Проверки и ревизии. Образувани дисциплинарни и наказателни производства срещу магистрати. Наложени наказания на прокурори и следователи

7.2. Проверки и ревизии. Образувани дисциплинарни и наказателни производства срещу магистрати. Наложени наказания на прокурори и следователи

В системата на ПРБ има 152 териториални прокуратури. През 2010 г. на по-ниските по степен прокуратури са извършени 55 комплексни ревизии, 116 тематични, 8 контролни проверки по изпълнение на дадените в предходни ревизии препоръки и 15 контролни проверки на архивирани от първоистанционни прокуратури дела през предходни години, съгласно т.3.2. от Методическите указания за контрол в системата на ПРБ.

По прокуратури разпределението е следното:
АПЕЛАТИВЕН РАЙОН - БУРГАС

В апелативен район Бургас има 17 подконтролни прокуратури - 3 окръжни и 14 районни. През 2010 г. АП Бургас е извършила комплексни ревизии на 3^-те окръжни прoкуратури по образуването, разпределението, сроковете за разследване и решаване на преписките и делата. Окръжните прокуратури са извършили комплексни ревизии на дейността на 14^-те по-ниски по степен прокуратури.

АПЕЛАТИВЕН РАЙОН - ВАРНА

В апелативен район Варна има 26 подконтролни прокуратури – 6 окръжни и 20 районни. През 2010г. АП Варна е извършила комплексни ревизии на 2 окръжни прокуратури; ОП Варна - комплексни ревизии на дейността на 3^-те районни прокуратури; ОП Шумен - 4 тематични проверки на дейността на 3^-те районни прокуратури; ОП Добрич - комплексни ревизии на 2 от петте районни прокуратури, тематични ревизии на 3 районни прокуратури и 4 контролни проверки по т.3.2. от Методическите указания; ОП Разград - комплексна ревизия на 1 от трите районни прокуратури и 1 контролна проверка по т.3.2. от Методическите указания; ОП Търговище – комплексни ревизии на 3^-те районни прокуратури в региона и ОП Силистра – 1 контролна проверка по изпълнение на препоръките от предходна ревизия.

АПЕЛАТИВЕН РАЙОН – ВЕЛИКО ТЪРНОВО

В апелативен район Велико Търново има 25 подконтролни прокуратури - 5 окръжни и 20 районни. През 2010 г., АП Велико Търново е извършила комплексна ревизия на 1 окръжна прокуратура, контролни проверки на 3 окръжни прокуратури и тематична проверка на една районна прокуратура; ОП В.Търново - комплексни ревизии на 4 от петте районни прокуратури и 20 тематични проверки; ОП Ловеч - тематични проверки на четирите Районни прокуратури; ОП Русе - 2 контролни проверки и 5 тематични на двете районни прокуратури в региона. ОП Плевен и ОП Габрово не са извършвали контролна дейност по отношение по-ниските по степен прокуратури, като не са изпълнили планираните ревизионно-контролни задачи.

ВОЕННО-АПЕЛАТИВНА ПРОКУРАТУРА

В района на ВоАП има 5 военноокръжни прокуратури. През 2010 г., ВоАП - е извършила 2 вътрешни тематични проверки, 5 тематични проверки във военноокръжните прокуратури, и 5 контролни проверки по т.3.2. от Методическите указания.

В апелативен район Пловдив има 33 подконтролни прокуратури -6 окръжни и 27 районни прокуратури. През 2010 г., АП Пловдив е извършила тематични проверки на шестте окръжни прокуратури и 3 тематични проверки на районни прокуратури; ОП Пловдив - комплексни ревизии на дейността на четирите районни прокуратури и 2 тематични проверки; ОП Смолян – комплексни ревизии на 5^-те районни прокуратури; ОП Стара Загора –контролни проверки по т.3.2. от Методическите указания на петте районни прокуратури; ОП Пазарджик – 1 тематична проверка в дейността на окръжната прокуратура и 20 тематични проверки в районните прокуратури; ОП Кърджали – комплексни ревизии на 3^-те районни прокуратури и ОП-Хасково – комплексни ревизии на петте районни прокуратури и 1 тематична проверка.

АПЕЛАТИВЕН РАЙОН - СОФИЯ

В апелативен район София има 8 окръжни и 32 районни прокуратури. През 2010 г., АП София е извършила 20 тематични проверки на СГП и окръжните прокуратури в района; ОП Враца - 5 тематични проверки на петте районни прокуратури; ОП Видин – 3 комплексни ревизии, 3 тематични и 3 контролни проверки на районните прокуратури; ОП Монтана –тематични проверки на трите районни прокуратури; ОП Благоевград – тематични проверки на 3 от петте районни прокуратури; ОП Кюстендил - контролни проверки на двете районни прокуратури; ОП София - тематични проверки на 5 от деветте районни прокуратури. СГП и ОП Перник не са извършвали ревизионно-контролна дейност по отношение на по-ниските по степен прокуратури.

През 2010 г., прокурори от отдел „Инспекторат” при ВКП са извършили планови комплексни ревизии на АП Бургас и на АП Варна и две проверки в дейността на ОП Плевен за периода 2007 г.-2009 г.: тематична проверка с предмет - прилагане принципа на случайно разпределение на преписките и делата в ОП- Плевен за периода 2007 г.-2009 г. и контролна проверка по изпълнение на дадените препоръки от АП Велико Търново при извършената тематична ревизия на ОП Плевен през 2009 г., с предмет – „Организация и контрол на деловодната дейност и документооборота” за периода 01.01.2006 г. – 30.11.2008 г.

През 2010 г., от Инспектората към ВСС са извършени планови проверки на дейността на 36 прокуратури, като през отчетния период във ВКП са постъпили 30 акта с резултати от извършените 29 комплексни, 2 тематични и 5 контролни проверки.

През 2010 г. прокурорите от отдел „Инспекторат” при ВКП са изготвили 5 проекта за внасяне от главния прокурор във ВСС на предложение за временно отстраняване от длъжност по отношение на двама съдии, двама прокурори и един следовател.

През 2010 г. прокурор от отдел „Инспекторат” при ВКП е изготвил 1 проект за внасяне от главния прокурор във ВСС на предложение за налагане на дисциплинарно наказание по отношение на един прокурор.

През отчетния период няма проекти за налагане на дисциплинарни наказания от главния прокурор, т.е. не са били образувани дисциплинарни производства срещу магистрати със заповед на главния прокурор.

През 2010 г., в резултат на извършваните инспекторски проверки и ревизионно – контролната дейност в системата на Прокуратурата са наложени общо 26 дисциплинарни наказания на 19 прокурори и 7 следователи.

От общия брой наложени наказания през 2010 г.:

- 22 дисциплинарни наказания са потвърдени от Висшия съдебен съвет /наложени на 16 прокурори и 6 следователи/.

- 3 дисциплинарни наказания са отменени от Висшия съдебен съвет /наложени на 3 прокурори/;

- 1 дисциплинарно наказание е изменено от Висшия съдебен съвет /наложено на следовател/.

При направения анализ на дисциплинарните производства и дисциплинарната практика на ВСС /от решенията на ВСС/ се разкриват основните грешки и пропуски, допускани от съответните административни ръководители при образуване и провеждане на дисциплинарните производства, както следва:

- Допуснато процесуално нарушение при дисциплинарното производство – наложено наказание от ненадлежен орган – висшестоящия административен ръководител, а не непосредствения такъв, който е компетентния орган по ЗСВ да наложи наказание на провинилия се магистрат. Посоченото нарушение е довело до отмяна като нищожна на заповедта, с която е наложено наказанието.

- Неправилна преценка от страна на някои административни ръководители на прокуратури /наказващи органи/, които налагат дисциплинарни наказания, които не съответстват на тежестта на извършеното нарушение. В някои случаи е налагано наказание, което не съответства на тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата при които е извършено нарушението и поведението на нарушителя. Не са отчитани факти, че нарушението е изолиран случай в работата на съответния магистрат, както и други смекчаващи обстоятелства. В други случаи се е отивало в другата крайност – налагало се е наказание при липса на осъществено нарушение от магистрата. И в двата случая се е стигало или до изменение на вида на наказанието или до отмяна на наложеното дисциплинарно наказание от Висшия съдебен съвет.

През 2010 г. в отдел „Инспекторат” при ВКП е осъществяван специален надзор върху 82 досъдебни производства срещу 84 лица. От общия брой досъдебни производства, 64 са водени срещу магистрати /срещу 21 съдии, срещу 30 прокурори и срещу 15 следователи/, а 18 са били образувани срещу неизвестен извършител.

От наблюдаваните през 2010 г. 82 досъдебни производства, новообразуваните са 13, а от минали години са останали за наблюдение 69. От новообразуваните през 2010 г. 13 досъдебни производства – 5 са водени срещу прокурори, 3 – срещу съдии, а 5 – срещу неизвестен извършител.

По видове престъпления, наблюдаваните дела за 2010 г. се разпределят по текстове на НК, както следва: по чл.143 НК – за 1 престъпление; по чл.201 НК и чл.206 НК – общо 2 престъпления; по чл.210 НК – за 1 престъпление; по чл.212 НК – за 1 престъпление; по чл.213а НК – за 3 престъпления; по чл.214 НК – за 1 престъпление; по чл.282 НК – за 19 престъпления; по чл.283а НК – за 6 престъпления; по чл.288 НК – за 12 престъпления; по чл.289 НК – за 5 престъпления; по чл.294 НК – за 4 престъпления; по чл.295 НК – за 1 престъпление; по чл.301 НК – за 18 престъпления; по чл.302 НК – за 20 престъпления; по чл.304 НК – за 8 престъпление; по чл.308 НК – за 1 престъпление; по чл.309 НК – за 2. престъпления; по чл.310 НК – за 1 престъпление и по чл.311 НК – за 4 престъпления; по чл.316 НК – за 2 престъпления; по чл.319 НК – за 3 престъпления; по чл.342 НК – за 1 престъпление; по чл.343 НК – за 3 престъпления, т.е. общо 119 престъпления.

Наблюдаваните дела за корупционни престъпления срещу магистрати през 2010 г. се разпределят по текстове на НК, както следва: по чл.201 НК – за 1 престъпление; по чл.206 НК – за 1 престъпление; по чл.301 НК – за 18 престъпления; по чл.302 НК – за 20 престъпления; по чл.304 НК – за 8 престъпление; по чл.282 НК – за 19 престъпления; по чл.283а НК – за 6 престъпление, т.е. общо 73 бр. корупционни престъпления.

От наблюдаваните общо 64 досъдебни производства срещу магистрати:

- 19 досъдебни производства са били прекратени – 6 срещу съдии, 5 срещу прокурори, 4 срещу следователи и 4 водени срещу неизвестен извършител;

- 31 досъдебни производства са още висящи и разследването по тях продължава - срещу 5 съдии, срещу 12 прокурори и срещу 4 следователи, а по 10 разследването се води срещу неизвестен извършител;

- 3 досъдебни производства са спрени – 1 срещу съдия, 1 срещу прокурор и 1 водено срещу неизвестен извършител;

През 2010г. са приключени с внесен обвинителен акт 8 досъдебни производства срещу 8 магистрати – 4 съдии, 2 прокурори и 2 следователи.

От водените съдебни производства срещу магистрати, през годината са решени 17, от които с осъдителна присъда 8 срещу 8 подсъдими. С оправдателна присъда са решени 9 съдебни производства. През 2010 г. с влязла в сила осъдителна присъда са осъдени 4 магистрати - 2 следователи и 2 съдии. Оправдани с влязла в сила присъда са също 4 магистрати- 2 прокурори и 2 следователи.

На графиката по-долу е илюстрирана работата през 2010 г. на един прокурор от териториалните прокуратури, която е средно годишно по 283,7 преписки, 179,9 дела на производство, от които по 13,3 дела от особен обществен интерес, 75,9 прекратени по давност ДП, 518,7 спрени ДП от предходни години и 141,6 участия средно в съдебни заседания.

• 
  С оглед сравнение с предходните години – по досега използвания метод, включващ основни прокурорски актове и участия в съдебни заседания по наказателни, административни и граждански дела;
  
• 
  За по-голяма прецизност и обхващане цялостната дейност на прокурорите за първи път е приложен и изчерпателен подход, при който е направен опит да се обхванат почти всички дейности и актове, издадени от прокурорите и участията им в съдебни заседания, към които са добавени и тези, свързани с изпълнение на наказанията, принудителни мерки и искания за признаване на присъда на чуждестранен съд;
  
• 
  Отделно е отчетена и средната натовареност на следователите в окръжните следствени отдели и военно-окръжните прокуратури, определена на базата на броя дела, разследвани от следователи по закон и възложени им допълнително, получените по делегация и на броя международни поръчки.
  

През 2010 г. средносписъчният брой в прокуратурите от страната е 1203,9 реално работили прокурори.

• 
  633,4 издадени прокурорски акта;
  
• 
  132,3 участия в съдебни заседания.
  

Средно един прокурор се е произнесъл с откази за образуване по 15,3 преписки и с постановления за образуване на ДП по 12,4 преписки. Осъществявал е ръководство и надзор по 54,5 ДП, Решени са 33,8 дела. Участия в съдебни заседания – 154,6. За тежки престъпления са наблюдавани по 24,3 ДП и са решени по 14,0 дела.

Средната натовареност на един прокурор от окръжните прокуратури е представена на графиката (фиг. 29):



Фиг.29. Средна натовареност на един прокурор в окръжните прокуратури.
Средната натовареност на един прокурор от военноокръжните прокуратури е 181,1, наблюдавал е по 37,9 дела и е участвал в 24,7 съдебни заседания.
Средна натовареност на един прокурор от районните прокуратури е 985,6 (общо прокурорски актове и участия в съдебни заседания).

Средно един прокурор се е произнесъл с откази за образуване по 174,2 преписки и с постановления за образуване на ДП по 81,2 преписки. Наблюдавани са 367,2 ДП, Решени са 299,4 дела. Участия в съдебни заседания – 133,0.

От районните прокуратури с най-висока обща средна натовареност (издадени прокурорски актове и участия в съдебни заседания) са прокурорите от:

РП Левски	2593,50
РП Несебър	2566,40
РП Каварна	2268,50
РП Ген. Тошево	2030,50
РП Кнежа	1956,50
РП Балчик	1627,67
РП Своге	1626,52
РП Девня	1529,00
РП Царево	1513,06
РП Разлог	1429,80
РП Плевен	1426,16
РП Гоце Делчев	1412,77
РП Поморие	1293,20
РП Тутракан	1287,50
РП Елин Пелин	1279,50
РП Варна	1276,21
РП Пещера	1259,45
РП Средец	1254,50
РП Бургас	1251,87
СРП	1244,82

Прилагайки изчерпателния подход, средната натовареност на един прокурор се определя на 1202,1 актове, специфични дейности по ръководството и надзора на наказателния процес и участия в съдебни заседания, от които:

• 
  1011,4 издадени прокурорски актове по всички видове надзори;
  
• 
  141,6 участия в съдебни заседания;
  
• 
  49,1 специфични дейности.
  

Участията в съдебни заседания включват, освен заседанията по наказателни, граждански и административни дела и заседанията, свързани с изпълнение на наказанията, принудителни мерки и искания за признаване на присъда на чуждестранен съд.

При отчитането на специфичните дейности, извършвани от прокурорите, е обхванат съответния брой участия в комисии по чл. 73 ЗИНС (съобразно протоколите от заседанията), участия в пробационни съвети, извършени проверки на местата за лишаване от свобода и следствените арести, броя извършени ревизии, инспекторски проверки, атестации на прокурори, броя участия в семинари/конференции, обучения, вкл. и като лектори и броя дежурства (в дни, съгласно заповедите на адм. ръководители).

Отчетената по този подход средна натовареност на прокурорите е с 57,0% по-висока от тази по досега прилагания подход.

За прокурорите от апелативните прокуратури по този подход средната натовареност е 488,5 актове, специфични дейности и съдебни заседания. Над средната стойност е натовареността в АП В.Търново – 714,7 и АП София – 630,4.
Натовареността на прокурорите в окръжните прокуратури е средно 801,8 актове, дейности и заседания в съда, като над средната е натовареността в:

ОП Шумен	1282,3
СГП	1111,6
ОП Варна	1034,0
ОП Добрич	1002,2
ОП В.Търново	951,0
ОП Бургас	872,7
ОП Кърджали	848,8
ОП Благоевград	810,3

За прокурорите от районните прокуратури средната натовареност е 1447,0 актаве, дейности и съдебни заседания. Над средната е натовареността в:

РП Варна	2475,1
СРП	2087,4
РП Царево	2074,3
РП Пловдив	2004,2
РП Своге	1990,4
РП Бургас	1957,9
РП Плевен	1881,4
РП Девня	1854,3
РП Свиленград	1820,7
РП Димитровград	1724,8
РП Перник	1654,8
РП Гоце Делчев	1647,0
РП Пещера	1638,7
РП Кнежа	1619,0
РП Средец	1605,5
РП Харманли	1569,5
РП Чирпан	1562,4
РП Левски	1548,0

При сравнение на резултатите за средната натовареност, получени по досега прилагания подход и тези по изчерпателния подход, предвид на това, че при изчерпателния подход се обхващат много повече произнасяния на прокурорите, с значително по-виска от средната стойност за различните нива прокуратури се извеждат и големи прокуратури като СГП и СРП, за които макар и щатно добре осигурени, усложнената престъпност в техните региони налага издаването на значително по-голям брой прокурорски актове в хода на едно досъдебно производство, както и участия в повече съдебни заседания. Този факт обяснимо говори за по-добро прецизиране в отчетността на средната натовареност при използване на изчерпателния подход.

На този етап все още остава открит въпроса с отчитането на фактическата и правна сложност на делата и респ. на издадените актове по сложните дела и съответно участието в съдебни заседания по такива дела. Това ще бъде предмет на бъдещи разработки, които единствено биха могли да бъдат реализирани чрез УИС на ПРБ. До тогава, прилагането на предложения изчерпателния подход би могло да се подобри с използването на редуциращи коефициенти на тежест, отнасящи се до характера на различните видове актове и извършвани дейности. Това обективно предполага през 2011 г. да се извърши пробиране на различни варианти, както и обективна и задълбочена преценка на получените резултати от тях за различните прокуратури, преди реалното им утвърждаване и въвеждане в практиката.

Факт е, че престъпността в страната е неравномерно разпространена и обичайно концентрирана в по-големите градове. Това от своя страна води и до неравномерна натовареност на прокурорите от различните нива на териториалните прокуратури, независимо от усилията на ръководството на Прокуратурата за съобразяване на щатната осигуреност с реалната натовареност за всяка една от прокуратурите.

Данните за значителната натовареност в Прокуратурата сочат, че прокурорите, въпреки желанието и усилията си, не разполагат с необходимото време за проучване на материалите, запознаване с динамично променящите се нормативни актове, правото на ЕС, постиженията на развитието на правото, със съдебна практика и пр., извършване на самостоятелно разследване, както и осъществяване на максимално ефективно взаимодействие и координация с разследващи и други органи.

Следва да се отбележи, че Прокуратурата прави необходимото за преодоляване на проблема с натовареността с вътрешно-организационни средства – заповеди, указания, усъвършенстване на информационния обмен.

Радикалното решение е, освен настъпилата промяна в законодателството през 2010 г. и очакваното от нея преодоляване на формализма в процеса, да се извърши и промяна в материалния закон, в посока - диференциация на престъпленията, съобразно обществената им опасност, респ. процедурите за наказателно преследване и/или административно наказване, както и в създаване на специализирани структури за противодействие на тежката престъпност. По този начин, както прокуратурата в последните три години предлага, посочвайки конкретни емпирични данни, ще се постигне не само разтоварване на системата от ненужно сложните процедури за леките престъпления, но и максимална резултатност по разкриване и доказване на престъпленията, както и далеч по-бързо налагане на наказанията.

Друга възможност за преодоляване проблема с натовареността, извън временното решение за командироване, е да се дадат законови правомощия на главния прокурор за вътрешно разместване на кадрите, съобразно доказана необходимост от това по обективни критерии за средна натовареност на един магистрат в рамките на утвърдения щат.

• 
  Със заповед № ЛС - 3624 от 24.11.2009 г. на заместника на главния прокурор при ВАП на Върховната административна прокуратура е разпоредено да се започне работа с УИС от 01.03.2010 г.
  
• 
  Със заповед № ЛС - 861 от 14.04.2010 г. на заместника на главния прокурор при ВКП на РП Варна е разпоредено да се започне работа с УИС от 01.05.2010 г.
  
• 
  Със заповед № ЛС - 1937 от 16.06.2010 г. на заместника на главния прокурор при ВКП на РП Карлово и на РП Първомай е разпоредено да се започне работа с УИС от 01.07.2010 г.
  
• 
  Със заповед № ЛС – 3885 от 15.12.2010 г. на заместника на главния прокурор при ВКП е разпоредено на АП Пловдив, ОП Пловдив, РП Пловдив и на РП Асеновград да се започне работа с УИС от 01.01.2011 г.
  

През 2010 година, от сектор УИС в отдел ИАМР във ВКП са извършени проверки за правилното и пълното въвеждане на данни по преписки и дела в УИС на място в: една апелативна прокуратура, три окръжни и три районни прокуратури в страната.

Резултатите от проверките установяват значителен брой пропуски и грешки на служителите. Административните ръководители са уведомили сектор УИС за предприетите мерки по отстраняване на пропуските, с цел прекратяване на практиката за въвеждане на грешна и непълна информация.

През 2010 г. от сектор УИС отдел ИАМР във ВКП са проведени индивидуални обучения на служители от ВКП, Администрацията на Главен прокурор и ВАП за работа със системата.

Секторът е започнал работа и по съвместен проект с Националния институт на правосъдието за провеждане на обучения за работа с УИС. През първото шестмесечие на 2010 г. двама експерти от сектор УИС са взели участие като лектори в две обучения, проведени в Националния институт по правосъдие за прокурорски помощници.

В изпълнение на подписани споразумения от главния прокурор през 2010 г. е осигурен достъп до Унифицираната информационна система и до ведомствения сайт на Прокуратурата на: Комисията за борба с корупцията и конфликт на интереси и парламентарна етика при Народното събрание; МВР; Инспектората към ВСС. За ефективното използване на УИС е проведено обучение на представители от съответните институции.

Съгласно чл.9 ЗСВ всички преписки и дела в прокуратурите се разпределят на принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение съобразно поредността на постъпването им. За приложението на „случайното разпределение” и през 2010 г. от всички прокуратури се използва софтуерният продукт „Law Choice”.

През отчетния период е създаден и вече е в действие Електронен регистър на лицата с неприключени наказателни производства, който е изготвен въз основа на базата данни на УИС.

По отношение на ЕИСПП – основният проблем за въвеждането на системата е свързан с финансирането на тригодишната „План програма за довършване и пускане в експлоатация на ЕИСПП”, както и с изравняване стандартите на ведомствените информационни системи към актуалните и утвърдени от Междуведомствения съвет (с изключение на НСлС и Военна полиция - МО).
9.2. Проблеми и предложения за УИС
1. Проблемите при въвеждането на данните в информационната система, посочени от прокуратурите, са обусловени от влошената връзка с централния сървър в резултат на чести прекъсвания на интернет комуникацията в мрежата да Държавната администрация, липса на някои функционалности в УИС, технически проблеми в работата на системата и недобро структуриране на някои от полетата.

2. Предложенията за подобрения и усъвършенстване на информационната система включват осигуряване на възможности за автоматично копиране на вече въведена информация, добавяне на нови полета в детайлното търсене, актуализиране на класификаторите, използвани от системата, интегриране на програмата за случайно разпределение в УИС, създаване на автоматизирана връзка между УИС и ЦИССС.

3. Относно справочния модул на УИС предложенията се свеждат до добавяне на нови колони в някои от вече съществуващите справки и повишаване на бързината на генерирането на справките.

4. Голяма част от прокуратурите отправят искане за провеждане на допълнителни обучения и актуализиране на ръководството за работа с УИС. Обосновава се и необходимост от подобряване на структурата и организацията на темите в електронния форум и публикуване на своевременни отговори на поставените въпроси в него.

Сектор „УИС” и дирекция „ИТ“ и през 2011 г. ще предприемат необходимите действия за разработване на предложените от прокуратурите нови функционалности в Унифицираната информационна система на ПРБ.

За по-голямата част от тях обаче следва да се ангажира външен изпълнител, като една от възможностите е това да стане в рамките на бъдещия проект по Оперативна програма „Административен капацитет”.