Чудото на гладуването
Изтегляне 2.85 Mb. Pdf просмотр
|
| www.spiralata.net 23 гладуване позволява да се тренира Механизмът за изработване на жизнена енергия, правейки човешкия организъм млад и устойчив на разнообразните вредни фактори на външната среда. Ето по такъв начин собствената жизнена енергия на човека възстановява и обновява организма по време на гладуване. Гладът и човешкото съзнание. В понятието „съзнание“ влиза сборът от знания за заобикалящата среда, за собствения организъм и за начина, по който човек осъществява взаимодействието със заобикалящата среда и собствения си организъм. В моите трудове вече се е говорило за съзнанието (полевата форма) на човека. Накратко ще повторя основното: върху какво се гради съзнанието на човека, откъде идват потребностите и мотивациите на организма, на какво се основава поведението на човека? 1. Върху какво се гради съзнанието на човека? На първо място то се оформя от сетивните органи. На второ се опира на паметта. На трето - работи за сметка на ума. Така в началото детето само чувства. То вижда, надушва и т.н. Постепенно си създава „база“ от данни - памет. Например, чувствата му „докладват“, че видът на този човек е едикакъв си, гласът - едикакъв си и т.н. А после започва да различава, да съпоставя и др. Това вече означава наличие на умствен процес - сравняване на постъпващата от сетивните органи информация в даден момент с наличната в паметта и вземането на решение въз основа на този процес. Например, детето вижда жена. Външност й се сравнява с каталога на вижданите преди това жени. Извършва се процес на разпознаване - това е мама. По-нататъшната работа на ума - да й протегне ръце, да се зарадва. Ако в паметта на детето ги няма фигурата, гласът и т.н., то умът препоръчва съвършено друго отношение - предпазлив поглед. 2. Потребностите и мотивациите на човешкия организъм произтичат от полевата му форма. Полевата форма на човека, освен душата, съзнанието, жизнената енергия и квантовото тяло, включва и пространството, времето, въртеливо-колебателната, светлинна, топлинна, електромагнитна, гравитационна и редица други енергии, за които ни е известно твърде малко. Съотношението между тези енергии е индивидуално за всеки човек. Външно това се изразява във фигурата и в особеностите на физиологичните и умствените процеси. Външните условия постоянно изменят съотношението между тези енергии. В отговор на тези промени у човека несъзнателно възниква мотивация -да ги уравновеси с помощта на начина си на живот, храненето, процедури и т.н. Потребността е именно желанието за уравновесяване - да направиш нещо, за да възстановиш вътрешния си комфорт. 3. Поведението на човека е външен израз на вътрешните информационно-енергийни процеси, свързани с потребностите на организма и умствените изисквания за удовлетворяването им. Например, на човек му се пие. За удовлетворяването на тази потребност се задейства умът. С помощта на сетивните органи заобикалящото пространство се изследва за наличието на вода. Всичко, постъпило чрез сетивните органи се сравнява в паметта с понятието „вода“. И щом някой от сетивните органи намери информация за вода и умът я сравни по каталога и открие, че това става за пиене, веднага се взима решение - да се приближиш и да пиеш. В резултат чувството е удовлетворено и потребността изчезва, тъй като енергетиката на човека се е нормализирала. От гореописаното следват няколко извода. 1. Каталозите на различни неща, явления и т.н., което и представлява паметта, трябва да образуват особени информационно-енергийни „възел- чета“ в квантовото тяло на човека. 2. Умът, като инструмент за сравняване на постъпващата от сетивните органи и наличната в каталозите на паметта информация, използва жизнена енергия. 3. Мисловният процес - как да се задоволи една или друга потребност, а също и процесът на удовлетворяването й - води до загуба на жизнена енергия. 4. Някои естествени потребности на организма (засищане с храна, полово влечение, състояние на комфорт, интелектуална удовлетвореност и др.) се хипертрофират от човека до такава степен (те така се „разрастват“, че това изразходва огромно количество жизнена енергия и аз ги наричах „психически черупки“ и „психически задръжки“. В резултат на това поведението на човека става неестествено, едностранчиво, то нарушава нормалното протичане на информационно-енергийните процеси и това постепенно води до заболяване. Например, човек обича да си похапне вкусно. Това го подтиква към всевъзможни кулинарни експерименти, до по-често и обилно ядене. Животът му се превръща в процес на изкарване на пари за закупуването на деликатеси. Възниква огромен информационно-енергиен фокус върху хипертрофираното чувство на вкуса - „психологическа черупка на вкуса“. Човекът престава да прилича на себе си, той става оръдие, |