Cour européenne des droits de l’homme european court of human rights европейски съд по правата на човека

14.7.3. ВАС, петчленен състав, по касационно дело 15262/2011 г. постановява Решение № 598/12.1.2012 г., с което се отменя Решението по делото и се отхвърля жалбата на Величка Цанова-Гечева срещу решението на ВСС за избор на Владимира Янева-Манолева за председател на СГС. /Приложение 19/

По отношение доводите на жалбоподателката срещу мотивите към решение № 14 252/2011 г. на ВАС, VІІ отделение в Решение № 598/12.1.2012 г. е посочено следното: „Атакуваният съдебен акт е благоприятен за нея (за жалбоподателката Величка Цанова – бел. моя). А оспорване на мотивите е недопустимо, тъй като волята на съда се изразява чрез диспозитива на съдебния акт. За пълнота следва да се посочи, че тричленният състав е изложил мотиви за обхвата на упражнения съдебен контрол за законосъобразност. Критериите за избор на административен ръководител са публично оповестени и законово определени. Безспорно, установените рамки на оперативната самостоятелност предоставят на висшия съдебен съвет широки правомощия, но това е въпрос на законодателно решение”.

От цитираното е видно, че ВАС, петчленен състав, е оставил без обсъждане всички доводи на жалбоподателката. Също така се приема, че тя няма правна възможност да атакува решението на ВАС, VІІ отделение в частта относно мотивите, защото диспозитивът е в нейна полза, като същевременно не може да ангажира по-горната съдебна инстанция с обсъждане на допуснатите процесуални нарушения както при постановяване на решението на ВСС, които съдът не е обсъдил, така и с допуснатите от самия съд нарушения на процесуалните правила при постановяване на решението му, които биха обосновали правилността на крайното решение за отмяна решението на ВСС, но с други мотиви.

14.8. Изборът на председател на Софийски градски съд предизвика негативни реакции и безпокойство в съдийската общност и в българските медии, както и отрицателна оценка в докладите на Европейската комисия относно напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка.

“Изборът на председател на Софийски градски съд не е самостоятелен проблем. Той е част от поредица последователни назначения, протекли недемократично и непрозрачно. Не оспорваме правомощията на мнозинството на членовете на ВСС да предпочете определена кандидатура пред други. Изборът обаче трябва да даде отговор на основните въпроси – как мнозинството формира своето предпочитание и въз основа на какви факти формира оценката си за неговото превъзходство – като професионална компетентност, управленски капацитет и висока нравственост… В този контекст неубедителните решения за назначаване на административни ръководители и невъзможността да се даде ясен отговор за принципите на кадровата дейност са основание за силна тревога, че Висшият съдебен съвет в този му персонален състав ще дискредитира напълно съдебната власт, ако продължи да упражнява конституционните си правомощия. Липсата на обществено доверие ще рефлектира върху всеки следващ избор, независимо от истинските достойнства на предпочетения кандидат.

14.8.2. В два последователни доклада на Европейската комисия се обсъждат въпросите за непрозрачното и немотивирано назначаването и повишаване на съдии като съществен симптом за състоянието на накърнена независимост на съдебната власт. Видно от споменатия период и наведените обстоятелства, ЕК включва в будещите притеснение назначения и това на председателя на СГС.

ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА

МЕЖДИНЕН ДОКЛАД относно напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка, Брюксел, 8.2.2012 г. COM(2012) 57 final :

„Назначаването и повишаването в длъжност на компетентни магистрати, съблюдаващи етичните норми, е важна част от съдебната реформа. От миналото лято насам редица назначения на висши магистрати, осъществени от Висшия съдебен съвет и парламента, повдигнаха множество въпроси по отношение на тяхната обективност, прозрачност и състоятелността на оценката на достойнствата и етичното поведение на кандидатите. Бяха изразени опасения и по отношение на процедурите за атестиране. В бъдеще при атестирането и повишаването в длъжност е необходимо да се демонстрира способността на системата да отразява правилно разликите в професионалните постижения и да отчита в пълна степен спазването на етичните норми.

През последните месеци доверието във Висшия съдебен съвет като институция бе поставено под въпрос. След оставката на двама от неговите членове, подадена в знак на протест срещу действията на Съвета, през септември изборите за техни заместници бяха бойкотирани от редица съдилища.”

ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА ОТНОСНО НАПРЕДЪКА НА БЪЛГАРИЯ ПО МЕХАНИЗМА ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО И ПРОВЕРКА, Брюксел, 20.7.2011, COM(2011) 459 окончателен

„Oт началото на тази година досега бяха изразени съмнения относно качеството и прозрачността на няколко назначения на важни постове в съдебната власт, което доведе до безпрецедентни публични протести и дискусии за внасянето на евентуални изменения в конституцията. Освен това обвиненията в корупция в съдебната власт все още не се разследват системно, както препоръча Комисията.

Все още липсват нужната прозрачност и надеждност при назначенията в съдебната власт. Във връзка с назначението на важна високопоставена длъжност през ноември 2010 г. бе изразено безпокойство от липсата на прозрачност и конкуренция. За съжаление новоизменените разпоредби на Закона за съдебната власт, които влязоха в сила през януари 2011 г., все още не са довели до подобряване на положението при назначаването на високопоставени длъжности, което продължава да се извършва по старите правила, без да бъде направена реална оценка на професионалните квалификации, управленските умения и почтеността на кандидатите. Освен това, след едно неотдавнашно назначаване на такава длъжност се появиха твърдения за конфликт на интереси и процедурни нередности в текущ съдебен процес, воден от избрания кандидат. В знак на протест двама членове на Висшия съдебен съвет подадоха оставка и отправиха критики към решенията за назначенията, окачествявайки ги като предопределени. Последвалата мобилизация на професионалните асоциации на магистратите и гражданското общество, които призоваха за извършването на реформа във Висшия съдебен съвет, бе важен сигнал в подкрепа на съдебните реформи. Отправените от гражданското общество препоръки за провеждането на обществени дебати и оповестяването на имената на кандидатите на по-ранен етап заслужават похвала. Назначаването на висококвалифицирани и мотивирани магистрати с неоспорима почтеност чрез прозрачни процедури, особено в новия специализиран съд за дела, свързани с организираната престъпност, е от основно значение за успешното провеждане на съдебните реформи».

14.8.3. В докладите на Европейската комисия се отбелязва, че изборът на председател на СГС е бил предизвестен.

Още в материала от 15.10.2010г. на „Правен свят” („Кой ще седне на стола на Пенчев във ВАС”) е изнесена информация, че за наследник на Георги Колев на поста в СГС „се спряга името на Владимира Янева-Манолева, която е „известна като изключително близък до вътрешния министър човек”. /Приложение 20/

Изборът на председател на СГС – пост, който към онзи момент дори не е овакантен, е проведен шест месеца по-късно, но „прогнозата” на медиите се оказва вярна. Близката приятелска семейна връзка на министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов и избраната за председател на СГС Владимира Янева по-късно е публично призната от тях, като и двамата отричат обаче каквато и да е зависимост между нея и избора, и твърдят, че тя не би повлияла по никакъв начин при изпълнението на професионалните им задължения. Последвали събития поставят под обосновано съмнение тази декларация.

Вестник „Дневник” - 09.12.2010г. (“Очертават се двама фаворити за шеф на СГС”): „Като фаворит за мястото засега се спряга наказателният съдия Владимира Янева - Манолева от Софийския градски съд. За нея медии съобщиха, че е от приятелския кръг на вътрешния министър Цветан Цветанов и магистрати прогнозират, че това ще й осигури подкрепата на ВСС. Янева получи мястото в градския съд през 1996 г. при последните назначения в съдебната власт без конкурс. Те предизвикаха недоволството на магистратите, тъй като бяха проведени въпреки влизането в сила на промени в Закона за съдебната власт, които изискваха кадровото израстване в системата да става само след конкурс. Янева беше предложена за повишение от тогавашния председател на съда Светлин Михайлов.”

Вестник „Дневник” - 29.05.2011г. - „Всички кандидати са магистрати в градския съд. Двама от тях - Владимира Янева и Десислав Любомиров, се ползват с подкрепата на вътрешния министър Цветан Цветанов, а третият - Величка Цанова, е фаворит на колегите си. Семейната приятелка на Цветанов - Янева, е от последните съдии, назначени без конкурс. След идването на власт на ГЕРБ съпругът й Илия Манолев (възпитаник на Висшия институт по физкултура "Георги Димитров", който е завършил и вътрешният министър) става зам. генерален директор на "Ръководство на въздушното движение". Очакванията са Янева да стигне поне до балотаж.”

 Вестник „Дневник” - 30.05.2011г. – „Очаквано Владимира Янева е новият председател на Софийския градски съд”;

„Медиапул” - 30.05.2011 – „Приближена на Цветанов оглави Софийския градски съд. Съдия Владимира Янева бе избрана за председател на Софийския градски съд (СГС), а веднага след това тя призна, че е от приятелския кръг на вицепремиера и МВР-министър Цветан Цветанов”.

Ден по-късно министърът на вътрешните работи „защитава” избора на ВСС: "Винаги съм казвал, че в съдебната система има и подготвени, честни и достойни съдии. Изборът на Владимира Янева за шеф на Софийски градски съд (СГС) – тя влиза в тази категория." Така вътрешният министър Цветан Цветанов коментира в сряда назначаването на близката му приятелка Янева за председател на най-важния наказателен съд в държавата, въпреки че тя има едва 4 години действителен стаж като съдия. По думите на МВР шефа тя е била предпочетена от членовете на Висшия съдебен съвет (ВСС) заради професионалните си качества, а не на партиен принцип, каквато била кандидатурата на основния й конкурент – бившият и. д. шеф на СГС Величка Цанова. Цветанов обаче така и не уточни коя партия според него е стояла зад тази номинация”. („Медиапул” -01.06.2011г. - Новият шеф на Градския съд не бил партиен кандидат като конкурента си”)/Приложение 21/

(Voir chapitre III de la note explicative)

(Вижте Част III на Разяснителната бележка)

15.Жалбоподателката счита, че при постановяване на решенията на ВАС по жалбата й срещу избора на Владимира Янева-Манолева за административен ръководител – председател на СГС са допуснати нарушения на чл. 6, ал. 1 ЕКПЧ, съгласно която всяко лице при определяне на неговите граждански права и задължения има право на справедливо гледане на неговото дело от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона.

Изложеното разбиране на жалбоподателката се подкрепя от практиката на Съда както следва. 

По делото И.Д. срещу България Съдът е напомнил, че за да бъдат изпълнени изискванията на чл. 6, т. 1 ЕКПЧ за определяне на граждански права и задължения от съд, въпросният съд трябва да има юрисдикцията да разгледа всички правни и фактически въпроси, свързани с поставения пред него спор, като са цитирани и решенията по делата Тера Вонинген B.V. срещу Холандия и Шеврол срещу Франция. По тези дела, както и по делото Обермайер срещу Австрия Съдът е открил нарушение на чл. 6, т.1, защото вътрешните съдилища са приели, че са обвързани от заключение на административен орган, като са се отказвали да проучват факти, относими към спора, който е трябвало да решат.   По делото Обермайер срещу Австрия Съдът изрично е посочил, че не отговаря на изискванията на чл. 6, т.1 ЕКПЧ производство, в което съдът може само да проверява дали дискрецията, с която разполага административния орган е била упражнена по начин, съвместим с предмета на закона, без да разгледа самостоятелно поставения пред него въпрос. Във всички посочени решения е прието, че отказът на вътрешните съдилища да разгледат самостоятелно фактите, от значение за изхода на делото, като се възприемат заключенията на административния орган, представлява нарушение на чл. 6, т.1 ЕКПЧ. Това е така, защото в тези случай съдът се е лишил от юрисдикцията да разгледа всички фактически и правни въпроси, свързани с разглеждания спор, както изисква чл. 6, т. 1 от ЕКПЧ.

В решението Капиталбанк срещу България Съдът констатира нарушение на чл. 6, т. 1 ЕКПЧ като посочва, че решението да се приемат констатациите на административния орган без да се подложат на някаква критика или обсъждане, предвид и изключителното значение на правото на справедлив процес в демократичните общества, винаги представлява нарушение на чл. 6, т. 1 ЕКПЧ.

Правото на справедлив процес е накърнено и с постановяването на решение в противоречие с постоянната практика на съда, както и с неясния административен подбор на съдиите, участвали при постановяване на окончателното решение на ВАС.

 

Закон за съдебната власт

(2) (Доп. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., изм., бр. 1 от 2011 г., в сила от 4.01.2011 г.) Принципът на случайния подбор при разпределението на делата в съдилищата се прилага в рамките на колегиите или отделенията, а в прокуратурата и Националната следствена служба - в рамките на отделите.

Висшият съдебен съвет приема решението за назначаване на административен ръководител или на негов заместник с явно гласуване и мнозинство повече от половината от членовете си. Решението се мотивира.

(2) Когато никой от предложените кандидати не получи необходимото мнозинство, изборът продължава за двамата от тях, които са получили най-много гласове.

 

Административтно-процесуален кодекс

 (4) От две или повече законосъобразни възможности органът е длъжен при спазване на ал. 1, 2 и 3 да избере тази възможност, която е осъществима най-икономично и е най-благоприятна за държавата и обществото.

Истинност

Чл. 7. (1) Административните актове се основават на действителните факти от значение за случая.

(2) На преценка подлежат всички факти и доводи от значение за случая.

Последователност и предвидимост

Чл. 13. Административните органи своевременно огласяват публично критериите, вътрешните правила и установената практика при упражняване на своята оперативна самостоятелност по прилагане на закона и постигане на целите му.

Съдебен контрол и оперативна самостоятелност

 Чл. 169. При оспорване на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове.

      STATEMENT RELATIVE TO ARTICLE 35 § 1 OF THE CONVENTION

      ИЗЛОЖЕНИЕ, СВЪРЗАНО С ИЗИСКВАНИЯТА НА ЧЛ.35 § 1 НА КОНВЕНЦИЯТА         

(Voir chapitre IV de la note explicative. Donner pour chaque grief, et au besoin sur une feuille s¾par¾e, les renseignements demand¾s sous ch. 16 ´ 18 ci-apres)

(Вижте Част IV на Разяснителната бележка. Ако е необходимо, представете подробно на отделен лист за всяко отделно оплакване информацията, изисквана в т. 16-18)

16. Décision interne dйfinitive /date et nature de la décision, organe - judiciaire ou autre - l'ayant rendue/

     Вътрешноправното окончателно решение (дата и естество на решението, органът - съдебен ил друг, - който го е издал)

 Решение № 598/12.1.2012 г. на ВАС, петчленен състав./Приложение 19/

17. Autres décisions (énumerees dans l’ordre chronologique en indiquant, pour chaque decision, sa date, sa nature et l’organe - judiciaire ou autre - l’ayant rendue)

Други решения (изброени в хронологичен ред, като посочвате за всяко решение датата, естеството му и органът - съдебен или друг, - който го е издал)

   

Решение на Висшия съдебен съвет по Протокол №19/30.5.2011 г./Приложение 6/

Решение № 14252/3.11.2011 г. на Върховния административен съд, VІІ отделение по административно дело № 7824/2011 г./Приложение 12/

Решение № 598/12.1.2011 г. на Върховния административен съд, петчленен състав, по касационно административно дело № 15262/2011 г./Приложение 19/

18. Dispos(i)ez-vous d’un recour que vous n’avez pas exercé? Si oui, lequel et pour quel motif n'a-t-il pas été exercé?

Имали ли сте на разположение вътрешноправно средство за защита, което не сте използвали? Ако да, каква е причината, поради която не сте го използвали?

 

Жалбоподателят твърди, че е използвал всички вътрешноправни средства за защита.

(Voir chapitre V de la note explicative)

(Вижте Част V на Разяснителната бележка)

 

19. Жалбоподателят желае да признаете, че по отношение на него са извършени твърдените в тази жалба нарушения на гарантирани му от член 6, ал. 1 на Конвенцията права и да присъдите справедливо обезщетение.