Църквата, която е оставена
Изтегляне 1.22 Mb.
|
Свързани:
If-You-Meet-Buddha Kill-Him Iliyan-Kuzmanov BG Gift, Неделята-като-белег-на-звяра, Gotov li si, 26 Enz faktor, Smisalat-na-Jiviota, Вавилон Велики, Danail-Krushkin, dni na vazdaianie, vazstanoveniat rai
Живо словоОчевидно това, което е необходимо сега повече от всякога преди е живото слово да бъде прокламирано на земята, което да мобилизира Божиите хора за действие. Във вековете след Христовото възнесение, ранната църква стана до голяма степен обездвижена от летаргия. Може ли това да е поради загубата на апостолско видение за надвисналото завръщане на Христос? вярата идва от слушане на живото слово. Философиите и академичните човешки поучения, колкото и да са красноречиви, няма да изградят вярата в сърцата на хората. След като изобличава неверието и непокорството на израилтяните в миналото, неуспеха им да съединят това, което са чули с вяра, автора на Евреи заявява: „Затова нека да се постараем да влезем в тази почивка, така че никой да не пада, като следва същия пример на непокорство. Защото Божието слово е живо, дейно, по-остро от всеки двуостър меч и пронизва до разделяне на душата и духа, на ставите и костния мозък, и е способно да отсъжда мислите и намеренията на сърцето“.417 Отговорността върху истинските служения на последното време днес е да се придвижат от проповядването към служението на постоянно излизащото живо слово. Исус каза: „Човек няма да живее само чрез хляб, но чрез всяко слово, което излиза от Божиите уста“.418 Буквата убива, а духа оживотворява. Думите, които Исус говори са дух и живот. Едно апостолско слово със своето богато влагане тогава е достъпно чрез чуване с вяра.419 Трансформацията идва чрез обновяването на ума.420 Ефективното предаване изисква определено ниво на приемане на божествена истина, за да се случи промяна. В края на краищата ние ще бъдем съдени според това колко сме били променени в образа на Христос, а не просто според това колко нова информация, без значение колко е превъзходно учението, сме чули. В момента, в който вярващите чуят излизащо живо слово чрез вяра, става зачеване, и е освободен процес в тях. Запомнете думите на Мария: Нека да ми бъде според Твоето слово! Това е процеса , който се повтаря днес: вярващите са оплодени с обещанието, и Христос е заченат в сърцата им.421 Ние ставаме участници на божествената природа чрез обещанията.422 Въпреки че тази среща може да бъде предизвикана от дявола, крайния резултат е гарантиран, ако не се отдръпнем.423 Това е, което прави християнството различно от другите религии. Апостол Яков използва един термин от природата, за да обясни какво се случва когато става влагане в сърцето на вярващия. Когато словото идва, ние трябва да „…приемем с кротост присаденото слово, което може да спаси душите ни… бъдете изпълнители на словото, а не само слушатели, мамейки себе си“.424 За да се присади клонка във вече пораснало дърво, първо трябва да бъде отрязана рана в дървото с един остър нож и после някой взема малка прясна клонка и я поставя в нараненото място на зрялото дърво. Тази малка клонка след това е внимателно затворена в издълбана снадка и увита плътно с кърпа. След един два дена кърпата ще бъде напълно напоена от сок, което налага да бъде сменена, както при някоя бинтована рана. Обяснението е, че дървото плаче поради раната, и докато то плаче, няма да има достатъчно сок за поддържане на живота на новата малка клонка. Има цена за духовното влагане. Хенби ни напомня, че: „ние забравяме, че за да имаше Адам жена, той първо трябваше да бъде наранен и нещо да бъде взето от него, преди да имаше Ева. Ние не успяваме да си спомним, че за да има Христос църква, Той първо трябваше да бъде наранен, като потекоха кръв и вода от страната Му по сухата земя, и живота Му беше предаден на смърт, преди Той да има Невяста. Ние трябва да разберем, че за да се случи предаването, нещо трябва да се напрегне преди раждането, загуба преди печалбата, и смърт преди възкресението. Бог иска да обели кората на нашата душа. Той трябва да види рана през засегната дървесина на самозащита, с която покриваме себе си. Той трябва да прониже нашата фалшива фасада на себеправедност в нежната, плачеща част от нас. Има част в живота на всички нас, където може да се случи предаването. Където душата ни кърви и където сърцето ни се просмуква е мястото, където Бог ще издълбае проход, през който себето ще избяга и Божия Дух ще влезе. Господ не прави рана в живота ни за да ни нанесе болка, но Той знае, че само чрез разтворените места в нашето същество Той може да влее Своята сила и да посади Своята цел в нас“.425 Изтегляне 1.22 Mb. Сподели с приятели:
|