Д o k л a д e k o л о г и ч н а о ц е н к а общ устройствен план (оуп) на Община Върбица

1.4Земи и почви

Община Върбица има благоприятно географско положение, което й дава възможност да търси преки контакти в икономическото си развитие с четири съседни областни града. Общината е разположена на раздела между северна и южна България. Според обхвата на районите за планиране, регламентиран с националния план за развитие тя е включена в групата на изостаналите селски райони.

Територията й попада в старопланинската област, в Предбалкана. Според почвено-географското райониране на страната е разположена в Източнобалканската провинция и Герловския район, по северните склонове на главната старопланинска верига и Котленско-Камчийския район. Заема ниските (под 500 m) клонове на Стара планина – Върбишка, Камчийска височина и многобройни ридове, както и части от долините на реките Голяма Камчия, Луда Камчия, Мочурица. Почвената покривка е от лесивирани (светли-albic, LVa, хромови - chromic LVx), които на места са в комплекси с ранкери (umbric, LPu) и литосоли (lithic, LPq).

В района на Върбишката община е представен мощен комплекс от палеозойски, мезозойски и неозойски седименти. Интерес представляват отложенията, разкриващи се на повърхността. Такива са долнокредните (хотривски) мергели и кватернерните алувиални, елувиални, делувиални и наносни отложения. Хотривските мергели се разкриват в по-издигнатите части на терена и в коритата на реките и суходолията. Кватернерните наслаги покриват площно почти навсякъде мергелите. Представени са от глини, опочвени глини, пясъци и чакъли.

В община Върбица разпространение имат светлосивите и сиви горски почви. Сивите горски почви са образувани под влияние главно на широколистна горска растителност, като в ниските части се чувства влиянието на тревна растителност. Ето защо, за сивите горски почви е характерен хумусен хоризонт с малка мощност и силно развит и уплътнен глинест илувиален хоризонт. Светлосивите /псевдоподзолисти/ горски почви са образувани върху безкарбонатен скелетен субстрат и при участие на широколистни дъбови гори. Отличават се с ниско съдържание на органично вещество, слаба водопропускливост и повърхностно преувлажнение.

За района на гр. Върбица са възможни следните опасни геоложки явления и процеси, представляващи риск за подземните комуникации :

• 
  срутищно-свлачищни процеси, провокирани от обилни оводнявания в определени участъци
  
• 
  високи нива на подпочвените води в низинните части на поречието на реката и суходолията, водещи до заблатявания и срутища
  

Почвената покривка е тясно свързана с естеството на геоложката основа, с особеностите на релефа, с характера на климатичните условия, спецификата на растителността и стопанската дейност на човека. Най-общо казано почвите са с неблагоприятни свойства – лоши поради кисела реакция, бедно хумусни, сезонно повърхностно преовлажняващи се, наличие на ерозионни процеси и плиткост.

Територията на община Върбица попада в два агроклиматични района.

Великотърновско-Преславски (II7). Този агроекологичен район заема северните части на Средния Източен Предбалкан в една ивица от Велико Търново до Смядово. Релефът е платовиден, дълбоко нарязан от хидрографската мрежа. Почвообразуващите материали са представени от варовици, мергели, варовити пясъчници, а най-северните му части от льосовидни глини. Всред почвеното многообразие най-широко разпространение имат сивокафявите горски почви (фиг. 2). Част от тези почви са засегнати от процеси на ерозия.

Малки площи са заети от алувиални и алувиално-ливадни почви, които са сходни с аналозите си в съседните райони. В северната част на района са разпространени незначителни площи заети от излужени черноземи и тъмносивокафяви горски почви, а по на югозапад и рендзини.

Районът в климатично отношение се отличава от преходния с по-ниски температури. Средната годишна температура е около 10.5^оС, като за по-ниските територии температурната сума за вегетационния период е около 3800^оС, а за по-високите 3600^оC. Средното количество на валежите през годината варира от 650 до 750 mm. Балансът на атмосферното овлажнение за вегетационния период по средни данни е отрицателен – дефицитът е около 95 mm. В отделни години и подрайони балансът е и положителен.

Картата показва твърде ясно, че релефът е разнообразен, което предполага различен вид земеползване (Фиг. 2.4-1.)

http://www.soils-bg.org/soilmap/bul_soils/att/SMUTMBG_2793.html

Легенда:

5 – Силно излужени и оподзолени (лесивирани) черноземи и тъмносиви горски почви

8 – Светлосиви горски (псевдоподзолисти) глеевидни и неглеевидни плитки почви

33 – Светлосиви горски (псевдоподзолисти) -

34 – Сиви горски с рендзини

36 – Излужени канелени горски

39 – Канелено-подзолисти (псевдоподзолисти)

41 – Кафяви горски

20 - Алувиално- ливадни

Територията на община Върбица попада в два агроклиматични района.

Тук средният агрономически бал (69) ги причислява към бонитетната група “добри земи”, а пригодността им за отглеждане на отделните основни селскостопански култури ги степенува по подобен начин. Най-подходящи са за пшеница с бонитет 84 бала, т.е. причислява ги към групата “много добри земи”. По-слабо пригодни са за люцерна, пасища и ливади, слънчоглед, захарно цвекло, ябълки, лозя, царевица (бонитет в интервал от 73 до 58 бала, който ги причислява предимно в групата “добри земи”). Най-слаби са продуктивните им възможности за отглеждане на картофи, ориенталски тютюн, и соя (38-40 бала, т.е. в групата “лоши земи”). Проблемът е, че почвите с такава оценка са твърде малко като площ.

Еленско-Смядовският район - ІІІ3 обхваща част от Източния Предбалкан. Почвообразуващите материли са същите, както и в предишните два района, а почвената покривка е много пъстра. Основно значение обаче имат сивокафявите горски неерозирани, ерозирани и плитки, псевдоподзолистите (светлосивокафяви) горски почви глеевидни и алувиално-ливадните почви. По свойствата си всички почви са сходни с аналозите си в съседните райони. Псевдоподзолистите горски почви обаче са по-кисели, силно се преовлажняват (заемат по-безотточни части от релефа) и са с по-ниски продуктивни възможности.

В климатично отношение отделните райони не се отличават съществено в групата. Средните годишни валежи са в границите 800-850 mm (Таблица 2.1.4.1). Сумата на валежите за периода април-юни е в интервала 270-315 mm, а за целия вегетационен период (април-септември) е 475-555 mm, като най-много са валежите в Средния Предбалкан, а най-малко в Източния. Разликата в баланса на атмосферното овлажнение за целия вегетационен период е в полза на Берковски (+60 mm), следван от Ботевградско-Габровския (+42 mm) и на последно място с дефицит от -35 mm се явява Еленско-Смядовския район. Средната годишна температура е около 100С, а сумата на температурите над 100С е 3220-32300С (разликите съответно са от порядъка на 0.1 и 100С).

Таблица 2. 4- 1 Средни количествени стойности на агроклиматичните показатели за районите на община Върбица

№ на Ра- йон	Валежи в мм					Баланс на атмосферно овлажнение ІV–ІХ (в mm)	Средна год. t0 (0С)	t0C за периода със сред. денон. t0 над 100С
	Средна годишна сума	Сума за периода ІV-VІ		Сума за периода ІV-ІХ
ІІ7	680		225		400	-100	10,7	3200
ІІІ3	810		270		475	-35	10,2	3220

Разликите в климатично отношение касаят балансът на овлажнение. Валежите са със 130 мм повече и дефицитът е едва 35 мм, което обуславя условията на преовлажняване в ІІІ3.Бонитетът на земите от тази група райони е твърде близък (Таблица 2.4-2). Общите продуктивни възможности (среден агрономически бонитет) са в границите 41-46 бала, а общо за групата 43 бала, което ги причислява в трета бонитетна група - "средно добри земи". Те са най-подходящи за пасища (65-70 бала), следвани от пшеницата - 48-58 бала, картофи - 44-52 бала. Останалите култури са с по-ниски продуктивни възможности и попадат в групата на "лошите земи", а за соята и ориенталския тютюн условията са непригодни (17-20 бала). Тук почти за по-голямата част от културите бонитетът е с по-ниски стойности, тъй като от една страна преобладават сравнително по-слабо продуктивните псевдоподзолисти почви, макар че между тях се срещат и сивокафяви, но доста голямо е участието на ерозираните и плитки почви. Освен това в условията на Предбалкана климатичните условия са по-неблагоприятни и за някои култури (памук, соя, ориенталски тютюн) бонитетния бал получава стойности под 20 и ги включва в групата на "непригодните земи".

Замърсени почви от индустриална дейност в района на община Върбица, предмет на екологическа оценка, не се наблюдават. Съобщава се, че има условия по поречието на р. Камчия за добив на баластра, но дали се добива не е ясно. За кариери не се съобщава. Основната икономическа активност е свързана с дърводобива, дървообработката, шивашката промишленост, хранително-вкусовата промишленост, селското стопанство и търговията. Дървообработващата сфера е представена от малки банцигарници и работилници, които работят предимно като подизпълнители.

Ликвидирането на нерегламентираните сметища на територията на община Върбица представлява проблем, който чака развитие и решение от преди 2008 г., което се дължи на ниското ниво на еко-културата на населението постоянно създава проблеми на местната власт. Населението в Община Върбица се препитава от животновъдство и земеделие, които водени на ниско ниво също носят риск за прилежащите територии от замърсяване в резултат на натрупване на големи количества биоразградими битови отпадъци, подлежащи на депозиране. Целта на мярката е оползотворяване и намаляване количеството на отпадъците с органичен произход до нула чрез компостиране на растителните отпадъци и преработване на животинските с калифорнийски червей.

В плана за развитие на общината е набелязана мярка, която цели да повиши екологичната култура на местните жители като бъдат включени в информационна кампания и дейности, които ще спомогнат местното население да осъзнае взаимовръзката между чистата околна среда и неговото благосъстояние. Цели се също организиране на разделно сметосъбиране на битовите отпадъци.

Негодните за употреба пестициди са депонирани в Б-Б кубове, намиращи се в село Конево на прилежащата територия на бивш склад. На територията на Община Върбица няма действащи обекти за добив и първична обработка на подземни богатства. Определени два пункта от Националната система за почвен мониторинг: Пункт № 352 село Методиево и Пункт № 351 гр. Върбица

Нарушените терени от индустриална дейност не са характерни за община Върбица, така че от тази гледна точка те не са проблем. Планът се основава на актуализирана инвентаризация на нарушените терени. Предвижда се рекултивация на установените нарушени терени и направа на предложения за бъдещото им функционално използване. Проблем се оказват ерозионните процеси, които се обуславят и от релефа и от вятъра. Доброто в случая е, че горските територии са почти два пъти повече от земеделските, което смегчава в значителна степен силната деградация на почвите в района. Въпросът е да се опазва дървостоя и сечта да бъде според правилата. Известно е, че залесяването е многократно по-малко от изсичането на горите.

В Правилата за прилагане на плана се предвижда включване на предписание за разработване на програма за (до) изграждане на системата от ветрозащитни пояси срещу ветровата ерозия.

Предвиждат се мерки за опазване на горския фонд, както и за опазване на земите и почвите в района.

Умерено континенталният климат на района предполага доброто развитие на селскостопанските култури, отглеждани тук от метеорологична гледна точка, но от почвената нещата изглеждат по друг начин. Според предоставените данни с Плана за развитие на общината за периода 2007-2013 г. има известна разлика в площите като териториален баланс. Балансът на земите общо за общината, предоставен от общинската служба земеделие и гори по землища дава други площи. Картината е следната: земеделските територии обхващат площ от 148,425 da, а според баланса по землища е 153732,85 da; горските територии според планът от 2007-2013 г са 251,232 da, а според заданието и балансът на трайно ползване заемат 263219,282; урбанизираните територии са 9644,025 da. Както става ясно горският фонд значително превишава ССФ и е 59,91 % от цялата територия. Обработваемите земи са около 100,000 da и заемат 23,93 % от общата площ. Необработваемите площи са 20,44 % или 85,000 da от общата земя. Откритите водни територии надхвърлят 27,000 da. По поречието на р. Камчия има условия за добив на инертни материали - пясък, баластра. Бреговете на язовир "Тича" представляват голям интерес с условия за почивка, съчетана с чист планински въздух, спортен туризъм, риболов и др.

В землищата на селата , разположени в източната и южна част , като Сушина, Тушовица, Чернооково, Крайгорци, Нова бяла река, Виница главно територията им е заета от гори - 60-70 %. Други като с. Кьолмен, Ловец, Сушина, Староселка и Тушовица са заети от водни площи на язовир "Тича" ,достигащи 36 - 40 % от територията им. Водното огледало на язовир "Тича" обхваща площ от 23036 dа, които изцяло са разположени на наша територия
Таблица №2.4-3 Териториален баланс на Община Върбица (da)

Голям е делът на изоставените и необработваеми ниви и стари трайни насаждения, който (като например в с. Крайгорци) достига до 15 % от землището.Това са места, които по пътя на бъдеща рекултивация могат по различни начини отново да се облагородят и върнат в продуктивни такива, с което ще се увеличи селскостопанския фонд.

В по-равнинната част на общината, в землищата на селата Кьолмен, Менгишево, Методиево и Конево преобладаващата част от имотите се обработват 80-90 % .

Мерите и пасищата, които заемат дял от общия размер на земята до 20 % , определят възможностите и тенденциите за развитие на животновъдството в района.

Общият брой на стопанствата в община Върбица през 2010 г., е 1 244 бр. /вкл. стопанства без ИЗП¹¹/, които формират 11,6% от стопанствата на областно ниво /10 740 бр./. Посочената стойност отрежда на общината четвърто място сред 10-те общини в област Шумен. С по-голям брой земеделски стопанства се отличават общините Каолиново /2 072 бр./, Венец /1 380 бр./ и Шумен /1 265 бр./.

Стопанствата с използвана земеделска площ в изследваната община /1 233 бр./ се равняват на 99,1% от всички стопанства на общинско ниво. Размерът на земеделската площ, използвана от тези стопанства, е 68 525,4 dа, които формират стойност на средната ИЗП в порядъка на 55,6 dа.

В периода 2003-2010 г. броят на стопанствата в община Върбица намалява с 878 бр., равняващи се на 41,4% /стойност за 2003 г. - 2 122 бр. стопанства/. От друга страна, поради протичащия процес на комасация на земеделските земи, в посочения период се отчита ръст в размера на ИЗП - от 54 941,0 dа през 2003 г., на посочените 68 525,4 dа през 2010 г.

Земеделските стопанства, които обработват най-голям размер ИЗП /44 010,7 dа/ в община Върбица попадат в категория „>=500,0“ /най-малък брой стопанства - 28 бр./. На второ място се нареждат земеделските стопанства в категория „>=20 dа и <100 dа“, използващи земеделска площ в порядъка на 9 121,3 dа. Отнасяйки размера на ИЗП към броя на отделните категории стопанства, следва да отбележим, че най-голям брой стопанства /684 бр./ попадат в категория „>0 dа и <10 dа“ /последно място по размер на ИЗП/. Следващо място по брой заемат стопанствата в категория „>=20 dа и <100 dа“ /242 бр., предпоследно място по размер на ИЗП/.