Исус каза на учениците Си, че се връща. За християните това е най-важното послание, което да вярват за бъдещето. Както казва Питърсън: „Практичния ефект на това убеждение е да зарежда всеки миг от настоящето с надежда“.350
Защо пък езика на обещанието? Молтмън казва: „Обещанието известява идването на все още не съществуваща реалност от бъдещето за истината“.351 То има ДНК-то на вярата, без която е невъзможно да се угоди на Бог.
Есхатологията е езика на обещанието. Ние видяхме в предишните глави, че есхатологията говори за Христос и за Неговото бъдеще. Обещанието за идващия Месия минаващо през целия Стар завет, беше изпълнено в Христос. „Всичко, което Бог беше обещал беше подпечатано с Да-то на Исус“.352 Но не свършва до тук. Първото идване на Исус не беше края на обещанието. Неговото скорошно идване събужда очакването в Неговите последователи за едно по-велико (част от) бъдеще. Павел казва: „…в Христос Исус обещанието на Авраам може да дойде за езичниците, така че да приемем обещанието на Духа чрез вяра“.353 Както видяхме по-горе, Святия Дух е даден като залог или гаранция за повече, което ще дойде – есхатона на изпълнението.
Ето как Бог е избрал да го направи: Той дава слово и това слово съдържа обещание. Обещанието разпръсква надежда в нас, а тази надежда активира вярата. Начина, по който си присвояваме обещанието е чрез вяра. Бог направи обещание на Израел в миналото, че те ще влязат в Неговата почивка, но те не успяха да влязат, защото не смесиха обещанието с вяра. „Следователно остава една съботна почивка за Божиите хора…“ И казвайки това, автора на посланието към Евреите продължава: „Защото Божието слово е живо и мощно…“354Това посочва условието, че когато Божиите хора сега чуват словото чрез вяра и му се покоряват, обещанието ще се придвижи към изпълнение. Чрез вяра и търпение наследяваме Божите обещания.
Но всичко това започва с надежда. Без надежда вярата отпада. Това беше в надежда срещу надеждата, че Авраам (нашия баща на вярата) повярва.355 Във всяко обещание на Бог скритото бъдеще се обявява и упражнява своето влияние върху настоящето чрез надеждата, която събужда.356 Тази надежда е, която поддържа вярващия християнин непримирен с настоящата реалност, за да бъде примирен единствено при крайното изпълнение на Божиите обещания.
