Чудото на гладуването
Изтегляне 2.85 Mb. Pdf просмотр
|
| Коментар: 1. Защо човекът „коренно се е променил"? Ами защото гладът е премахнал психологическата задръжка от полевата му форма и е нормализирал жизнения принцип на „Жлъчта“. Като резултат са се променили дори вкусовите му навици. 2. Защо човекът „не усеща умора“? Умората е възниквала тогава, Когато организмът се е намирал в „компенсаторен режим“ и жизнената сила се е изразходвала за задържане на патологичния процес. Гладуването е помогнало на жизнената сила да се справи с патологията и да преведе организма на равнището на здравото съществуване. Сега енергията не се изразходва за процеси на компенсация и човекът се чувства „отлично". Колит За да разберем как става възпаляването на дебелото черво, нека да анализираме краткото описание на физиологията му. Анатомично дебелото черво, което често се сравнява с канализационна тръба, е разделено на три ясно разграничени сектори: възходящо, напречно и низходящо черво. То започва от слепия израстък на правото черво в края на тънките черва, непосредствено над апендикса. В сляпото черво, почти под прав ъгъл, влизат тънките черва. Горният край на сляпото черво се свързва с началото на възходящата част на дебелото черво. Тя преминава нагоре, надясно, достигайки една точка близо до черния дроб, образувайки извивка (чернодробна извивка) и оттам започва втората му част - напречната. Напречното черво минава, леко извивайки се, през корема, непосредствено под стомаха, и от лявата страна се образува друга извивка - жлъчна. Под жлъчката вече низходящата част на дебелото черво, преминаваща в сигмовидна извивка, прави надолу извивка с неправилна форма, напомняща буквата 8. Между края на тънките черва (хьлбочно черво) и сляпото черво има клапан, образуван от сфинктерния мускул, известен като хълбочно-слепочревен. Втори такъв клапан (рекгален) затваря края на правото черво. функцията на дебелото черво е да пренесе остатъчните продукти на храносмилането нагоре от сляпото черво през напречния отдел на дебелото черво и нататък, през сигмовидния отдел в ректалния, а оттам - навън, във външната среда. Дебелото черво, също като другите части на храносмилателния тракт, е застлано от лигавица. Раздразването или възпалението на дебелото черво се нарича колит. При нецивилизованите народи колит се наблюдава много рядко. Най-силен симптом на колита е запекът, макар и да се редува с разстройство. При хроничен колит най-ярко изразеното възпаление може да се локализира в различни части на дебелото черво. продължително време състоянието може да не е ясно. Човек едва усеща нарушеното храносмилане, което може да отдаде на запек или на газове. Когато в изпражненията се появи слуз, болезненото състояние вече напълно се е развило. Когато колитът става по-ясно изразен, слузта в изпражненията се появява във вид на подозрителни провлечени парченца, приличащи на парченца от лигавицата на червото, или пък фекалиите са обвити със слуз и имат следи от кръв. В тези случаи вече няма съмнения. Всеки случай на хроничен колит се съпътства с „комплекс на дебелото черво“, тоест с негативна или депресивна психоза. Ако се има предвид природата на колита, не е учудващо, че страдащият от него е потиснат и неспокоен. В 95 % от случаите на хроничен колит има запек. Често той продължава с години, през които болният пробва различни разхлабващи отвари, клизми, промивания на дебелото черво, без да съзнава, че запекът е само симптом на заболяването на полевата му форма. Всички страдащи от колит се оплакват от лошо храносмилане, както стомашно, така и чревно, от повече или по-малко болезнено образуване на газове в червата, понякога във вид на колики, от чувство за препълне- ност и неудобство. Обикновено се наблюдава тъпа и продължителна или остра, преместваща се болка в главата. Мнозина се оплакват от схващане и напрегнатост, дори от болки в мускулите на шията, в областта непосредствено под мястото на съединяване на главата и шията. Често ги описват като „теглене“. Като правило, тези хора са анемични, слаби, изтощени, макар че колитът в никакъв случай не е свързан с лошо хранене. Езикът обикновено е обложен, в устата има неприятен вкус, а при дишане - мирис. Веднага след изхвърлянето от дебелото черво на голяма маса слуз може да се появи гадене. А след това неизменно следва чувство на огромно облекчение. |