Д o k л a д e k o л о г и ч н а о ц е н к а общ устройствен план (оуп) на Община Върбица

1.6Ландшафт

Характеристиките на ландшафта, с техните физически, културни и естетико-емоционални измерения, участват в характеристиката на ресурсния потенциал на територията, долколкото допринасят за качеството на жизнената среда и за инвестиционната привлекателност. Взаимодействието в течение на времето на територията на общината между природогеографските условия и дадености – климат, релеф, вода, почви, растителност в тяхното естествено развитие и човешката дейност е формирало ландшафти, които в пространствено отношение са средно големи по площ.

Елементите, които конкретно са ги обслувили са: горите, естествените формации, нивите, ливадите, суходолията, деретата, язовирите, влажните зони с еутрофни езера, населените места, селскостопанските съсредоточия и др. Човешката намеса общо взето не е изменила облика на природната среда, поради което ландшафтите могат да бъдат определени преимуществено като слабо променени – естествени ландшафти.

Определящ критерий за състоянието на ландшафтите е устойчивостта им, респ. възможностите им за естествено развитие и въпроизвеждане на ресурси и условия за благоприятна околна среда. Тези им възможности, които са посочени в следващата точка по видове ландшафти, са оценени в преходни разработки, като са използвани такива показатели като вид, възраст и бонитет на насажденията, състояние на съобществата, характер на ползване на земеделските земи,състояние на водите и др.

Съществена роля при определянето на ландшафта играят природните компоненти релеф, хидрогеографска мрежа, растителност и наличието на антропогенните компоненти на средата (визуална близост до определено населено място, техническа инфраструктура, зони за обществено обслужване и пр.). Антропогенните фактори оказват влияние върху характера на ландшафта не само със степента на намеса, участие и въздействие, но и с определянето на водещите функции на територията.

Най-съществено значение за облика на общината имат горските ландшафти с елемент за отдих.

• 
  ландшафти на естествени гори и голи скали; ландшафти на изкуствени гори;
  
• 
  ландшафти на горско-храстова растителност;
  
• 
  аквален ландшафт (водни течения и водни площи);
  

аргроландшафти - пасища и ливади; смесени площи с естествена и аграрна растителност; трайни насаждения;

• 
  ландшафт на нарушени терени (депа за отпадъци, кариери и др);
  
• 
  урбанизиран ландшафт (населени места и други урбанизирани територии);
  
• 
  ландшафт с приоритет на за транспорт и инфраструктура;
  
• 
  ландшафти, характерни за местата за отдиха.
  

Тук попадат и земеделските ландшафти. Промените произтичащи от развитието на урбанизираните процеси са свързани с отнемането на земеделски терени за развитието на селищата и съпътстващите ги функционални зони. Останалите земеделски земи, които са елемент от крайградските зони, са подложени на увеличаващо се натоварване за краткотраен отдих с цел да се увеличат доходите от слабопродуктивните земи.

Затруднено е диференцирането на ландшафтите, особено в равнинните територии поради това, че големи площи отдавна са усвоени и в известна степен изменени от човека – възникват често пъти деградирани природно - техногенни ландшафти и поради липса на количествени на данни.

Всеки ландшафтен район се отличава от съседните райони по локалните особености на скалния субстрат, мезорелефа, хоризонтална и вертикална ландшафтна структура. От геоекологична гледна точка е наложително отчитането на антропогенния фактор. Антропогенните дейности предизвикват изменения в микроклимата и в локалния климат. Максимално засегнати от човека природни геокомпоненти са животински и растителен свят, почвите и водите.

Повечето от локалните ландшафти са твърде обширни.

Част от територията е заета от агроландшафтите, които се характеризират с прекъснатост на биологичния кръговрат на веществата и задължително допълнително енергетично субсидиране (чрез торене, напояване, обработка на почвите и пр.). Много често агроландшафтите представляват площи, периодично емитиращи замърсители на околната среда като нитрати, хербициди и пр.

Селищните територии и съществуващите пътища са с най-висока степен на антропогенна трансформация. Те заедно с агробиоценозите обуславят различните степени на хеморобност на съответните участъци от локалните ландшафти. Около всяко селище като постоянен комплексен източник на замърсяване са формирани трайни зони с антропогенно и техногенно замърсена подземна вода, които са изтеглени по посока на нейното движение. Освен това всяко селище, разположено по бреговете на преминаващите през локалните ландшафти реки представлява постоянно действащ източник на замърсяване с променлива интензивност. То влошава качествата на речната вода на по-малко или по-голямо разстояние по течението надолу в зависимост от самопречистващите възможности на реката.

Отделните компоненти на ландшафта – геоложка основа, почви, води, животинския свят, растителността, защитени територии са подробно разработени в съответните точки.

Структурата на ландшафтите е тясно свързана с неговата динамика (повтарящи се, обратими, предимно ритмични промени, които не водят до изменение на ландшафта, т.е. извършват се в рамките на неговата съвременна структура. Функционирането на ландшафтите е подчинено на съвкупността на физико - химични, химични и биологични процеси.

Причините за трансформацията на ландшафтите могат да бъдат не само външни (общи изменения на макроклимата, тектонски движения и др.), но и вътрешни. Ландшафтите непрекъснато еволюират и при устойчиви условия поради непрекъсващите взаимодействия на компонентите (т.е. при функционирането на ландшафта), т.е. ландшафтите се саморазвиват.

Изводи, проблеми и устройствени изисквания.

В ОУП на общината се изисква и са взети предвид при изготвяне на предварителният проект на ОУП на Община Върбица :

• 
  последователно прилагане на ландшафтноустройствен подход, насочен към опазване, при необходимост на определени места;
  
• 
  възстановяване на общите ландшафтни характеристики на територията и особено на емблематичните им елементи при реализацията на трайна физическа намеса. Спазването на това изискване предполага допълнителни проучвания;
  
• 
  включване в плана на внимателно проучени трасета на бъдещите транспортни и инфраструктурни комуникации, (линии ВН, ветрогенератори и др. ), които в най - малка степен нарушават околната среда и ландшафтните й характеристики, като пътищата бъдат провеждани по правило по границте между различни ландшафтни типове;
  
• 
  прилагане в плана на формата и граничната линия на периферните горски ивици, които определят изгледа на горските масиви, обогатяват пейзажа в контекст със селскостопанските площи;
  
• 
  при реализирането на мерките за рекултивация на нарушените терени и определяне на бъдещото им предназначение следва да се отчита принадлежността на тези терени към съответните типове ландшафт и възстановяването им да се използва за тяхното стабилизиране.