Д о к л а д за оценка за степента на въздействие върху защитена зона bg 0000618 „Видима“
Изтегляне 473.49 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- 9. Заключение за вида и степента на отрицателно въздействие съобразно критериите по чл. 22.
Б) описание и анализ на въздействието на инвестиционното предложение върху целостта на защитената зона с оглед на нейната структура, функции и природозащитни цели (загуба на местообитания, фрагментация, обезпокояване на видове, нарушаване на видовия състав, химически, хидроложки и геоложки промени и др.) както по време на реализацията, така и при експлоатацията на инвестиционното предложение.Както вече се спомена, ИП ще се реализира на малка площ (под 10 дка), разположена в източната периферия на защитената зона. Въз основа на разположението и параметрите на строителство може да се твърди, че ИП ще е с незначително въздействие върху целостта и функционалното единство на зоната. Не може да се очаква отнемане на територии с природозащитно значение. От 13673 дка (75% от площта на ЗЗ) със сходно на проектният имот предназначение- ливади, ниви, пасища и храсти, реализацията на настоящето ИП ще отнеме 0,073% от площта на местообитанията. Както е видно от таблица 1 общата площ на отнетите и урбанизирани към момента територии със сходно предназначение в границите на ЗЗ е около 35дка. Прилагайки принципа на предпазливост и залагане на най-неблагоприятна прогноза за възможен кумулативен ефект виждаме че те, заедно с настоящето ИП, съставляват 0,32% от площта на местообитанията. Тази стойност (под 1%) обосновава незначителната степен на вероятност от каквото и да било въздействие от реализацията на ИП както във фазата на строителство, така и по време на експлоатация. Както бе посочено имот 65927.121.3 е разположен между натоварени асфалтови пътища, в съседство на съществуваща асфалтова база и недалеч от кварталите на гр.Севлиево. Това изключва възможноста той да прекъсва значими биокоридорни връзки или да довежда до фрагментация на местообитания на видове, предмет на опазване в зоната. Известно увеличение на безпокойството на видовете от съседни райони може да се очаква по време на строителните дейности поради по-високото ниво на шум, предизвикан от изкопните и транспортни дейности. Този фактор обаче е с ниска степен на въздействие тъй като: има временен характер; малки параметри на застрояване; отдалечен е от потенциални целеви местообитания; ще се използват съществуващи асфалтови пътища, експлоатирани и в момента.
Въпреки, че както посочихме не съществува възможност за значимо въздействие от реализацията на ИП върху предмета и целите на опазване в ЗЗ „Видима“, все пак ще набележим някои потенциални мерки с превантивен и компенсаторен характер, които приложени комплексно, ще допринесат до свеждане до минимум на евентуално въздействие от ИП. 6.1. Етап на проектиране - Залагане на комплекс от проектантски решения за архитектурно оформяне на урбанизирани територии в чувствителни в екологично отношение зони- минимална плътност на застрояване (до 800кв.м), висок коефициент на озеленяване, ландшафтно вписване на сградите по отношение на дизайн, цвят и др. 6.2. Етап на строителство - Недопускане на пряко или косвено въздействие върху съседни територии или имоти. - Необходимо е да се спазва стриктно технологията на строителство и експлоатация и не се излиза от заложените рамки в одобрения от компетентните органи бъдещ проект, като се използват най-добрите европейски практики. Спазване на проектните срокове. - С цел недопускане на отрицателно въздействие върху зооценозата и потенциално въху целевите животниски видове, строителните дейности следва да бъдат извършвани в извънразмножителния период, т.е. необходимо е да бъдат редуцирани до минимум или при възможност изцяло прекратявани за периода 01.04.-30.06. Това ще неутрализира и фактора безпокойство, който е възможно да компрометира заемането и изполването на репродуктивните екологични ниши в района. - Да се запази максимално естествената растителност извън ограничителните линии на застрояване. - Да се постави временна ограда по време на строителните дейности и да се изгради постоянно оградно съоръжение по границата на имота, предмет на ИП- с цел предотвратяване на възможността за навлизане на животни на територията на ИП. - Използване изключително и само на съществуващите асфалтови пътища за достъп до обекта. - Инструктаж на строителния и транспортния персонал за мерките за противопожарна безопасност и опазване на околната среда и биоразнообразието. - Минимизиране на шумовото натоварване в района на строителната площадка. Да се използват приоритетно строителна и транспортна техника със съвременни шумови характеристики, както и по отношение на отделяните емисии. - Използване на технически изправни транспортни и всякакви други машини за недопускане на разливи от масла и горива. - Да не се допуска изхвърляне, депониране и временно съхранение на земни маси, строителни и битови отпадъци в съседни терени. Генерираните по време на строителството отпадъци и/или земни маси да се оползотворят/депонират на регламентирана площадка извън границите на защитени зони. 6.3. Етап на експлоатация - Недопускане на пряко или косвено въздействие върху съседни територии или имоти. - При озеленяването да не се използват инвазивни видове като айлант (Ailanthus altissima), акация (салкъм) (Robinia pseudoacatia), аморфа (черна акация) Amorpha fruticosa, фалопия (Fallopia japonica), гледичия (Gleditsia triacanthos)) и др. При планиране на строителството и извършване на озеленяването да се запазят наличните екземпляри от черен бор (Pinus nigra). Озеленяването на имота да се извърши с местни тревни, горски или овощни растителни видове. - Производствените и битовите отпадъци да се събират разделно и да се третират съгласно Общинската програма за управление на отпадъците. - Да не се допуска употреба на горива, водещи до наднормено замърсяване на въздуха. - Изработване и поставяне в границите на имота на цветна информационна табела с информация за сухоземните костенурки и пъстрия пор и природозащитния им статут по българското и международното законодателство. 7. Разглеждане на алтернативни решения и оценка на тяхното въздействие върху защитената зона, включително нулева алтернатива.7.1. Нулева алтернатива- включва вариант при който ИП не се осъществява. Този вариант свежда естествено до нула всяко възможно въздействие на конкретното инвестиционно предложение върху видове и местообитания, предмет на опазване в зоната. Ситуацията обаче не би била коренно различна, имайки в предвид всичко изброено по-горе, както и факта, че в съседният имот вече е допуснато застрояване. 7.2. Алтернатива по отношение на местоположение- не съществува поради факта, че понастоящем това е единствения имот на инвеститора в района. 7.3. Алтернатива по отношение на достъп - ще се използват единствените съществуващи асфалтови пътища. 7.4. Алтернатива по отношение на типа на ползване- имотът се намира сред околни урбанизирани и промишлени територии, което определя и възможността за ползване със сходно на тях предназначение. 7.5. Алтернатива по отношение на вид и степен на застрояване- предвижда се минимална степен на застрояване на имота (до 800кв.м) и подходящо ландшафтно оформление. 7.6. Алтернатива по отношение на източници на суровини и енергия- ще се използват строителни материали, отговарящи на утвърдени технически стандарти. Не съществува алтернатива за доставка на питейна вода и електроенергия.
8. Картен материал с местоположението на всички елементи на инвестиционното предложение спрямо защитената зона и нейните елементи.Виж. фиг. 1 и 2. 9. Заключение за вида и степента на отрицателно въздействие съобразно критериите по чл. 22.Предлага се реализацията на складово и битово строителство в собствен имот, 9,26 дка, идентифициран като „пасище“ кат.III по начина на трайно ползване. Имотът е разположен в землището на гр.Севлиево и в източната периферия на защитена зона за опазване на местообитанията „Видима“. Защитена зона „Видима“ цели опазване и при необходимост възстановяване на естественото състояние и площта на природни местообитания по чл.6, ал.1, т.1 от ЗБР- 5 бр. и на местообитания на видове по чл.6, ал.1, т.2 от ЗБР- 31 вида. Анализът на въздействието на ИП върху местообитанията на видове и видовете, предмет на опазване в защитената зона, води до следните заключения относно вероятността от неблагоприятно въздействие: За повечето видове въздействието от строителството и последващата експлоатация на обекта е нулево поради следните основни причини:
За някои видове прилепи може да се предположи вероятно въздействие от степен „незначително“, поради факта, че е възможно да използват имота като ловна територия или за преминаване. Със сигурност обаче това са изолирани случаи, имайки в предвид увредената площ и разположението на околните урбанизирани територии. Относно пъстрия пор и шипоопашатата костенурка приемаме с по-голяма вероятност отсъствие от инвестиционния имот и района поради високата урбанизация, фрагментация и липсата на хранителна база. От 13673 дка (75% от площта на ЗЗ) със сходно на проектният имот предназначение- ливади, ниви, пасища и храсти, реализацията на настоящето ИП ще отнеме 0,07% от площта на местообитанията. Общата площ на отнетите и урбанизирани към момента територии със сходно предназначение в границите на ЗЗ е около 35дка. Прилагайки принципа на предпазливост и залагане на най-неблагоприятна прогноза за възможен кумулативен ефект виждаме, че те заедно с настоящето ИП, съставляват 0,32% от площта на местообитанията. Тази стойност (под 1%) обосновава незначителната степен на вероятност от каквото и да било въздействие от реализацията на ИП както във фазата на строителство, така и по време на експлоатация. Вземайки в предвид гореизложеното, може да се направи заключение, че реализацията на предложеното инвестиционно предложение „Разширение на площадка за асфалтова база за склад за инертни материали, обслужващо хале и административно-битови и лабораторни помещения“ не води до съществено отрицателно въздействие върху местообитанията на видовете и видовете, предмет на опазване в защитена зона „Видима“ и е съвместимо с целите на опазването и. С цел минимизиране на отрицателното въздействие върху зоната е разгледано наличието на алтернативни решения и възможните смекчаващи мерки, описани в т.6. 10. Наличие на обстоятелства по чл. 33 ЗБР, включително доказателстваза това и предложение за конкретни компенсиращи мерки по чл.34 ЗБРНе са налични обстоятелства по чл. 33 ЗБР. 11. Информация за използваните методи на изследване, включително времетраене и период на полеви проучвания, методи за прогноза и оценка на въздействието, източници на информация, трудности при събирането на необходимата информация11.1. Използвани методи на изследване Основните подходи за набавяне на необходимата база от данни за територията, местообитанията, видовете и наличните ИП/планове/програми са следните:
11.2. Методи за прогноза и оценка на въздействието За целите на точното идентифициране на вероятността от въздействие на ИП върху предмета и целите на опазване в ЗЗ бе използван следния модел, базиран върху „Методическо ръководство за оценка на планове и проекти, значително засягащи Натура 2000 места“, ЕК Генерална дирекция „Околна среда“2001.
11.3. Източници на информация 11.3.1. Сдружение за дивата природа-Балкани, Зелени Балкани, Българска фондация Биоразнообразие, Стефан Стайков, 2006. BG 0000618 Видима, Натура 2000 Стандартен формуляр; 2011 (ревиз.). 11.3.2. Зингстра, Х., Ковачев, А., Китнаес, К., Цонев, Р., Димова, Д., Цветков, П. (ред.) 2009. Ръководство за оценка на благоприятно природозащитно състояние за типове природни местообитания и видове по НАТУРА 2000 в България. Изд. Българска фондация Биоразнообразие. София 11.3.3. Кавръкова, В., Димова, Д., Димитров, М., Цонев, Р., Белев, Т., Раковска, К. (ред.). 2009. Ръководство за определяне на местообитания от европейска значимост в България. Второ, преработено и допълнено издание. София, Световен фонд за дивата природа, Дунавско-Карпатска програма и федерация „Зелени Балкани”. 11.3.4. ЕК, Генерална дирекция „Околна среда”, 2001. Оценка на планове и проекти значително засягащи Натура 2000 места. Методическо ръководство по разпоредбите на чл. 6 (3) и (4) на Директивата за местообитанията 92/43/ЕИО. 11.3.5. Марин, С., Т. Георгиева-Шнел, Р. Димова, (съст.). Практически насоки за прилагане на ОС с Натура 2000 в България- немският опит и правото на ЕС. Прилагане на чл. 6 (3) и чл. 6 (4) от Директива 92/43/ЕЕС, транспонирани в ЗБР, чл.31-34а. София, Зелени Балкани, 2010. 11.3.6. Пешев, Ц., Д. Пешев, В. Попов, 2004. Фауна на България, т. 27, Бозайници. БАН. 11.3.7. Димова, Д., И. Христов, Р. Цонев, Т. Белев. Приложение в България на Директива 92/43/ЕЕС за опазване на природните местообитания и дивата фауна и флора и на Директива 79/409/ЕЕС за опазване на дивите птици чрез Закона за биологичното разнообразие. 11.3.8. ЗАКОН ЗА БИОЛОГИЧНОТО РАЗНООБРАЗИЕ- Обн. ДВ. бр.77 от 9 Август 2002г., изм. ДВ. бр.88 от 4 Ноември 2005г., изм. ДВ. бр.105 от 29 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.29 от 7 Април 2006г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ. бр.34 от 25 Април 2006г., изм. ДВ. бр.52 от 29 Юни 2007г., изм. ДВ. бр.64 от 7 Август 2007г., изм. ДВ. бр.94 от 16 Ноември 2007г., изм. ДВ. бр.43 от 29 Април 2008г., изм. ДВ. бр.19 от 13 Март 2009г., изм. ДВ. бр.80 от 9 Октомври 2009г., изм. ДВ. бр.103 от 29 Декември 2009г., изм. ДВ. бр.62 от 10 Август 2010г., изм. ДВ. бр.89 от 12 Ноември 2010г., изм. ДВ. бр.19 от 8 Март 2011г., изм. ДВ. бр.33 от 26 Април 2011г., изм. и доп. ДВ бр. 32 от 24.04.2012г., изм. и доп. ДВ бр. 59 от 03.08.2012г., изм. ДВ бр.77 от 09.10.2012г., изм. ДВ бр. 15 от 15.02.2013г., изм. и доп. ДВ бр. 27 от 15.03.2013г., изм. ДВ бр. 66 от 26.07.2013г. 11.3.9. Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони- Обн. ДВ. бр.73 от 11 Септември 2007г., изм. ДВ. бр.81 от 15 Октомври 2010г., изм. ДВ. бр.3 от 11 Януари 2011г., изм. ДВ бр. 94 от 30.11.2012г. 11.3.10. Ботев, Б., Ц. Пешев (ред.), 1985. Червена книга на НР България. Том 2. Животни. БАН. 11.3.11. Нанкинов, Д., 2000. Застрашените животни в България. 11.3.12. Попов, В., А. Седефчев, 2003. Бозайниците в България. 11.3.13. Бешков, В., К. Нанев, 2002. Земноводни и влечуги в България. 11.3.14. Бисерков, В. (Редактор), 2007. Определител на земноводните и влечугите в България. София, Зелени Балкани, 196 с. 11.3.15. Сдружение „Зелени Балкани“, 1998. Сборник международни конвенции за опазване на биологичното разнообразие. 11.3.16. Петрова А., Асьов Б., Конспект на висшата флора на България.2012. 11.3.17. Йорданов, Д. (гл. ред.). 1979. Флора на НР България. Т. 1-7. Изд. БАН, София. 11.3.18. Велчев, В. (отг. ред.). 1989. Флора на НР България. Т. 8-9. Изд. БАН, София. 11.3.19. Кожухаров, Ст. (отг. ред.). 1995. Флора на Р България. Т. 10. Акад. изд. „Проф. М. Дринов“, София. 11.3.20. Информационна система за защитени зони от екологична мрежа Натура 2000. МОСВ.2013. 11.3.21. Официални сайтове и регистри на РИОСВ-В.Търново и РИОСВ-Плевен. 11.3.22. Решение за предоставяне на достъп до обществена информация №3/04.03.2015г. на РИОСВ-Велико Търново. 12.Документи по чл. 9, ал. 2 и 3 от Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони.Приложение № 3. Каталог: wp-content -> uploads -> 2012 2012 -> За приемане чрез централизирано класиране на децата в общинскиte детски ясли, целодневни детски градини и обединени детски заведения на територията на община пловдив раздел І – Основни положения 2012 -> Критерии за отпускане на еднократна финансова помощ и награждаване на жители на община елхово I общи положения 2012 -> Програма за развитие на туризма в община елхово за 2014 г 2012 -> Област враца походът се провежда под патронажа на 2012 -> София-град Актуализиран на Педагогически съвет №8/04. 09. 2012 г 2012 -> Програма за развитие на селските райони европейски земеделски фонд за развитие на селските райони европа инвестира в селските райони 2012 -> Книгата е създадена по действителен случай. Имената на описаните места и действащите лица са променени 2012 -> Относно Обособена позиция №1 Изтегляне 473.49 Kb. Сподели с приятели:
|
