Описание на защитената зона местообитанията, видовете и целите на опазването им и тяхното отразяване (отчитане) при изготвянето на инвестиционно предложение

4.1. Обща характеристика.

ЗЗ „Река Стряма” има връзка със следните други обекти от Натура 2000:

BG0000289 Трилистник E

BG0000578 Река Марица K

BG0001389 Средна гора K

BG0001493 Централен Балкан - буфер K

BG0002054 Средна гора J

- Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

- Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата.

- Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

Защитената зона попада в границите и съответната компетенция на:

- Басейнова дирекция: Източно-беломорски район;

- РИОСВ: Пловдив;

- Област: Пловдив;

- Община: Хисаря, Марица, Калояново, Раковски, Карлово;

- РУГ: Пловдив;

- ДГС/ДЛС: Чекерица, Карлово, Пловдив, Розино, Хисар.

4. 2. Растителност и природни типове местообитания

В горното течение на реката, дъното е предимно каменисто и чакълесто, а заливните тераси са сравнително добре защитени с дървесна растителност, в която преобладава Alnus glutinosa(черна елша). В средното и долно течение, дъното и заливната тераса са предимно чакълести и песъчливи.

По класове земно покритие, площта на ЗЗ се разпределя в следните групи:

Класове Земно покритие % Покритие

Водни площи във вътрешността (стоящи води, течащи води) 25

Тресавища, блата, раститителност по крайбрежието на водоемите,

мочурища 25

Храстови съобщества 25

Сухи тревни съобщества, степи 10

Влажни ливади, мезофилни ливади 15

Общо Покритие 100

В Стандартния формуляр на защитената зона, като обекти на защита са включени следните природни местообитания:

ТИПОВЕ МЕСТООБИТАНИЯ от Приложение I на Директива 92/43/EEC

КОД Пр. ИМЕ % Покр. Предст. Отн. площ Прир. ст. Цял. оц.

91E0 * Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus 5.143 B C B B

excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae,

Salicion albae)

6210 * Полуестествени сухи тревни и храстови 1.2 B C B B

съобщества върху варовик(Festuco-

Brometalia) (*важни местообитания на

орхидеи)

съюзите Sedo-Scleranthion или Sedo albi-

Veronicion dillenii

91F0 Крайречни смесени гори от Quercus robur, 0.00255 D C

Ulmus laevis и Fraxinus excelsior или Fraxinus

angustifolia покрай големи реки (Ulmenion

minoris)

91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори 0.00103 D C

92A0 Крайречни галерии от Salix alba и Populus alba 1.215 C C C C

Заб. Знакът * отбелязва приоритетно за опазване тип местообитание.

За оценка на местообитанието са възприети следните показатели:

• 
  Представителност / дава индикация за това, доколко даденото местообитание е “типично”. Използувана е следната система за класифициране: А-отлична представителност; В-добра представителност; С- значима представителност; D- незначително наличие;
  
• 
  Относителна площ / площта на обекта, покрита от даденото местообитание, отнесена към общата площ от националната територия, покрита от това местообитание. Използуваните интервали по класове са следните: А) 100 >= p >15%; B) 15 >= p > 2%; C) 2 >= p >0
  
• 
  Приравнена степен / оценена е степента на опазване на структурата и функциите на дадено местообитание и възможността за възстановяване/. Използувана е следната система за класифициране: А-отлично опазване; В-добро опазване; С-средно или слабо опазване
  
• 
  Цялостна оценка на стойността на обекта за опазването на дадения тип природно местообитание / интегрирана оценяване на предишните критерии, като се взема предвид различната им тежест за разглежданото местообитание. Използувана е следната система за класифициране: А-отлична стойност; В-добра стойност; С- значима стойност.
  

4.2.1. Обща характеристика на растителността и местообитанията в района на инвестиционното предложение

С цел установяване на видове и съобщества с природозащитен статус и индикаторни видове на местообитанията, са проведени теренни проучвания и е направена характеристиката на растителността в района на инвестиционното предложение. Резултатите от проучването показват следното:

В периферните части на водоемите са формирани хигрофитни растителни съобщества с преобладаване на тръстика ( Phragmites australis (Cav.) Trin. Ex Steudel ). Водната и околоводна растителност се отнася към клас Phragmito-Magnocaricetea Klika in Klika et Novak 1941. Диагностични видове на класа са Typha latifolia L. (широколистен папур ), Poa palustris L. (мочурна ливадина ), Phalaris arundinacea L. (разклонена тръстичина ), Phragmites australis (Cav.) Trin. Ex Steudel ( тръстика ), Lycopus europaeus L. (европейска катушка ), Equisetum fluviatile L. ( речен хвощ ), Eleocharis palustris ( L.) Roem. and Schult (обикновена блатница)., Carex cuprina Nendtv. Ex A.Kerner (блатна острица) и др.

При проведената биологична рекултивация през периода 1995-96 г е направено затревяване с червена детелина (Trifolium pretense L.), звездан (Lotus corniculatus L.) и ливадна власатка (Festuca pratensis). Направени са и противоерозионни залесявания с бял салкъм (Robinia pseudoacacia L.) и пояс с тополови фиданки (Populus X euroamericana). Двата типа насаждения са обхванали 15 метрова ивица покрай водната площ. През 2001 г. е залесявано в групи и с летен дъб (Quercus robur L.), черна елша (Alnus glutinosa (L.) Gaertner) и върба (Salix alba L.).

В поземлените имоти, които по начин на трайно ползуване са пасища, има тревни съобщества, свързани с различни фази на протичаща пасищна дигресия на растителността. Във формираните сериални растителни съобщества в различни комбинации участвуват видовете: Cynodon dactylon (L.) Pers. (троскот), Elymus repens (L.) Gould. (обикновен пирей), Hordeum bulbosum L. (луковичен ечемик ), Festuca valesiaca Sch. Ex Gaud. (валезийска власатка), Dichantium iscaemum (L.) Roberty (белизма), Filipendula vulgaris Moench. (ливадно орехче), Eryngium campestre L. (полски ветрогон), Salvia nemorosa L. ( горска какула ), Euphorbia nicaensis All. (чакълна млечка ), Eophorbia apios L. (грудкова млечка), Plantago lanceolata L. (ланцетолистен живовляк), Trifolium incarnatum L. (инкарнатна детелина ), Trifolium strictum L. (изправена детелина), Coronilla varia L. ( пъстра зайчина ), Lotus corniculatus L. (рогат звездан ), Medicago disciformis DC. (дисковидна люцерна), Medicago minima (L.) Bartal. (дребноплодна люцерна), Potentilla reptans L. (пълзащ очиболец), Sanguisorba minor Scop. ( дребна динка), Oxalis corniculata L. (рогчесто киселиче), Achillea collina J.Becker ex Reich. ( хълмов равнец ), Poa bulbosa L. ( луковична ливадина), Astragalus onobrychis L. (еспарзетово сграбиче), Euphorbia cyparissias L. (кипарисова млечка), Sanguisorba minor Scop. (дребна динка) и др.

В прилежащите на инвестиционното предложение „Инджова върба -2” територии в тревната растителност преобладават ксерофитни видове Cardaria draba (L.) Desf. (родилна трева), Bromus arvensis L. (полска овсига), Cynodon dactylon (L.) Pers (троскот) и др. При протекли вторични сукцесии са формирани растителни съобщества с преобладаване на Senecio vulgaris L (обикновен спореж), Bromus arvensis L (полска овсига), Cynodom dactylon (L.) Pers. (троскот), Sinapis arvensis L. (полски синап ), Cardaria draba (L.) Desv.(родилна трева), Cichorium intybus L. (синя жлъчка ), Cirsium arvense (L.) Scop. ( полска паламида), Verbascum blattaria L. (Обикновен лопен), Eryngium campestre L. (полски ветрогон), Scabiosa columbaria L. ( гълъбова самогризка) и др.

В отделни микрогрупировки преобладават видовете: Cynodom dactylon (L.) Pers. (троскот), Linaria genistifolia (L.) Mill. (жълтуголистна луличка), Trifolium arvense L. ( плевелна детелина ), Dactylis glomerata L. ( сборна главица), Artemisia vulgaris L. (обикновен пелин), Orlaya grandiflora (L.) Hoffm. (едроцветно срамливче) и др.

В отделни участъци са образувани микрогрупировки с преобладаване на луковична ливадина (Poa bulbosa), в които участвуват видовете Chrysopogon gryllus (L.) Trin. (садина), Festuca valesiaca Sch. Ex Gaud. (валезийска власатка), Bromus arvensis L. (полска овсига), Marrubium vulgare L. (обикновен пчелинок), Erodium cicutarium (L.) L,Her. (цикутово часовниче ) и др.

На по-силно утъпкани участъци във формирани микрогрупировки с преобладаване на троскот (Cynodon dactylon (L.) Pers.) в различни съчетания участвуват ксеротермните видове Poa bulbosa L. (луковична ливадина), Chrysopogon gryllus (L.) Trin. (садина), Festuca valesiaca Sch. Ex Gaud. (валезийска власатка) и др. При по-слабо утъпкване троскота се комбинира с различни мезофитни видове житни, бобови и др. видове от разнотревието.

По флористичния подход за класификация на растителността, съвременните растителни съобщества се отнасят предимно към мезоксерофитната тревната растителност от клас Festuco- Brometea Br.-Bl. et R.Tx. in Br.-Bl., 1949 ( Brachipodio-Chrysopogonetea Horvatic, 1958 ), като в отделни участъци са формирани преходни съобщества към типа мезофитни пасища от клас Molinio-Arrhenatheretea R.Tx., 1937

На част от имотите, при деградация на местообитанията са формирани вторични съобщества от плевелно - рудерален тип. С най-голяма срещаемост в растителните съобщества формирани на деградираните местообитания са видовете Arctium minus (Hill.) Bernh. (малък репей), Artemisia campestris L. (полска пелин), Cichorium intybus L. (синя жлъчка), Echium vulgare L. (обикновено усойниче), Medicago lupulina L. (хмелна люцерна ), Senecio vulgaris L. ( обикновен спореж ), Setaria viridis (L.) Beauv. (зелена кощрява), Convolvulus arvensis L. (полска поветица), Reseda lutea L. (жълта резеда), Onopordon achantium L.( обикновен гингер ), Carduus acanthoides L. (бикновен магарешки бодил ), Chenopodium album L. (бяла кучешка лобода), Chenopodium murale L. (стенна кучешка лобода), Xantium spinosum L. (казашки бодил), Amaranthus retroflexus L. (обикновен щир ), Malva neglecta (незабележим слез), Eryngium campestre ( полски ветрогон ), Verbascum blataria L.( обикновен лопен ), Atriplex rosea L. (розова лобода ), Hordeum murinum L. (миши ечемик), Crepis setosa Hall. (четинеста дрипавка), Polygonum aviculare L. (обикновена пача трева), Marrubium vulgare L. (обикновен пчелник ), Sonchus arvensis L. (полски кострец), Orlaja grandiflora (L.) Hoffm. (едроцветно срамливче), Linaria genistifolia (L.) Mill. (жълтуголистна луличка), Stellaria media L. (средна звездица), Centaurea calcitrapa L. (бодлива метличина), Centaurea solstitialis L. (слънчева метличина ), Centaurea diffusa Lam. (рехава метличина), Hibiscus trionum L. (обикновено грънче) и др.

По флористичния подход за класификация на растителността, съвременните растителни съобщества на обработваемите и необработваемите ниви се отнасят към клас Stellarietea mediae R. Tx. Et al. еx von Rochow, 1951 ( клас Chenopodietea Br.-Bl., 1951 ). В отделни участъци формираните многогодишните и богати на магарешки бодил рудерални съобщества се отнасят към клас Artemisietea vulgaris Lohmeyer et al. Ex von Rochow, 1951 ( клас Onopordieta Br.-Bl., 1962 ).

По физиономичния подход за класификация на растителността, растителните съобщества се отнасят към класовете формации Theroherbosa, Aestiduriherbosa и Pratoherbosa.

В някои участъци покрай реката и около водоемите на хигрофитни местообитания има дървесни и храстови микрогрупировки с участие на Salix purpurea L. ( ракита ), Salix alba L. ( бяла върба ), Populus nigra L. (черна топола), Populus X euroamericana ( хибридна топола ), Crataegus monogyna Jack. ( обикновен глог ), Rosa canina L. ( шипка ), Pinus nigra Arn. ( черен бор ) и др.

С продължаване на добиването на баластра от новите терени ще се промени състава на растителните видове, заемащи крайбрежните зони на новообразуваните водоеми. Тук ще се наблюдава класически пример за вторична сукцесия, при която водолюбивите видове заемат постепенно и водните площи. Тъй като котлованите са по поречието на р.Стряма - на мястото на равната незаливна тераса, по десния й бряг ще се създадат нови водни площи, които ще разширят ареала на водолюбивите растения.

При направените досега проучвания на флористичния състав на растителността на площадката на инвестиционното предложение и на прилежащите до нея територии не са установени находища на редки, застрашени от изчезване и защитени растителни видове и растителни съобщества.

Оценката на типовете местообитания на концесионната площ на находище „Инджова върба-2” и на прилежащите към нея територии е направена чрез формираните на тях основни типове растителни съобщества.

Вторични типове горски съобщества, са формирани при залесявания и създаване на фрагменти от горски култури със защитно предназначение. Към вторичните горски съобщества се отнасят създадените смесени горски култури от топола (PopulusX euroamericana), бяла акация (Robinia pseudoacacia) и др. дървесни и храстови видове.

Тревните и храстови съобщества в зависимост от произхода се разделят на две групи: 1. Продължително производни тревни, формирани при вторични сукцесии и антропогенно въздействие; 2.Краткопроизводни, формирани при вторични сукцесии след деградационни процеси на ландшафта.

Аграрните съобщества се разделят на две групи: 1.Агрофитоценози на окопни култури 2. Агрофитоценози на житни култури.

Продължителнопроизводните тревни съобщества са представени от два типа. Първият тип е формиран от мезофитни и хигромезoфитни тревни съобщества от клас Molinio-Arrhenatheretea R.Tx., 1937 и съобщества от физиономичен клас формации Pratoherbosa. Те се развиват на равни и полегати местообитания върху влажни и плодородни почви, като формираните на тях съобщества са продължителнопроизводни и относително по-устойчиви.

Вторият тип е образуван от тревните съобщества от клас Brachipodio-Chrysopogonetea Horvatic, 1958 и физиономичен клас формации Aestiduriherbosa на равнинни терени. Те са свързани с ксерофитен сукцесионен ред на тревните екосистеми и пасищна дигресия на тревните съобщества на по-сухите типове местообитания.

Краткопроизводните тревни съобщества са на деградирани местообитания и антропогенни почви. На тези местообитания са формирани плевелните съобщества от клас формации Theroherbosa в агрофитоценозите и синантропни съобщества в изоставените ниви на деградирани терени от клас Stellarietea mediae R.Tx. et al. ex von Rochow, 1951. Към тази група се отнасят и рудералните съобщества на деградирани терени с преобладание на многогодишни тревисти растения от клас Artemisietea vulgaris Lohmeyer et al. ex von Rochow, 1957.

Водните местообитания са формирани вторично в изкопи от добив на баластра. Водната и крайводна растителност около водоемите,се отнася към клас Phragmito-Magnocaricetea Klika in Klica et Novak,1941

1. 
   От определените класове земно покритие в Защитената зона , съгласно Стандартния формуляр, на територията на инвестиционното предложение са представени фрагменти от категориите: Водни площи във вътрешността (стоящи води, течащи води); тресавища, блата, раститителност по крайбрежието на водоемите, мочурища и сухи тревни съобщества. Освен посочените в Стандартния формуляр категории земно покритие, в границите на инвестиционното предложение има и клас обработваеми земи.
   
2. 
   Растителността на територията на инвестиционното предложение е производна и вторично преобразувана. Тя е свързана с производни и вторично преобразувани местообитания.
   
3. 
   Анализът на съвременното състояние на местообитанията в района на инвестиционното предложение показва, че в преобладаваща част от тях са протекли процеси на деградация, които са свързани с различните форми на ползуване на земеделските земи, добив на баластра, урбанизация и др.
   
4. 
   На територията на проучваната площ, не са установени природни местообитания включени в Стандартния формуляр на ЗЗ. На заливните тераси покрай р. Стряма, извън концесионната площ, има потенциални територии на които след залесяване може да се формира местообитание 92A0 Крайречни галерии от Salix alba и Populus alba (Приложение 2).