Чудото на гладуването
Изтегляне 2.85 Mb. Pdf просмотр
|
| www.spiralata.net 14 Тереза умира на 18 септември 1962 година. Сред християнските светци, живели без храна, са Лидвин Шидамски, Елизавета Рентска, Катерина Сиенска, Доминик Лазари, Анжела Фолинска, Луиза Лато. Свети Николай флуезски (отшелник от XV век) се въздържал от ядене дванадесет години! Доста интересен е и друг случай на продължително въздържане от приемането на каквато и да било храна, описан от Йохонанда в същата книга. Разказва се за една жена, която чрез определена йогистка техника преминала на „хранене“ от заобикалящата ни енергия: „Малката светица седеше на верандата, скръстила крака. Въпреки че възрастта бе оставила отпечатъка си върху нея, тя не изглеждаше изтощена, маслинената й кожа беше чиста, със здрав оттенък. - Аз съм скромна слугиня на хората. Обичам да готвя и да ги храня. Странно развлечение за светица, която не яде! - Майко, кажете ми го със собствената си уста - Вие живеете без храна? - Вярно е. Откакто станах на дванадесет години и четири месеца до сегашната си, шестдесет и осемгодишна възраст - повече от петдесет и шест години нищо не съм яла и не съм пила. — - Никога ли не сте се изкушавала да хапнете? - Ако почувствам глад, бих хапнала. - Но Все пак се храните с нещо! - Разбира се! - Вашата храна се извлича от невидимата енергия на Въздуха и слънчевата светлина, както и от космическите лъчи, презареждащи тялото чрез мозъка. Майко, моля ви, разкажете ми за младостта си. Това представлява голям интерес за всички в Индия, както и за братята и сестрите ни зад моретата. - Така да бъде. Гласът й беше нисък и уверен. - Родена съм в този горски край. Детството ми не се отличава с нищо особено, освен че имах ненаситен апетит. Сгодих се на девет години. Мете, - често ми казваше майка ми, - постарай се да се пребориш с ненаситността си. Когато дойде време да живееш в семейството на мъжа си сред чужди хора, какво ще си помислят те, ако по цял ден ядеш?“ Бедствието, предвидено от нея, се сбъдна. Бях едва на дванадесет години, Когато се пренесох при роднините на мъжа ми в Навабгандж. Свекървата денонощно ме критикуваше за лакомията ми. Но тези хули бяха скрита благословия, защото пробудиха спящите в мен духовни наклонности. Една сутрин насмешките й бяха особено безмилостни. - Скоро ще би докажа, - казах аз, жестоко засегната, - че никога вече, докато съм жива, няма да докосна храна. - Така ли,- отвърна свекърва ми и се изсмя подигравателно, - как ще съумееш да живееш, без изобщо да ядеш, щом не можеш да живееш, без да преяждаш? Тази забележка беше неопровержима! И Въпреки това някаква желязна решимост поддържаше духа ми. Скрих се на усамотено място и се устремих към моя Небесен Отец. „Господи, - непрестанно се молех аз, - изпрати ми гуру, такъв, който да успее да ме научи как да живея от Твоята светлина, а не от храната“. Обзе ме божествен екстаз. Водена от блажени чародейства, се отправих към Ганг. Сутрешното слънце се къпеше във водата. След като се измих в Ганг, като за свето кръщение, и облякох мокрите си дрехи, вече се готвех да напусна брега, когато точно пред мен на ясната дневна светлина се материализира учителят. - Мило дете, - ми каза той с нежност и разбиране,- аз съм изпратен от Бога гуру, за да изпълня молитвата ти. Той бе дълбоко трогнат от необикновения й характер. От днес нататък ще живееш от астралната светлина, хранейки атомите на тялото си от безкрайния енергиен поток.. Моят гуру ни обгради с купол от светлина, който ни скриваше от случайно дошли да се къпят хора. Той ме посвети в метода на крия, освобождаващ тялото от зависимостта му от грубата храна на смъртните. В тази техника влиза използването на определена мантра и дихателни упражнения, по- сложни от тези, на които е способен обикновеният човек. В нея няма никакво лекарство, никаква магия, нищо, освен крия. Спя много малко, защото сънят и бодърстването за мен са едно и също. Нощем медитирам, а денем изпълнявам домашните си задължения. Почти не усещам сезонните промени на климата. Никога не съм боледувала и не знам какво е това болест, усещам Само лека болка, Когато се нараня. www.spiralata.net 15 Не ходя по нужда. Мога да управлявам сърцето и дишането си. Във виденията си често виждам моя гуру, както и другите велики души. - Майко, - попитах аз, - защо не научите и другите да живеят без храна? - Не, - поклати глава тя. - Моят гуру много, много строго ми нареди да не разкривам тази тайна. Той няма желание да се намесва в драмата на Божието творение. фермерите не биха ми благодарили, ако науча много хора да живеят без храна! Ароматните плодове несъмнено биха оставали по земята. Нищетата, гладът и болестите - това са бичовете на нашата карма, която в крайна сметка ни подтиква да търсим истинския смисъл на живота. - Майко, - казах аз, - каква е ползата за света от това, че сте избрана да живеете без храна? - Да се докаже, че и човекът е Дух. - Ликът й беше озарен от мъдрост. - Да се покаже, че благодарение на божественото развитие той може постепенно да се научи да живее от Вечната Светлина, а не от храната“. Оказва се, че феноменът да се живее без храна и даже без вода не е единичен и при голямо желание човек може да се научи да го прави. Доброволно въздържане от храна. Обикновеният човек може да мине без храна доста дълго време. Върху продължителността на гладуването на всеки конкретен човек влияят следните фактори; безопасна обстановка; информация за това как правилно да се провежда гладуването; индивидуалната конструкция на човека и възрастта му. Изтегляне 2.85 Mb. Сподели с приятели:
|