16 усилия, следва да се насочат към намаляване на различията в компетенциите между отделните възрастови групи по отношение на уменията, свързани с информационните и
комуникационни технологии, както и уменията от групата STEM (наука, технология, инженерство и математика). От първостепенно значение е да се идентифицират групите лица, при които цифровите и STEM умения са най-ниски и се отчита необходимост от включването им в обучение, за да се компенсира този дефицит и да се подобри пригодността им за заетост.
От друга страна, силно нараства търсенето на висококвалифицирани специалисти в областта на информационните и комуникационни технологии, както за нуждите на
бързо развиващия се ИКТ сектор, така и за нуждите на икономиката, социалните сектори и държавното управление. За да се отговори на това предизвикателство e необходима цялостна модернизация на образователната система на всички нива, като това е особено важно за висшето и средното професионално образование. Налага се своевременно обновяване на учебните дисциплини и добавяне на нови курсове, съответстващи на бързото развитие на ИКТ и динамичните промени в ИТ средата на бизнес организациите.
Първостепенно значение придобиват подготовката на преподавателите, наличието на подходяща материална база и осигуряването на по-добро взаимодействие на образователните структури с бизнес средите в образованието по ИКТ. Акцент ще бъде разширяването на кариерното консултиране и създаване на
иновативна среда за учене, за да се даде възможност за по-добър избор на кариера. Това може да бъде подкрепено чрез установяване на стандарти за качество на обучението по „цифрова грамотност“.
Работодателите трябва да бъдат стимулирани да осигуряват неформалното цифровото обучение на работното място, на посредниците на пазара на труда ще се разчита за намаляване на структурните пропуски в квалификациите, особено за работници, изложени на риск от загуба на работното място в следствие на автоматизация, роботизация и т.н. на работните процеси. Чрез бюрата по труда ще се насърчава включването в цифрови обучения и ще се стимулират работодателите да назначават обучените работници.
Една от основните трансформации в света на труда през последното десетилетие е появата на онлайн цифрови платформи за труд. Работата през цифрови платформи предоставя на работниците възможност да
работят от всяко място, по всяко време и да заемат подходяща за тях работа. Съществуват обаче рискове за заетите от участието в такава работа по отношение на статута им на заетост, получаването на адекватен доход, социалната защита и покриването на необходимите социални и здравни плащания. Тези нови предизвикателства следва да бъдат адресирани през периода 2020-2030 г.
Насърчаването на инвестициите в човешкия капитал е изключително важно за плавното посрещане на предизвикателствата на глобализацията и цифровизацията и тяхното влияние върху работната сила. Необходима е целенасочена подкрепа за осигуряване на качествена заетост, вкл. самостоятелна и други форми на заетост, за осигуряване развитието на човешкия капитал и изграждането на включващ пазар на труда. В свят на
бързи технологични промени, пазарът ще отиде там, където е квалифицираната работна ръка.
Ключовото предизвикателство е да се постигне баланс между търсенето и предлагането като работната сила се снабди с правилните умения за овладяване на възможностите, които новите технологии предоставят.
Тази област на въздействие съответства на приоритетите „Образование и умения“ и „Социално включване“ в Националната програма „България 2030“. Предвидените действия ще допринасят за изпълнението на отделни аспекти от Цел 4 „Осигуряване на приобщаващо и справедливо качествено образование и насърчаване на възможностите за учене през целия живот за всички“ и Цел 8 „Насърчаване на приобщаващ и устойчив икономически растеж, пълна и продуктивна заетост и достойни условия на труд за всички“ от Целите за устойчиво развитие на ООН.