Индивидуалната конструкция на човека и възрастта му. Предвид на това, че по време на гладуване се изразходват телесни тъкани, се оказва, че колкото по-тежък е човек, толкова по- дълго може да гладува. 119 денонощия е прогладувала в Лос Акджелис страдащата от затлъстяване (143 килограма) Илейн Джоунс. Всеки ден по време на гладуването тя изпивала по три литра вода, а два пъти седмично й правели витаминни инжекции. През това време теглото й спаднало с 81 килограма, а самочувствието й било прекрасно. През 1973 година в град Г лазгоу две страдащи от затлъстяване жени прогладували за нормализиране на теглото си 236 и 249 дни! Ако говорим за гладуването и възрастта на човека, то можем да се позовем на Хипократ, който пише: „Старците доста лесно понасят глада, на второ място - възрастните и най-трудно - младежите, а най-трудно от всички - децата, а от тях - онези, които се отличават с голяма живост". Както виждате, уважаеми читателю, човек може да мине без храна, като използва най-различни механизми - от „изяждане“ на своето тяло до „хранене“ от лъчистата светлина. Глава 3 РАЗЯСНЯВАНЕ НА ПОНЯТИЕТО „ГЛАДУВАНЕ“ В книгата си „Терапия чрез гладуване“ (Лос Анджелис, 1963 година) Арнолд де Вриз описва понятието „гладуване“ така: „Под термина „гладуване" се разбира пълно или частично въздържане от храна или вода по някаква причина. Има плодово, зеленчуково, млечно, Водно и много други видове гладуване. В зависимост от предизвикалите гладуването причини, може да се направи друго делене, а именно: религиозно гладуване, професионално, физиологично, патологично и експериментално. Плодовото гладуване е въздържане от употребата на плодове, зеленчуковото - от употребата на зеленчуци, млечното - на мляко, водното - на вода и т.н. Религиозното гладуване - постът - е въздържането от употребата на храна с цел да се развие духовната мисъл или с цел да се изпълни религиозен обряд. Професионалното гладуване е въздържане с цел постигане на известност и реклама, физиологичното - това е естественият отказ от храна, който се среща в природата, например по време на зимния сън или сезонното въздържане от храна пра някои животни. Патологичното е свързано с органични заболявания, които правят организма неспособен да приема и усвоява храна. Експерименталното гладуване е изкуственото въздържане от храна от страна на животни и хора с научно-изследователска цел, терапевтичното (лечебно) гладуване е пълното въздържане от храна, но не и от вода. Целта на терапевтичното гладуване е укрепването и възстановяването на организма " Описаното от де Вриз деление на „гладуванията“ говори за огромно объркване в умовете на хората по този въпрос. За да се постигнат определени физиологични промени в организма и след това те да бъдат задържани за известно време с лечебна или профилактична цел е необходимо пълно въздържане от приемането на храна. Плодовото, зеленчуковото, млечното „гладуване" (тук можете да добавите месно, хлебно и т.н.) е обикновено хранене, което не е способно да изключи органите на храносмилането и да активира дремещите вътреклетъчни механизми на обновяване и възстановяване. Това са своеобразни диети, които не бива да се смесват с правилното разбиране на гладуването. В нашия случай понятието „гладуване" означава: доброволен отказ на човека от приемането на каквато и да било храна (а в отделни случаи и на вода), за определен период от време с цел пречистване на организма, избавяне от болести и духовно усъвършенстване. При това пределните срокове на гладуването не бива да довеждат до изтощаване на организма и до настъпването на необратими изменения. Съществуват и други наименования на доброволния отказ на човека от храна - „пост“, „разтоварващо-диетична терапия“ (РДТ), „физиологически полезно гладуване“ (ФПГ). Да обясним произхода на тези термини и да отстраним някои свързани с тях недоразумения. Думата „пост“ е от френски произход и означава: 1) отговорна и важна длъжност; 2) поставен на точно определено место часовой; 3) самото място, на което е поставен часовоят. Но Най-главното е да се разбере, каква функция изпълнява човекът на този пост. А функцията се състои в това, да забранява преминаването през поста на нежелани действия, предмети, хора и др. В „Библейска енциклопедия“ (Москва, 1891 година) архимандрит Никифор описва понятието „пост“ така: