Финансово и материално осигуряване на прокуратурите. Проблеми и предложения

10. Финансово и материално осигуряване на прокуратурите. Проблеми и предложения.

Финансово-стопанската дейност на прокуратурите се осъществява в съответствие със Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор, Закона за съдебната власт, Правилника за организацията и дейността на администрацията на Прокуратурата на Р България, решения и указания на Висшия съдебен съвет, Правила за провеждане на процедурите за възлагане на малки обществени поръчки от Прокуратурата на РБ, Счетоводната политика на Прокуратурата на Р България и изготвени правилници за документооборота, както и с всички вътрешни актове, регламентиращи действията и функциите на прокуратурата.

Апелативните прокуратури и всички окръжни прокуратури са третостепенен разпоредител с бюджетни средства.

Състоянието и дейността по финансовото и материално-техническото осигуряване на териториалните прокуратури по апелативни райони е както следва.

В АП Бургас се прилага счетоводна политика съгласно изискванията на българското законодателство - Счетоводната политика на ПРБ. Спазва се Закона за счетоводство, СС, указанията на МФ и ВСС. През 2010 г. се ползва индивидуален сметкоплан на Прокуратура на Р България, утвърден със заповед № ЛС-1322/22.04.2010 г., разработен в съответствие със Сметкоплана на бюджетните предприятия.

Утвърдената бюджетна сметка за 2010 година на АП Бургас и извършените разходи за 2010 г.са в размер на 953 019 лева.

Регулярно и в срок са привеждани необходимите финансови средства за нормалното функциониране на прокуратурата и за изплащане на трудовите възнаграждения на прокурорите и служителите.

През 2010 г. на АП Бургас са отпуснати средства за капиталови разходи в размер на 1 214,86 лв. Същите са усвоени за изграждане на оптична свързаност от Съдебна палата до оптичната мрежа на държавната администрация „НМДА”.

През 2010 г. няма предоставени безвъзмездно от Прокуратура на Р България дълготрайни материални активи.

Основните разходи за издръжка на АП Бургас през 2010 г. са следните:

НАИМЕНОВАНИЕ	Параграф	Сума
Материали	10-15	18 373,51
- в т.ч. материали /активи/ със стойност под 1000 лв		6 915,17
Вода, горива и енергия	10-16	11 947,72
Разходи за външни услуги	10-20	14 694,80
в т.ч. телекомуникационни услуги		5 111,76
- пощенски услуги		3 104,66
- разходи за Интернет		3 024,00
- поддръжка на софтуер		378,00
- други разходи за външни услуги общо		3 076,38
Командировки в страната	10-51	4 122,13

През 2010 г. са закупени метални шкафове, термометър и хидрометър на обща стойност 3 916,63 лв. за изграждане на учрежденски архив към АП Бургас.

В съответствие с лимитите, утвърдени от ВСС с Решение по Протокол № 9/14.03.2007 г. през 2010 г. в АП Бургас са дооборудвани кабинети на магистрати като са закупени 5 бр. дивани /двоен модул/ на обща стойност 1 985,98 лв. През 2010 г. от Прокуратура на Р България са получени безвъзмездно - 1 бр. IP телефон на стойност 93,74 лв., 1 бр. Рутер Board 450 G на стойност 159,60 лв. и 1 бр. лиценз за правно-информационна система СИЕЛА РАЗСЛЕДВАНЕ на стойност 480 лв.

На основание чл.2, ал.1, т.2 от Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки и в изпълнение на Заповед АП № 13/05.02.2010 г. на Адм. ръководител – Апелативен прокурор на АП Бургас през 2010 г. са проведени 11 процедури за избор на доставчик за доставка на стоки и извършване на услуги въз основа на събиране на не по-малко от три ценови оферти.

Нерешен поради липса на средства и сграда остава проблема по оборудването на работни места за прокурори и служители в РП Ямбол и ОП Ямбол. Кабинетите в сградата на Съдебната палата са малко, като в тях работят по повече от двама прокурори и повече от четирима служители.

Ръководството на АП Бургас подкрепя предложението по Докладна записка Изх. № 193/09.02.2011 г. на Главния секретар на ПРБ за сезиране на ВСС, с цел да се отделят Районните прокуратури в Областните центрове, като самостоятелни третостепенни разпоредители с бюджета, което много ще облекчи и оптимизира дейността по ФСД, без да се изискват нови щатни бройки за счетоводители и касиери /в рамките на щата на ОП/.

Като проблем се посочва и въвеждането на данни и информация в програмния продукт dware. Според АП Бургас програмата е счетоводна и работи през интернет, а не чрез инсталация на работно място и към настоящия момент не е съобразена изцяло със спецификата на работа и организация на прокуратурата.
АП ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Финансово - стопанската дейност на АП Велико Търново е съобразена със счетоводната политика на Прокуратура на РБ, Закона за счетоводството, указанията на МФ и ВСС.

Административното звено „Финансова и стопанска дейност” разработва проект за годишния бюджет на прокуратурата, съобразен с указанията и методиката, утвърдени от директора на дирекция "Финансово-стопански дейности" при администрацията на главния прокурор. Тя се състои от един старши специалист –счетоводител и се ръководи от главен счетоводител.

АП Велико Търново използва Системата за Електронни Бюджетни Разплащания (СЕБРА), въведена през 2005 година.

За периода 01.01.2010 г. до 31.12.2010 г. АП Велико Търново е усвоила субсидии в размер на 1 634 707,00 лв.. Средствата са в рамките на утвърдената бюджетна сметка за 2010 г. В края на отчетния период ВТАП няма неразплатени разходи, както и просрочени вземания и задължения. През 2010 г. нуждите на АП В.Търново от финансови средства и материали са обезпечавани своевременно и във възможностите на Прокуратурата на РБ.

Относно материалното осигуряване на Апелативна и Районна прокуратура В.Търново от бюджетната сметка за 2010 година - 3 364,00 лева се отнасят за средства за закупуване на активи на стойност под 1000 лева. Закупени са 7 броя огнеупорни архивни шкафове със секретно заключване, 1 брой рутер и 1 брой климатик за кабинета на зам.апелативния прокурор.

Закупувани са канцеларски материали, консумативи и резервни части за хардуер и други, освен активите под 1000 лева, отчетени по параграф 10-15 общо в размер на 12 837,00 лв. Бюджетната сметка допълнително е увеличена със 7 100,00 лв., за закупуване на очила за работа с видеодисплей на магистратите и служителите в Апелативна и Районна прокуратура – В.Търново.

В ОП В.Търново се наблюдава крайна необходимост от обновяване на съществуващата компютърна техника и осигуряване на нови 5 компютърни конфигурации. Обновяване на старите и нови бройки компютри се наблюдава и в РП В.Търново. За целите на общата дейност с Унифицираната деловодна програма е необходимо всички компютри да са свързани в мрежа, което е затруднено от разпръснатостта на работните места в различни сгради.

Всички прокуратури се нуждаят от програма за „Личен състав”, каквато няма закупена. Софтуерът, който се ползва в е закупен преди много време без актуализация и без поддръжка от фирмата-производител. Вследствие на това в момента той е практически непригоден за работа.

Като проблем е посочена необходимостта от допълнителни помещения в АП В.Търново. Необходими са средства за обособяване и оборудване на допълнително помещение за архив, както и на сървърно помещение.

Одобрената бюджетна сметка на АП Варна за 2010 г. е била в размер на 966 152 лв. Разплащанията и финансирането са извършвани чрез Системата за електронни бюджетни разплащания СЕБРА.

В АП Варна се е спазвала строга финансова и отчетна дисциплина. При изготвяне на периодичните и годишните финансови отчети са били съблюдавани изискванията на Националните счетоводни стандарти за бюджетните предприятия, Закона за устройство на държавния бюджет и указанията на Министерство на финансите.

През 2010 г. са направени трансформации в рамките на утвърдената щатна численост и от 01.12.2010 г. финансово – стопанската дейност се осъществява от главен счетоводител, младши специалист касиер-счетоводител и главен специалист-отчетност стоково-материални ценности.

В АП Варна са се използвали програмните продукти на фирма „Омега Тим” за „Личен състав”, „РЗ” и „Счетоводна програма”, а от 2009 г. е бил въведен и уеб-базирания единен за съдебната система счетоводен програмен продукт „ Бизнес Процесор – Конто 66”.

В края на годината са били извършени вътрешно-компенсирани промени между параграфите и подпараграфите в ЕБК в рамките на утвърдената ни бюджетна сметка с цел по-рационално използване на средствата и за покриване на разходи за гориво, външни услуги и др. По тази причина към 31.12.2010 г. не е имало недостиг на средства за финансовото и материалното обезпечаване на АП Варна.

Всички окръжни прокуратури от Апелативен регион – Варна не отчитат нарушения на финансовата дисциплина.

Като проблеми са посочени битовото обезпечаване и условията на труд на магистратите и служителите от ОП Варна, които не са на необходимото ниво, а помещенията - крайно недостатъчни за нормална дейност.

Необходими са и средства за закупуване нови компютри и климатични инсталации за ОП Разград и РП Разград.

Като сравнително в добро състояние е посочено материалното оборудване в ОП Силистра и в трите районни прокуратури в нейния район, но като необходими са посочени средства за частични ремонти във всички административни сгради – за смяна на дограма, боядисване, подмяна на ВиК и ел.инсталации. Наложително е и закупуване на ново офис оборудване в помещенията на следователите и съдебните служители от ОСО.

През 2010 г., планирането, организирането и провеждането на дейностите по финансовото и материалното осигуряване на прокуратурите от Апелативен съдебен район – Пловдив са на много добро равнище. Въпреки недостатъчността на утвърдените финансови средства по бюджета на ПРБ, както и наложените строги икономии, е извършено необходимото за гъвкаво, и законосъобразно разходване на средствата, което е позволило да се осигурят сравнително добри условия за успешното функциониране на наказателното правораздаване в Апелативния район – Пловдив. Това в голяма степен зависи от задоволителното материално обезпечаване на работещите в системата и изключва всякаква възможност за злоупотреба с финансови средства.

Разходваните средства през 2010 г. от АП.Пловдив е в размер на 3 863 242 лева, от които 2 793 074 лева – за заплати и възнаграждения на персонала и 193 641 лева за издръжка. Изплатени са средства за работно облекло в размер на две средни бюджетни заплати и за допълнително материално стимулиране в размер на една основна заплата.

В докладите си окръжните прокуратури от региона посочват, че средствата през изминалата година са били достатъчни за осигуряване на нормалната дейност на прокуратурите. Въпреки това се посочва, че е необходима подмяна на компютърната техника във връзка с амортизация на наличната.

Като необходимост се посочва и нуждата от осигуряване на работни помещения в прокуратурите, настанени в сгради на съответните съдилища.
АП СОФИЯ

През 2010 г. АП София е работила по утвърден план на бюджетна сметка съобразена с Единната бюджетна класификация и в рамките на Закона за държавния бюджет на Р България за 2010 г., съгласно решение на ВСС по Протокол № 5 от 04.02.2010 г., във връзка с Постановление № 324 на Министерски съвет от 30.12.2009 г. за изпълнението на държавния бюджет.

Утвърдената бюджетна сметка на АП София за 2010 г. е в размер на 2 058 215 лева, в т.ч. включващи и общо осигурителни вноски в размер на 261 204 лв., които са за сметка на бюджета на съдебната власт по схемата за централизираното им разплащане.

През отчетната година със заповеди на Заместника на Главния прокурор при ВКП са утвърдени корекции на бюджетната сметка за 2010 г. в размер на 132 545 лв., за изплащане на обезщетения по чл. 224 от КТ, чл. 225 и 354 от ЗСВ; ДМС и други допълнителни възнаграждения.

След извършен анализ на изпълнението на бюджета за 2010 г. и вземайки предвид ограничените възможности по бюджета на Прокуратурата на Р България е изготвено предложение за актуализиране на бюджетната сметка за 2010 г. с обосновка за вътрешно компенсирани промени.

Във връзка с ефективното осъществяване на финансово-стопанската дейност при възникнала необходимост за отпускане на финансови средства за придобиване на активи със стойностен праг на същественост под 1 000 лв. са представяни мотивираните искания при заявяването на месечния лимит. Същите са разходвани след утвърждаване на месечния лимит от дирекция “ФСД” при Прокуратурата на Р България. При осигуряването на активи, материали и извършването на текущи ремонти се прилагат Вътрешните правила за провеждане на малка обществена поръчка след представяне на най – малко три оферти.

С малки изключения АП София е била финансово обезпечена за своята нормална работа.

Прокуратурата е осигурена с програмни продукти: правно–информационни, счетоводни и за личен състав, а връзката към Интернет се осъществява чрез мрежата на държавната администрация.

Финансово - счетоводната дейност на АП София е организирана, съгласно изискванията на българското законодателство - Счетоводната политика на ПРБ, Закона за счетоводството, указанията на дирекция „Държавно съкровище” на Министерство на финансите, както и решенията на ВСС.

През 2010 г. не са възниквали сериозни проблеми относно текущото финансиране и материално – техническо осигуряване на Прокуратурата.

Утвърдената с писмо изх. № И-141/01.03.2010 на Прокуратура на Р България бюджетната сметка на Военно-апелативна прокуратура за 2010 год. е била в размер на 816 537 лв. Към 31.05.2010 г. сметката е актуализирана в размер на 815 862 лв, след анализ на разходите към 30.04.2010 год. и извършени вътрешно компенсирани промени между параграфите на ЕБК. Към 31.10.2010 г. е извършена втора актуализация в размер на 864 032 лв. на база изпълнението на бюджета към 31.10.2010 г. и вътрешно компенсирани промени до края на финансовата 2010 г. През декември са утвърдени допълнителни средства за режийни разходи в размер на 7000 лв. и средства за предпазни очила на работещите с компютър в размер на 2400 лв.

Изпълнението на бюджета към 31.12.2010 год. е в размер на 904 155,65 лв.

Към 31.12.2010 г. във ВоАП са заприходени материални запаси на обща стойност 43 251,47 лв.,

Материалните запаси са разпределени по следния начин:

Горива, вода и енергия - 34 947,46 лв.

Канцеларски материали - 11 85,17 лв.

Консумативи и рез.части за Хардуер - 17 85,31 лв.

Други материали, обезпечаващи работата на магистрати и съдебни служители - 5 333,53 лв.

На основание Наредба №7/15.08.2005г., за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с видеодисплей и Заповед №357/29.11.2010 г. на Военно-апелативния прокурор, на правоимащите магистрати и съдебни служители са осигурени предпазни очила на обща стойност 2100 лв.

Всички материали във Военно-апелативна прокуратура са закупени, след събиране на най-малко три оферти, от които е избрана най-изгодната за прокуратурата оферта.

Счетоводната отчетност на Военно-апелативна прокуратура се осъществява на основата на документална обоснованост на стопанските операции и факти. Задължително се спазват изискванията за съставяне на документите съгласно Закона за счетоводството (ЗСч). Всички документи съдържат необходимите реквизити по ЗСч и отразяват вярно и точно всяка стопанска операция.

Закупените стоково-материални ценности с дълготрайна употреба и на стойност до 1000,00 лв. се изписват на разход и отчитат задбалансово.

За външни услуги към 31.12.2010 г. са изразходвани 11 760,26 лв. разпределени както следва:

Транспортни разходи - призовкар - 600,00 лв.

Телекомуникационни услуги и пощенски услуги -4 437,32 лв.

Поддръжка на софтуер 1 202,45 лв.

Други разходи 5 520,49 лв.

Командировки 11 159,61лв.

Основните счетоводни програмни продукти, които се използват в прокуратурата са: „БИЗНЕС НАВИГАТОР”, „БИЗНЕС ПРОЦЕСОР” и „ПОЛИКОНТ”.

Военно-апелативна прокуратура прилага утвърдената счетоводна политика на Прокуратура на РБ. Същата е съобразена с разпоредбите на Закона за счетоводството, МСС, методическите указания на МФ и ВСС.

Месечни и тримесечни отчети за касовото изпълнение на бюджета, справки, разчети и оборотни ведомости се изготвят и представят съгласно указанията на Дирекция „ФСД” при Администрацията на Главния прокурор.

Предмет на анализ в настоящия раздел са осъдителни решения срещу Прокуратурата на Република България, постановени по граждански дела с правно основание чл.2 ЗОДОВ.

Характерно за уредбата е, че се дават изчерпателни правила, които са съобразени, както с интересите на отделния увреден гражданин, така и със спецификата на функцията, която изпълняват различните органи, чиито длъжностни лица могат да причинят вреда. Анализът на причините за постановените осъдителни решения следва да бъде съобразен, именно, с характеристиката на уредбата по ЗОДОВ. Следва да се има, предвид че отговорността по ЗОДОВ е обективна/безвиновна/, поради което същата възниква в хипотезите, изрично /лимитивно/ изброени в чл.2 ЗОДОВ. В качеството на ответник Прокуратурата на Република България носи отговорност като юридическо лице при: причинени вреди в резултат на задържане под стража, включително и като мярка за неотклонение, когато то е отменено поради липса на законно основание /чл.2, ал.1, т.1 ЗОДОВ/; обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано /чл.2, ал.1, т.2, пр.1 ЗОДОВ/; или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено, поради това че деянието не е извършено от лицето, или че извършеното деяние не е престъпление или поради това че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано / чл.2, ал.1, т.2, пр.2/; осъждане на наказание по Наказателния кодекс или налагане на административно наказание, когато лицето бъде оправдано или административното наказание отменено /чл.2, ал.1, т.3/; изпълнение на наложено наказание над определения срок или размер /чл.2, ал.1, т.6/; използване на специални разузнавателни средства/чл.2, ал.1, т.7/. При наличие на тези хипотези, Прокуратурата на РБ носи отговорност за всички вреди- неимуществени и имуществени, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Неимуществените вреди се определят от съда по справедливост, с оглед разпоредбата на чл.52 ЗЗД, като се изследват всички обстоятелства, имащи отношение към претърпените неимуществени вреди, каквито са продължителността на незаконно предприетото наказателно преследване; характерът на повдигнатото обвинение, вида на наложените ограничения по време на досъдебното и съдебно производство; отражението на извършените от правозащитните органи действия върху психиката на незаконно обвинения; както и ежедневието му негативни явления, свързани с незаконно обвинение, общественият статус на незаконно обвиненото лице и др. По отношение на имуществените вреди подлежат на обезщетение всички вреди, засегнали патримониума на физическото лице под формата на претърпени загуби или пропуснати ползи.

През отчетната 2010 г. са влезли в сила 166 решения срещу Прокуратурата на РБ по образувани производства по граждански дела с правно основание чл.2 ЗОДОВ.

С решение по гр.дело № 295/2009 г. на ОС-Шумен, потвърдено с решение на въззивната инстанция и влязло в сила през 2010 г., Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на ищеца сумата 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, като в останалата част до претендирания размер от 150 000 лв. исковата претенция е отхвърлена. Основание за воденото гражданско дело е влязлата в сила присъда, с която ищецът е оправдан по повдигнатите обвинения по чл.339, ал.2 НК и по чл.333 НК.В мотивите към присъдата по наказателното дело съдът е приел, че в процесния случай липсват преки и косвени доказателства за участието на подсъдимия в осъществяване и на двете престъпления. По предявения иск с правно основание чл.2, ал.1 т. 1 и т.2 ЗОДОВ, съдът е приел за безспорно установено, че срещу ищеца е водено наказателно производство, приключило с оправдателна присъда, влязла в сила, както и че по време на производството е била наложена мярка за неотклонение „задържане под стража”. Събрани са и гласни доказателства, установяващи неблагоприятното отражение върху психиката на ищеца на воденото срещу него наказателно преследване, преживените притеснения и конфликти в семейството и близкото обкръжение. При така изяснената фактическа обстановка, по отношение на размера на дължимото обезщетение съдът е приел, че при приложението на чл.52 ЗЗД трябва да съобрази продължителността на воденото наказателно производство – около 6 години, от които и 50 дни с мярка за неотклонение, както и чувството за унижение и засягате на достойнството, ограниченията на социалните контакти, съпроводени със семейни проблеми и чувство на вина пред близките.

С решение по гр.дело № 10027/09 г. на ОС- Хасково, потвърдено с решение на въззивната инстанция и влязло в сила, след като не е допуснато до касационен контрол, Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на ищцата сумата от 35 000 лв. неимуществени вреди, ведно със законната лихва, както и направените по делото разноски в размер на 2123 лв. съобразно уважената част на иска. Основание за воденото производство по гражданското дело е решение на ВКС, с което е отменена присъда в осъдителната й част. Съдът е приел, че наказателната отговорност на подсъдимата, в качеството й на управител на търговско дружество не може да бъде реализирана по чл.282 НК - престъпление по служба, тъй като липсва годен субект на престъпление, като в същото време, деянието е несъставомерно и при годен субект, тъй като инкриминираните средства са изразходвани в интерес на дружеството. С постановеното решение по гражданското дело, съдът е определил размер на обезщетение, значително над обичайния, като се е позовал на продължителността на разследването и разглеждане на делото във всички съдебни инстанции в продължение на единадесет години, личните качества на ищцата, високото обществено положение, което е заемала, наложените допълнително ограничителни мерки – за пътуване извън страната и отстраняването й от длъжност, произтеклия от всичко това отзвук в местната и централната преса, претърпеният стрес и отрицателните последици върху здравословното й състояние.

По гр.дело № 4918/2007 г. на СГС, размерът на присъденото обезщетение е намален от въззивната инстанция, като решението е влязло в сила, след като не е допуснат касационен контрол. Прокуратурата е осъдена да заплати 9 000 лв. неимуществени вреди, 12 000 лв. представляващи имуществени вреди, ведно със законовите лихви от 26.07.2006 г. до цялостното им изплащане и 1704 лв. съдебни разноски за двете инстанции. Основание за образуваното гражданско дело е постановена присъда, с която ищцата е била оправдана по повдигнатото обвинение по чл.282, ал.3 вр.ал.2 НК. С постановеното решение по гражданското дело на ищцата е присъдено обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки и страдания в резултат на повдигнатото й обвинение, притеснения и неудобство от колеги и приятели. Съдът е присъдил и обезщетение за имуществени вреди поради отстраняване на ищцата от работа, в размера на пропусната полза- тъй като същата е била лишена от възможност да получава заплата, която пропусната полза е в резултата на воденото наказателно производство.

По гр.дело № 689/2009 г. на РС-Пазарджик, влязло в сила след обжалване пред въззивната инстанция и недопуснат касационен контрол, Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати сумата от 2 000 лв. неимуществени вреди, ведно със законовите лихви и разноски по делото, съобразно уважената част. Основание за образуваното гражданско дело е постановената оправдателна присъда по повдигнатото обвинение по чл. 195, ал.1, т.5 НК. В мотивите си съдът е приел, че обвинението не е доказано по безспорен и несъмнен начин, тъй като показанията на двамата полицаи, извършили проверката, са само косвени доказателства. С постановеното решение по гражданското дело, съдът е присъдил размер на обезщетение за неимуществени вреди, като се е позовал на претърпените болки и страдания от ищеца в резултат на воденото наказателно производство.

По гр.дело № 360/2007 г. на ОС-Пазарджик, размерът на присъденото обезщетение е намален от въззивната инстанция, като решение е влязло в сила, след като не е било допуснато до касационен контрол. Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати обезщетение в размер на 5 000 лв. неимуществени вреди, ведно с присъдената лихва и разноски в уважената част, в резултат на претърпени болки и страдания по повдигнатото обвинение по чл.270, ал.1 НК, по което е постановена оправдателна присъда поради несъставомерност на деянието.

По гр.дело № 1190/2009 г. на РС-Пловдив Прокуратурата на РБ е осъдена с да заплати сумата 2 000 лв., ведно със законовата лихва, считано от 12.03.2004 г., като решението е влязло в сила, след като не е допуснато до касационен контрол. Основание за воденото гражданско дело е постановената оправдателна присъда по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.293, ал.2 вр. с ал.1, вр. с чл.290, ал.1 НК. Претърпените от ищеца неимуществени вреди се изразяват в обида, огорчение и притеснение във връзка с воденото производство и накърняване на доброто име на ищеца.

Анализът на горните данни води до извода, че с оглед характера на отговорността по ЗОДОВ като обективна, безвиновна отговорност, при заведени искове с правно основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ – влязла в сила присъда, с която ищецът е бил оправдан по повдигнатите обвинения, споровете по делата са относно размера на претърпените вреди и следващото се за тях обезщетение. С оглед съдебната практика - ППВС № 4/68 г. размерът на обезщетенията за неимуществените вреди се определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението. Обезщетението следва да е съразмерно с вредите, да отговаря, както на конкретните данни по делото, така и на обществената справедливост. Обезщетението следва да удовлетворява изискването за справедливост и при съпоставянето му с други случаи по аналогични казуси, но с различна степен на тежестта на вредите, така че, доколкото е възможно за по-тежките случаи да се присъди по-високо обезщетение, а за по-леките – по-ниско. Постановено обезщетение над нормално присъжданото, видно от анализа на горните примери, е свързано с хипотезите на продължило производство над разумните срокове, с тежестта на обвинението, личността на дееца, обществения отзвук и т.н.

С решение по гр.дело № 3752А/2006 г. на СГС, изменено с решение на въззивната инстанция и влязло в сила като недопуснато до касационен контрол, Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати обезщетение в размер на 10 000 лв. на всеки един от двамата ищци на основание прекратено наказателно производство, тъй като деянието не е извършено от лицата. С постановлението за прекратяване прокурорът е приел, че единствено намерените дактилоскопни следи, неподкрепени от друго доказателство не могат да обосноват по категоричен начин извода, относно авторството на деянието. С постановеното решение по гражданското дело при определяне размера на неимуществени вреди съдът е приел, че присъдения размер на обезщетение следва да е съобразен с характера на обвинението, което е за тежко умишлено престъпление – чл.199, ал.2, т.2, вр. чл.198 НК, което е разгласено чрез средствата за масова информация, като по този начин е достигнало до широк кръг от хора. При определяне размера на обезщетението е взет предвид и периода на време, в който ищците са били задържани – 10 месеца и негативните психически изживявания по време на пребиваването им в ареста. Съдът е приел за неоснователно направеното възражение относно приложението на чл.5 ЗОДОВ във връзка с направените самопризнания при обясненията си пред СДВР, като е Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати обезщетение в размер по 10 000 лв. на всеки от ищците, ведно със законовата лихва от 21.07.2003 г. до окончателното изплащане на сумата.

С решение по гр.дело № 771/2008 г. на СГС е осъдена Прокуратурата на РБ да заплати обезщетение за неимуществени вреди, като след обжалването на решението пред въззивната и касационната инстанция, с решение на ВКС на ищеца е присъдена сумата от 35 000 лв. Основание за воденото гражданско дело е постановлението за прекратяване на наказателното производство поради недоказаност по повдигнатите обвинения по чл.203, ал. НК, чл.219, ал.4 НК и чл.282 НК. При определяне на размера на неимуществените вреди съдът е отчел продължителността на воденото наказателно производство, наложената мярка за неотклонение „задържане под стража”, тежестта на обвинението, факта, че ищецът е публична личност и е злепоставено доброто му име, вкл. невъзможност да разчита на пълна социална и професионална реализация за продължителен период от време. Не е възприет довода на представителя на прокуратурата, че наказателното производство е било спряно поради обективни причини, тъй като съдът е приел, че преценката за недоказаност на обвинението е могла да бъде направена преди спиране на производството по делото.

Гражданско дело № 954/2008 г.на РС-Пловдив е приключило с осъдително решение, като с решение на въззивната инстанция е намален размерът на присъдено обезщетение и Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати 1 000 лв. неимуществени вреди. Основание за воденото гражданско дело е прекратено наказателно производство по повдигнатото обвинение по чл.313 НК, поради това че извършеното деяние не е престъпление. Присъденото обезщетение за неимуществени вреди е в резултат на изживян стрес и притеснения във връзка с повдигнатото обвинение.

По гражданско дело № 562/2008 г. на РС Карлово, решението по което е потвърдено от въззивната инстанция, но с решение на ВКС е намален размерът на присъденото обезщетение, Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати обезщетение в размер на 2 000 лв.и лихви. Основание за воденото гражданско дело е прекратеното поради недоказаност наказателно производство по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 195, ал. 1, т.1 вр. с чл. 194, ал. НК. Присъденото обезщетение е за неимуществени вреди, претърпени в резултат на повдигнатото обвинение и преживените болки и страдания.

Анализът на горните данни, води до извода, че както и в производствата, образувани на основание оправдателна присъда, така и в производствата образувани на основание прекратяване на наказателното производство, с оглед обективния характер на отговорността по ЗОДОВ, отново споровете, са предимно относно размера на вредите и връзката им с повдигнатото обвинение. В производствата по тези дела критериите за определяне размера на дължимото обезщетение не се различават от тези, при постановената оправдателна присъда. По повод тези прекратени производства по отделни дела е възникнал проблем с доказване на момента, в които ищецът е бил уведомен за прекратеното срещу него с постановление досъдебно производство при неизпращане на постановлението с обратна разписка, във връзка с твърдението на прокурора за изтекъл давностен срок по внесения иск.

Например по гражданско дело № 36/2007 г. на ОС-Шумен, влязло в сила след обжалване пред въззивната инстанция и ВКС, Прокуратурата е осъдена да заплати обезщетение в размер на 6000 лв., като съдът е приел, че отговорността на прокуратурата следва да бъде ангажирана, тъй като не е изпълнила задължението си по чл.118, т.4 от ЗСВ и чл.4, ал.1 от ЗИН във връзка с упражняване на надзор за законност върху изпълнение на наказанията, вкл. и в местата за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода”, в резултат на което ищецът е изтърпял наказание над определения размер с 6 месеца. При определяне размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, съдът е приел, че ищецът безспорно при надлежаването е претърпял такива, изразяващи се в ограничаване на конституционно гарантираното му право на лична свобода, неприкосновеност и правото му на зачитане на личен живот. При определяне размера на обезщетението съдът е взел предвид обстоятелството, че ищецът е осъждан за множество, престъпления за които му е наложено наказание”лишаване от свобода”. Исковата претенция за имуществените вреди е отхвърлена, като недоказана.

От 01.06.2009 г. е приет и е в сила нов ЗИНЗС, с който е дадена възможност с разпоредбата на чл.179 ал.2, неоснователните задържания да бъдат сведени до минимум. Съгласно тази разпоредба, ако едно лице търпи наказание „лишаване от свобода” отделно по няколко групи наказания, определени от съда за множество престъпления, изтърпяното в повече наказание по една от групите може да бъде приспаднато от наказанието, което лицето следва да търпи по следващата група наказания, независимо че не е налице разпоредбата на чл.23 от НК.

По този начин се намаляват и исковите процеси срещу държавата, заведени по реда на ЗОДОВ и финансовата отговорност на държавата.

При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, съдът отново се е ръководил от разпоредбата на чл.52 ЗЗД, ППВС № 4/68 г., като е извършил преценка и на конкретните обстоятелства по делото.

От анализа на горните данни, може да се направи изводът, че независимо от основанието за воденото гражданско дело по чл.2 ЗОДОВ, предвид обективната отговорност за вреди, прокуратурата е осъждана като ответник в процеса по делата, в производствата по които ищците са доказали иска си по основание и размер – доказали са твърдените вреди /неимуществени и имуществени/ и връзката им с воденото наказателно производство и мярката за неотклонение „задържане под стража” или вреди от изпълнение на наложено наказание над определен срок или размер.

АП София е отчела общо за района присъдени обезщетения в размер на 313 006 лева по 87 влезли в сила решения срещу прокуратурата, АП-Варна е отчела присъдени обезщетения в размер на 258 744 лв. по 35 решения, АП- Пловдив обезщетения в размер на 155 120 лв. по 24 решения, АП-Велико Търново е отчела обезщетения в размер на 80 950 лв. по 11 дела, АП-Бургас е отчела обезщетения в размер на 44 159 лв. по 9 решения. За района на окръжните прокуратури най-много присъдени обезщетения в размер на 266 670 лв. е отчела СГП по 70 дела, ОП-Варна – 165 098 лв. по 26 дела, ОП-Хасково – 58 850 лв. по 7 дела, ОП-Пазарджик – 54 650 лв.

Броят на образуваните дела по ЗОДОВ, в които е взела участие съответната на съда прокуратура, както и размерът на присъдените обезщетения не е показател и критерии за оценка на работата на тази прокуратура, тъй като по чл. 7 ЗОДОВ искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по местожителството на увредения. Поради това, ОП-София, СГП и други прокуратури, са отчели, че част от делата по ЗОДОВ са заведени по местожителството на ищеца, като наказателните производства, послужили като основание на исковете, са проведени и приключени в района на други прокуратури.

По предявените изпълнителни листове по реда на чл.519, ал.2 ГПК, издадени на основание влезлите в сила през 2010 г. решения, с които е осъдена прокуратура на основание чл.2 ЗОДОВ, са изплатени обезщетения в размер на в размер на 1 102 244 лв., от които 634 292 лв.- за неимуществени вреди, 33 655 – за имуществени вреди, лихви върху тези суми в общ размер на 400 894 лв. и сумата от 33 404 – разноски по делата. Изплатени са и обезщетения по депозирани изпълнителни листове през 2010 г., издадени на основание влезли в сила решения по ЗОДОВ от предходни години.

В резултат на усилията на прокурорите, които упражнят предоставените им правомощия и в хода на цялото производство по ЗОДОВ, вкл. и във въззивните инстанции присъдените обезщетения по влезлите в сила решения са много по-малки от размера на предявените искови претенции/. СГП е отчела, че по влезлите в сила решения предявените искове срещу Прокуратурата по чл.2 ЗОДОВ са с общ размер 540 000 лв., а размерът на присъдените обезщетения е 115 170 лева/, или съотношението между уважените спрямо предявените суми е 21,3 %.

Независимо от горното, предвид обективния характер на отговорността, много малко от исковите претенции са отхвърлени изцяло, поради недоказаност. Както бе отбелязано, в преобладаващия брой дела възраженията на прокурорите са свързани с размера на вредите и в тази връзка с приложението на чл.5 ЗОДОВ – освобождаване от отговорност по ал.1 - ако увреждането е причинено поради изключителна вина на пострадалия, като обезщетение не се дължи или се намалява по ал.2 - когато пострадалият виновно е допринесъл за увреждането. В много малко от делата са уважени направените възражения по този текст. Не се уважават възраженията за приложение на чл.5 ЗОДОВ, основани на направените самопризнания, дадени по време на предварителната проверка или в качеството на обвиняем. Трайната съдебна практика е приела, че това не са основния за приложение на чл.5 ЗОДОВ, тъй като с постановената оправдателна присъда или постановление за прекратяване, независимо от причините, обвинението срещу лицето е снето по несъмнен начин. Противоречива е съдебната практика по въпроса може ли поведението на ищеца, което обосновава административна или дисциплинарна отговорност, реализирана по реда на други закони, да доведе до приложението на чл.5 ЗОДОВ, както и дали съдебното минало има отношение към справедливия размер на обезщетението, както и по въпросите следва ли ответникът да носи отговорност за продължило досъдебно производство извън разумния срок, когато е било спряно във връзка с поведението на ищеца. Не са възприети и становищата, че прокуратурата не следва да носи отговорност в случаите, когато разгласяването в медиите е станало без знанието и съгласието на наблюдаващия прокурор.

Отговорността на прокуратурата е ангажирана и поради продължилото извън разумните срокове производство в съдебната фаза на наказателното дело, макар че продължителността в тази фаза не зависи от прокуратурата и в хипотезата на постановена от първоинстанционната и въззивната инстанция осъдителна присъда, която е отменена или изменена по реда на инстанционния контрол от по-горната инстанция. В последната хипотеза в трайната съдебна практика е прието, че съдът не може да носи отговорност, тъй като от негова страна не е налице незаконосъобразност на действията, тъй като няма постановен окончателен съдебен акт.

С оглед промяната в характеристиката на касационното обжалване от задължително във факултативно, по различен начин, в сравнение с отменената уредба, се урежда неговата допустимост. Въведените разпоредби относно допустимостта на касационното обжалване затрудниха прокуратурите при подаване на касационните жалби във връзка с обосноваването на основанията по чл.280 ГПК и предвид обективният характер на отговорността по ЗОДОВ и споровете по делата, основно относно размера на обезщетенията. Прокурорите са атакували решенията основно с твърдения за нарушение на материалния закон при постановяването им във връзка с размера на присъдените обезщетения за неимуществени вреди – чл.52 ЗЗД, като са обвързали допустимостта на касационната жалба с хипотезата на чл.280, ал.1, т. 2 ГПК – въззивното решение е постановено по материалноправен въпрос, решен противоречиво от съдилищата. В тази хипотеза, ВКС в част от определения по реда на чл.280, ал.1 ГПК е приел, че въпросът за размера на претърпените неимуществени вреди е конкретен във всеки случай, има строго субективен характер, поради което решението по този въпрос не може да се квалифицира като въпрос, решаван противоречиво от съдилищата. В друга част от постановените определения съдът е приел, че постановеното решение не е в противоречие със съдебната практика, тъй като атакуваните решения, са постановени след събиране и обсъждане на всички доказателства, относими към размера на присъденото обезщетение за неимуществените вреди.

На това основание много от въззивните решения не са допуснати до касационен контрол и са влезли в сила, като присъдените обезщетения не съответстват на принципа, заложен в разпоредбата на чл.52 ЗЗД.

С приемането на ЗОДОВ е създаден специален, облекчен ред за ангажиране отговорността на Прокуратурата на РБ, за причинени вреди от незаконосъобразни действия на нейните органи. Физическите лица, претърпели вреди в хипотезите на чл.2 ЗОДОВ, могат да бъдат обезщетени по един по-бърз начин за причинените им неимуществени и имуществени вреди. Ищците в процеса имат право да поискат и законови лихви, върху присъдените обезщетения, от момента на възникване на основното вземане до изплащане на присъдените обезщетения. Разпоредбата на чл.519, ал.2 ГПК предвижда, че паричните вземания срещу държавни учреждения се изплащат от предвидения за това кредит по бюджета им. Ако няма кредит, висшестоящото учреждение предприема необходимите мерки, за да се предвиди такъв най-късно в следващия бюджет. Разпоредба защитава интереса на лицето, осъдило прокуратурата, като му създава една сигурност, че ще получи присъденото обезщетение най –късно със средства от следващия бюджет. От друга страна, разпоредбите на ЗОДОВ не предвиждат особени правила по отношение на погасителната давност, като по този начин се създава възможност при предявяване на исковете и изпълнителните листове непосредствено преди изтичане на общата давност, размерът на получената лихва, върху присъденото обезщетение да надхвърли самото обезщетение, което е далеч от целта на закона, както и от целта на присъжданата законова лихва, като санкция. Необходимо е в ЗОДОВ да бъдат регламентирана по-кратки давностни срокове, с оглед присъжданите законови лихви.

РАЗДЕЛ ІV. ДЕЙНОСТ НА ВЪРХОВНАТА КАСАЦИОННА ПРОКУРАТУРА