Цифрова трансформация на
Изтегляне 1.06 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
АТЕИСТЪТ-диалог за пиеса
| 2. Киберсигурност Киберпространството се отличава с непознати по своя характер и потенциална сила на въздействие уязвимости, които изискват повишаване на киберкултурата и киберсигурността на цялото общество, прилагане на активни мерки за предпазване от известните видове заплахи и подготовка за неизвестните за постигане на кибер устойчивост във всички сфери. Това включва защитата срещу кибератаки и ефективна и висококачествена киберинфраструктура, както и защитата на неприкосновеността на личния живот и личните и бизнес данни, като основен компонент на цифровата икономика. Кибератаките разширяват обхвата си и придобиват тенденция към огромна ескалация, поради което предприемането на действия за тяхното предотвратяване се превръща в първостепенна цел и задача на държавата в следващите десет години за 12 осигуряване на сигурността във виртуалното пространство, сигурността на данните и сигурността на информационните системи в държавните структури. Държавата съвсем ясно и целенасочено следва международните и европейски методи и практики по отношение на изграждането на киберсигурността. Чрез Закона за киберсигурност, който транспонира Директива 2016/1146/ЕС относно мерки за високо общо ниво на сигурност на мрежовите и информационни системи в Съюза, в националното законодателство се изисква изграждане на „Център по киберсигурност“, който осъществява разкриването и разследването на престъпни дейности в областта на киберпространството, осъществява взаимодействие с всички заинтересовани страни и извършва адекватен анализ по отношение на риска в областта на киберсигурността. Важна цел е провеждането на обучение и сертифициране на знанията и уменията в областта на киберсигурността, което да допринася за повишаване на общата киберкултура и киберсигурност както на обществото, така и на държавата. Политиката за киберигурност е насочена към своевременното и адекватно информиране на обществото за евентуалните и предполагаеми интернет уязвимости с цел навременна превенция. С нарастващия брой цифрови услуги и нива на риск засилването на доверието и сигурността при използването на информационни и комуникационни технологии е основа за икономически растеж и просперитет. Националната политика за киберсигурност предполага развитие в няколко ключови области: развитие на националната система за киберсигурност и устойчивост; мрежовата и информационна сигурност; засилване на противодействието на киберпрестъпността; киберотбрана и защита на националната сигурност; повишаване на осведомеността, знанията и компетентностите и развитие на стимулираща среда за изследвания и иновации в областта на киберсигурността и международно взаимодействие. Дефинирани са критичните инфраструктури, представляващи особено важна част от националната икономика и общество и основна среда на дейностите по киберсигурност. Постигането на киберустойчивостта налага сигурност и надеждност на хардуерните и софтуерни устройства, технологиите, информацията, хората, свързаността и оперативната съвместимост на комуникационните канали, системи и услуги и специфични изисквания към дизайна и реализацията им. Тази област на въздействие съответства на приоритет 10 „Институционална рамка“ на Националната програма „България 2030“. Приоритетът ще има значителна роля в изпълнението на Цел 16 “Насърчаване на мирни и приобщаващи общества за устойчиво развитие, осигуряване на достъп до правосъдие за всички и изграждане на ефективни, отговорни и приобщаващи институции на всички равнища“ от ц.елите за устойчиво развитие на ООН. Изтегляне 1.06 Mb. Сподели с приятели:
|