Чудото на гладуването
Изтегляне 2.85 Mb. Pdf просмотр
|
| www.spiralata.net 28 Когато болестта е лишена от породилите я условия, тя преминава от хронично в остро състояние и едва след това изчезва. Най-висока киселинност организмът има по време на ацидозната криза и затова в този момент хроничните заболявания се изострят. По степента на изостряне може да се съди доколко успешно гладът е „уловил“ едно или друго заболяване и го „изтласква“ от организма. Ако обострянето е силно изразено, то трябва да се очаква пълно излекуване. Ако е слабо, значи гладът решава други, по-важни проблеми в организма. След известно време повторете гладуването и тогава той ще се заеме с останалите болести. След като ацидозната криза „изхвърли“ болестите от организма, започва увеличаването на побрано изразходваните за болестта защитни сили. Е.Шенк и X. Майер, които са изследвали реакциите на организма на различни бацили, сочат, че процесите на самозащита и повишаването на защитните сили срещу микробите започва едва след преминаването на ацидозната криза. Това се проявява в тенденцията за бързо зарастване на раните, повишена бактерицидност на организма, с което се обяснява благотворното влияние на гладуването върху много септични болести. Оттук следва изводът: докато организмът на гладуващия човек не премине първата ацидозна криза, не може да се разчита на излекуване от хронични заболявания и на рязко повишаване на защитните сили на организма. Втората ацидозна криза и нейното значение за оздравяването на организма. Всяка болест си има свой „информационно-енергиен корен“ - „психологическа черупка“. Една или друга болест се появява в човешкия организъм едва тогава, Когато в човека има полеви изкривявания, към които може да се прикрепи и върху които може да се развива „коренът“ на болестта. Много хора знаят от личен опит, че болестта по-рано е била „излекувана“ по един или друг начин, но има склонността да се появява отново. Именно това говори за наличието на „корен“ на болестта в организма - на „психологическа черупка“. Затова, щом в организма възникнат „благоприятни“ условия, „коренът“ на болестта „покарва“ като рецидив на старата болест. От момента на преминаването на първата ацидозна криза до настъпването на втората организмът натрупва жизнена сила, възстановява изкривените полеви структури, което лишава „обитаемата среда“ от информационно-енергийния „корен“ на болестта. Информационно-енергийното начало на болестта постепенно се „изтласква“ от структурите на полевата форма на човека и настъпва втора ацидозна криза. Това се изразява в силното изостряне на основното заболяване при някои хора или рязко се влошава състоянието им, губят сили и т.н. Тези симптоми показват, че} гладът е започнал да „изтласква“ болестта и трябва да погьрпите ден, два, три, за да се избавите окончателно от нея. След като премине втората ацидозна криза, която е възстановила структурите на полевата форма на човека, започва работа по укрепването и подсилването им. Ето сега в организма са създадени условия за рязко подмладяване и развиване на свръхестествени способности. Следва изводът: докато организмът на човека не премине втората ацидозна криза, не може да се разчита на пълно излекуване от хронични заболявания, на рязко изразен подмладяващ ефект и на развиване на свръхестествени способности. В качеството на допълнителен и естествен окислител на вътрешната среда на организма по време на гладуване може и трябва да се използва собствената урина. Това ще позволи да се активизират всички гореспоменати процеси, задействани от ацидозата, и да се съкрати срокът на гладуването. Ако обаче нарастването на ацидозата се понася много тежко, тя може да се „забавя“ чрез редица терапевтични, общохигиенични и други процедури, а също и чрез пиенето на минерално-алкална вода. Важно е да се подчертае следното: гореописаните физиологчни процеси се осъществяват само при пълно отказване от храна (и даже съдържащи захар напитки: сладки чайове, вода с мед и др.) като резултат от разграждането на мастната тъкан и образуването на компенсирана киселинна среда - ацидозата. Употребата на минимални количества храна и захар не позволява на целебния процес на глада да се задейства и само води до изтощаване от недояждане. 2. Резорбиране на тъканите на организма (автолиза - „самосмилане“). В зависимост от степента на активиране на жизнената сила при гладуването се извършва възстановяване на дотогава „размитото“ квантово и холографско тела на човешкия организъм. Те стават ясни и „ярки“. На квантово равнище всички странични частици започват да се унищожават, което води до физическо резорбиране на несвойствените за здравия организъм тъкани. г Един от механизмите за унищожаване на чуждото и слабото в организма при гладуването е повишената ферментационна и ензимна активност, а също така и фагоцйтната (от гръцката дума: φαγεῖν – „ям“ представлява поглъщане на даден обект от клетката чрез вдлъбване на нейната |