Досъдебни производства, образувани за някои категории тежки престъпления и такива от особен обществен интерес

5.2. Досъдебни производства, образувани за някои категории тежки престъпления и такива от особен обществен интерес

За постигане на по-висока резултатност в противодействието на тежката престъпност, наред с делата наблюдавани от ЕК и ВСС, Прокуратурата осъществява специализирано наблюдение, непрекъснато ръководство и контрол, отчетност и публичност в рамките, допустими от закона, на всички дела, образувани за една част от особеноопасните тежки престъпления, които са от значим обществен интерес. Специализираното наблюдение включва следните видове престъпност:

• 
  организирана престъпност;
  
• 
  корупция;
  
• 
  злоупотреби с фондове и платежни средства на Европейския съюз;
  
• 
  изпиране на пари;
  
• 
  данъчни престъпления;
  
• 
  подправка и прокарване в обръщение на фалшиви платежни инструменти;
  
• 
  незаконен трафик на хора;
  
• 
  незаконен трафик на наркотици.
  

Последица от тази тенденция е постоянното нарастване на дела на ДПООИ спрямо общия брой дела на производство - за 2010 г. този дял е 7,4 % (при 6,2% за 2009 г. и 5,1% за 2008 г.), както и делът им спрямо всички наблюдавани ДП през годината - през 2010 г. е 5,2 % (при 3,7% през 2009 г. и 2,4% през 2008 г. Това означава значително увеличение на прокурорския труд и този на разследващите органи по тези ДП за тригодишния период, като спрямо 2008 г. това увеличение е почти двойно.

Следва да се има предвид, че ДПООИ по принцип са с много голяма правна и фактическа сложност, изискваща значително повече време и труд, юридически опит и професионален капацитет. Тази специфика предполага и значително увеличаване на натовареността на прокурорите като цяло, тъй като се увеличава интензитета на работа. Това от своя страна е предпоставка за влошаване на някои от останалите показатели за отчитане на цялостната дейност на прокуратурата. Наред с увеличението на броя наблюдавани ДП, ръст се отчита и относно ДПООИ, по които разследването е приключило през отчетната година – с 19,6% спрямо 2009 г. и с 47,0% спрямо 2008 г. Делът на производствата, с приключило през годината разследване, от общо наблюдаваните ДП за престъпления от ООИ е 62,5% (63,8% и 65,1%). Налице е лек спад на процента приключени ДП. Най-висок, спрямо наблюдаваните ДП, образувани за съответния вид престъпления, е делът на приключените дела, образувани за трафик на наркотици - 72,9% (71,6%, 73,5%), за данъчни престъпления - 62,8% (62,7% и 59,4%), за подправени платежни инструменти и парични знаци - 57,5% (63,1% и 64,2%) и за злоупотреби с фондове на ЕС - 57,0% (43,2% и 39,3%).

Тежестта на този тип дела се отразява и върху обема на решените ДПООИ (10607 решени ДП през 2010г.). Делът на решените спрямо наблюдаваните ДПООИ през 2010г. е 65,8%, което е с близо 15 пункта по-нисък от средния за всички решени ДП през годината. Въпреки това, през последните 3 години, се наблюдава тенденция на постоянно нарастване на броя на решените ДПООИ (през 2010 г. с 27,3% спрямо 2009 г. и с 52,0% спрямо 2008 г.), както и на техния дял спрямо наблюдаваните ДПООИ (от 63,2% през 2009 г. на 65,8% през 2010 г.). Съответно на приключените разследвания, с най-висок дял, спрямо наблюдаваните ДП, образувани за съответния вид престъпления, е делът на решените дела, образувани за трафик на наркотици - 75,0% (72,3% и 72,2%), за подправени платежни инструменти и парични знаци - 68,4% (63,9% и 72,5%), за данъчни престъпления - 64,4% (58,3% и 60,0%) и за злоупотреби с фондове на ЕС – 62,4% (41,0% и 42,7%).

Налице е и незначително намаление спрямо предходните 2 години и на дела на ДП, по които прокурорите са постановили спиране от решените ДПООИ (25,6% през 2010 г., при 27,2% през 2009 г. и 27,3% през 2008 г.), като особено положителна е тенденцията от предходни години за запазване на значително по-ниска стойност на този показател спрямо средната стойност за всички спрени ДП към всички решени ДП за страната (което е 48,1% за 2010 г., 51,7% за 2009 г. и 47,9% за 2008 г.). Най-висок, спрямо решените ДП, образувани за съответния вид престъпления, е делът на спрените дела, образувани за подправени платежни инструменти и парични знаци - 74,4% (72,5% и 58,2%), за незаконен трафик на хора - 37,5% (30,1% и 35,9%) и за изпиране на пари - 25,5% (34,9% и 45,3%).

Обратната тенденция се наблюдава за прекратените ДПООИ, които през 2010 г. съставляват 27,5% (29,1% и 28,1%) от решените ДПООИ, докато средният дял на всички прекратени по всички престъпления спрямо всички ДП за същата година е 20,9% (20,4% и 21,3%). Най-висок, спрямо решените ДП, образувани за съответния вид престъпления, е делът на прекратените дела, образувани за корупционни престъпления - 41,7% (39,0% и 49,2%), за незаконен трафик на наркотици - 33,3% (33,9% и 28,6%) и за изпиране на пари - 31,4% (31,7% и 13,2%).

Въпреки нарастването на обема на ДПООИ, резултатността на прокурорския труд по тези дела, измерена чрез дела на внесените прокурорски актове спрямо решените производства - 43,5% (40,7% и 38,7%), чрез дела на осъдените спрямо предадените на съд лица - 71,7% (67,8% и 64,2%), както и чрез дела на оправданите спрямо предадените на съд лица (1,9% през 2010 г., при 2,6% през 2009 г.), отбелязва положителна тенденция през последните 3 години.

Подробният анализ на резултатите по делата от особен обществен интерес сочи повишена през 2010 г. ефективност на прокуратурата и разследващите органи в противодействието на особено тежките престъпления - ръст с 36,1% на внесените в съда прокурорски актове (при нарастване през 2009 г. спрямо 2008 г. с 25,8%). Най-значимо това нарастване се наблюдава при ДПООИ за злоупотреби с финансови средства на ЕС (нарастване с 208,4% спрямо 2009 г.), за данъчни престъпления (нарастване с 110,1% спрямо 2009 г.) и подправка на платежни инструменти (нарастване с 49,2%). Положителен факт е и, че делът на внесените в съда прокурорски актове по ДПООИ спрямо решените такива дела е значително по-висок от процента на внесените актове по ДП за всички видове престъпления спрямо общо решените ДП, който за 2010 г. е 29,2% (28,1% и 28,9%) или с над 14 пункта по-висок. За 2010 г. най-висок, спрямо решените ДП, образувани за съответния вид престъпления, е делът на прокурорските актове, внесени в съда по дела, образувани за организирана престъпност - 69,8% (92,1% и 70,4%), за злоупотреби с фондове на ЕС – 62,9% (57,5% и 34,2%) и за незаконен трафик на наркотици - 52,9% (53,0% и 54,1%).

Положителна е и трайната тенденция на намаление на относителния дял на върнатите от съда на прокуратурата дела спрямо внесените прокурорски актове - 3,2% през 2010 г.(4,3% и 5,5%). Този дял е значително по-нисък спрямо средния процент върнати дела за всички видове престъпления по НК, който е 5,5% (6,4% и 8,1%). Най-висок, спрямо внесените в съда прокурорски актове, по ДП, образувани за съответния вид престъпления, е делът на върнатите от съда дела, образувани за изпиране на пари - 18,2% (5,0% и 21,1%), за трафик на хора – 11,1% (12,9% и 14,5%) и за организирана престъпност - 10,6% (5,7% и 9,9%). Делът на върнатите дела бележи ръст спрямо 2009 г. по делата, образувани за организирана престъпност и за изпиране на пари.

За повишената ефективност на работата по ДПООИ говори и значителното увеличение на броя на лицата, предадени на съд през 2010 г. - с 40,8% спрямо 2009 г. (при нарастване през 2009 г. спрямо 2008 г. със 17,1%), както и на осъдените лица с влязла в сила присъда – също значително увеличение с 48,9 % спрямо 2009 г. (при нарастване през 2009 г. спрямо 2008 г. с 23,7%). Налице е и постоянен ръст на относителният дял на предадените на съд лица за извършени престъпления от ООИ спрямо общо предадените на съд лица за всички видове престъпления по НК - 10,4% (7,7% и 6,7%). През 2010 г. най-голям ръст спрямо 2009 г. бележат лицата, предадени на съд за злоупотреби с фондове на ЕС, които са се увеличили 3,1 пъти, за данъчни престъпления – увеличението е почти 2 пъти (с 96,7%) и за организирана престъпност – ръст с 54,1%. Най-висок, спрямо предадените на съд лица, по ДП, образувани за съответния вид престъпления, е делът на осъдените лица за трафик на хора - 92,4% (108,8% и 51,9%), за подправени платежни инструменти и парични знаци – 84,1% (73,0% и 60,5%) и за трафик на наркотици - 83,2% (72,1% и 72,8%). Спрямо всички лица по отношение на които съдебният акт е влязъл в сила относителният дял на осъдените и санкционирани лица за престъпления от ООИ е 97,4% (96,4% и 96,8%), който е аналогичен на средния процент за страната за всички видове престъпления по НК, който е 97,6%, (97,4% и 97,9%).

От осемте категории наблюдавани тежки видове престъпност през 2010 г., както и в предходни години, преобладават незаконния трафик на наркотици - 5316 наблюдавани ДП, или 33,0% от всички наблюдавани ДПООИ, следвани от данъчните престъпления – 5245 наблюдавани ДП, или 32,6% от всички наблюдавани ДПООИ. Следват подправката на платежни инструменти – 2475 ДП (15,4%), корупционните престъпления – 1285 (8,0%) и злоупотребите с фондове на ЕС – 841 ДП (5,2%). По-малък брой са наблюдаваните ДПООИ за организирана престъпност (407 ДП, 2,5% от всички ДПООИ), незаконния трафик на хора (316 ДП, 2,0%) и изпирането на пари (228 ДП, 1,4%).

През 2010 г. се наблюдава нарастване на относителния дял на решените спрямо наблюдаваните ДПООИ за трафик на наркотици, на подправка на кредитни карти и парични знаци, за данъчни престъпления и за злоупотреби с фондове на ЕС. По делата за организирана престъпност няма съществени промени в това съотношение спрямо предходната 2009 г. При ДПООИ за трафик на хора, корупция и изпиране на пари се наблюдава намаляване на този показател, което може да се обясни, както с нарастването на техния обем през 2010 г., така и с изключително високата им сложност и необходимата по-голямата продължителност на разследването им.

Делът на прокурорските актове, внесени в съда спрямо решените ДП е най-висок за ДПООИ за организирана престъпност – 69,8%, въпреки, че е намалял спрямо предходната 2009г., когато е бил 92,1%. Най-ниско е нивото на това съотношение при ДПООИ за подправка на платежни инструменти, който за това престъпление и през предходните години е около 10,0%, поради значимия дял образувани ДП с неизвестен извършител. На фона нарастването на обема на ДПООИ за измами с Еврофондове е положителна тенденцията на нарастване на дела на прокурорските актове спрямо решените ДП – през 2010 г. този дял е 62,9%, докато през 2008 г. е бил 34,2%. Нарастване на нивата на това съотношение за 2010 г. се наблюдава и при ДПООИ за данъчни престъпления, изпиране на пари и корупционни престъпления.

Макар съотношението между осъдените спрямо предадените на съд лица да не е достатъчен показател за ефективността на прокурорската дейност²⁷, той дава относителна информация за възможните промени в краткосрочен план. Положителна е тенденцията на нарастването на този процент при най-значителните като брой ДПООИ – тези за трафик на наркотици и данъчните престъпления, както и при ДПООИ за злоупотреби с фондове на ЕС и за подправка на платежни инструменти. Съотношението е намаляващо през 2010 г. спрямо предходната година по ДП за организирана престъпност, изпиране на пари, трафик на хора и корупционни престъпления, но в почти всички от случаите намалението е до нивата от 2008 г.

Наблюдава се тенденция за запазване относителния дял на ниски нива на оправданите лица спрямо предадените на съд (под 4,0 %) за повечето ДПООИ, с изключение на тези за трафик на хора, при които се наблюдава нарастване през 2010 г. до 5,7 % (2,2% и 1,9%) и за изпиране на пари с нарастване до 11,4% спрямо 3,3% и 2,7% за предишните две години. Този извод се отнася и до дела на оправданите лица, спрямо всички лица, с влязъл в сила съдебен акт през годината за трафик на хора и изпиране на пари. Ето защо, по този вид ДПООИ би следвало да бъдат предприети мерки за увеличаване на ефективността на прокурорската дейност. В същото време, при ДП за корупция, делът на оправданите лица спрямо всички лица с влязъл в сила съдебен акт през годината е спаднал значително - от 22,1% през 2009 г. на 6,7% през 2010 г.

Териториалното разпространение на тежката престъпност е илюстрирано на следващата графика (фиг. 14) относно наблюдаваните досъдебни производства по окръжни райони.

Фиг. 14. Наблюдавани ДП, образувани за престъпления от особен обществен интерес по окръжни райони.

Близо 1/3 (30,7%) от всички наблюдавани ДПООИ са в района на СГП и СРП. Това е обяснимо, тъй като столицата е с близо двумилионно население и е седалище на централни ведомства, редица други правителствени и неправителствени организации. Големия процент дела се дължи и на законовата компетентност на СГП и СРП. Ето защо наблюдаваните ДПООИ от двете столични прокуратури са над 4 пъти повече (през 2009 г. три и половина пъти) от тези, наблюдавани в района на ОП Варна, която е втора по брой наблюдавани ДПООИ, а броят на наблюдаваните в СГП и СРП са повече като брой от сбора на наблюдаваните в следващите 5 окръжни прокуратури взети заедно (ОП Варна, ОП Бургас, ОП Пловдив, ОП Благоевград и ОП Плевен).

• 
  ДПООИ за незаконен трафик на наркотици, са наблюдавани в най-големия си дял от СГП и СРП (39,5%). Следват ОП Благоевград (7,9%), ОП Пловдив (6,6%), Бургас (5,6%) и ОП Варна (4,5%). Незначителен е броят на делата за наркотици в следните окръжни райони – Търговище, Разград, Кърджали, Смолян, Шумен, Ловеч и Видин (всички с под 1,0% от всички ДП за наркотици).
  
• 
  По-равномерно териториално разпределени са ДПООИ за данъчни престъпления. Най-голям е делът им за СГП и СРП (15,8%), ОП Варна (11,4%), Бургас (7,8%), Плевен (7,1%) и Пловдив (7,0%), а по-незначителен брой са делата в районите на ОП Кърджали (0,2%), ОП Видин, ОП Разград (и двете по 0,3%), ОП Ямбол и ОП София (и двете по 0,4%).
  
• 
  На трето място, но със значително по-нисък дял са досъдебните производства, образувани за престъпления, свързани с подправка на платежни инструменти и прокарването им в обръщение. През 2010г. най-голям дял от ДПООИ по тези престъпления са били наблюдавани в СГП и СРП (40,8%), ОП Бургас (6,7%), ОП Варна (6,0%), ОП Пловдив (5,7%) и ОП Благоевград (5,4%).
  
• 
  Корупционните престъпления логично са с най-сериозно проявление, респ. разследване в столичните прокуратури (32,7%) и в ОП Пловдив (5,9%), ОП Бургас (5,8%), ОП Варна (5,4%), ОП Хасково и ОП Благоевград (по 4%). Прокуратури с най-ниско ниво на наблюдавани дела за корупционни престъпления са районите на ОП Кърджали (0,2%), ОП Габрово (0,4%), ОП Кюстендил (0,5%), ОП Ловеч (0,6%) и ОП Търговище (0,9%).
  
• 
  Организираната престъпност е съсредоточена предимно в районите на най-големите градове в страната - София, Пловдив, Варна и Бургас, поради което и окръжните прокуратури в тези градове са наблюдавали най-значим дял от всички ДПООИ по този род престъпност. Прокуратурите, които не отчитат регистрирана такава престъпност са ОП Търговище и ОП Монтана.
  
• 
  Незаконният трафик на хора, подобно на данъчните престъпления, е по-равномерно разпространен на територията на страната. През 2010 г. СГП и СРП са наблюдавали 13,3% от ДП за този вид престъпление, на територията на ОП Бургас – 11,1%, ОП Добрич – 10,8%, Варна – 7,6% и ОП Сливен 7,3%. На територията на ОП Смолян и ОП Кюстендил през 2010 г. не са наблюдавани такива ДПООИ.
  
• 
  Делата, образувани за злоупотреби с финансови средства на ЕС са с най-висок дял в СГП (31,5%), но вече са характерни и за територията на ОП Бургас (12,4%), ОП Сливен (10,8%), ОП Търговище (4,6%) и ОП Пловдив (3,9%). Единични дела са образувани и в други прокуратури на страната.
  
• 
  За изпиране на пари най-много дела са образувани отново на територията на СГП (46,1%), следвана от ОП Бургас (8,8%), Варна (7,5%) и ОП Сливен (5,3%).
  

През 2010 г. с влязла в сила осъдителна присъда по ДПООИ са 4114 (2752 и 2234) лица.

Значителната разлика между големия брой внесени дела в съда от СГП и СРП и броя на осъдените лица, се дължи на комплексни причини. Делата от особен обществен интерес наблюдавани в СГП са половината от делата в тази прокуратура. Тези дела се характеризират с голяма фактическа и правна сложност, а извършителите на част от престъпленията са лица, заемащи висши държавни длъжности. Това предопределя и по-продължителното съдебно производство по тези дела, вкл. и поради злоупотреба с процесуални права, водеща до многократно отлагане на делата в съда. Въпреки измененията в НПК през 2010г. поради съществуващата инерция, все още не е преодолян процесуалния формализъм, както в досъдебната, така и в съдебната фаза. Това често пъти води до неприключването на съдебните производства в разумни срокове.

СГП и СРП са внесли в съда 19,7% от наблюдаваните ДПООИ (при 26,0% през 2009 г.). Въпреки горепосоченото е необходимо да се изтъкне положителния факт, че през 2010 г. осъдените лица на територията на СГП и СРП по ДООИ спрямо оправданите през годината са малко над средната за страната – 97,3% осъдени срещу 2,7% оправдани. Положително е и това, че в двете софийски прокуратури през 2010 г. са решили 62,7% от всички наблюдавани ДПООИ, при положение, че обемът им е, както бе посочено по-горе, е повече като брой от сбора на наблюдаваните в следващите по обем ДПООИ 5 окръжни прокуратури взети заедно - ОП Варна, ОП Бургас, ОП Пловдив, ОП Благоевград и ОП Плевен. Не на последно място трябва да се изтъкне и че върнатите от съда ДООИ за двете прокуратури са едва 2,8%, при средна за всички прокуратури в страната от 3,2%, което говори за висок професионализъм и високо качество на прокурорския труд.

Съответно на териториалното разпределение на тежката престъпност в големите градове и пограничните региони, голям е броят и на осъдените лица в ОП Бургас, ОП Варна, ОП Благоевград и ОП Хасково.

Резултатността по отношение на делата от особен обществен интерес е илюстрирана по окръжни райони на следващите три графики:


Фиг. 16. Дял на внесените в съда прокурорски актове от общо наблюдаваните ДПООИ

по окръжни съдебни райони през 2010 г.
Графиката представя процентното съотношение на прокурорските актове, внесени в съда, спрямо наблюдаваните ДПООИ и дава възможност за оценка на резултатността на прокуратурите по окръжни райони, като с червен цвят са оцветени стълбовете с проценти под средноаритметичната за всички прокуратури в страната. С най-висок дял в това съотношение са ОП Плевен, ОП Сливен, ВОП, ОП Търговище и ОП Пазарджик. Прави впечатление, че наред с особено натоварени прокуратури като СГП и ОП Варна, с твърде нисък дял по този показател се нареждат такива прокуратури като ОП Кърджали и ОП Габрово, които като цяло имат малък брой наблюдавани ДПООИ. В района на ОП Велико Търново, се наблюдава нарастване на обема на ДПООИ, което очевидно се отразява и върху крайния резултат на прокурорската дейност.

Качеството на прокурорските актове може да бъде относително оценено и чрез дела на върнатите прокурорски актове от съда от общо внесените. От следващата графика е видно, че прокуратури като ОП Шумен, ОП Пазарджик, ОП Габрово и ОП Видин през годината нямат нито един върнат от съда акт по ДПООИ.

Не така добре стоят нещата с ОП Кърджали, ОП Разград и ОП Смолян, които по принцип имат най-малкия обем ДПООИ, но и най-висок дял на върнати прокурорски актове. Следва обаче да се посочи, че високия процент на върнатите дела чисто математически се обяснява и с по-малкия брой внесени прокурорски актове. Според ВОП големият дял върнати дела се дължи на липсата на достатъчно опит на съдилищата по дела, свързани със специфична военна материя, както и на това, че до 28.05.2010 г. е нямало законов механизъм за оспорване на връщането. Въпреки това обаче, след тази дата от ВОП няма внесен нито един протест срещу съдебно разпореждане за връщане на делото по реда на чл. 249 ал.3 НПК.

По видове тежка престъпност, данните за наблюдаваните досъдебни производства и резултатите по тях, сравнени с предходните две години, са представени в табличен вид. По отношение на досъдебната фаза са изведени действията на прокурора по същество след приключване на разследването, а в съдебната фаза – постановените съдебни решения по внесените прокурорски актове в съда. Престъпленията, за които законодателят е предвидил специална цел на извършването им като елемент от фактическия състав са разгледани и във вътрешната им структура, съобразно систематиката на НК.