Йоан пише Откровението само няколко години преди разрушаването на Ерусалим и на храма, придружено от всичките зверства на нашествието. Това обяснява спешността, която идва чрез неговите писания, например „…нещата, които скоро трябва да се случат…“ и „времето е близо“.332
Много от това, което Йоан видя на остров Патмос вече се е случило през 70 г. сл. Хр. То е била разбрано и оценено от християните през първи век поради преобладаващите обстоятелства по онова време. Обаче, няма да е мъдро да ограничим нашето тълкувание на книгата Откровение до това, което се е случило буквално в онези дни. Това е подхода на историците, които често откриват себе си в лабиринта на потенциални исторически приложения, които размътват водите вместо да ги избистрят.333 Не можем да пренебрегнем пророческата стойност на книгата Откровение. Както беше посочено в глава 2 на тази книга, ще има една последна изява на беззаконие в този свят. Това ще включва проявления на духа на антихриста и духа на Езавел, наред с другите неща в края на този век, точно преди последния съд. В притчата за житото и плевелите, Исус предупреди учениците Си да не насилват отделянето на житото и плевелите. „Оставете ги да растат заедно до жътвата; а във времето на жътвата Аз ще кажа на жътварите: ‘Съберете първо плевелите и ги вържете на снопове, за да ги изгорите; а житото съберете в хамбара Ми’“.334 Веднъж когато покорството в многочленното тяло на Христос стане пълно, непокорството ще стане поразително очевидно.335 Творението е все още в родилни мъки, чакайки да види изявяването на Божиите синове и то най-накрая да се освободи от робството на покварата в свободата на славата на Божиите деца. И гаранцията, че това освобождение ще се случи е факта на обитаването на първите плодове на Божия Дух в истинските вярващи.336 Време е за изкупената общност да се надигне в своята истинска идентичност и да осъзнае своята цел да партнира със Святия Дух, за да води историята към своя край.
