Чудото на гладуването
Изтегляне 2.85 Mb. Pdf просмотр
|
| Коментар: продължителното гладуване прекрасно възстановява полевата форма на човека. Затова са такива многобройните ефекти на възстановяването и подмладяването на организма. Както вече беше описано в раздела „Хронични болести“, този човек, благодарение на активизирането и икономията на жизнена сила е изравнил всички компенсаторни изкривявания в организма си, което е довело до подобни резултати. Г. А. Войтович много добре разказва за порочното лечение на астмата. „...най-голям интерес за читателите представлява спазъмът на бронхиалното дърво при бронхиална астма. Този синдром в много отношения наподобява действието на лечебното гладуване. При алергично възпаление в бронхите и в белите дробове възниква комплекс от патологични реакции, които винаги задържат издишването. Поради това в кръвта се развива дихателна ацидоза, която възстановява, а после и засилва процеса на усвояване на СО2 от клетките, тоест, макар и за кратко време настъпва пристъп на бронхиална астма, но, въпреки това, в този случай се включват механизми, подобряващи качеството на биосинтеза. Благодарение на бронхоспазъма се нормализира работата на нуклеотида АМФ, който по време на пристъпа неутрализира медиаторите на алергичното Възпаление. Във върховата фаза на пристъпа в кръвта наистина не се намира нито един медиатор на алергия. Същевременно самият пристъп на бронхиална астма активизира хипоталамуса, хипофизата, които през каналите си 8 крайна сметка също подобряват ефекта на неутрализиране на алергията. Такова комплексно въздействие първо решава проблема с проходимостта на бронхиалното дърво и после тушира пристъпа на бронхиална астма понякога и без външна намеса. Второ, с действията си бронхосмазъмът в значителна степен възстановява общите адаптивни реакции на организма и имунопогасяващата функция на клетките се удължава (пролонгира). Така, ефектът на защита от алергично възпаление се запазва дълго време след пристъпа. Ето защо в началото на боледуването от бронхиална астма дори при редовен контакт на алергена с организма пристъпите на задушаване възникват рядко, един-два пъти годишно. И ако не се лекуваш активно със съвременни лекарства, може да страдаш от астматични пристъпи, но да живееш дълго. Така и беше по- рано в добрите за астматиците стари, довоенни времена, Когато болните от това заболяване практически не умираха и доживяваха до дълбока www.spiralata.net 107 старост. Но ето че в следвоенните години в САЩ, Англия, а после и у нас бяха внедрени два варианта на медикаментозно лечение. Това са хормоналната гликокортикоидна терапия и лечението предимно с инхалационни средства, действащи върху нервните окончания (адренергичните рецептори на еферентните клетки). И 6 резултат на това се появиха много тежко болни, заплашени от смъртен изход. А после се появиха и смъртни случаи. Сега това е обичайно явление. Оказа се, че лекарствата, наричат ги симпатомиметици с пряко действие, през нервните окончания (клетъчната мембрана) бързо активизират нуклеотида цАМФ и по този начин незабавно тушират бронхоспазъма. Но тези химични съединения образуват с фермента (хеморецептора) в мембраната неподходящ (нестандартен) за организма белтък, който от този момент нататък постепенно се унищожава от собствената имунна система. Така, отслабеният от болестта рецептор на нервната клетка под въздействието на съвременното „лекарство“ още повече снижава функционалните си възможности, а после напълно престава да работи. Освен това, често се наблюдава и обратният ефект, Когато този хеморецептор не се активира, а напротив - блокира се от междинните продукти от разпада на химиопрепаратите. Рецепторите бързо, 6 продължение на 2-3 години и дори по-бързо, излизат от строя. Още в ранните стадии на развитие на астмата болните са принудени все по-често и в нарастващи количества да дишат чрез тези или подобни на тях лекарства, да пият тези вредни за нервните окончания средства - стават зависими от тези лекарства. Накрая настъпва периодът, Когато лекарствата действат парадоксално - задълбочават бронхоспазъма. Развива се заплашващо живота астматично състояние, при което може да настъпи смърт, ако не се приемат гликокортикоидни хормонални средства, способни да накарат тези нервни окончания да функционират. Но при това въведените в организма отвън хормони разрушават окончателно работата на имунно-генетичния апарат и се създава още по-порочен кръг. Смело можем да наречем такова лечение шарлатанско. Но досега то е използвано от хиляди болни от бронхиална астма и лекарите често предпочитат тези методи пред други, по-съвършени. Наистина са необходими революционни мерки от страна на органите на здравеопазването за променяне на лечението на хронично болните. Иначе нараства и ще продължава да нараства броят на инвалидите. Болните умират и ще умират в ранна възраст, а на лекарите им остава само да вдигнат ръце. Ако в началото на боледуването от бронхиална астма болестта може да бъде прекъсната с различни йогист- ки упражнения, с иглотерапия, със сегментарен масаж и с варианти на обикновеното закаляване, то при възникване на зависимост на пациента от симпатомиметици с пряко действие (инхалации) и хормони може да се откъсне от този порочен кръг само чрез метода на дозираното гладуване“. Следните два примера от практиката на Г. Войтович показват ефективността на лечебното гладуване за хората, които използват инхалатори. Едно дете се раболяло от пневмония, а после и от астма на шест месеца. Десетгодишното лечение с медикаментозни средства, включително инхалации със симпатикомиметици с пряко действие и хормони, довело само до влошаване на заболяването с появяване на хроничен бронхит и гнойни храчки. Правили опити за освобождаване от тези лекарства с различни варианти на закаляването и народни медикаментозни средства, сауна, иглотерапия, точков масаж, дихателна гимнастика със задържане на дъха и т.н. Освобождаване от лекарствената зависимост и честите обостряния на заболяването не се получили. Провели два десетдневни курса на гладуване на морския бряг. Независимо от крайно увредените процеси в апарата на бронхите и белите дробове на детето болестта изчезнала. Една 54-годишна жена страдала от бронхиална астма от повече от двадесет години. Лечението довело до хормонална зависимост. Неведнъж постъпвала в реанимацията на болницата. Предложили й гладолечение. На седемнадесетия ден от гладуването тя нарушила препоръките, като отишла на работа облечена със синтетични дрехи. В резултат на това след два дни получила обриви, които на места преминавали в мехури, с хиперемия, лющене на кожата, сърбеж. След като съблякла синтетичните дрехи, кожните обриви през следващите три дни на гладуване постепенно изчезнали. След този случай лечебното гладуване завършило успешно на 23-ия ден. През следващите година и половина тя провела още два курса на фракционния вариант на гладуването и се избавила от приемането на хормонални гликокортикоидни средства. През следващите пет години на наблюдение тя продължава да работи като лекар, нито веднъж не е прибягвала до хормонални средства, не е търсила медицинска помощ. |