Д о к л а д за прилагането на закона и за дейността на прокуратурата и на разследващите органи
Изтегляне 4.16 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 2010 г. 2009 г. 2008 г.
- Престъпления по глави и раздели от НК Новообразувани ДП
5.2.2. Корупционни престъпления
След незначително намаление през 2009 г. спрямо 2008 г. броят на наблюдаваните ДП за корупционни престъпления през 2010 г. е нараснал с 18,5% спрямо предходната. Това се дължи на сравнително отчетливата тенденция на нарастване на новообразуваните ДП - през 2010 г. ръстът им е 15%, като спрямо 2008 г. нарастването е още по-значимо – с 39,6%. През годината се забелязва и първа промяна в отрицателната тенденция през последните години на постоянно намаляване на броя на решените ДП: през 2008 г. този брой е бил с 15,9% по-нисък от 2007 г., през 2009 г. – със 17,6% по нисък от 2008 г., а през 2010 г. се наблюдава нарастване спрямо 2009 г. от 6,1%. Положително е и постоянното нарастване на прокурорските актове, внесени в съда (15,2% спрямо 2009 г. и с 24,6% спрямо 2008 г.), на предадените на съд лица (46,3% спрямо 2009 г. и с 39,7% спрямо 2008 г.) и на осъдените лица с влязла в сила присъда (9,2% спрямо 2009 г. и с 49,5% спрямо 2008 г.). Положително е и особено чувствителното намаление на оправданите лица с влязъл в сила съдебен акт – със 72,1% спрямо 2009 г. и с 47,8% спрямо 2008 г. 
Фиг.21. Резултатност на прокурорската дейност в досъдебната фаза по ДП за корупционни престъпления през 2010 г. Като критерий за ефективност на прокурорската дейност в досъдебната фаза по ДП за корупционните престъпления следва да се посочи съотношението между внесените в съда прокурорски актове и броя на наблюдаваните ДП за такива престъпления. През 2010 г. се наблюдава почти незначително намаление на този дял спрямо предходната година, но в сравнение с 2008 г. и предходната, като цяло тенденцията е на незначително увеличение по този показател. Същевременно като цяло нараства делът на прокурорските актове, внесени в съда спрямо решените дела, но и намалява делът на решените ДП спрямо общо наблюдаваните, което очевидно се дължи на нарастването на броя на последните особено през 2010 г. Положителна е тенденцията на нарастване на дела на осъдените лица спрямо всички лица с влязъл в сила съдебен акт, който е добър показател за качествена дейност в съдебната фаза, особено при този род престъпления, извършвани в най-висока степен на конспиративност, в повечето случаи без свидетели, с висока степен на фактическа и правна сложност и изискващи висок професионализъм и опит при събиране на доказателствата. Спецификата на корупционните престъпления, съобразно систематиката на НК - по видове и като движение на делата, се откроява посредством представяне на данните по следния начин:
Видно е, че най-голям е делът на образуваните дела и внесените в съда актове за престъпления против дейността на държавни органи, обществени организации и лица, изпълняващи публични функции. От тях, най-характерни са длъжностните престъпления и типичното корупционно престъпление - подкуп. През 2010 г. срещу лица с имунитет и лица, заемащи длъжности в органите на изпълнителната власт (чл. 19 ЗА), както и срещу други лица, заемащи висши държавни и обществени длъжности, внесените в съда прокурорски актове за извършени от тях корупционни престъпления са 30. От тях най-значим е делът за престъпления по служба (чл. 282 НК) – 13 акта и подкуп (чл.301-307 НК) – 7 акта. Постановените съдебни актове за корупционни престъпления на първа или втора инстанция срещу такива лица през 2010 г са 13, като 9 са оправдателни присъди. По други 4 дела има влязъл в сила съдебен акт, като по 3 има влязла в сила оправдателна присъда. Фактическата и правна сложност на делата, образувани за корупционни престъпления е една от причините, които обективно водят до по-продължителни разследвания. Положителен е фактът, че значително намалява процентът на делата, които са приключили над 1 година – от 46% през 2007 г., той е сведен до 28% за изминалата 2010 г., което се дължи най-вече на нарастването на дела на приключените до 7 месеца. Друга причина за продължителността на досъдебната фаза са проблемите, свързани с доказване на престъпленията, предвид характера и специалната цел на извършването им (набавяне на облага; липсата на заинтересована страна, която да съдейства на правосъдието; подаваните сигнали обикновено не съдържат конкретни данни и доказателства за престъплението - винаги се налага извършване на проверка и разследване с всички способи за доказване. Следва и да се има пред вид, че текста на чл.282 от НК, по който има най-много досъдебни производства, вече е практически много трудно приложим. Той е създаден за действие при друга обществено-политическа система и при други икономически условия. Сегашната обществено-икономическа реалност обаче налага и нова уредба на престъпленията по служба, адекватна на новите отношения в обществото и икономиката. Пример за това е неприложимостта на този текст в случаи, когато се цели облага в полза на юридически лица, основани на частен капитал. Не случайно толкова често делата за престъпления по чл.282 от НК или се прекратяват или се стига до оправдателни присъди вкл. при наложилата се съдебна практика за изключване отговорността по този текст на широк кръг длъжностни лица, които са извън публичната сфера, поради което не могат да бъдат годен субект на това престъпление. Това налага нов наказателно-правен подход и нова законова регламентация на тези престъпления. 
Фиг.22. Продължителност на досъдебната фаза на делата, образувани за корупционни престъпления. Горните проблеми обективно наложиха запазване на тенденцията, наблюдавана и през миналата година, прокурорите в по-голямата си част да работят по дела от предходни години. Изтегляне 4.16 Mb. Сподели с приятели:
|