Д о к л а д за прилагането на закона и за дейността на прокуратурата и на разследващите органи

5.2.1. Организирана престъпност

	2010 г.	2009 г.	2008 г.
Наблюдавани ДП	407	288	222
Образувани ДП	169	142	101
Решени ДП	162	114	115
Прокурорски актове внесени в съда	113	105	81
Предадени на съд лица	547	355	345
Осъдени лица	248	210	183
Осъдени лица с влязла в сила присъда	209	185	155
Оправдани лица	15	1	25
Оправдани лица с влязла в сила присъда	6	0	4

И през 2010 г. продължава тенденцията на постоянно нарастване на броя на новообразуваните, общо наблюдаваните и решените досъдебни производства, на прокурорските актове, внесени в съда, както и на осъдените лица за престъпления, свързани с организирана престъпност. Спрямо предходната 2009 г. новообразуваните досъдебни производства са нараснали с 19,0%, а общо наблюдаваните с 41,3%. Решените досъдебни производства са нараснали с 42,1% спрямо 2009 г. и макар внесените в съда актове да са нараснали само със 7,6%, то при осъдените лица с влязла в сила присъда се наблюдава нарастване от 13,0% спрямо броя им през 2009 г.

Постоянно нарастващия обем на тези ДПООИ, както и изключително високата им правна и фактическа сложност, се отразява върху ефективността и качеството на прокурорския труд. За досъдебната фаза през 2010 г. се наблюдава намаляване на дела на внесените в съда прокурорски актове спрямо общо наблюдаваните ДП, както и на дела на прокурорските актове спрямо решените ДП. Делът на решените спрямо наблюдаваните ДП остава сравнително същия като през 2009 г., но и значително по-нисък спрямо 2008 г.


Фиг. 19. Резултатност на прокурорската дейност в досъдебната фаза по ДП за организирана престъпност.
През 2010 г. обаче се наблюдава значимо нарастване на броя на предадените на съд лица – с 54,1% повече от 2009 г.



Фиг. 20. Организирана престъпност - предадени на съд, осъдени и оправдани лица

за периода 2007 г. – 2010 г.
Именно, поради това нарастване и сравнително по-малкото нарастване на осъдените лица за годината се наблюдава намаляване на съотношението между осъдените лица и предадените на съд спрямо предходната година. Същевременно делът на оправданите лица с влязъл в сила оправдателен съдебен акт спрямо предадените на съд лица се запазва на най-ниско ниво от 1,1%. Особено благоприятна е тенденцията на запазване на високия дял на осъдените лица с влязла в сила присъда спрямо всички лица с влязъл в сила съдебен акт през годината – 97,2%, което сочи за високото качество на прокурорския труд.

На териториален принцип най-много ДПООИ за организирана престъпност през 2010 г. са били наблюдавани в СГП (43,2% от всички наблюдавани ДП), ОП Пловдив (9,1%), ОП Варна (7,9%) и ОП Бургас (7,4%). На практика в тези 4 прокуратури са били наблюдавани над 2/3-ти от всички ДП за организирана престъпност през 2010 г. В прокуратури като ОП Търговище и ОП Монтана през същата година няма наблюдавани ДПООИ за организирана престъпност, както и осъдени или оправдани лица от ДП от предходни години.

Най-голям брой прокурорски актове за организирана престъпност са внесени в съда от СГП – 35 акта. Значим броят им и в ОП Шумен (14 акта), ОП Пловдив (11 акта) и ОП Варна (10 акта). В общо 12 окръжни прокуратури в страната през годината не са били внасяни в съда прокурорски актове по ДП за организирана престъпност – ОП Благоевград, ОП Видин, ОП Враца, ОП Габрово, ОП Кърджали, ОП Кюстендил, ОП Ловеч, ОП Монтана, ОП Силистра, ОП Смолян, ОП София и ОП Търговище.

Поради значителната фактическа и правна сложност на делата, свързани с организираната престъпност, значително увеличения брой на тези дела и високия интензитет на работа по тях, върнатите през 2010 г. от съда за допълнително разследване дела са 12, което е 10,6% от всички внесени в съда прокурорски актове през годината.

По отношение на връщането на прокурорски актове от съда през 2010 г. извън изброените по-горе прокуратури, в които няма внесени актове в съда, в още 11 окръжни прокуратури няма върнати дела от съда, въпреки, че в тези прокуратури има внесени прокурорски актове през 2010 г. – (Добрич, Пазарджик, Перник, Плевен, Разград, Русе, Сливен, Ст. Загора, Хасково, Шумен и Ямбол). В СГП, където са внесени най-много актове, през 2010 г. има върнати само 3 дела (8,6%), в ОП Пловдив от 11 прокурорски акта е върнат 1, в ОП Варна от 10 акта са върнати 2, В ОП Бургас обаче от 5 акта са върнати 3, във ВОП - от 4 акта са върнати 2, както и в ОП В. Търново, където единствения акт през годината е върнат от съда.

Анализирайки актуалните аспекти за развитието, структурата и разпространението на организираната престъпност следва да се отбележи, че същата непрекъснато развива и усъвършенства своята йерархичност и ниво на организираност. Възползвайки се от трансграничната интеграция и интензивното развитие на технологичния прогрес, тя използва недостатъците и ограниченията на правните системи, нанася сериозни щети на личното и обществено имущество и оказва изключително вредно влияние върху социално-държавната система и основни правни ценности като човешкия живот, околната среда, общественото здравеопазване и икономиката.

Същностната характеристика на престъпленията, свързани с организираната престъпност, се определя от наличието и действията на престъпна организация или група насочени към извършването на тежки посегателства спрямо отделната личност и обществените отношения, регулиращи икономиката на страната, политическите и социални основи на държавата и обществото.

Следва да се има в предвид, че по принцип сравнително ограничен брой са случаите на делата за престъпления, за които се доказва, че са свързани с организираната престъпност. Критериите за юридическа връзка на този вид деяния с престъпна организация или група са твърде ограничителни и не сочат към действителното състояние на сложните взаимоотношения и зависимости между извършителите и лицата от престъпния контингент. Обикновено такава връзка, макар и да съществува, е трудно доказуема, тъй като на практика явното разследване започва при недостатъчност на оперативната информация за прокуратурата и в някои случаи, делата се спират поради неразкриване на извършителите или на част от тях. В тази връзка могат да се посочат преди всичко наказателните производства, водени за престъпления срещу личността – чл.115 и 116 НК.

Що се отнася до престъпленията по чл. 354а НК, те почти винаги са свързани с организираната престъпност, но изключително редки са случаите, при които освен заловения извършител се достига до следващото звено. В огромната част на делата, където се доказва и изпълнителното деяние по чл.354а НК “разпространение”, очевидно се касае за извършители от най-ниските нива - тези, които непосредствено разпространяват наркотиците „на дребно” сред зависимите лица. Дори и когато бъдат заловени приносители на по-големи пратки се доказва само тяхното участие, без съответната им принадлежност към организирана престъпна група.

Същото касае и престъпленията, засягащи едновременно личността и собствеността на пострадалите, за които може да се предположи, че са свързани с организираната престъпност - чл.142-чл.143а, чл.196а, чл.199, чл.212, чл.213а-чл.214 и др. от НК. С оглед липсата на достатъчно данни в тази насока, делата се образуват и водят по основните състави от НК, като в зависимост от събраните впоследствие доказателства, ограничена част от тях се квалифицират по чл.321 НК.

Трудностите по разследването на тези престъпления се дължат на голямата натовареност и недостатъчната квалификация на разследващите органи. Трудности се срещат и при събирането на гласни доказателства, използването на СРС и забавеното изготвяне на съответните веществени доказателствени средства (ВДС), многократното обжалване на мерките за неотклонение и престоя на делото в съдебните инстанции, трудности по предявяване на обвинения и на досъдебното производство, които се дължат най-вече на допусканите все още от НПК правомерни възможности за злоупотреба с права от обвиняемите и техните защитници. Същевременно натрупания опит и усилията на органите, призвани да се борят с организираната престъпност вече дава своите забележими резултати през последните три години.

Крайният резултат от усилията на всички органи ще е налице, само когато се отнемат и активите, придобити от организираните групи, вследствие тяхната престъпна дейност. В тази насока положителен е фактът, че по дела срещу организирани престъпни групи през 2010 г. спрямо 88 обвиняеми лица е отнет предмета на престъпление (при 58 през 2009 г.). Наред с това, срещу голяма част от обвиняемите, ръководили и участвали в организирани престъпни групи, са образувани паралелно преписки и досъдебни производства за престъпления по чл.253 от НК – изпиране на пари.

Изискванията на ЕК и обществото за ефективни присъди спрямо лидери на организирани престъпни групи (ОПГ) обусловиха взетите действени вътрешно-организационни мерки по сформиране на съвместните екипи за разследване, от които се очаква подобряване на срочността и качеството на разследване по този вид дела.

От направените през 2010 г. законодателни промени в НПК (ДВ бр.32/2010 г.), с цел отстраняване на прекаления процесуален формализъм и злоупотребата с процесуални права от обвиняемите и подсъдимите се очаква да се повиши ефективността в противодействието на ОПГ. Поради краткия период от време от влизането в сила на тези промени (28.05.2010 г.), на този етап не могат да се направят обобщени изводи за ефекта им. Такива биха могли да се направят на един по-късен етап.