този факт трябва да ви изпрати на лекар, за да проверите собственото си налягане. Можете да си помогнете, като намалите консумацията на сол. Освен това ако водите изпълнен със стресови ситуации живот, трябва да потърсите начини да спортувате и да се отпускате по-често. Възможно е да откриете полза от някакъв вид медитация, независимо дали практикувана самостоятелно или групово. Ако кръвното ви се е покачило, вашият лекар най-вероятно ще ви предпише някакво лекарство. Няма да ви навреди, а най-вероятно ще ви помогне, ако едновременно консумирате чесън или вземате чеснови капсули всеки ден. Обърнете внимание на думата "едновременно"; това означава, че трябва да вземате и предписаното лекарство.

Пътят, прокаран от медицинския център "Грейт смоукис"

Правени са много изследвания върху ефекта, който оказва чесънът върху кръвното налягане. За да ви убедя в неговата полза, най-доброто, което мога да направя, е да ви запозная с публикуваното през 1987 година изследване на д-р С. А. Бари и неговите колеги от Медицинския център "Грейт Смоукис" в Северна Каролина. При предишното си изследване учените давали чесново масло на двайсет здрави доброволци. Всички те били студенти със средна възраст двайсет и шест години. Помолили участниците преди започване на сегашното изследване да избягват всякакви лекарства, действащи върху струпването на тромбоцити и да ограничат употребата на чесън по време на хранене.

През четириседмичния период, през който им давали чесново масло, обичайното им кръвно налягане спаднало забележимо в сравнение със същия период на даване на плацебо. За плацебо използвали капсула, чието съдържание не въздейства по никакъв начин върху кръвното налягане. Може би ще възразите, че в този случай доброволците са разбирали коя капсула съдържа чесън заради специфичната му миризма и нейната липса може би е оказала своя ефект. Но не и в това изследване обаче, тъй като учените осигурили плацебо-капсули с характерния чеснов мирис!

Преди да се впуснем в обяснения как представителите на луковите и чесънът в частност биха могли да се впрегнат в борбата срещу инфекциите, искам да кажа няколко думи за живите организми, отговорни за някои от болестите, които могат да повалят хората. Тези организми можем да наречем бактерии, микроорганизми или просто микроби.

Бактериите биват два вида. Патогенни, спобосни да причинят заболяване у човека-домакин, и непатогенни, които не представляват подобна опасност. В нас и върху нас живеят много непатогенни бактерии, които изпълняват жизненоважна роля за правилното функциониране на нашето тяло. Така например в стомашночревния ни тракт живее бактерия, с чиято помощ разграждаме и смиламе усвоената храна. Без нея най-вероятно бихме умрели от недохранване.

Непатогенните бактерии в нас също така ни помагат да се отбраняваме срещу патогенните бактерии, като унищожават ненужното количество от тях, за да запазим своя баланс. /Понякога обаче става така, че дори непатогенните бактерии могат да причинят инфекция./

Когато вземате антибиотици, обръщали ли сте внимание на промяната в размерите и консистенцията на вашите изпражнения? Обикновено това се дължи на унищожаването на непатогенните бактерии и е един от нежеланите и неприятни странични ефекти. В началото на шейсетте години бе установено, че приемането на антибиотика неомицин води до драстично намаляване на мазнините в кръвта. След много обсъждания и спорове се стигна до заключението, че този факт се дължи на убийственото му въздействие и върху живеещите в нас непатологични бактерии, което води до неспособността на тялото ни да абсорбира основните хранителни продукти. Подобно състояние може да се допусне за известно време, а и кой знае, то може би щеше да помогне на хората да отслабнат. Но продължителното му използване означаваше да си търсим белята. Доколкото знам, сега употребата на неомицин е строго ограничена.

Друга характерна черта на бактерията е способността й да се приспособява към промяната в условията. Конвенционалните антибиотици са изключително полезни при лечението на много инфекции, като се започне от възпалено гърло и се стигне до сериозни, заплашващи живота състояния. Отрицателен резултат от тяхната употреба обаче е способността на заразния организъм да придобие устойчивост към съответния антибиотик.

Бактерията

Може би си спомняте, че споменах за Албърт Швайцер, който лекувал с чесън хронична дизентерия. И как по време на Първата световна война руската армия го използвала като лек срещу гангрена. При липса на съвременни антибиотици чесънът се оказва много ефикасен, като освен това не създава проблеми с появата на странични ефекти.

През 1856 година един от най-великите учени на земята Луи Пастьор, пише за чесъна в едно френско научно издание. Пастьор е световноизвестен с откриването на организмите - и на ваксината срещу тях - причиняващи антракс /синя пъпка/ и бяс. Щом Пастьор е бил убеден в силата на чесъна, мисля, че би трябвало наистина да вземем по-присърце този въпрос.

Един век по-късно, през 1956 и 1957 година, в много научни периодични издания бяха публикувани открития за ефикасността на определени билки и подправки да унищожават някои от микроорганизмите, виновни за натравяния с храна. Чесънът беше единственото растение, което се справяше успешно с организмите Shigella sonnei, Staphylococcus aureus, Escherichia coli, Streptococcus faecalis и Lactobacillus casei, всички те способни да създадат сериозни здравословни проблеми.

През 1985 година д-р Дж. Р. Фенуик и д-р А. Б. Ханли написаха и публикуваха в том 22 на "Наука за храната и храненето" прекрасната дисертация "Родът на луковите растения", където описват антибактериалните свойства на чесъна и другите представители на рода на луковите. Авторите изброяват двайсет и три вида организми, чието развитие според резултатите, публикувани и от други учени, можело да бъде спряно от тези растения. През 1993 година започна двугодишно изследване, проведено в Улвърхамптън от миз Зейра Рос като част от нейната докторска дисертация по философия под ръководството на д-р Дейвид Хил, главен преподавател по микробиология. В него се използвали човешки чревни течности, за да се изследва ефектът, който оказва етеричното чесново масло, получено чрез парна дестилация /"Кардиомакс"/ върху няколко особено важни и проблематични бактерии. Две от тях /Salmonella enteritides и Listeria monocytogenes/ напоследък често стават причина за хранителни натравяния с яйца, пилета и непастьоризирани сирена. Открито бе, че Listeria monocytogenes е особено чувствителна към чесновото масло и може с лекота да бъде контролирана с него. Колкото до салмонелата, съвсем малки количества от чесновото масло били достатъчни, за да я унищожат. Много важно следващо откритие бе, че коменсалната бактерия*, която обитава червата на човека и е от голямо значение за доброто здравословно състояние на стомашночревния тракт, не страда от бактерицидните свойства на чесновото масло, докато антибиотиците могат да упражнят точно противоположния ефект.