Чужденци в земята на обещанието?

Чужденци в земята на обещанието?

Какво противоречие в един израз: чужденци в Земята на Обещанието! Това ли е, където е била църквата в продължение на две хиляди години – чужденци в земята на обещанието? Първите апостоли очакваха да видят завръщането на Христос по време на техния живот. Бяха ли те непременно сбъркали? Трябва ли просто да разглеждаме факта, че те вярваха, че живеят във века на изпълнението на божествените обещания, като апокалиптичен екстаз? Апокалиптичния възглед винаги е бил силна християнска традиция, и е разбираемо защо. Той разпръсква една есхатологична надежда, едно пламенно желание и копнеж да се види Бога на историята изведнъж да стъпва в света и да установява царството Си. Времето винаги се е виждало близо: скоро ще дойде царството Му! През историята на древния Израел, тази надежда често е била осуетявана. В края на краищата божествената победа не се е случила в техния живот. Това осуетяване разрушило ли е надеждата им? Не, това разочарование просто е послужило, за да усили техния копнеж. Точно преди възнесението на Христос, след много поучения за царството, дори учениците Му Го попитаха: „Господи, сега ли ще възстановиш царството на Израел?“⁴¹⁰ Съгласен съм с Питърсън, който казва: „Причината защо много от нас не вярват пламенно в Евангелието е понеже никога не сме му давали щателна проверка, хвърляйки трудни въпроси върху него, изправяйки се пред най-деликатните си съмнения“.⁴¹¹ Важно е обаче, да не правим същата грешка, която направиха израилтяните. Те очевидно не успяха да направят промяна на парадигмата; те не можеха да видят, че това никога не е било предназначено да бъде едно политическо царство. И Божието царство не идва със знамения, за да се забележи.⁴¹² Божието царство не е нито политическо нито институционно; то е взаимоотношение.