В главите водещи до тази, аз положих усилия да изложа и разруша основната рамка, която поддържа диспенсационния възглед за последното време. Вярвам, че читателя е успял да види, че последното време е дошло с Исус при първото Му пришествие: че сега живеем в един период наречен „между пришествията“ – период също известен като „църковната ера“. В този век има такива вярващи, които – поради Божието Слово и Святия Дух в тях – са вкусили от силите на идния век. Тези вярващи имат растящо съзнание за факта, че имат определена роля, която да изиграят в окончателното прекратяване на този век – роля, която могат изиграят само поради обитаващата в тях продължаваща работа на Святия Дух.
Тези вярващи не търсят да избягат от този свят поради влошаващите се условия около тях. Вместо това, те все по-вече съзнават факта, че този (Святия Дух), който живее в тях е по-велик от този (духа на беззаконието), който е в света; че Исус седи от дясната страна на Татко, чакайки докато враговете Му са направени на столче под краката Му! Има все по-голямо съзнаване, че отговорността лежи върху вярващите да партнират със Святия Дух, така че Исус да може да представи на Себе Си, църква без петно или бръчка при Своето завръщане. Тази църква няма да бъде бореща се църква, нуждаеща се да бъде избавена от силите на тъмнината.
За тези вярващи, молитвата: „Твоето царство да дойде, Твоята воля да бъде на земята както е на небето“ никога не е означавала някакво религиозно изказване или просеща молитва. По-скоро, тя е означавала декларация на вяра, потвърждаваща убеждението, че земята и всичко, което има по нея все още е на Господа.337
…И на Неговия Христос
Все още предстои да видим последната изява на това, което Йоан видя докато беше на остров Патмос: Царствата на този свят трябва да стана царствата на нашия Господ и на Неговия Христос!338 Йоан също така чу един силен глас деклариращ: „Сега спасението, и силата, и царството на нашия Господ и на Неговия Христос дойдоха…“339 Въпреки че Исус постигна победата в Своята смърт и възкресение, за корпоративния Христос остава най-накрая да изпълни тази победа. Аз съм съгласен с Варнър, който разсъждава, че „е време Христос да бъде напълно изобразен в хората. Каквото и да сме правили, за да се измъкваме от отговорността на това висше призвание, трябва да престане“.340 Словото трябва да стане плът отново – този път в корпоративния Син.
Сподели с приятели: |
